Решение по дело №2471/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2118
Дата: 7 ноември 2019 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20197050702471
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2019г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на десети октомври 2019г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 2471 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Ес Ви Джей“ЕООД срещу Решение № 1408/11.07.2019г. постановено от ХХІІ състав на ВРС по нахд № 2604/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-009509/07.03.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Ес Ви Джей“ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 200лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда / КТ/ за нарушение по чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение  и инструктаж на работниците и служителите по правилата на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г./.

Касаторът, в касационната жалба, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП или делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представител в публично съдебно заседание изразява становище за неоснователността й.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1408/11.07.2019г. постановено от ХХІІ състав на ВРС по нахд № 2604/2019г. С оспореният съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 03-009509/07.03.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Ес Ви Джей“ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 200лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда / КТ/ за нарушение по чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г..

Районният съд е приел, че:

1.     На 21.02.2018г. инспектори в ДИТ Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект „Делта Планет – Мол Варна – мултифункционален търговски и развлекателен комплекс“ находящ се в гр.Варна, ЗПЗ, УПИ VІІ-351, 847, 848, 1683 и 1684 в кв.39 по плана ЗПЗ.

2.     Контролните органи констатирали извършвани в проверявания обект строително монтажни работи.

3.     На етажа на търговския обект, на който се намирали кинозалите, в една от тях, единият от служителите видял работници, които посочили, че работят за „Ес Ви Джей“ЕООД.

4.     Всички лица декларирали, че имат сключени трудови договори със съответен работодател за определена длъжност, работно време, работна седмица, трудово възнаграждение. За декларираните обстоятелства бил съставен протокол, в който всеки един от работниците положил подпис.

5.     На място бил установен работникът И.Д.И, извършващ СМР чрез поставяне на гипскартон.

6.     И. посочил за работодател „Ес Ви Джей“ЕООД.

7.     В хода на документалната проверка дружеството представило трудов договор за работника И.Д.И с дата на сключване 22.02.2018г. и извлечение от книгата за начален инструктаж с дата на провеждане на инструктажа – 23.02.2018г.

8.     Направени са изводи, че: дружеството има качество на работодател и че е допуснало до работа г-н И. без да му е проведен начален инструктаж.

9.     Направен е извод за нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г..Въз основа на АУАН АНО издал НП.

10.  Съставен е АУАН за констатираното нарушение, връчен на представляващия дружеството.

11.  Дружеството е депозирало писмено възражение срещу АУАН, извън законоустановения срок.

12.  Въз основа на АУАН АНО издал НП.

 

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба, направил извод, че нарушението е съставомерно и потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав и изводите му за съставомерност на деянието са обосновани от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

            Касаторът намира, че съдът неправилно приел, че лицето И.Д.И е полагало труд на обекта на датата на проверката. Сочи се, че г-н И. е бил на обекта за да кандидатства за работа, поради което и впоследствие е назначен на длъжността. Сочи се, че работата, която работниците на дружеството изпълнявали в деня на проверката не била за повече от трима души и това доказвало, че г-н И. е назначен на деня след проверката и едва след подписването на трудовия договор му е проведен начален инструктаж.

            Тези твърдения и доводи не са нови. Изложени са във възражението срещу АУАН и във въззивната жалба. Въззивният съд им е дал мотивиран отговор, който настоящата инстанция споделя, поради което и не следва да преповтаря.

Касационната инстанция във връзка с цитираните по – горе твърдения и доводи, констатира и, че дружеството не е представило доказателства за твърденията си, че на деня на проверката на обекта г-н И. не е полагал труд. Такива доказателства биха могли да бъдат – данни за лицата, които са полагали труд на обекта на деня на проверката; данни за  задачите, които са изпълнявали; отчет за свършената от тези лица работа и др., както и свидетелски показания на самите работници. Дружеството е участвало във откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция чрез процесуален представител, но и в съдебното заседание доказателства в посочения смисъл не са представени и не е изискано събирането им. В случая в тежест на касатора е било да установи релевантните твърдени от него факти относно броя работници, обема на свършената работа и причината поради която г-н И. е бил установен на строителния обект от контролния орган. Касаторът не е ангажирал доказателства относно твърдените от него факти, поради което и релевираните в касационната жалба доводи и твърдения се явяват неоснователни.

            От горното следва, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1408/11.07.2019г. постановено от ХХІІ състав на ВРС по нахд № 2604/2019г.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.