№ 1162
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262588/19.04.2021 г. на СГС, I-23 състав по гр.д. № 15095/2019 г. е
осъдено „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на С. П. С. сума в размер на 20 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432 КЗ,
ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като ищцовата претенция е отхвърлена за разликата над присъдените
20 000 лева до претендираните 40 000 лева.
Ищецът С. П. С. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта му, в която искът му е отхвърлен, с твърдения, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано. Моли да бъде отменено същото в обжалваната част, като на ищеца
бъдат присъдени още 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2019 г.
В жалбата се твърди, че СГС нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и
присъдил крайно занижено обезщетение. Съдът в недостатъчна степен възприел
претърпените от ищеца вреди страдания и неудобства във времеви аспект, както и не
приложил всички относими критерии за определяне на обезщетението. Не била
съобразена и икономическата конюнктура, чието отражение били определените
застрахователни лимити, нито съдебната практика.
Застрахователят „Дженерали Застраховане“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
1
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът С. П. С. е твърдял в исковата си молба, че на 19.06.2019 г., около 07:40
часа, пострадал в резултат на ПТП при следните обстоятелства: на посочената дата
управлявал лек автомобил „Нисан Алмера” с рег.№ *** и се движел по ул.
„Самоковско шосе” в посока от гр. София към гр. Самоков, когато на около 300 м.
преди паметника на „Трудовака” бил ударен от насрещно движещия се лек автомобил
„Рено Метан” с peг. № ***, управляван от В. С. Б., който изгубил управлението над
МПС и навлязъл в неговата лента за движение. Намира, че виновен за настъпването
на ПТП е водачът В. Б., който с действията си нарушил правилата за движение по
пътищата, управлявайки лек автомобил „Рено Метан” с несъобразена скорост и
е изгубил контрол над МПС, навлизайки в лентата за насрещно движение. Ищецът е
твърдял, че в резултат от описаното ПТП са му причинени следните телесни
увреждания: фрактура на дясно коляно /патела/ и фрактура на дясна фибула, както и
множество хематоми по цялото тяло. В резултат от горното бил приет в болница в
тежко състояние и му била извършена операция по спешност за открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация.
Счупването било репонирано и фиксирано с киршнерови игли и тел по
метода Weber. Това довело до пълното му обездвижване и невъзможност да се
обслужва самостоятелно. Освен това изпитвал изключително силни болки и
непрекъснато се налагало да приема обезболяващи. Твърдял е, че към момента на
подаване на исковата молба все още не е излекуван напълно. Посочил е, че към
момента на настъпване на описаното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице
застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при ответника, поради
което е искал същият да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 19.06.2019
г. до окончателното изплащане.
Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД не е оспорвал наличието на валидно
застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия
автомобил. Оспорвал е обаче твърдения механизъм на настъпване на ПТП, посочените
травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях
и процесното ПТП. Оспорвал е иска по размер. Направил е възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не осигурил
достатъчна странична дистанция с насрещно движещите се автомобили..
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
2
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на В. С. Б. – водач на л.а.
„Рено Меган“, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество към датата на ПТП, увредите на жалбоподателя - закрито
счупване на дясна колянна капачка и причинната им връзка с ПТП са установени пред
първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера
на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Пред
въззивната инстанция не се поддържа възражението за съпричиняване.
За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са
събрани писмени доказателства – медицинска документация и е изслушано заключение
на СМЕ.
От заключението по приетата СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Т. Д. - С. въз
основа на събраните медицински документи, неоспорена от страните, се установява, че
в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
закрито счупване на дяснната колянна капачка. Проведено е следното лечение: -
болнично - от 19. 06. 2019 г. до 24. 06. 2019 г. - 5 дни и от 08. 01. 2020 г. до 11. 01. 2020
г. -3 дни или общо 8 дни; домашно — амбулаторно - от 24. 06. 2019 г. за около 5-6
месеца и от 11. 01. 2020 г. за около 30 дни. По време на болничното лечение е опериран
2 пъти - 1. Открито наместване и фиксация на капачката с метални импланти, 2.
Изваждане на металните импланти. По време на домашно - амбулаторното лечение е
провеждал физиотерапия и рехабилитация. Счупването на колянната капачка е
причинило разместване на фрагментите й. За да се постигне пълното й възстановяване,
се наложило извършване на специфична за мястото операция, която включва открито
наместване и фиксация с метални импланти - т.н. остеосинтеза. Не предстоят нови
операции за счупването на капачката от процесното ПТП. Самостоятелната походка на
ищеца е възстановена. Проведеното лечение е довело до пълното срастване на
капачката. Остатъчното ограничение на движенията на колянната става с 15 %
постепенно ще се подобри във времето. Теоретично лечението и в частност на
пострадалия ищец съвпадат по време. Лечението е продължило около 5-6 месеца
и възстановителият период е траел около 2 години. Очаква се пълно възстановяване на
функциите на десния крак.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
3
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Следва да бъдат съобразени описаните по-горе увреждания и последиците от
тях, и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя,
техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на
уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП – 42 г. – възраст, която се характеризира с
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било сериозно променено за период от поне шест месеца, от които значително време е
имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности, предвид счупването
на капачката и фиксиращата остеосинтеза; обстоятелството, че е претърпял две
операции, като при всяка и известно време след нея е изпитвал интензивни болки; че
основният възстановителен период е бил 6-7 месеца, като ищецът е бил подложен на
рехабилитационни процедури; обстоятелството, че няма остатъчни увреждания и
същият до две години от ПТП ще бъде възстановен напълно, както и лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2019 г.
Не се доказват по делото твърденията на жалбоподателя, че е претърпял
изключително тежки травматични увреждания, нито че са налице остатъчни явления,
които ще останат до края на живота му. Не се установява и значителна промяна в
психическото му състояние.
При съобразяване на горното и принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 25 000 лева. Ето защо е
частично основателно оплакването на ищеца, че първата инстанция му е присъдила
занижено обезщетение в разрез с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди различен от този, до който е достигнал
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за сума над 20 000 лева до 25 000 лева и на ищецът да
бъдат присъдени още 5 000 лева, ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до
окончателното изплащане. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има всяка страна, в зависимост от защитения материален интерес.
Ищецът не е сторил такива, но е бил представляван от адвокат безплатно и
неговото възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
При защитен интерес в размер на 5 000 лева от общо защитаван интерес в
размер на 20 000 лева, на адв. С.Н. следва да бъдат присъдени 282.50 лева.
Застрахователят не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, на
когото съдът определя възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100
лева.
За първата инстанция на С.Н. не се дължи допълнително възнаграждение, тъй
като СГС й е присъдил повече от дължимото.
На ищеца следва да бъдат присъдени за първата инстанция още 340 лева.
„Дженерали Застраховане“ АД следва да заплати по сметка на САС 100 лева –
4
държавна такса и по сметка на СГС – още 200 лева – държавна такса.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262588/19.04.2021 г. на СГС, I-23 състав по гр.д. №
15095/2019 г. в частта, с която е отхвърлен иска на С. П. С. против „Дженерали
Застраховане“ АД по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, претърпяно на 19.06.2019 г. за сума над 20 000 лева до 25 000 лева и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на С. П. С.,
ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ 3, бл. ***, вх. 3, ет. 1, ап. 67 сумата 5 000 лева,
допълнително към вече присъдените му от СГС 20 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 19.06.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 340 лева – допълнителни разноски пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262588/19.04.2021 г. на СГС, I-23 състав по гр.д.
№ 15095/2019 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на адв. С.
К. Н. от САК, сумата 282.50 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати в бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – София сумата 100 лева –
държавна такса, както и по сметка на Софийски градски съд сумата 200 лева –
допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ 3, бл. ***, вх. 3, ет. 1,
ап. 67 да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5