Определение по дело №158/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 62, ал.1 СК /чл. 33, ал.1 СК /отм./.

Образувано е по повод предявена от Н. Ф. К., с ЕГН *, чрез представител по пълномощие- адв. Р.Р. от АК-Кърджали против А. Й. К. от С., общ.Д. и Д. Н. К. от с.с., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка А. Й. К., иск с правно основание чл.33, ал.1 от СК /отм./.

В исковата молба ищецът твърди, че имал сключен на 01.02.2001 г. граждански брак с ответницата А. Й. К., който бил прекратен с влязло в сила съдебно решение на 02.01.2002 г. На * г. ответницата родила детето Д. Н. К.. По силата на презумпцията, установена в чл.32 ал.1 СК /отм./, в акта за раждане на това дете, ищецът бил записан като негов баща. В действителност ищецът не бил баща на детето Д. Н. К.. Презумцията на чл.32 ал.1 СК била оборима.С лед като са сключили брак на 01.02.2001 г., ищецът и ответницата А. Й. К. - майка на детето, живяли заедно само 10-15 дни, като ответницата заминала за Република Турция, а ищецът останал в България. Оттогава те били окончателно разделени и не поддържали никакви контакти, вкл. и полови. През м. април 2002 г. ищецът заминал за Холандия, където престоял без да се завръща в страната до края на 2002 г. Майката на детето-ответницата К., след раздялата със съпруга си Н. Ф. К. през м. февруари 2001 г., заживяла постоянно на съпружески начала с друг мъж на име Р. А., който именно бил биологичният баща на роденото на * г. дете Д. Н. К.. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците А. К. и Д. Н. К., че ищецът Н. Ф. К. не е баща на роденото на * г. от майка А. Й. К. дете Д. Н. К., като служебно изпрати препис от съдебното решение на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Р. да отбележи това обстоятелство в акта за раждане на детето.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска А. Й. К., която признава обстоятелствата, изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв. Е.П. от АК –Кърджали, назначена с определение № 634/23.09.2009 година в з.с.з. за особен представител на Д. Н. К., с ЕГН *, в който оспорва иска като неоснователен.

Ищецът К., редовно призован в съдебно заседание, не се явява. Чрез процесуалния си представители поддържа иска така, както е предявен.

В съдебно заседание, ответникът А. Й. К., признава иска.

В съдебно заседание, ответникът Д. Н. К., действащ чрез своята майка и законна представителка А. Й. К., чрез назначения му особен представител, в хода на устните състезания заявява, че искът е основателен.

Производството по реда и при условията на чл.15, ал.6 Закон за закрила на детето, се движи в присъствието на участникът Д. „. П. О. „. на детето”, гр. Д., който чрез свой представител изразява становище, че искът е основателен.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, прие за установено следното:

От заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 814/ 20.06.2002 година от Община Р. се установява, че детето Д. Н. К., е родено на * година в гр. Р. За родители на детето са вписани: А. Й. К. с ЕГН * - майка и Н. Ф. К.- баща с ЕГН *.

От заверено ксероксно копие от съдебно решение № 116/12.12.2001 година, постановено по гр.д. № 316/2001 година по описа на Кърджалийския районен съд, се установява, че гражданският брак между А. К. /А. С./ с ЕГН * и Н. Ф. К. Н. Ф. К. с ЕГН *, е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство. Решението е влязло в сила на 02.01.2002 година.

От заключението на съдебно-гинекологичната експертиза от в.л. Д. Д. Р., приета като доказателство по делото и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че най-вероятният период на зачеване на детето Д. Н. К., родено на *г. в гр. Р. М.- гр. Р., е между 05.09.2001 година и 12.09.2001 г., а най-вероятната дата на зачеване е 08.09.2001 г.

От приобщеното по делото заключение, изготвено от в.л. Д. Д. Г. по назначената съдебномедицинска кръвногрупова експертиза № 5/2009 година и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че дете от кръвна група 0 /алфа,бета/, каквато е кръвната група на детето Д. Н. К., родено от майка с кръвна група А1 /бета/, каквато е кръвната група на А. Й. К., може да има баща от кръвни групи: А1 и А2, 0, В. Н. Ф. К. е от кръвна група А1 /бета/ и следователно той, както и всеки мъж с тази кръвна група не може категорично да бъде изключен като вероятен баща на детето Д. Н. К..

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. М. С. и Ф. К. К., които съдът възприема изцяло като подробни, последователни и безпротиворечиви, се установява, че бракът между Д. Н. К. и А. Й. К. продължил изключително кратко, като двамата живяли заедно само около две-три седмици, след което се разделили. А. К. се установила да живее в Турция, а през м.февруари-март на 2001 година Д. К. заминал за Холандия. В България се завърнал в последните месеци на 2002 година, след което отново заминал за Холандия. През целия този период от време двамата не поддържали никаква връзка и нямали никакви контакти. Д. К. научил за това, че има дете два-три месеца преди завеждане на иска, когато баща му решил да прехвърли имоти на негово име, и при снабдяването с докумÕнт за родствени връзки, се оказало, че синът му има дете - Д. Н. К., родено на * година.

При тези данни съдът намира предявения иск с правно основание чл. 62, ал.1 СК /чл.33 СК отм./ за допустим като предявен от лице, имащо интерес от оспорването – бивш съпруг на майката и в преклузивния едногодишен срок по чл. 62, ал.1 СК от узнаване на раждането, което обстоятелство се установява от показанията на свидетелите С. С. и Ф. К., а разгледан по същество - за основателен и доказан. Предмет на доказване по иска е обстоятелството, че детето не е могло да бъде заченато от ищеца, свързано с оборване на презумцията по чл. 61, ал.1 СК, тъй като детето е родено преди изтичането на триста дни от прекратяване на брака и майката не е встъпила в нов брак, поради което и ищецът се смята за баща на детето. В тази връзка, установява се по делото, че ищецът и майката на детето са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение на 02.01.2002 година, а детето е родено преди изтичане на посочения по горе-период от триста дни - на 15.06.2002 година. Установява се също така, че брачното съжителство между бившите съпрузи продължило изключително кратко – около две – три седмици, след което се разделили трайно и окончателно, и от м. февруари – март 2001 година не поддържали никакви връзки и контакти. Установява се, че най-вероятният период на зачеване на детето е между 05.09.2001 година и 12.09.2001 г., а най-вероятната дата на зачеване е 08.09.2001 г., което, при тези данни, по несъмнен начин изключва ищецът К. като вероятен баща на детето, тъй като окончателната раздяла между него и майката на детето е настъпила в един много по-ранен период, предхождащ най-вероятния период и дата на зачеване на детето. Този извод на съда се подкрепя както от заключението на съдебно-гинекологичната експертиза, която установява посоченият най-вероятен период и дата на зачеване на детето, така и от това на съдебномедицинската кръвно - групова експертиза, която макар и да не изключва по категоричен начин ищецът К. като вероятен баща на детето, сочи, че и всеки друг мъж с кръвна група А1 /бета/ не може да бъде изключен като такъв. Това заключение във връзка с признанието на ответника А. К., че баща на детето е мъж на име Р. А., с когото заживяла непосредствено след раздялата им с ищеца - през м.февруари 2001 година, изключват по категоричен начин ищеца К. като вероятен баща на детето.

При съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства: гласни, писмени, заключения на експертизи и показания на вещи лица в съдебно заседание, се налага изводът, че законовата презумпция по чл. 61, ал.1 СК е опровергана, тъй като се установява, че в периода на зачеване на детето, макар и попадащ в периода от триста дни след прекратяване на брака, и много преди това, бившите съпрузи са били трайно и окончателно разделени, като майката на детето заживяла на съпружески начала с друг мъж, поради което детето Д. Н. К. не е могло да бъде заченато от ищеца като баща. Ето защо съдът счита, че ищецът успешно е провел оспорването, че е баща на детето, като е доказал в производството, че детето не е могло да бъде заченато от него.

При това положение, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 62, ал.1 СК /чл. 33, ал.1 СК/ за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Й. К. от С., общ.Д., мах. „. М.” № *, с ЕГН * и Д. Н. К. от с.с., с ЕГН *, малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка А. Й. К., с ЕГН *, че Н. Ф. К., с ЕГН *, съдебен адрес: гр. К., ул. „Б.” № *, вх. *, адв. Р. Р., не е баща на детето Д. Н. К., с ЕГН *, родено на * година в гр. Р. от майка А. Й. К., с ЕГН *.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Р., което да отрази настъпÞлата промяна в акт за раждане № 814/20.06.2002 година, изд. от Община Р. на Д. Н. К., с ЕГН *.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: