МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 304/2020г. НА ВРС – 13 СЪСТАВ
Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
Прокуратура-Варна по
обвинителен акт срещу на А.Х.П. за това че на
10.01.2020 г., в землището на с. П* обл. В* управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „С*, без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление №
17-0304-001269 от 01.06.2017 г. на Началника на РУ –Н* ОД-МВР – Б* влязло в
законна сила на 12.10.2019 г. за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление -
престъпление по чл.343В ал.2 от НК
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371 т.2 от НПК.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. П. обвинение,
счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и при приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира
на подс.П. за извършеното от него деяние да му
бъде наложено наказание по реда на чл. 78а от НК.
Подс.П., редовно призован, явява се лично и с
процесуален представител. В хода на досъдебното производство
не признава вината си за извършеното престъпление, дава обяснения. В последната си дума заявява, че съжалява.
Процесуалният представител на подс.П. не оспорва обективната и субективна съставомерност на
деянието и моли за минимално наказание по еда на чл. 78а от
НК.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира за установено от фактическа
страна следното:
С наказателно
постановление № № 17-0304-001269 от 01.06.2017 г. на Началника на РУ – Н*
ОД-МВР – Б*, подс.А.Х. бил наказан по административен ред, за това, че
управлявал МПС без съответно свидетелство за управление на МПС. Наказателното
постановление му било връчено лично и влязло в законна сила на 12.10.2019 г.
Въпреки това, преди да е изтекла една година от наказването му по
административен ред, на 10.01.2019 г. подс.П., отново без да притежава
свидетелство за управление на МПС, привел в движение товарен автомобил марка
„Мерцедес", модел „Спринтер" с per.
№*
Въпреки, че
съзнавал, че е неправоспособев водач и затова са ме налагани адм.наказания той
привел в движение горепосоченото МПС и
отишъл с него в гората находяща се в землището на с.*, общ.Б* обл.В*. Докато се
движел с автомобила, подс.П. бил забелязан от служители на ДЛС „Шерба",
свидетелите *. Горските служители последвали автомобила управляван от
обвиняемия, за да го проверят дали не е извършил нарушение по закона за горите.
Пресрещнали го и му препречили пътя, след което проверили багажника и
установили, че се превозва дървен материал без контролна горска марка. След
това двамата свидетели уведомили полицейски участък Бяла при ОД - МВР - Варна.
След пристигането им на место поискали за проверка документи от водача, но той
не представил такива. По късно свид.*- полицейски служител в участък Бяла при
Четвърто РУ - ОД - МВР – Варна съставил на подс.П. АУАН № 560745/10.01.2020 г.,
за това, че управлява МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер"
с per. № * да притежава свидетелство за управление на МПС
- нарушение по чл.150 от ЗДвП, след което започнало бързо наказателно производство.
Видно от изисканите и
приложените справки за нарушител е, че подс. П. не
притежавал СУМПС и че на 10.01.2020г. той е управлявал
горепосочения автомобил без свидетелство за управление на МПС в едногодишен
срок от наказването му за същото деяние по административен ред с НП .
Подс. А.Х.П. е роден на ***
***, обл. Варна, българин,
български гражданин, без образование, не работи, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа на писмените
доказателства по бързо производство №
4002/2020г. по описа на сектор „4 РПУ при ОД на МВР -Варна –
докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, АУАН, заверени копия от
наказателни постановления, справка за нарушител от региона от сектор
КАТ-ОДП-Варна, справка, че подсъдимият е неправоспособен водач, справка за
съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, както и приобщените в
хода на съдебното следствие заверено копие от ученическа книжка, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс.П. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл.343 в ал.2 от НК, тъй като на 10.01.2020 г., в землището на с. Попович, обл. Варна, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Мерцедес", модел „Спринтер" с peг. №* без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление №
17-0304-001269 от 01.06.2017 г. на Началника на РУ -Несебър ОД-МВР - Бургас,
влязло в законна сила на 12.10.2019 г. за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-управление на МПС. Подс.П. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, а това е
документ, който удостоверява
правоспособността на едно лице да управлява МПС.
От доказателствата по
делото с категоричност се установява, че подс.П. е
бил санкциониран за управление на МПС без съответно свидетелство по
административен ред.
Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед знанието на подс.П., че е неправоспособен, както
и че вече е бил е санкциониран за това -
че е управлявал превозно средство без да притежава необходимата за това
правоспособност. Независимо от горното и дори въпреки това
той отново е предприел управление на МПС, като добре е знаел, че това деяние е
обявено от закона за наказуемо. От
субективна страна той е действал при условията на пряк умисъл, същият е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и целял тяхното настъпване - той е съзнавал, че
не следва да управлява МПС без за това да притежава свидетелство за
правоуправление, предвиждал е, че управлявайки МПС без такова свидетелство за
правоуправление ще наруши съответните разпоредби на закона в тази връзка , но е целял именно тяхното нарушаване - да управлява МПС
без свидетелство за правоуправление.
За съставомерността на деянието по чл.343в,
ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от
състава на престъплението, а именно: 1. Деецът да е бил санкциониран с влязло в
сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление, т.е. по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като съответно е това
свидетелство, което е издадено за категорията на управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на
постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе
нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС без съответно свидетелство за
управление. В конкретния случай е безспорно установено, че с Наказателно
постановление № 17-0304-001269 от 01.06.2017 г. на Началника на РУ
–Н* ОД-МВР – Б*, влязло в законна
сила на 12.10.2019 г., подс.П. е бил наказан
по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
правоуправление, като на 10.01.2020г., в едногодишния срок от санкционирането
му, отново е извършил същото нарушение като е управлявал МПС без съответно
свидетелство за управление.
Съдът кредитира показанията
на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели *. Техните показания се
кредитират като обективни, безпристрастни и логически последователни. Свидетелите си спомнят за процесната
ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства, съотносими към извършената
проверка на подсъдимият. Свидетелите описват поведението на подсъдимият, които извършвал действия по
управлявение на автомобила. Оценката на
свидетелските показания, основана на събрания и
проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна
непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се
развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава
вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и
фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че
дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията
си, същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на
служебните си задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за
заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат
личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства,
свързани с поведението му при
извършената му проверка.
В обясненията си дадени пред съда подс.П. неотрича
управлението на автомобила.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил.
Въпросният автомобил,
който е бил управляван от подсъдимия е безспорно „Моторно превозно средство”,
което съгласно легалната дефиниция, описана в пар. 6, т. 11
ЗДвП се определя като пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 1/17.01.1983 г.,
постановено по н. д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ, под
понятието управление при престъпленията против транспорта се разбира
всяка деятелност “с механизмите и приборите на превозното средство...”. В
случая безспорно е налице подобно боравене от подсъдимия с приборите и
механизмите на
горепосоченото МПС, тъй като същият е привел в движение двигателя
на моторното превозно средство и е предприел управлението му. Изпълнителното
деяние, „управление
на МПС” по смисъла на чл.343В от НК включва всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, , независимо
дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж
Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/.
С оглед горното, и
тъй като прие че обвинението против подс.П. е доказано по
несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна подс.П. за виновен за предявеното му обвинение по чл.343в ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанията съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК- той е
пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.343 “в” ал.2 от НК законова санкция е лишаване от свобода до 2 години, той е неосъждан и не
е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му не са причинени имуществени
вреди. Към настоящия момент лицето е реабилитирано по
отношение наложените му наказания на основание чл. 88а
ал.1 от НК. При горните констатации съдът освободи
подс.П. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне
размера на наложената глоба съдът съобрази на първо място
високата степен на обществена опасност
на деянието, обусловена от незачитането на установените в ЗДП и ППЗДП
правила. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен
на обществена опасност на личността на П., който е бил
с чисто съдебно минало. Едновременно с това, за да
определи размера на наказанието, което следва да се
наложи на П. съдът отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
което дава основание да се приеме, че за
това му деяние следва да бъде наложено наказание глоба в минималния размер
Мотивиран от изложеното,
като взе предвид подбудите за извършване на деянието , при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства
на основание чл.78 „а” от НК,
съдът наложи на подс.П. административно
наказание “глоба” от 1 000 лв. - специалния минимум по
приложимия законов текст.
Съдът счете, че с така наложеното по
вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на
генералната,така и преди всичко на специалната
превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за
осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установеният в страната
правов ред и занижен самоконтрол.
Мотивиран от изложеното,съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: