Чл.
96г.
(Нов
Р
Е Ш Е Н И
Е №
Гр.Враца 29.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 29.03.2021/двадесет и
девети март две хиляди двадесет и първа/
година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№133 по описа за 2021г.на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000047 от 25.01.2021 год. на Директор РД“АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“/АА/ - Враца, с което на „ЕКОФРУТ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Враца ул.“Христанчо Матов“ №17, ап.2, представлявано от управителя Е.М.Ц.за извършено нарушение
на чл.7б, ал.1 от ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ
ПРЕВОЗИ/ЗАвПр/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000/три хиляди/лв., на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
На основание чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения ОСЪЖДА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ – София, ДА ЗАПЛАТИ направените
от жалбоподателя „ЕКОФРУТ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца
ул.“Христанчо Матов“ №17, ап.2, разноски за настоящата инстанция в
размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
„ЕКОФРУТ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Враца
ул.“Христанчо Матов“ №17, ап.2 представлявано от управителя Е.М.Ц.е
обжалвал НП №26 - 0000047 от
25.01.2021год. на Директор РД„АА” - Враца,
с което на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за
извършено нарушение на чл.7б, ал.1 от
ЗАвПр. В жалбата и чрез процесуален представител адв.Х.П. се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият
орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД„АА” Враца, в придружително писмо и
писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 18.01.2021г.
служителите на ДАИ – Враца, св.Ю.М.Ф. и св.Т.Д.Г. ***, извършили комплексна
проверка в Източна промишлена зона в офиса на дружеството превозвач „ЕКОФРУТ“ ЕООД за периода
от 15.01.2020г. до 15.01.2021г. По
време на проверката, която била извършена в присъствието на управителя на
дружеството К.П.М било констатирано,
че фирмата притежава Международен лиценз
на Общността за превоз на товари с №
5930. Въз основа на представената документация /CMR от 08.12.2020г./, и след направената справка в информационната система
на ИА „АА“ - София - проверяващите констатирали, че в проверявания период от 15.01.2020г. до 15.01.2021г., фирмата
жалбоподател е извършила следното нарушение, а именно:
Фирмата - превозвач е допуснала да бъде извършен международен превоз на товари от Р. Чехия до Р. България започнат
на 08.12.20 г. с влекач Волво, кат. №3 с peг. № …….. с
прикачено ремарке кат.04 с peг. № ….. с
водач В.Ц.И, с ЕГН **********, който
не е отговарял на изискванията за квалификация на водача /тъй като е бил без
валидна карта за квалификация на водача/.
Била
извършена и проверка в информационната система на ИА“АА“,София при което се установило, че на името на В.Ц.И с ЕГН:********** няма издадена валидна карта за квалификация
на водача. Издавана е карта за квалификация на водача с № Р130840, на която валидността е изтекла
на 26.11.2020 г.
За
констатираното нарушение свидетеля св.Ю.М.Ф. в присъствието на св.Т.Д.Г. и К.Д.К. съставил Акт за административно нарушение бланков №281890 от 18.01.2020г., като
акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на същата дата, без
възражения. Деянието било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.7б,
ал.1 от ЗАвПр. В срока по чл.44 от ЗАНН възражения не са постъпили.Последвало е
издаването на обжалваното Наказателно
постановление № 26-0000047 от 25.01.2021 год. на Директор
РД„АА” Враца, в което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на
нарушението от АУАН, като на основание чл.96г,
ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр. на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., за констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите св.Ю.М.Ф., св.Т.Д.Г. и К.Д.К., както и приложената административнонаказателна
преписка съдържаща: АУАН №281890 от 18.01.2020г., НП №26-0000047 от 25.01.2021г., Заповед
№ РД-08-30/24.02.2020 г.на Министъра на ТИТС;Становище на директор РД „АА“ Враца,
Жалба - peг.№ 52-00-13-726/1/3.2.2021г.,
CMR от 08.12.2020г., Копие от справка от информационната система на ИААА,
Справка снета от дигитална карта на водача, Копие от Констативен протокол на
извършена комплексна проверка.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
АУАН
и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на
определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от
ЗАПр. компетентност, но при извършената съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление
е незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.7б,
ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр. „Лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача.
За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5
години.“
От
друга страна в разпоредбата на
чл.96г, ал.1
пр.2 от ЗАвПр., е предвидено, че: Който назначи
на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно,
за да се понесе административно-наказателна отговорност по този текст е
необходимо да се установи по безспорен начин административно нарушение по
закона, за което не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира
правилно административната отговорност и да се наложи предвиденото в закона
наказание за това.
Очевидно
е, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на юридическо лице – превозвач
по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗАПр.
