№ 216
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора и Д. С. С.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600492 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. В. М. за възобновяване на производството по
нохд № 1576/23г. по описа на СРС,НО,11 състав и потвърждаващото го решение по внохд
№3476/24г .по описа на СГС,НО,2 въззивен състав.
В искането се твърди,че съдебните актове са постановени в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон.
В подкрепа на първото основание се посочва че,съдилищата по същество не са
изпълнили задължението си по чл.14 от НПК за обективно,всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото,като установените по делото факти са тълкувани превратно и
едностранчиво. В подкрепа на второто основание се твърди,че неправилно осъдения е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206 ал.1 от НК,тъй като от
установените по делото факти се налага несъмнен извод ,че вярната квалификация е тази по
чл.206 ал.2 вр. Ал.6 от НК.
В съдебното заседание пред апелативния съд,защитникът на осъдения поддържа
искането за възобновяване на посочените в него основания.Моли същото да бъде уважено.
Представителят на САП, счита ,че искането е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Осъдения М. поддържа изложеното от защитника си.
1
Софийски апелативен съд,Наказателно отделение,3 състав ,след като провери
данните по делото,съобрази становищата и доводите на страните в пределите на
правомощията си,намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422 ал.1
т.5 от НПК.Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,като в него се
съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК.Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество в контекста на очертаната в него аргументация,искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 29.03.2024г.постановена по нохд № 1576/23г по описа на СРС,НО,11
състав С. В. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по 206 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК за това,че в периода от 03.06.2014г. до 18.06.2014г. в гр.София,в условията на
продължавано престъпление с две деяние , противозаконно е присвоил чужди движими
вещи на обща стойност 2084лв.,собственост на Д. С. С.,които владеел като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,изпълнението на което е отложено за
срок от три години.
С решение от 03.12.2024г. ,постановено по внохд № 3476/24г СГС,НО,2 въззивен
състав е потвърдил първоинстанционната присъда.
На първо място следва да се отбележи,че касационните основания за отмяна на
присъдата са изчерпателно изброени в закона и необосноваността на съдебния акт не е сред
тях,респективно не е и основание за възобновяване на наказателно дело в извънредната
процедура по Глава 33.Ето защо доводите в тази насока в искането за възобновяване на
осъдения М. следва да бъдат преценявани в контекста на твърдения за съществено
нарушение на процесуалните правила,което съставлява възобновително основание по чл.348
ал.1 т.2 от НПК.
На второ място,нужно е да се посочи ,че поначало оценката на доказателствата е
суверенна дейност на съда като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките
на установените от инстанциите по същество фактически положения и не може да
установява нови такива.Не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на
решаващите съдилища.На проверка подлежи единствено и само правилността на процеса на
формиране на вътрешно убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на
задължението за обективно,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото
като наред с това се изследва и въпроса дали са предприети всички мерки за разкриване на
обективната истина.
В конкретният случай ,инстанционните съдилища са събрали възможния обем от
доказателства,като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК,поради което и
не се констатират допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК.Делото не
страда от доказателствен дефицит,който да е попречил на предходните инстанции да
установят по предвидения в закона ред,фактите, подлежащи на доказване.Не се установява
2
някои доказателствени източници да са били надценени, а други пренебрегнати или
подценени.Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна и
точна интерпретация на данните,установени с годни доказателствени средства,които са били
съпоставени помежду си.
И пред двете инстанции по същество,подсъдимият е оспорвал наличието на
договорни отношение между него и пострадалия,от които да произтичат инкриминираните в
обвинителния акт противоправни действия,изтъквайки от една страна съществуването на
неуредени гражданско-правни отношения между него и пострадалия,които нямат престъпен
характер , а от друга оспорвайки самото съществуване на договорни отношения,които да
съставляват елемент от състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК.Независимо от
вътрешнопротиворечивия характер на защитната теза,инстанциите по същество са базирали
своите изводи по фактите за съществуването на неформален договор за послужване между
пострадалия С. и подсъдимия върху показанията на самия С. и тези на св.Л..Приели са,че с
този договор С. е предоставил за ползване аудио и видео техника на подсъдимия със
задължение последния да я върне,което М. не е сторил, а заложил на два етапа вещите в
заложна къща.
Съдилищата по същество са отбелязали ,че показания на С. и Л. са
безпротиворечиви,обективни и последователни.Посочили са ,че макар и двамата да се
разпитвани многократно в нито един момент,не са променили заявленията си относно
процесните обстоятелства.Едновременно с това,с помощта на експертни знания са
констатирани противоречия в тезата на осъдения за покупко-продажба на процесните вещи
и частичното им заплащане въз основа на представените от защитата разписки.
С право СРС и СГС са игнорирали показанията на св.П.,който в доста късен етап от
продължилото повече от десет години разследване е посочен като свидетел на уговорките
между осъдения и С. по настояване на защитата.Отчетено е,че неговите показания са
депозирани след като по делото вече са събрани доказателства в подкрепа на една или друга
теза , както и че изложеното от него дори не кореспондира с обясненията на осъдения по
отношение на размера на дълга ,който по думите на осъденият С. е имал към него.Както
показания на С. ,така и тези на Л. са подложени на внимателна преценка,/особено предвид
процесуалното качество на първия/ и с необходимата критичност,поради което упреци към
аналитичната дейност на съдилищата по същество не могат да бъдат отправени.
Обосновано обясненията на осъдения са изключени от доказателствената
съвкупност,послужила за формиране на фактически изводи,след констатацията , че същите
са нелогични,непоследователни и се опровергават от другите доказателства,кредитирани от
съдилищата.
Както първата ,така и втората инстанция са дали мотивиран отговор на въпроса защо
действията на М. се субсумират под признаците на престъплението по чл.206 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на обсебването се осъществява чрез акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд
интерес.Разпореждането е юридическо,когато деецът осъществява някаква противозаконна
3
сделка-като продажба,залог или дарение.В конкретният случай, осъдения М. е заложил
процесните вещи,т.е. извършил е юридическо разпореждане с тях,поради което правилно
съдилищата са приели ,че действията му са състовомерни по смисъла на чл.206 ал.1 от НК.
Няма основания за преквалифициране на деянието,осъществено от М. в такова по
чл.206 ал.2 от НК,така както се претендира в искането за възобновяване тъй като чл.206 ал.2
от НК не е самостоятелен състав на престъпление.Касае се за диспозитивна норма,с
пояснителен характер.
Не са налице и предпоставките на чл.206 ал.6 от НК за намалена отговорност на
осъденото лице,тъй като този текст изисква присвоеното да бъде върнато изцяло или
заместено при наличието на елемент на доброволност.В конкретният случай,освен ,че не
всички вещи са върнати на пострадалия,то отсъства и елемента на доброволност,тъй като
частичното връщане е реализирано след като пострадалия е подал жалба в полицията и са
предприети действия от компетентните органи за установяване и връщане на вещите.
В обобщение на така изложените съображения,настоящият съдебен състав намира,че
в пределите на възложената при извънредния контрол по реда на възобновяването
компетентност, следва да остави искането на осъдения М. без уважение.
Мотивиран от горното,САС,НО,3 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на нохд №1576/23г. по описа на
СРС,НО,11 състав и внохд № 3476/24г.по описа на СГС,НО,2 въззивен състав, депозирано
от осъдения С. В. М. като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4