Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр.Панагюрище, 09.10.2017 г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАНАГЮРСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА С.

 

при секретаря Нонка С., като разгледа докладваното от съдия С.  гр.д.№ 309/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск от „Лизингова къща - Пазарджик“ ООД, със седалище и адрес на управление:***,  представлявано от управителя Д П Г, ЕИК: ********** срещу М.Н.Д. с ЕГН: ********** и Т.С.М., ЕГН: **********. Искът е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК – установителен, след подадено възражение от ответниците срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 140/2017 г. по описа на РС Панагюрище, с която е разпоредено ответниците М.Д. и Т.М. да заплатят на ищеца солидарно  сумата от 1 848,00 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2017г. до окончателното изплащане, 1 660,00 лв. – неустойка за периода от 27.03.2016г. до 21.02.2017г., както и разноски в общ размер на 371,88 лв.

В исковата молба се твърди, че между  дружеството-ищец, като кредитор и М.Н.Д., като кредитополучател, бил  сключен договор за потребителски паричен кредит № 300738 от 23.02.2016 г. за сумата от 1 848,00 лв., която сума е следвало да бъде върната на 12 равни погасителни вноски, съгласно подписания от страните погасителен план, като всяка вноска била  на стойност 154,00 лв., а падежът бил подробно описан в договора и приложението му – погасителния план. Твърди се, че кредитополучателката Д. не била  заплатила нито една от уговорените вноски, а съгласно т. ХІІІ.4 от договора за кредит – при неплащане на вноска след втория ден от датата на падежа, съобразена с погасителния план, кредитополучателят дължал неустойка за целия срок на просрочието в размер на 5,00 лв.- за всеки просрочен ден, а при забава на две или повече погасителни вноски, считано от падежа на втората просрочена погасителна вноска, вземането ставало  предсрочно изискуемо в пълния му размер, ведно с всички акцесорни задължения за разноски, лихви и неустойки за целия срок на договора.Твърди се, че договорът, погасителният план и тарифната таблица били подписани и от ответницата Т.С.М., която била поела солидарна отговорност с кредитополучателката М.Д., като втори длъжник. Ищецът твърди, че до момента ответницата М.Д. не била платила нито една погасителна вноска. Ето защо на 21.02.2017 г. ищцовото дружество  било подало заявление до Районен съд Панагюрище за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410  от ГПК, по което било  образувано ч.гр.д. № 140/2017 г. и била  издадена заповед за изпълнение № 79 от 23.02.2017 г., като същата била редовно връчена на солидарните длъжници М.Д. и Т.М.. Последните възразили срещу  задължението си по предявената заповед.

Петитумът се състои в искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.02.2017 г., между „Лизингова къща - Пазарджик“ ООД и М.Н.Д. и Т.С.М., е съществувало облигационно правоотношение въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № 300738 от 23.02.2016 г., по което към 21.02.2017 г. ответниците дължат солидарно на дружеството-ищец сумата от 1 848,00 лв. главница, ведно с неустойка в размер на 1 660,00 лв., изчислена съгласно договора за кредит и тарифна таблица до 21.02.2017 г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Представят следни писмени доказателства, в копие: Договор за потребителски паричен кредит с № 300738 от 23.02.2016 г., ведно с погасителен план – Приложение №1.

В законоустановения срок, ответниците Т.С.М. и М.Н.Д. не са представили писмен отговор на исковата молба и не са  взели  становище по предявения иск.

Представените към исковата молба документи са приети като писмени доказателства по делото.

В съдебно заседание се явява ответницата М.Д., която прави признание на факти – че на 23.02.2016 г е сключила с ищцовото дружество  договор за потребителски паричен кредит № 300738 за сумата от 1 848,00 лв., че е получила сумата, като до момента не била платила нито една погасителна вноска поради финансово затруднение, както и че поръчител й станала втората ответница Т.М.. 

При това процесуално поведение на първата ответница съдът намира че релевантните за решаване на делото факти, а имено сключен ли е бил между ищцовото дружество и ответниците процесния договор за потребителски кредит,  получила ли е ответницатна М.Д. като първи длъжник сумата по потребителския кредит и изпълнено ли е задължението по договора от страна на ответниците в качеството им на длъжник и втори длъжник, са безспорно установени в смисъл, че процесният договор е бил валидно сключен и че само ищецът е изпълнил задължението си по него. Ето защо искът се явява основателен.

Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорния, който е за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е. от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по делото разноски в исковото производство  размер на 550,00лв., от които 70,00лв. – държавна такса и 480,00лв. – адвокатски хонорар.

С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят и направените разноски в заповедното производство размер на 371,88 лв., от които 71,88 лв. – държавна такса и 300,00 лв. - адвокатски хонорар.

Разноските в заповедното и исковото производство в общ размер на  921,88 лева следва да бъдат заплатени от двете ответници по равно, т.к разноските са при режим на разделност.

 

По изложените съображения Панагюрският районен съд ,

 

РЕШИ:

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.Д. с ЕГН: ********** и Т.С.М., ЕГН: **********, че

дължат солидарно на „Лизингова къща - Пазарджик“ ООД, със седалище и адрес на управление:***,  представлявано от управителя Д П Г, ЕИК: *********, както следва:

- 1 848,00 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и осем лева) – главница по договор за потребителски паричен кредит № 300738, сключен на  23.02.2016 г, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2017 г. до окончателното й изплащане;

-         1 660,00 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева) – неустойка за периода от 27.03.2016 г. до 21.02.2017г., произтичаща от неизпълнение на задължението по договор за потребителски паричен кредит № 300738, сключен на  23.02.2016 г.

 

ОСЪЖДА М.Н.Д. с ЕГН: ********** да заплати на „Лизингова къща - Пазарджик“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д П Г, ЕИК: ********* разноски по делото  в  размер на 460, 94 лв. (четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН: **********да заплати на „Лизингова къща - Пазарджик“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д П Г, ЕИК: ********* разноски по делото  в  размер на 460, 94 лв. (четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: