РЕШЕНИЕ№ 260932
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 18212 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Кредитреформ България” ЕООД против С.Д.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 871,41 лева - главница по договор за кредит № …, сключен между
длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по които са прехвърлени на ищеца с
договор за прехвърляне на вземания № …., ведно със
законната мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 11.11.2019 г., до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на длъжника по силата на
договор за прехвърляне на вземания № …..,
сключен с „4финанс“ ЕООД, към който договор е подписано Приложение 1,
представляващо неразделна част от договора. Сочи се, че вземанията, които са
прехвърлени на ищеца, произтичат от договор за кредит № …от 19.10.2016 г.,
сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД. Твърди се, че договорът за кредит е
сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, като кредитополучателят е подал заявка за
отпускане на кредит след регистрация в системата на Вивус на интернет страницата
на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница били предоставени ОУ, които кредитополучателят
следвало да приеме. Договорът за кредит се подписвал с бутон „Подпиши“, след
което се считало, че всички страници от договора за кредит и приложените ОУ са
подписани. Твърди се, че с осъществяване на това действие от страна на
кредитополучателя, последният е потвърдил, че е приел и прочел условията на
договора, както и Стандартния европейски формуляр. Твърди, че на 19.10.2016 г.
бил сключен договор, по силата на който в полза на кредитополучателя е
предоставена сумата от 500 лева, със заявена допълнителна услуга за
експресно разглеждане. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата от 18.11.2016 г. Сумата била
отпусната на същия ден посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД. Сочи, че на 27.10.2016 г. е
постъпила допълнителна заявка за отпускане на кредит от 500 лева, като при
отпускане на допълнителния кредит, съществуващият договор за кредит се изменя
чрез подписване на нов договор, като се запазват всичките му условия, с
изключение на размера на дължимите суми. Поддържа, че на 27.10.2016 г.,
кредитодателят е отпуснал исканата сума чрез „Изипей“ АД. Твърди се, че с
изменение на договора, длъжникът се задължил да върне сума в общ размер от
1242, 41 лева, от която главница, в размер на 1000 лева; договорна лихва от 29,
18 лева и такса за експресно разглеждане от 213, 23 лева. Поддържа, че с
настъпване на падежа на договора, кредитополучателят не заплатил дължимите
суми, поради което изпаднал в забава и била начислена наказателна лихва на
основание т. 13.2. от ОУ. Твърди, че ответникът заплатил доброволно сумата от 1
250 лева, с която били погасени вземанията за наказателна лихва, както и
таксите за събиране в общ размер от 50 лева. Останала дължима сумата от 1000
лева за главница; сумата от 3, 03 лева - такса експресно разглеждане; сумата от
29, 18 лева – възнаградителна лихва и сумата от 39, 20 лева – за наказателна
лихва. Моли се за присъждане на сумата от 871, 40 лева, представляваща главница
по договор за кредит, ведно със законните последици.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Д.Б..
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Ищецът се легитимира
като кредитор на длъжника по силата на Договор за прехвърляне на
вземания № ….
с сключен с цедента „4финанс“ ЕООД, по силата на който са прехвърлени
вземанията на цедента против С.Д.Б., произтичащи от договор за кредит № …...,
допълнен с договор от 27.10.2016 г. По делото е представен договора за
прехвърляне на вземания, ведно с подписаното Приложение № 1, в който вземанията
са индивидуализирани, както и потвърждение на цесията от страна на цедента.
Длъжникът е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането с уведомлението,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с получаване на препис от
последната, което уведомление, изхожда от цесионера, надлежно упълномощен от
цедента с правата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Следователно ищецът, в
качеството му на цесионер, е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от
сключен с цедента договор за кредит № .. и допълнителния
договор от 27.10.2016 г., сключен от
разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила,
установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на
този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно
която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл.
3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му
действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние
(ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които
законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или
за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. В
случая в производството по делото не се установи между страните да е възникнало
валидно облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при
спазване на посочените изисквания.
По делото са
представени единствено договора за кредит и допълнителния договор за кредит,
ведно с Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, които
не носят подписа на потребителя. Не е представена попълнена от ответника в
качеството му на длъжник заявка, в която да е обективирана волята му за
сключване на такъв договор. Не се установи и обстоятелството, че така
представеният договор е сключен при условията на Закона за електронния документ
и електронния подпис, в точност, че именно ответникът, през системата на
кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за сключване
на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на бутона
„подпиши“. Както се посочи – такава заявка не е представена в производството по
делото. Дори да беше така, в процеса не са ангажирани доказателства, че
изявлението в електронна форма за сключване на договор за кредит е направено от
ответната страна. Следователно не са ангажирани доказателства, при изрично
разпределена от съда доказателствена тежест с определението по чл. 146 ГПК, да
е налице изявление от ответника, съобразно специалните законови изисквания, с
което последният да е обвързан от договора с твърдяното съдържание.
Не се установява спазване и на изискванията,
установени в разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, тъй като не са налице данни
първоначалният кредитор, като доставчик, да е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или ал. 2 от същия закон, както и че е получил съгласието на потребителя
- чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена
преддоговорна информация, както и реално Общите условия да са получени, поради
което не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е
изпълнено.
Не се установява и
реалният договор за заем да е породил действие, предвид липсата на
доказателства за получаване на главницата от ответника. Представените платежни
нареждания нямат характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД,
доколкото не носят подписа на получателя. Така представените разписки, в които
са посочени имената на ответната страна, нейният единен граждански номер и
номера на договора за кредит, представлява доказателство, че кредитодателят
“4файнанс” ЕООД е предоставил по системата на Изипей посочената сума на
разположение на длъжника, която може да бъде получена чрез представяне на личен
документ. В случая обаче не се установява тази сума реално да е получена от
длъжника. Нещо повече - дори посоченият документ да установяваше това
правнорелеванстно обстоятелство, доколкото не се установи страните да са
постигнали съгласие по така описания договор с твърдяното от ищеца съдържание,
то не може да се достигне до извод, че тази сума е заплатена именно по
процесния договор с посоченото съдържание.
Тъй
като не бе установено чрез събраните по делото доказателства, че е възникнало
твръдяното притезателно право за заплащане на главницата по договор за кредит
от разстояние, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на ответника.
В производството по делото, не се установи ответникът да е сторил разноски,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, против С.Д.Б.
, ЕГН **********, с адрес ***,осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 871, 41 лева - главница по договор за кредит №
**********/19.10.2016 г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията
по които са прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № …., ведно
със законната мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 11.11.2019 г. до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП