РЕШЕНИЕ 1147/31.7.2020г.
Номер................. Година 2020 Град В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и четвърти юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2016 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от ЕТ“В. - В.С.“ с упранител В.С.С., против НП № 03-011968/20.11.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на едноличния търговец е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева,
за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ .
В подадената до
съда жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. Сочи
се, че видно от разчетно-платежната ведомост за 2019
г. трудовото възнаграждение на К.К. е изплатено
своевременно. Иска се НП да бъде отменено.
В хода на съдебното производство, въззивникът,
редовно призован, се представлява от адв. С., който
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира
НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на
наложеното административно наказание до минималния такъв.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, се представлява от юк Н., който в съдебно
заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено. Излага становище, че в НП е дадена правилна правна квалификация на
деянието при кумулативното наличие на предпоставките на привилегирования състав
на чл. 415в от КТ. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – К.Д. и свидетеля по акта – М.Д.. Приобщени
са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 18.10.2019 г., служители на ДИТ – В. – св. К.Д. и св. М.Д. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект „С. к.“, находящ се на ул. П. № * в гр. В., стопанисван от ЕТ„В. – В.С.“.
В хода на проверката е установено, че на 04.09.2018 г. между
дружеството-жалбоподател и работника К. Д.К. е сключен трудов договор № 71/04.09.2018
г., с който последният приема да изпълнява трудовите функции на длъжността
„сервитьор“, с основно месечно трудово
възнаграждение от 510 /петстотин и десет/. С договора е уговорено между
страните, че периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение е 25-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. В хода на проверката въз
основа на представената разчетно-плагежна ведомост за
мес. април 2019 г. е установено, че дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си по трудовия договор да заплати уговореното трудово
възнаграждение на лицето за извършената работа през мес.
август 2019 г. Съставен е протокол № 1934202/14.11.2019 г. за резултатите от
извършената проверка, с който в пункт 4 е дадено задължително указание на
дружеството – жалбоподател да изплати на уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа през мес. януари 2017 г. съгласно чл. 128 т.2 от КТ, във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ. на основание чл. 224 ал.1 вр. с чл. 128т.1 и т.2 от Кодекса на труда, с посочен срок
за изпълнение 08.03.2018 г.
При така установените факти е съставен АУАН № 03-011968/14.11.2019 г. на дружеството-жалбоподател, въз основа на
който е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление № 03-011968/20.11.2019 г. е издадено от компетентен
орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., , видно от заверено копие
на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ от 12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 128 т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения към преписката трудов договор с К.К.,
дължимото възнаграждение се заплаща до 25-то число на следващия месец.
По делото не са налице данни,
които да сочат, че възнаграждението на Д. за месец август 2018 г., е било
изплатено по някой от възможните регламентирани начини, удостоверяващи
плащането на трудовото възнаграждение, посочени в разпоредбата на чл. 270, ал.3
от КТ.
Поради изложените съображения правилно
е прието, че нарушението е извършено след изтичане на срока, посочен в трудовия
договор, за заплащане на дължимото възнаграждение за мес.
август 2019 г. , а именно – на 26.09.2019 г.
Поради тази причина, съдът
намира, че правилно и законосъобразно
административно – наказващия орган е ангажирал отговорността на въззивника за нарушение на чл. 128 т.2 във вр. с чл. 270
ал.2 и ал.3 от КТ.
В случая безспорно нарушението е
осъществено в предхождащ проверката и
постъпилия сигнал момент, с оглед на което са засегнати интересите на конкретния работник, поради
което случаят не следва да са квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Правилно е приложена и
привилегированата санкционна разпоредба на чл. 415в ал.1 от КТ, доколкото видно от събраните по делото
гласни доказателства, нарушението е било отстранено веднага след установяването
му.
В тази връзка, съдът оцени като
неоснователни доводите на въззивника за несъставомерност на деянието, доколкото заплащането
впоследствие на на дължимото трудово възнаграждение
не води до отпадане на административно-наказателната отговорност на
работодателя, когато същото не е изплатено в съответния срок, каквато е
хипотезата в случа.я
Съдът намира, че АНО неправилно е
наложил административното наказание в
размер, различен от минималния поради отсъствие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съотв. поради отсъствие на данни за
имущественото състояние на юридическото лице.
С оглед на горното, съдът счита
че НП следва да бъде изменено, като административното наказание се наложи в
минималния, предвиден в закона размер.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на
наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност,
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а
именно за сумата от 100 /сто/ лева
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-011968/20.11.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на ЕТ“В. - В.С.“ е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 128
т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ , като
намалява размера на санкцията до сумата от 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ“В. - В.С.“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция
по труда“ сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-В.,
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: