№ 696
гр. Варна , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503775 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК
по въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез адв. Г. срещу
решение №260045/29.10.2020г., постановено по гр.д. №1288/19г. по описа
на РС -Провадия 3с-в, В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен иска на
кредитора, предявен срещу неизправния му клиент П. Ж. А. за установяване
на дължимостта на вземане за цена на абонаментни далекосъобщителни
услуги за периода 05.10.2017- 04.02.2018г в размер на 109лв, удостоверени
като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и са определени
разноските по делото.
Доставчикът кредитор сочи пороци на решението, изразяващи се в
нарушения на процесуалните правила по преценка на събраните
доказателствата, довели съответно до неправилно установени факти относно
изпълнението на услугата от доставчика. Сочи, че съдът е възприел
заключение на експерт за реално получено потребление на услуги, без да е
обосновал извод защо тези услуги не следва да се заплащат. Счита за
1
нелогично и съждението за липса на точно фактуриране на изпълнението,
като сочи, че установените от вещото лице количества са били включени в
сумарни стойности на фактурирани цени, от които доставчикът е отчислявал
предварително уговорени отстъпки. Отделно се позовава на пропуск на съда
да изясни обстоятелствата по делото като с прости аритметични операции
сумира размери на фиксирани цени за установени обеми на незаплатено
потребление, получено от клиента по доказаното договорно правоотношение.
С доводи за изцяло доказана по размер претенция, доставчикът моли за
уважаване на иска за установяване на това спорно вземане.
Пледоария по същество пред настоящата инстанция не е изложена.
Особеният представител адв. А. (назначен на ненамерен на постоянен и
настоящ адрес ответник) оспорва жалбата с доводи правилен извод на първата
инстанция за неоснователност на претенция, останала недоказана, въпреки
дадени указания в доклада на първоинстанционния съд. Счита, че търговецът
не е доказал оспорените обстоятелства по отчитане на предоставените услуги,
вярното осчетоводяване на показания на измервателни средства и
тарифирането на фактурираните количества. Позовава се на несъответствието
между заявените по фактури стойности и твърденията за реално получени и
претендирани цени. Сочи, че доставчикът не е изпълнил и задължението си да
предупреди клиента за дължимите суми и предприетото принудително
събиране.
В писмено становище по съществото на делото, представителят на
въззиваемия пледира бланкетно за потвърждаване на решението за
отхвърляне на иска.
Въззивникът е заявил и конкретизирал в неоспорен списък по чл. 80
ГПК (включен във въззивна жалба) акцесорно искане за определяне на
разноски.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение № 100/08.01.21г., като е
докладвал констатациите си относно предмета на оплакванията по
обжалваното решение и становищата на страните.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
2
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в
обжалвана част съответства на предявен иск за установяване на оспорено в
срок от длъжника вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). Основанието на иска е очертано от
първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на кредитора като
дължимост на вземане за цена за далекосъобщителна услуга, доставяна на
абонат чрез предоставен номер от доставчик - оператор на мрежа.
Първоинстанционният съд е разгледал иска за установяване на сборно
вземане, заявено от кредитора като дължима цена на доставени на абонат
№********* услуги, фактурирана като краен дълг след прекратяване на
ползван абонамент, както ищецът е поискал при сезиране на съда по реда на
чл. 42 ГПК. Фактическият състав, пораждащ вземането от 109лв (сбор от
начислени абонаменти такси като цена за ползвани услуги в период от
05.10.17 до 04.02.2018) изцяло съответства на фактическото описание в т. 9 и
12 от заявлението, съответно точно възпроизведено и в основанието на дълга
по спорната заповед за изпълнение. Индивидуализацията на тази част от
задълженията, предмет на иска, включени в оспорената заповед се свежда до
начислена цена по абонамент за комбинирани услуги( телефонни разговори и
мобилен интернет) предоставени на потребителя с един номер за достъп до
съобщителна мрежа, фактурирани периодично от доставчика. Ненамирането
на ответника на регистриран адрес е осуетило стабилизиране на изпълнително
основание за вземане, заявено като безспорно. По тази установителна
претенция произнасянето на първата инстанция е допустимо.
При постановяване на решението си първоинстанционния съд е
разгледал и отхвърлил този установителен иск и само в тази част решението е
обжалвано.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото доставчикът е представил писмени документи, за закупуване
на комуникационните услуги, предоставени от доставчик при общи условия,
носещи подписа на потребителя. Автентичността на документите и
авторството им не са оспорени, поради което и формалната им
3
доказателствена сила обвързва съда. Въззивният съд също приема( на осн. чл.
180 ГПК), че вписаното в договора от 03.10.2017г съдържание ангажира
ответника като лично негово волеизявление за първоначално закупуване на
абонамент „Тотал“ с фиксирана месечна цена 30.99лв за мобилен номер 0896
164 754, с включено ползване за телефонни разговори (неограничено в
национална мрежа и 200 мин. роуминг в зона 1,2 и Балкани), мобилен
интернет(8000 МВ за България и 3600 МВ за ЕС) и допълнително
предоставени услуги (достъп до мобилно приложение НВО, пространство за
съхранение на данни, както и детайлна справка).
Валидността на това договаряне не е оспорена, но доколкото се касае за
договаряне с потребител въззивният съд следва да изложи преценката си за
равнопоставеност на страните при уговаряне на правата и задълженията им.
Отречената валидност на акцесорната клауза за неустойка в полза а
доставчика вече е отречена в необжалвана част от решението и остава извън
въззивен контрол. Затова при решаването на спора по същество настоящият
състав на съда преценява само клаузите от договора, на които се основават
процесните задължения за неплатена абонаментна цена.В случая доставчикът
търси изпълнение на основно задължение на потребителя, произтичащо от
предоставено ползване на услуги, достъпвани чрез получена от клиента СИМ-
карта, което представлява изпълнение на съществената престация на
доставчика, предхождащо плащане на потребителя. Извън пакетната цена на
абонамента, потребителят е получил информация за единични цени на
другите услуги, предлагани чрез мрежата на доставчика и начините за
получаване на информация за текущо отчитано потребление(вкл. и чрез
платена услуга чрез връзка с оператор или текстово съобщение или безплатно
използване на уеб портал или меню на телефонно устройство на клиента).
Уговорките за тези насрещни престации съставляват и съществената част от
договора, а след надлежното им оповестяване по разбираем начин,
установено то съда с писмения договор, не могат да бъдат предмет на
специалната закрила (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО). Въззивният съд
преценява, че получилият точен ценоразпис потребител е в състояние да
прецени потенциално значимите икономически последици както от ползване
на включени в абонаментния план пакет от услуги, така и от използването на
мрежата за друго потребление и обвързването му не може да се счита за
4
небалансирано и наложено от търговеца- доставчик в нарушение на
изисквания за добросъвестност в ущърб на потребителя(чл. 146 ал.1 ЗПК).
Служебната проверка, предприета от въззивния съд в изпълнение на
задължението по чл. 7 ГПК не поражда обосновано съмнение за
неравноправност, което да налага и допълнително изследване на целия
фактически състав на основание за нищожност на клауза от договора.
Длъжникът не е обосновал възражение за плащане на начислените
абонаментни такси в общи ежемесечни фактури (№**********/05.11.2017, №
**********/05.12.2917 и № **********/05.02.2018) за потребление на
услуги от и извън пакета в периода 05/10/2017-04/02/2018г. Видно от
съдържанието на фактурите, наред с текущо начислено потребление,
пояснено с приложена към фактурата справка, доставчикът е обявявал за
съответния месец общо дължимо плащане, включващо и натрупан остатък от
предходен период. Конкретно за този абонат сумите за плащане са изцяло
пренасяни от ноември до февруари без отразени намаляване поради плащания
на клиента. Така във финалната фактура, издадена след прекратяване на
договора поради забавата на платеца (чрез която е индивидуализирано
спорното сборно вземане) няма новоначислено задължение, а сбора от 109 лв
е пренесен от предходни месеци, съответно формиран от 37.06лв от
ползването през октомври и 79.93лв от ноември. Тези две месечни
задължения съответстват на данъчни основи, завишени с дължим ДДС, на
цени за начислени и приспаднати услуги: включени в абонаментна цена от
25.82лв без ДДС (8015.73 ВМ интернет, разговори с национални мрежи и с
Теленор общо 1165 мин за октомври и 8246.26 МВ интернет и 742 мин за
ноември), и допълнително остойностени извън абонаментни пакети 5.06лв за
23 бр. SMS, 1 MMS и 7 мин платено обслужване „Грижа за клиент“ за м.
октомври и 40.04лв за допълнителен мобилен интернет 9бр.SMS и 2 мин
платено обслужване „Грижа за клиент“ за м. ноември.
Така начислените задължения са оспорени от представителя на
ответника. Видно от заключението на назначената техническа експертиза,
количествата обявени от доставчика в съставените фактури са били
фактически изразходвани от потребителя, който освен закупени мобилни
данни от пакета си, е зявил и допълнителни обеми за ползване на интернет с
услугите „Добави 1000 МВ“, „Добави 3000 МВ“, „Добави 5000 МВ“( 4 бр.за
5
октомври и 7 бр. за ноември ) и е ползвал трафик на изходящи обаждания и
данни до 26.11.2017г, когато достъпът му е бил ограничен от доставчика
поради неизпълнени задължения. Като съпоставя фактурираните количества,
с данните констатирани от вещото лице като фактически отчетени
детайлизирани данни с техническите средства за контрол на обема на
използвани услуги, съдът намира за установено ползването на предоставени
на ищеца услуги в количествата, остойностени от доставчика. Вярно е, че във
справките към фактурите са отчетени стойности различни от обявените на
потребителя единични цени в приложения към договора му ценоразпис, но
след приспадане на включен в тях ДДС е видно, че начислените данъчни
основи съответстват именно на потвърдените от експерта количества.
При съвкупна преценка на заключението и писмените доказателства,
съдът намира претенцията на доставчика за начислени ежемесечно
задължения за абонамент и допълнителни услуги, пренесени с натрупване и
сборувани до 109лв в последната фактура за изцяло доказана. Оплакването на
въззивника за необоснована преценка на същите доказателства е основателно,
тъй като първоинстанционният съд е достигнал до друг извод.
Съответно на установеното неизпълнение на задължението на
потребителя да заплати остатъчния дълг след настъпване на уговорения
падеж, съдът преценява, че искането за установяване на паричното изискуемо
задължение е основателно. Това налага отмяна на обжалваната част от
решението и постановяване на диспозитив, съответен на основателен иск.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
въззивникът следва да бъде компенсиран за разходите за защита по
основателната жалба. Тази страна е заявила в неоспорен списък плащания,
които изцяло съвпадат с представените доказателства. Същевременно, следва
да се отчете, че разноските в предходните инстанции са били направени за
защита и на друго право, чието съществуване е било вече отречено с
необжалваната част от решението на първата инстанция. Затова от общо
направените разходи, на ответника следва да се възложи само част,
съразмерна на основателната част от общо претендирани от заявителя суми
във съответната фаза от защита на кредитора. Така за заповедно производство
основателна е само част от 59.60лв от общо направени разходи 205лв за такса
6
и адвокатски хонорар за издаване на заповедта (109/374.88) и 198.21лв от
заплатени 655 лв за такса, възнаграждение на вещо лице, особен представител
и адвокатски хонорар в първа инстанция (109/360.20). Към тези размери
следва да се добавят в цялост разходите за основателното обжалване,
изразяващи се в такса, авансираното възнаграждение на особен представител
и заплатеното в брой възнаграждение на адвоката на въззивника, достигащи
общ сбор от 355лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260045/29.10.2020г., постановено по гр.д.
№1288/19г. по описа на РС -Провадия 3с-в, В ЧАСТТА, с която е бил
отхвърлен иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу П. Ж. А. за
установяване на дължимостта на вземане за цена на абонаментни
далекосъобщителни услуги в размер на 109лв, удостоверени като изпълняем
дълг в оспорена заповед за изпълнение, на осн. чл. 271 ГПК като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на оспорващ длъжник П. Ж.
А., че вземането удостоверено по заповед за изпълнение №455/17.05.2019г,
издадена, по гр.д. 679/19г на ПРС, СЕ ДЪЛЖИ като вземане на доставчик
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД в размер на 109лв (сто и девет лева),
представляващи сборна цена на пакетен абонамент и допълнителни услуги
ползвани чрез номер 0896/164754 в период 05.10.17 – 04.02.18г на абонат №
********* по договор за далекосъобщителна услуга от 03.10.2017, на осн. чл.
16 ЗЗД вр. чл. 23 от Общи условия на доставчика.
ОСЪЖДА П. Ж. А. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, следните суми:
само 59.60лв (петдесет и девет лева и шестдесет стотинки) представляващи
част от направени разноски за защита в заповедното производство, от общо
7
включени съдебно деловодни разноски за такси и адвокатски хонорар в
изпълнителен лист по изгубила изпълнителна сила заповед за изпълнение
№455/17.05.2019г, по гр.д. 679/19г на ПРС;
само 198.21лв (сто деветдесет и осем лева и двадесет и една стотинки),
представляващи част от направени за защита по основателна част от исковете,
разгледани в първа инстанция;
и 655 лв (шестстотин петдесет и пет лева) представляващи разходите по
основателно обжалване, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280
ал.3ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8