Превозвачът е наказан за това, че е допуснал
извършването на обществен превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискването за квалификация. Следва обаче да се посочи, че първичният документ,
който пряко удостоверява придобитата от водача професионална квалификация, е не картата на водача, както
неправилно е приел наказващия орган, а удостоверението
за професионална компетентност. И това е изрично посочено в съображение 7-мо и 15-то
от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на
товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна
на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. Съображение 7-мо от нейния преамбюл предвижда: „За да
докажат, че водачът на превозно средство изпълнява своите задължения,
държавите-членки трябва да издадат на водача на превозно средство Удостоверение за професионална
компетентност, наричано по-долу „УПК“,
което удостоверява неговата или нейната начална квалификация или продължаващо
обучение". Следователно,
очевидно е, че именно удостоверението за професионална компетентност е този
документ, който удостоверява придобитата квалификация. Функцията на картата на
водача пък е разяснена в съображение 15-то
от преамбюла на директивата: "За да удостовери, че шофьор, който е гражданин
на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в настоящата
директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК,
държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен
за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно
средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният
модел на която е определен с настоящата директива.... ".
Казано иначе, картата за квалификация на водача е „Удостоверение
за удостоверението“, т.е. нейната удостоверителна функция е вторична, доколкото
установява не пряко квалификацията на водача, а притежаването на Удостоверение за професионална
компетентност/УПК/, и е свързана преди всичко с улесняване взаимното
признаване на различните УПК от държавите – членки. В този смисъл Директива 2003/59/ЕО се явява правилно
транспонирана в националното ни законодателство като нейното транспониране е
извършено не в ЗАвПр, а в подзаконов нормативен акт – в Наредба № 41 от
4.08.2008 г. (вж. § 4 от ПЗР на същата). Така, с оглед принципа за примат на
правото на ЕС над националното законодателство и предвид изискването за
тълкуването му в съответствие с буквата и духа на Директива 2003/59/ЕО) следва да се приеме, че придобитата от водача квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална
компетентност (УПК) и само вторично – с карта за квалификация на водача.
На следващо място
административно-наказващия орган е приел, и в АУАН и в НП, че е извършено административно нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАвПр. изразяващо се
в това, че превозвача – дружеството жалбоподател е допуснал извършване на
превоз от водач без нужната квалификация,
като въобще не е пояснено каква е била
тя. От направеното описание на
нарушението в АУАН и НП нестава ясно дали водача е притежавал или не карта за
квалификация, това се установява едва от показанията на свидетелите и от приложената
по делото справка в информационната система на ИА „ АА“ - София от която се
установява, че на името на водача В.Ц.И с ЕГН:********** е издавана карта
квалификация на водача с № Р130840, на която 5 годишен срок на валидност е
изтекъл на 26.11.2020г., т.е. водача
е притежавал необходимата професионална компетентност, но не е разполагал с
изискуемото валидно удостоверение за
това притежание. От приложената справка може да се изведе извод, че водача е
преминал курс за начална квалификация
и че следва да премине курс за периодична квалификация, въпросните обстоятелства обаче не следва да се
извеждат от доказателствата по делото или
от показанията на свидетелите, а да са конкретно и ясно посочени в
съдържанието на АУАН и НП.В случая липсват твърдения за конкретни факти от
обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на
извършване. Не е посочен релевантния факт, подлежащ на установяване и доказване
в конкретния административнонаказателен процес.
На следващо място според настоящата инстанция
събраните доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за
допуснато административно нарушение по смисъла на чл.7б, ал.1 от ЗАПр. Според визираната разпоредба – както вече се
посочи по – горе лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства
за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от
изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи,
отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с
изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
издава карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. Продължителността на валидност на документа е
в пряка зависимост от изискването на чл.7б,
ал.8 от ЗАПр., според което водачите, придобили необходимата квалификация,
подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки
пет години.
Същевременно съгласно ал.7 на чл.7б, изискването за квалификация по ал.1 е изпълнено, когато: водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл.7б, ал.1 от ЗАПр. водачите да
притежават изискуемата квалификация,
достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.7 от ЗАПр. Издадената карта за квалификация по чл.7б, ал.1 изр. второ от ЗАПр., само улеснява доказването им.
Същевременно чл.7б, ал.6 от ЗАПр. изрично
определя, че такава: „карта се издава на водач, притежаващ
удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация
или периодично обучение по смисъла на ал.7 и ал.8.“
При издаване на оспореното НП
вместо да изследва наличието на предпоставките по чл.7б, ал.1 от ЗАПр. АНО се е задоволил единствено с формалната
констатация, че „ЕКОФРУТ“ ЕООД в качеството и на
превозвач, притежаващ лиценз на
Общността - е допуснала да бъде извършен международен превоз на
товари от Р. Чехия до Р. България от водач, който не е отговарял на
изискванията за квалификация на водача /при това без да се посочи на кой именно изисквания не
е отговарял водача, без да съберат доказателства относно съществуването на
подобно лице, без да се представи копие от трудов договор, за да се установи
връзката на това лице с посочената за нарушител фирма/, което е извършило
международен превоз на товари с посочения влекач /без да се посочват данни,
кога, къде и как е сторил това и доказателствата които го потвърждава/.Сравнителният
анализ на чл.7б, ал.1 и на ал.7 ЗАПр. води обаче до извод, че за
съставомерността на нарушението по чл.7б,
ал.1 ЗАПр. е необходима не формалната липса на карта за квалификация, а липсата на кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.7 ЗАПр., защото карта се
издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална квалификация
или периодично обучение по смисъла
на ал.7 и ал.8.
Вместо
това актосъставителя и наказващият орган са се ограничили единствено да дадат
правна квалификация с посочване в обстоятелствената част на АУАН и НП, че
водачът „не отговаря на изискването за квалификация на водача“, но на кое
точно изискване - нестава ясно. Така формирано обвинението поставя
жалбоподателя в положението да се брани срещу правен извод, без
да са посочени фактическите положения, въз основа на които последният е
направен.
Изрично
следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП липсва и фактически извод на
АНО за това дали водачът е притежавал и каква именно придобита категория към
датата на извършване на превоза, тъй като по делото няма представено
свидетелство за управление на МПС, издадено на името на лицето сочено за водач,
респективно нестава ясно дали това е била необходимата категория за
управляването на процесния товарен автомобил, с който е бил извършен превозът
предмет на обсъждане. В случая като не са предявени твърдения за конкретни
факти, а директно правни изводи, освен че е било нарушено правото на защита на
наказаното лице, е довело от своя страна и до неяснота в предмета на доказване
по делото.
На следващо място в акта е посочено, че превозът е започнат на 08.12.2020г., в Р. Чехия, но видно от приложеното СМР се
установява, че той е завършил на 10.12.2020г. в гр.София. Следователно е
допуснато нарушение на процесуалните правила изразило се в неправилно посочване
на датата на извършване на твърдяното нарушение, защото в случая се касае не за
конкретна дата, а за конкретен период от време, през който е
извършвано твърдяното нарушение заключаващ се в периода от 08.12.2020г., до 10.12.2020г., тъй като водачът осъществил превоза е продължил да „не
отговаря на изискването за квалификация на водача“, и на 09.12.2020г. и
на 10.12.2020г., през които е
продължавал да има качеството на водач на соченото МПС, респективно да
продължава да го управлява до приключване на съответният превоз – тези обаче обстоятелства не са намерили отражение,
нито в съдържанието на АУАН, нито в съдържанието на НП. При това процесното НП освен, че не изяснява периода,
в който е извършен превоза, не излага факти и доказателства дали през целия
международен курс са налице данните, които са описани като нарушение от страна
на водача или се касае за конкретна дата, от този период на която водачът на
ППС е бил в нарушение на законови разпоредби.
При това положение
следва, че посочената в АУАН и НП, като дата
на нарушението - 08.12.2020г., не изпълва изискването на
закона, и по конкретно на изискуемият реквизит по чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно
посочване на датата на нарушението.
Правоприлагането
по принцип и административнонаказателното такова, в частност не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на
правилно отразяване на датата на
извършване на нарушението в НП, и в
АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.
Едновременно с
това, липсата на правилно отразяване
на датата/в случая на периода от време/ на извършване на нарушението по
същността си се приравнява на - липса
на датата на нарушението, за което
се ангажира адм.наказателната отговорност на наказаното лице. Това нарушение е
допуснато от наказващият орган при изготвяне, както на АУАН, така и на НП и
води и до непълнота по отношение на описанието
на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък са
нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5
от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото
свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата
обстановка.
На следващо място в акта и
издаденото въз основа на него НП не се съдържа конкретно посочване на мястото, на което се твърди, че е
извършено твърдяното административно нарушение. Общото посочване, че превозът е
извършен от Р.Чехия до Р.България също не способства за изясняване на
конкретното място на извършване на процесното деяние. Нестава ясна волята на наказващият орган дали
приема, че деянието е осъществено само в обхвата на превоза осъществен на
територията на Р.България и или приема, че е осъществено и на територията
и на останалите страни/не упоменати в изготвените документи/ през територията,
на които е извършен превоза.Това обуславя липса на един от основните признаци от обективната страна на
всяко деяние. Липсата, или евентуалните неясноти, свързани с този признак са в
противоречие чл.42 т.4 пр. 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 от ЗАНН, който предвижда, като
задължителен реквизит на Акта за установяване на административно нарушение и на
Наказателното постановление соченето на мястото,
където е извършено нарушението. Следователно, допуснато е нарушение на
процесуалните правила, което е съществено, защото ограничава правото на защита
на нарушителя и по-конкретно, по отношение на санкционираното юридическо лице -
правото му да узнае въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
На следващо
място твърди се
и, че превозът е осъществен от водач В.Ц.И, с ЕГН **********, с автомобил влекач
Волво, кат. №3 с peг. № ВР 43 76 СХ с прикачено ремарке кат.04 с peг. № ……, но /без
да се посочват данни, относно връзката му с наказаното дружество /респективно
дали той е на трудов договор в посоченото дружество може отново само да се
предполага, тъй като доказателства по делото в тази насока липсват/къде и как е
сторил това и доказателствата, който го потвърждават/. Визираното СМР/международна
товарителница/ не съдържа, нито имената на посоченото за водач лице, нито ЕГН,
от които да се изведе извод, че именно соченото лице е водача осъществил
твърденият международен превоз на товар, при който е констатирано допуснатото
нарушение от страна на жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме, че актът за
установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение
на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН,
тъй като нарушението е описано непълно и неточно.
В конкретиката на настоящият казус НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а освен това е и вътрешно противоречиво.
В него липсват основни елементи от обективната страна на нарушението, а именно
място и дата на извършването му, описание на нарушението и доказателствата
които го потвърждават. Посочена е датата на извършване на проверката, която е
без значение за изискуемите по чл.42 и
57 от ЗАНН реквизити, но не и датата/периода/ и мястото на извършване на противоправното
деяние.В наказателното постановление е преповторено описанието на
нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно
нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени
реквизитите посочени в чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
На следващо място според настоящата инстанция
събраните доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за
допуснато административно нарушение по смисъла на чл.7б, ал.1 от ЗАПр. Според визираната разпоредба – както вече се
посочи по – горе лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства
за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от
изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи,
отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с
изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
издава карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години.
Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването
на чл.7б, ал.8 от ЗАПр., според
което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години.
Същевременно съгласно ал.7 на чл.7б, изискването за квалификация по ал.1 е изпълнено, когато: водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл.7б, ал.1 от ЗАПр. водачите да
притежават изискуемата квалификация,
достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.7 от ЗАПр. Издадената карта за квалификация по чл.7б, ал.1 изр. второ от ЗАПр., само улеснява доказването им.
Същевременно чл.7б, ал.6 от ЗАПр. изрично
определя, че такава: „карта се издава на
водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо
начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал.7 и ал.8.“
При издаване на оспореното НП
вместо да изследва наличието на предпоставките по чл.7б, ал.1 от ЗАПр. АНО се е задоволил единствено с формалната
констатация, че „ЕКОФРУТ“ ЕООД в качеството и на
превозвач, притежаващ лиценз на
Общността - е допуснала да бъде извършен международен превоз на
товари от Р. Чехия до Р. България от водач, който не е отговарял на
изискванията за квалификация на водача /при това без да се посочи на кой именно изисквания не
е отговарял водача, без да съберат доказателства относно съществуването на
подобно лице, без да се представи копие от трудов договор, за да се установи
връзката на това лице с посочената за нарушител фирма/, което е извършило
международен превоз на товари с посочения влекач /без да се посочват данни,
кога, къде и как е сторил това и доказателствата които го потвърждава/.Сравнителният
анализ на чл.7б, ал.1 и на ал.7 ЗАПр. води обаче до извод, че за
съставомерността на нарушението по чл.7б,
ал.1 ЗАПр. е необходима не формалната липса на карта за квалификация, а липсата на кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.7 ЗАПр., защото карта се
издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална
квалификация или периодично обучение
по смисъла на ал.7 и ал.8.
По силата на чл.52,
ал.4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните
обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена
фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на
административно нарушение по чл.7б, ал.1
ЗАПр. Поради изложените съображения оспореното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
На следващо място
съдът констатира, че нито в акта, нито в Постановлението е посочено точно и
ясно описание на установеното нарушение, датата и мястото( на осъществяване на
нарушението, и доказателствата които го доказват, с което са опорочени
императивните изисквания на ЗАНН. Наказващият орган е длъжен да даде ясно,
точно и непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
За
да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
съдържа наказателното постановление са посочени изрично в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57,
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган
резултат.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт.Недопустимо е императивно изискуеми от
закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.
Ето
защо съдът намира, че предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила, предвидени в чл.57 ал.1 от ЗАНН,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
При
този изход на делото основателно се явява и искането за присъждане на
направените по делото разноски от страна на процесуалният представител на
жалбоподателя, поради което и съдът ОСЪДИ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ - София да заплати на „ЕКОФРУТ“ ЕООД направените
по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева за адвокатски
услуги.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000047 от 25.01.2021год. на Директор
РД„АА” Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: