РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 03.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди
и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 604 по описа за 2019
год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Административното
дело е образувано по жалба на И.П.Г. с ЕГН ********** *** чрез адвокат С.П.П.
вписан в САК с адрес на кантората в гр. ****,
бул.**** № **, ет.*, ап.*, срещу Решение № 671 от
12.11.2019 год. на Министерски Съвет на
Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост
за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 87+800 до
км 103+150, включително пътен възел „Боаза“ и
пътен възел „Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км.
96+600 до км 103+150, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата
на с. Дерманци, с. Торос и с.Пещерна, община Луковит, землището на село
Български извор, община Тетевен, и землището на с. ****, община Ябланица,
област Ловеч, в частта, с която определя обезщетение от 569 лева за 2 декара
поземлен имот с номер ****, находящ се в землището на село ****, Община
Ябланица.
С
доводи, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, се иска неговата
отмяна. Оспорва се размера на определеното обезщетение като занижен. Твърди се също, че издаденото
решение е немотивирано.
В съдебно заседание,
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски по представеният списък.
Ответникът - Министерски съвет, чрез
процесуалния си представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като
неоснователна с аргументи, че издаденото решение е правилно. По същество са
развити подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в
оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в
съответствие с целта на закона. Посочва, че размерът на обезщетението е
изготвен при спазване на изискванията на ЗДС. В тази връзка оспорва заключението по съдебно
оценителната експертиза с доводи, че при определяне оценката на отчуждавания
имот вещото лице е използвало неотносим коефициент за рентна бонификация за
тютюн и картофи + 11,82лв/дка и в съответствие с това е определил
действителната пазарна цена на отчуждения имот. Като счита, че този коефицент
правилно е определен в административното производство на 5,91 лв./дка. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и
благоустройството, чрез
процесуалния си представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, счита решението на МС в оспорената част за правилно
и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на
финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура” – **** в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител излага доводи, че жалбата е частично основателна. Аргументира
се с установеното от приетата съдебно-оценителна
експертиза, че използваната оценка в административното производство на рента
бонификацията –картофи и тютюн /5.90 лева на декар/, не е правилната и следва
да бъде съобразена използваната от вещото лице, която е 11.82 лева на декар. Счита,
че използвания от вещото лице коефициент за отстоянието от населено място /К5
по формулата от заключението с цифрово отражение + 0.2/ е
неотносим, тъй като липсва изрично упоменат текст в чл.7б за приложението на
чл.4 т.5 от Наредбата. Излага, че следва да се изключи формулата за отстояние
на населено място, като при два декара на отчуждаемия имот, се получава
обезщетение за целия имот от 580.00 лева. При тези съображения моли съдът да
постанови решение, с което частично да уважи жалбата за сумата от 580.00 лева.
Ответника
е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт,
експертната оценка за обезщетение на отчуждените имоти, както и удостоверение
по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от
Агенция по вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани
писмени доказателства, назначена е съдебно оценителна експертиза.
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд
и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Предвид данните, че оспореното решение е съобщено на 06.12.2019 г. с известие за
доставяне, а жалбата е депозирана в деловодството на
съда на 12.12.2019 г., съдът
приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с
чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Жалбоподателят се легитимира като
собственик на недвижим имот - нива с номер ****, находящ се в землището на село ****, Община
Ябланица, област Ловеч, който попада в обхвата на отчуждените с обжалваното решение имоти на
територията на област Ловеч. Оспореното решение е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Предмет на съдебен контрол е Решение № 671
от 12.11.2019 год. на Министерския съвет
за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда
за изграждане на обект : „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 87+800 до км
103+150, включително пътен възел „Боаза“ и пътен възел „Дерманци“,“,
подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км. 96+600 до км 103+150, на
територията на област Ловеч, издадено на основание чл.34а ал.1 във връзка с чл.34б от Закона за
държавната собственост и §1 от Допълнителните разпоредби на Закова за
държавната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.34а ал.1 от
Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според
§1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна
мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища,
летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и
отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация,
газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за
разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата
техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като
национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за
определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон
или с решение на Министерски съвет.
С решение
№ 250 на министерския съвет от 2013 година
републикански път А-2 „****-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и
Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на
§5 т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. След
като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то
компетентен да издаде процесното решение е именно министерски съвет.
Оспореното решение е постановено от
Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите.
Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала,
обявена за национален обект с посоченото Решение
№250/25.04.2013 год. на Министерски съвет /МС/.
Предвид горното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност,
чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост. При това
не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата
от закона форма. Като
издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават
имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото
обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл.34б от Закона за държавната
собственост. Съответно
липсва основание за отмяна по чл.146,
т.2 от АПК.
Съдът не констатира при
издаване на обжалваното решение да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на
акта по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените
правила за вземане на решението, регламентирани в чл.34, чл.34а и чл.34б ал.2
от ЗДС. От заинтересованото ведомство е направено мотивирано искане
за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени
в чл.34 ал.2 от ЗДС. От двамата министри, съответно на финансите и на регионалното
развитие и благоустройството, е направено предложение за отчуждаване на имотите
до МС, с приложен към него съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС,
видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с
изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план -
парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект:
„Автомагистрала „Хемус“, участък от км. 87+8000
до км. 103+150, включително пътен възел „Боаза” и пътен възел
„Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 89+025 и от км. 90+507 до км 90+889,
на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на с.Дерманци, с.Торос
и с.Пещерна, община Луковит, землището на село Български извор, община Тетевен,
и землището на с. ****, община Ябланица, област Ловеч, който е одобрен с влязла
в сила Заповед №РД-02-15-139/29.07.2019 год. на заместник министъра на
регионалното развитие и благоустройство. В табличен вид са представени имотите за отчуждаване с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена
е финансова обосновка и оценка на имота,
извършена в административното производство от лицензиран оценител, съгласно
представения
Сертификат за оценителска правоспособност за оценка на земеделски земи и трайни
насаждения с регистрационен
номер ********* от
28.03.2011г., изготвил оценителски доклад за определяне на равностойно парично
обезщетение на засегнатият имот, наред с посочените двама
лицензирани оценители на недвижими имоти. В тази връзка са неоснователни доводите на оспорващият, изтъкнати по
същество, че оценката не е извършена от лицензиран оценител на земеделски земи.
За процесния имот оценката е
на лист 187 от делото.
По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.32 ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, имоти и части от имоти –
собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания,
съгласно чл.32, ал.2
от ЗДС.
В
§1а т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието „равностойно
парично обезщетение”, която определя същото и изчерпва неговото съдържание.
Съгласно тази разпоредба равностойно парично обезщетение е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Следователно обемът и обхватът на
равностойното парично обезщетение са нормативно определени и присъждане на
обезщетение извън законовите рамки би било необосновано.
Едновременно
с това, съгласно §1а т.2 от ДР на ЗДС, „пазарни цени” са осреднените цени от
всички сделки с имоти за покупко – продажба, замяна, учредяване на вещни права
или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко – продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. В същата норма законодателят е указал специфично
изискване, че ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20
сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20
вписани сделки, а осредняването се извършва въз основа на не по – малко от две
относими сделки.
Съгласно
регламента на § 1а т.4 от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32,
ал.2 от ЗДС и в контекста на настоящия случай, „имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания” са имотите, които са разположени в едно и също землище в
земеделските територии. Видно е от изготвената в хода на административното
производство експертна оценка, възложена от заинтересованото ведомство и въз
основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че
оценителят правилно и след надлежна проверка на вписаните сделки в същото
землище е игнорирал прилагането на сравнителния /пазарен/ метод и е приложил
нормативния такъв. Съгласно изискването на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че
не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики
поради липса на извършени по – малко от две сделки в съответната служба по
вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи –
за земеделски земи.
В
конкретния случай според приложения по делото оценителски доклад, равностойното
парично обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, поради липса на поне две
сделки със земеделски земи в периода 29.08.2018 г.- 29.08.2019 г. в землището
на с.****, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, е определено
по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи
/Наредбата/.
Съгласно тази Наредба, цената се определя по следната формула:
Коригирана начална цена = К х Начална цена за категория,
където К = К1 + К2 + КЗ + К4 + К5 + К6 +1 - общ корекционен коефициент, където
К1 = - 0.10 - коефициент за площ на имота, К2 = 0.00 - коефициент за поливност
/неполивни/, КЗ = 0.00 - коефициент за отстояние от основни пазари. К4 = 0.00 -
коефициент за отстояние от Черно море. К5 = +0.20 - коефициент за отстояние от
населено място, К6 = 0.00 - коефициент за отстояние от автомагистрали и пътища
/К = - 0.10 + 0 + 0 + 0 + 0.20 + 0+ 1 = 1.10/.
В
оспорената му част решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет
постановява отчуждаването на поземлен имот с номер №****, в землището на с. ****, общ.
Ябланица, с обща площ от 2,0 дка, която площ за отчуждаване от 2,0 дка и цена
на обезщетение в размер на 569 лева.
Ползвания метод и формула са описани в
оценителския доклад на лист 112 и сл. от делото.
Оценителят е посочил в доклада си, че е
ползвал коефициентите по чл.7б ал.1, т.2, т.4, т.5, т.6 и по чл.4б, ал.1, т.2
от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и рентна
бонификация за ориенталски тютюн и за картофи бонитетен бал по 5.90 лева.
Следва
да се отбележи, че не съществува разпоредба чл.4б в Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи. Коефициентът за поливност е
регламентиран в чл.4, ал.1, т. 2 от Наредбата.
Приложимите
коефициенти са определени като видове и стойност в чл.4 от Наредбата, а
предвидените специфични стойности, приложими за някои коефициенти при
отчуждаване по реда на чл.32 от ЗДС, са посочени в чл. 7б от Наредбата.
Във връзка с оспорването съдът е допуснал
съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, която да даде заключение за равностойното
парично обезщетение, определено по чл.32 ал.2 от ЗДС и §1а от ДР на ЗДС. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, мотивирано с
доказателствата по делото и компетентно изготвено. Приема така определения в същото размер на равностойното парично
обезщетение като обоснован и съобразен с относимите материалноправни
изисквания, а възраженията на ПП на ответника и на МРРБ за неоснователни и
недоказани. Отчитайки нормативната база, събраните по делото даказателства и
посочената в Наредбата формула, вещото лице дава заключение, че действителната
пазарна цена на отчуждения недвижим имот, определена по реда на чл.32, ал.2 и
ал.3, във вр.§1а от ДР на ЗДС за имот **** /2.000 дка х 354.00 лв/дка/ е 708.00
лв.
От
събраните по делото доказателства и заключението на СОЕ се установява, че
оценката в административното производство на рента бонификацията – картофи и
тютюн е занижена, тъй като е приложен неправилен коефицент.
Съгласно
чл.7б т.1 б.“б“ от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи,
когато се касае за обезщетение по чл.32 от ЗДС, какъвто е процесният случай
рентната бонификация за картофи и тютюн, е умножена по 10.00 лева. Видно от
представеното на лист 157 от делото Удостоверение от Общинска служба
„Земеделие“, същата неправилно е изчислена
на 5.91 лева, като е умножена по 5, основано на чл.4 ал.2 от Наредбата за
определяне на цени на земеделските земи, вместо по 10, според указаното в
приложимия и относим чл.7б т.1 б.“б“ от Наредбата. Доколкото
в случая началната цена за пета
категория земеделска земя е 310.00 лв., коригирана с рентна бонификация за
картофи и тютюн от + 11.82 лв., възлиза на 321.82 лв/дка, каквото заключение
дава вещото лице. В тази връзка се явяват неоснователни и недоказани доводите
на ответника и на заинтересовата страна МРРБ, че неоснователно е завишена оценката
на отчуждавания имот от вещото лице, защото приложеният от експерта коефициента
за рентна бонификация за картофи и тютюн, е в съответствие с чл.7б т.1 б.“б“ от
Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.
Правно необосновано и
неоснователно е възражението на заинтересованата страна АПИ, че коефициентите
по чл.4 от Наредбата не се прилагат при определяне на оценка в случаите на
чл.1, т.5 от Наредбата. Разпоредбата на чл.7б не изключва изрично прилагането
на всички коефициенти по чл.4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на
част от приложимите коефициенти и на рентната бонификация, както и изисквания
за прилагане на някои коефициенти /като поливност
по чл.7б, ал.1, т.3 от Наредбата във
връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата/. В този смисъл е и текста на чл.7б, т.7 от
Наредбата, изрично препращащ към реда за извършване на оценка по чл.4 от
същата.
Настоящият състав приема, че относно коефициента „отстояние,
измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на
най-близката урбанизирана територия
/населено място или селищно образувание/, определени с регулационен план, с
градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на оценка по
чл.1, т.5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по чл.7б, предвиждаща различна стойност или неприложимост,
приложими са стойностите, определени в чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата.
Видно
от изготвената в административното производство оценка, оценителят е приложил само предвидените в
чл.7б от Наредбата коефициенти, без да приложи коефициент за отстояние от
населено място по чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства и приложимото право налагат извода, че изготвената от оценителя в
административното производство оценка не съответства на нормативните
изисквания, поради което не може да се приеме за правилен определения въз
основа на нея размер на обезщетението. Видно от заключението, при правилно приложение на
Наредбата с предвидените в нея диференциращи коефициенти и рентни бонификации,
стойността на обезщетението за отчуждаваният имот възлиза на 708.00 лева, вместо
определеното от административния орган обезщетение за отчуждавания имот в
размер на 569 лева.
По изложените съображения, жалбата
се явява основателна, а
обжалвания с нея административен акт в посочената част - за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона, представляващи отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. В обжалваната част решението на Министерския съвет,
следва да бъде отменено, като
се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за
отчуждаваният
поземлен имот, при съобразяване със заключението на съдебно-оценителна
експертиза по отношение равностойно обезщетение за оценката на земята.
В производството по делото жалбоподателят е бил
представляван от адв.П., надлежно упълномощен,
който своевременно в съдебно заседание е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за които е
представил списък. Г. е доказал реално направени разноски в производството
по адм. дело № 604/2019г. на АдмС Ловеч за внесена държавна
такса в размер на 10 лева, за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, внесено изцяло и в
брой по договор за правна защита и съдействие № 883127/10.12.2019г., както и 150 лева, внесен депозит за съдебно
оценителна експертиза. При
този изход на спора съдът намира искането за основателно и ответника, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да
бъде осъден да заплати на оспорващият И.П.Г. реално
направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в общ размер на 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 предложение второ и чл.143 ал.1 от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.38,
ал.8 от от Закона за държавната собственост /ЗДС/, Административен
съд-Ловеч, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.Г. с ЕГН **********
и адрес: ***, Решение № 671 от 12.11.2019 година на Министерски Съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за
изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 87+800 до км 103+150,
включително пътен възел „Боаза“ и пътен
възел „Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км. 96+600 до км
103+150, на територията на област Ловеч, в ЧАСТТА относно
определеното обезщетение по отношение на собственият му поземлен имот с номер ****,
находящ се в землището на село ****, Община Ябланица, вид на територията –
земеделска и начин на трайно ползване – нива, с обща площ за отчуждаване от 2,0 дка и цена на
обезщетение в размер на 569 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ парично
обезщетение за отчужденият за държавни нужди поземлен имот с номер ****,
находящ се в землището на село ****, Община Ябланица, вид на територията –
земеделска и начин на трайно ползване – нива, с обща площ за отчуждаване от 2,0 дка - цена на обезщетение в размер на 708 /седемстотин и осем/ лева.
ОСЪЖДА Министерски
съвет на Република България да заплати на И.П.Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** деловодни разноски в
размер на 660 /шестстотин и шестдесет/
лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.38 ал.8 от
Закона за държавната собственост.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: