РЕШЕНИЕ
№ 4464
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110131749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е oбразувано по искова молба, уточнена с молба от 22.07.2024 г.
(на лист 50 от делото), на В. И. П. срещу "Виваком България" ЕАД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът не е обвързан от сключен от негово име чрез мним представител
Договор за комбинирана услуга № 1552953523072018-4441231/23.07.2018 г., и
за осъждане на ответника да плати на ищеца заплатените по този договор
1510,39 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 03.06.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил издал пълномощно на К. Г.
С. да представлява дружество, на което е управител, пред ответника.
Последната обаче, освен договор от името на дружеството, сключила от името
на ищеца лично и оспорения Договор за комбинирана услуга
№1552953523072018-4441231/23.07.2018 г. Ищецът обаче не бил разбрал, че
става въпрос за подписване на договор от негово име, тъй като задълженията
по последния били комбинирани с този на дружеството, като били издавани
общи фактури на различен абонатен № - 15529535002, от първоначалния №
15529535001. Поради това от октомври 2018 г. ищецът заплатил 1510, 39 лева
по договора, като не разбрал, че плаща и по двата договора. Поради това иска
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – "Виваком
България" ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
1
Поддържа се, че от текста на пълномощното се правел извод, че
пълномощницата е упълномощена лично от ищеца. Поддържа се, че до
момента ищецът не се е позовавал на никакви пороци и е изпълнявал договора
си. Във връзка с последното се поддържа, че с плащането ищецът е потвърдил,
че се смята обвързан от договора. Иска отхвърляне на иска, претендира
разноски.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска, като се обосновава с
белези в пълномощното, които показват, че не е издадено в лично качество.
Заявява изрично, че не претендира разноски. В писмени бележки ответникът
допълнително излага доводи, че от съдържанието на пълномощното можело
да се направи извод, че произхожда от ищеца в лично качество, а не като
управител на дружеството. В отговор на възраженията на ответника ищецът
излага доводи, че в нито един момент от действието на договора не бил
потвърдил същия в писмена форма, а твърденията на ответника за
потвърждаване чрез конклудентни действия били неоснователни. Излагат се
доводи, че в пълномощното ищецът бил упълномощил К. С. от името на
дружеството, което се потвърждавало и от нотариалната заверка, а ответникът
не бил съобразил представеното пълномощно и издадените фактури за
месеците август и септември 2018 г. били на името на ищеца, а от месец
октомври 2018 г. във фактурите било вписано и дружеството.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото от 13.11.2024 г. съдът е
обявил за безспорни между страните фактите, че от името на ищеца е
подписан от К. Г. С. Договор за комбинирана услуга №1552953523072018-
4441231/23.07.2018г. с ответника; че е представила пълномощно, в титулната
част на което ищецът е описан като управител на търговското дружество, като
текстът подлежи на тълкуване.
Съгласно представено на лист 7 по делото Пълномощно с нотариална
заверка на подпис с № 1899/27.06.2018 г. на нотариус В.П. с № 206 от
Регистъра на Нотариалната камара ищецът е заявил в титулната част, че в
качеството си на управител на „Планпроект инженеринг“ ООД упълномощава
безсрочно К. Г. С. със следните права (курсивът в текста е на съда):
„Да ме представлява пред Териториалните Дирекции на НАП и всички
фронт офиси в София и цялата страна, НСИ, НОИ, съдебни, държавни и
общински власти, Общини, всички служби на Общините, пред „Социални
грижи“, Областни управи, администрация, физически и юридически лица,
Министерства, Дирекции и Агенции в РБ, пред Пощи, Пощенски клонове,
НЗОК, Инспекция по труда, МВР, Нотариус, Съд и Прокуратура на РБ, МВР,
като подписва, подава и получава всички необходими документи, молби,
заявления, жалби, запитвания, удостоверения, декларации, решения, договори
и други. Да получава справки и информация. Да получава оргинали, преписи и
дубликати на документи.
Да ме представлява пред всички Банки в Република България, като
2
открива и закрива банкови сметки на мое име, да тегли и внася неограничено
суми от тях, както и от вече открити банкови сметки на мое име (…).
Във връзка с горните права, да подписва, подава и получава всички
необходими документи, молби, заявления, жалби, запитвания, удостоверения,
декларации, решения и други документи касаещи интересите ми. (...)“
Съгласно представен на лист 9 – 12 по делото Договор №
1552953523072018-4441231/23.07.2018 г. между ответника „Виваком
България“ ЕАД (с предходно наименование „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД ) и ищеца – чрез пълномощницата по предходния абзац – е
сключен договор, по силата на който ответното дружество предоставя
комбинирана услуга с включени интернет услуга, телевизионна услуга,
мобилна гласова услуга срещу 37,80 лева за срок до 23.07.2020 г.
Съгласно представена на лист 8 по делото Декларация от 23.07.2018 г.
във връзка със сключването на договора, на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от
Закона за защита на потребителите ищецът чрез пълномощницата декларира,
че е получил екземпляр от Общите условия, че ги приема и е съгласен с тях.
Съгласно представени на лист 13 – 35 по делото фактури се установява,
че те са издавани за уговорените в договора услуги, а именно: фактура от
15.10.2018 г. на стойност 46,46 лв.; фактура от 15.11.2018 г. на стойност 41,51
лв.; фактура от 15.12.2018 г. на стойност 42,72 лв.; фактура от 15.01.2019 г. на
стойност 43,36 лв.; фактура от 15.02.2019 г. на стойност 42,46 лв.; фактура от
15.03.2019 г. на стойност 42,76 лв.; фактура от 15.04.2019 г. на стойност 36,97
лв.; фактура от 15.05.2019 г. на стойност 43,24 лв.; фактура от 15.06.2019 г. на
стойност 45,46 лв.; фактура от 15.08.2019 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от
15.09.2019 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.10.2019 г. на стойност 46,66
лв.; фактура от 15.11.2019 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.12.2019 г. на
стойност 46,66 лв.; фактура от 15.02.2020 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от
15.04.2020 г. на стойност 46,66 лв.; фактура от 15.05.2020 г. на стойност 44,76
лв.; фактура от 15.06.2020 г. на стойност 46,66 лв.; фактура от 15.07.2020 г. на
стойност 45,91 лв.; фактура от 15.08.2020 г. на стойност 121,09 лв.; фактура от
15.09.2020 г. на стойност 90,56 лв.; фактура от 15.10.2020 г. на стойност 92,46
лв.; фактура от 15.01.2021 г. на стойност 364,99 лв., както и на лист 79-90 по
делото - месечна сметка от 22.08.2018 г. на стойност 90,00 лв.; месечна сметка
от 22.09.2018 г. на стойност 42,76 лв.; фактура от 15.07.2019 г. на стойност
47,13 лв.; фактура от 15.01.2020 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.03.2020
г. на стойност 36,77 лв.; фактура от 15.11.2020 г. на стойност 8,99 лв. Общият
размер на задължението по всички описани фактури и месечни сметки е
1780,80 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване
на относителна недействителност на договор, сключен от мним представител,
с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, и за осъждане на ответника да върне недължимо платеното – чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, а ответникът прави възражение по чл. 42, ал. 1 ЗЗД –
3
за потвърждаване на сключения от мним представител договор.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор от
страните, който е подписан за ищеца от лице без представителна власт, като
страните имат спор относно тълкуването на издадено с подпис на ищеца
пълномощно, който ще се реши по същество. Въпреки това искът ще се
отхвърли, ако се установи, че ищецът е потвърдил договора след сключването
му, като доколкото договорът е формален, то и потвърждението следва да е
било писмено.
Съединеният кумулативно осъдителен иск се уважава при уважаване на
главния, ако ищецът установи, че е платил на ответника посочените в исковата
молба суми и не се установи друго основание за плащането им извън договора
– предмет на първия иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че с плащането на
задължения, произтичащи от подписания от ищеца договор, последният се
счита, че го е потвърдил чрез конклудентни действия. Съгласно правната
теория и константната съдебна практика, и като се съобрази разпоредбата на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че договор, сключен от лице, действало
като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици - няма
обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето,
от името на което е сключен договорът, го потвърди, с което договорът се
валидира към момента на неговото сключване. Съгласно разпоредбата на чл.
42, ал. 2, изр. второ ЗЗД във връзка с чл. 37 ЗЗД, за потвърждаването се
изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване
на договора, като в настоящия случай формата на пълномощното е спазена, а
потвърждението би следвало да бъде във обиконовена писмена форма, в
каквато съгласно чл. 228 ЗЕС се сключват договори за телекомуникационни
услуги. В настоящото дело не се установи ищецът да е упражнил
постестативното си право на потвърждаване на договора в писмена форма.
Основният спор между страните е относно тълкуването на
пълномощното, с което пълномощницата е сключила горепосочения договор.
При упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и
изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените от него
правни последици, а представителната власт за пълномощника възниква в
определен обем и съдържание. От значение за съдържанието на
представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в
пълномощното, като при тълкуването му съответно приложение намират
правилата на чл. 20 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД.
В доводите си от кого произхожда пълномощното, ищецът сочи, че
печатът върху пълномощното със заверката на нотариуса потвърждава
изразената му воля като управител на дружеството, както и че ако е искал да
бъде представляван в лично качество, е щял да използва именно този израз.
Съдът не споделя така направеното тълкуване от страна на ищеца. В случая се
касае за нотариално удостоверяване на подпис върху частен документ.
Нотариалното удостоверяване на подпис доказва факта, че в деня на подписа
4
частният документ е съществувал и изхожда от лицето, чийто подпис
нотариусът е удостоверил. Тълкуване на волята на упълномощителя следва да
се прави на база на критериите по чл. 20 ЗЗД – от изразите на
упълномощителя, тълкувани в тяхната цялост и във връзка един с друг.
В отговора си ответникът прави анализ на съдържанието на
пълномощното, който съдът споделя, като приема, че пълномощното е
издадено в лично качество от ищеца. В пълномощното навсякъде се използват
изрази като „да ме представлява“, „банкови сметки на мое име“, „касаещи
интересите ми“, от които се разбира волята на упълномощителя в лично
качество да позволи определен обем представителна власт, а не в полза на
дружеството, което е отделен правен субект. От тези изрази, употребени
неколкократно и систематично, се прави извод за това, че упълномощаването е
в лично качество, тъй като ако беше в полза на дружеството, следваше да се
говори за „интереси на дружеството/юридическото лице“, „сметки на (името
на) дружеството“ и т.н.
В титулната част на пълномощното е посочено, че ищецът като
управител на дружество е изразил воля за упълномощаване. Няма изрично
посочване, че пълномощницата може да изразява воля от негово име в лично
качество. Възможността да волеобразува в личното му качество като
физическо лице респективно следва да се разглежда с оглед правата и
задълженията, които има дадено лице в това му качество. Това се определя от
основното съдържание на пълномощното, а титулната част има второстепенно
значение, като тя не може да бъде водеща. Дадените права касаят изрично
представителство пред различни държавни и общински институции,
представителство пред банки, пред физически и юридически лица и други.
При изброяване на съответните действия, които могат да се извършват от
пълномощницата, са използвани единствено лични местоимения – „ да ме
представлява“, „сметки на мое име“, интересите ми“, а никъде в текста на
пълномощното не се посочва, че тези действия се извършват за сметка на
дружеството или са във връзка с управление на имущество на дружеството. В
параграф първи се предоставят права за подписване на договори с юридически
лица, какъвто е и процесният. В него не се прави разграничение относно
качеството на упълномощителя по същите, т. е. те може да са сключени от
него и в лично качество. Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по
тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че волята на
упълномощителя е била за ограничаване обема на учредената представителна
власт на пълномощника, тази воля трябва да е видна от съдържанието на
пълномощното, това следва от характера на отношенията между
упълномощителя и пълномощника, които са такива на доверие – като обема на
представителната власт зависи от степента на това доверие. В случаите, когато
не е ограничил представителната власт на пълномощника, но същевременно с
пълномощното, тълкувано съобразно чл. 20 ЗЗД, ясно и еднозначно, макар и
по най-общ начин, е изразил волята си за извършване на определени действия
чрез него, то съгласно чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 9 и чл. 44 ЗЗД следва да се
приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника
да избира и да договаря във всяка една от тези насоки, по отношение на които
5
не е ограничен с пълномощното.
Така изложеното води до извод, че сключеният договор от ищеца по
настоящото дело е валидно сключен от лице с представителна власт, а
исковата претенция се явява неоснователна.
Доколкото разглеждането на съединения кумулативно осъдителен иск е
обусловено от уважаването на главния иск, с оглед крайния извод за
неоснователност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по иска с права
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е поискал разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100
лева, които ищецът следва да бъде осъден да плати.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. П. иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и,
че В. И. П., с ЕГН **********, с адрес: С., ул. „В.“ №** не е обвързан от
сключен от негово име чрез представител Договор за комбинирана услуга №
1552953523072018-4441231/23.07.2018 г. поради относителна
недействителност – представителство от мним представител.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. П. иск с правна квалификация чл. 55,
ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115и, да заплати на В. И. П., с ЕГН **********, с адрес: С., ул. „В.“
№**, сумата от 1510,39 лева (хиляда петстотин и десет лева и 39 стоники) –
недължимо платена по Договор за комбинирана услуга № 1552953523072018-
4441231/23.07.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. И. П., с ЕГН **********, с
адрес: С., ул. „В.“ № ** да плати на „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115и, сумата от 100 лева (сто лева) – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6