Решение по дело №562/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 366
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20195001000562
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 366

 

Гр. Пловдив, 4.12.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Величка Белева

                                                                      Христо Симитчиев

с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело №  562 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:  

          Производството е въззивно по реда на чл. 294от ГПК.

          С решение №90/10.09.2019 г. по т.д. № 1141/2018 г. на ВКС, ТК, 2 ТО е отменено решение № 326/23.11.2017 г. по в.т.д.471/2017 г. на Апелативен съд-П. в частта, с която е потвърдено решение № 51/21.02.2017 г. по т.д. 252/2015 г. на ОС-С.З., с което се отменят решения на ОСС от **********г. по т.3 и 4 от протокола на ОСС от тази дата досежно: „т.3. До провеждането на следващо общо събрание, поради отпадане на доверието в управителя, с 219 дяла „за“ съдружниците решиха ограничава правомощията на управителя като управител и представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в т.ч. трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото общо събрание. Всяко действие, извършено от него за сметка и от името на дружеството, ще се смита за извършено от негово лично име и ще отговаря лично за поетите задължения, както и ще се счита като действие във вреда на интересите на дружеството.“, и т.4. „С 219 дяла „за“ съдружниците решиха:приемат щатно разписание на дружеството – управител: според избора на общото събрание, главен счетоводител П.А.Д., счетоводител и касиер Т.А.Г., чистачки 7 бр. Прекратяват трудовия договор на Г.Г., назначен без одобрение на щата от общото събрание на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ“, както и в частта, с която са определени разноски в размер на общо 800 лв., от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. за възнаграждение на особен представител, като делото е върнато на Апелативен съд-П.за произнасяне от нов състав по въззивната жалба на „К.п.“ООД в отменената част.

Обжалвано е решение № 51, постановено на 21.02.2017 г. по т.д. 252/2015 г. на Окръжен съд – С.З., в частта му, с оглед посоченото по-горе решение на ВКС, с която са отменени като незаконосъобразни решенията по т.3 за ограничаване на правомощията на С.К. като управител и като представляващ дружеството и по т.4 за приемане на щатно разписание на „К.п.“ООД, приети от общото събрание от **********г. на „К.п.“ООД-гр.К., както и в частта му, с която е осъдено дружеството „К.п.“ООД-гр.К. да заплати на С.Х.К. направените по делото разноски в размер на общо 800 лв., от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. за възнаграждение на особен представител.

Жалбоподателят „К.п.“ООД-гр.К. моли решението да бъде отменено като неправилно, по съображения, изложени в жалбата от 29.03.2017 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск. Като ответник в производството пред първата инстанция оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Не заявява искане за  събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят Т.А.Г., трето лице-помагач на страна на ответното в производството по спора дружество, моли решението да бъде отменено неправилно, по съображения, изложени в жалбата от 30.03.2017 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск. Като трето лице-почагач на ответника в производството пред първата инстанция оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Не заявява искане за  събиране на нови доказателства във въззивното производство.

          Ответникът по жалбите С.Х.К. моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображения, посочени, съответно, в отговор от 15.05.2017 г. и от 8.06.2017 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 14.08.2015 г. иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ за отмяна на взетите на общо събрание на съдружниците в „К.п.“ООД-гр.К., проведено на **********г., решения. Не е заявил искане са събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

          Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 294 и чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

          Безспорно е между страните, че на **********г. е проведено общо събрание на съдружниците на ответното търговско дружество и че ищецът С.К. към онзи момент е бил съдружник в ответното търговско дружество „К.п.“ООД-гр.К.. Безспорно е, че на това ОСС са били взети четири решения, чиято отмяна К. претендира с исковата молба. С решението на окръжния съд е постановена отмяна на тези четири решения, като решението на окръжния съд се обжалва от ответното дружество и от третото лице-негов помагач Т.Г.. Настоящото въззивно производство е второ по спора и неговите рамки се определени с решението на ВКС №90/10.09.2019 г. по т.д. № 1141/2018 г. на ВКС, ТК, 2 ТО. Предмет на настоящото въззивно обжалване е преценката относно законосъобразността на решенията на ОСС в ответното ООД, проведено на **********г., взети по точките 3 и 4, съответно, дали първоинстанционното решение е правилно в тази негова част, респективно, и в частта относно разноските в размер на общо 800 лв. С решението на ВКС от 10.09.2019 г. е прието, че доводите относно недопустимост на иска поради липса на посочено основание в исковата молба в преклузивния срок по чл. 74 от ТЗ е неоснователен. Посочено е, че в исковата молба на К. в качеството му на съдружник в ответното ООД той изрично е въвел основание оспорване на решението по т.3 от протокола на ОС от **********г., като е посочил, че е незаконосъобразно решението на мнозинството за ограничаване на правомощията на управителя за представляване на дружеството до провеждане на следващото ОС, посочил е и че от учредяването на дружеството е единствен управител и ограничаването на правата му блокира изцяло дейността на същото и създава опасност за вреди и увреждане интересите както на дружеството, така и на третите лица, като това решение било предприето срещу интересите на дружеството. Посочено е и че К. е въвел и оспорване на взетото решение по протокола от **********г. по т.4 – относно приемането на вътрешни документи по организацията и дейността на дружеството, какъвто именно е т.4, като е заявил, че е следвало мнозинството да е не по-малко от ¾ (75%) от капитала на дружеството, а решенията били взети с гласовете на 219 дружествени дяла от капитала на ООД, което било едва 58,7% от капитала, респективно били приети от ОС без необходимото мнозинство, следователно липсвало такова решение. С решението на ВКС е посочено, че за ищеца К. е налице правен интерес от предявяване на иска за отмяна на решение на ОСС, тъй като към момента на провеждането му е бил съдружник в дружеството, а обстоятелството, че по-късно, на 19.09.2015 г. е взето решение за неговото изключване, не може да повлияе върху правото му да иска отмяна на взетото решение от ОСС. С решението ВКС приема, че при провеждането на ОСС няма нарушение на императивната разпоредба на чл. 139,ал.1 от ТЗ и че взетите решения са по въпроси, включени в дневния ред, за който то е свикано. С решението ВКС приема, че следва да се прецени дали е допустимо по аргумент на по-силното основание към така взетото решение да се приложи нормата на чл. 137,ал.1,т.5 от ТЗ, като ОСС въведе ограничения за действията на управителя и това ограничение какво действие ще има спрямо съдружниците и спрямо третите лица, но мотиви в тази насока съдът не е изложил въпреки изрично изложеното становище от ищеца К.. С решението си ВКС приема по отношение на въпроса, включен в т.4 от взетите решения съгласно протокол от ОСС, че е налице компетентност на ОС да се произнася по всички организационни въпроси, включително и по въпроса за компетентността на ОС да определя управлението на дружеството като изключи правомощието на управителя да управлява предприятието, включително като наема работници и служители и определя техния брой и численост. С решението на ВКС е посочено, че след като неправилно е приел, че ОСС е взело решение по въпроси, които не са включени в дневния ред, съобщен на съдружниците, въззивният съд не е засегнал посочените въпроси и липсват мотиви, както и не е дадена възможност на страните да осъществят надлежно защитата си, като бъдат обсъдени доводите им. Посочено е в решението на ВКС, че въззивният съд не се е произнесъл по правната възможност ОС да ограничава правомощията на управителя по начина, по който е взето решението, и има ли правно действие и спрямо кои лица подобно ограничение. Посочено е в решението на ВКС, че освен това липсва произнасяне и по приемане на решението с оглед извършеното оспорване от ищеца К., че не е достигнат повече от 50% от присъстващите гласове. С решението на ВКС е посочено, че липсата на произнасяне по наведеното основание за липса на мнозинство при вземане на решенията, както и необходимостта от преценка на събраните доказателства, включително оспорените такива, относно размера на притежаваните от съдружниците дялове и отчитането им при формиране на взетите решения, налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

         С исковата молба с вх.№ 10375/14.08.2015 г. ищецът С.К. твърди, че е съдружник в ответното дружество, на което също така е и управител.  Твърди, че на **********г. е проведено ОСС, което е свикано по подадено на 13.07.2015 г. искане на съдружници и след като на 16.07.2015 г. той като управител е свикал ОСС с отправяне на покани до всеки от тях. Твърди, че преди това, на 19.05.2015 г., с договор за прехвърляне на дружествени дялове П.И.И. му е прехвърлила притежаваните от нея 40 дружествени дяла с договор с нотариална заверка на подписите, което обстоятелство е вписано в ТР на 6.08.2015 г. Твърди, че по отношение на дружеството и съдружниците прехвърлянето на дружествените дялове от П.И. на С.К. е породило правно действие от сключването на договора на 19.05.2015 г., като копие от този договор е предоставен на съдружниците на **********г. на проведено редовно ОС и прехвърлянето е надлежно отразено и във водената от управителя книга за дяловете. Твърди, че на ОСС на **********г. са присъствали всички съдружници, като на него не е присъствала П.И. поради настъпило прехвърлително действие на договора от 19.05.2015 г., като е било прекратено членството на И. в дружеството и прекратяването е настъпило с възмездното прехвърляне на всички, притежавани от нея, дружествени дялове на К.. Твърди, че на ОСС са присъствали всички съдружници, заседанието е свикано редовно и е налице кворум за вземане на решения по дневния ред. Твърди, че в случая е неприложима клаузата на чл. 46 от дружествения договор. Твърди, че на ОСС е възникнал спор при проверка на кворума относно редовността на свиканото ОСС и в протокола са били вписани данни, които не отговарят на действителното фактическо положение, както и решения, взети без необходимия кворум, в противоречие с разпоредбите на закона и дружествения договор. Твърди, че той притежава 154 дружествени дяла. Твърди, че решенията на ОСС са взети с мнозинство 219 от общо 373 дружествени дяла, като той е гласувал против при обсъждането на всяко едно от приетите решения, което обстоятелство не е отразено в протокола. Конкретно по отношение на решението по т.3 твърди, че то е незаконосъобразно, като с него се ограничават правомощията на управителя за представляване на дружеството до провеждане на следващо ОС, а от учредяването на ООД той е единствен управител на дружеството и с приемане на решение за ограничаване правата на единствения управителен орган на дружеството се блокира изцяло дейността на ООД и се създава опасност за настъпване на сериозни вреди и увреждане интересите както на ООД, така и на трети лица. Ищецът счита, че това решение може да бъде тълкувано като действие, предприето против интересите на дружеството, от страна на останалите съдружници. Относно решението по т.4 конкретно ищецът посочва, че съгласно чл. 38 от дружествения договор на ООД ОС взима решения за приемането на вътрешни документи по организацията и дейността на дружеството, какъвто е обсъденото в т.4 от протокола щатно разписание, с мнозинство не по-малко от ¾ (75%) от капитала на дружеството. Твърди, че решението по т.4 е взето със съгласието на съдружници, притежаващи общо 219 дружествени дяла от капитала на ООД, което възлиза на едва 58,7% от капитала, респективно същото е прието от ОСС без необходимото мнозинство, поради което счита, че изобщо липсва взето решение по т.4 от протокола. Освен това счита, че решението за прекратяване на трудовото правоотношение на служителя Г.Г. е нищожно и не може да породи правен ефект, тъй като е извън компетенциите на ОС като орган на дружеството.

         С отговора на исковата молба, подаден от страна на ответното дружество на 13.04.2016 г. чрез назначения от съда негов особен представител адвокат Ю.Г., е посочено, че ограничаването на правомощията на управителя е било със срок до 19.09.2015 г. и с решение на ОСС от 19.09.2015 г. ищецът е освободен като управител, както и че утвърденото с решението щатно разписание на дружеството е съответно на съществуващото към момента на взимане на решението, а назначеното лице на неодобрения щат – младши счетоводител, е с прекратено трудово правоотношение и редът за отмяна на това уволнение е по КТ. Заявено е, че ищецът не посочва на кои императивни норми от ТЗ и дружествения договор решенията противоречат. Посочено е, че компетентността на ОСС е всеобхватна и няма въпрос, свързан с дейността на дружеството, който да не може да бъде решаван от ОСС. Посочено е, че действително събранието на **********г. е свикано редовно и са присъствали всички съдружници в дружеството, като не са верни твърденията в исковата молба, че въпросният договор, с който П.И. като съдружник е прехвърлила дяловете си на ищеца, е предоставен на съдружниците по време на ОС на **********г. и на **********г., но този факт няма значение за делото. Заявено е, че възражението, че не са вписани коректно дяловете, притежавани от ищеца, не повлиява необходимото мнозинство при взимането на атакуваните решения. Посочено е, че за взимането на всички решения от **********г., съгласно закона и дружествения договор, е необходимо обикновено мнозинство. Посочено е, че против решенията е гласувал единствено ищецът, който притежава 154 дяла от общо 373 дяла, и решенията са приети с гласовете на всички останали съдружници, които притежават 219 дяла, т.е. с мнозинство повече от ½ от капитала. Относно решението по т.3 е посочено, че то е законосъобразно, като изброените в решението ограничения в действията на управителя са доколкото е необходимо предварително да са съгласувани от ОСС и се отнасят за кратък срок – до провеждане на насроченото следващо ОСС. Посочено е още, че решението по т.3 съответства на чл.37,т.15 от дружествения договор и е взето с предвиденото мнозинство – повече от ½ от капитала. Относно решението по т.4 е посочено, че щатното разписание не е документ по смисъла на чл. 37,т.13 от дружествения договор и, ако се приеме, че е такъв, то тогава управителят не би могъл еднолично да въведе длъжност в щатното разписание младши счетоводител, тъй като е от компетентността на ОСС. Посочено е и че за взимане на решението по т.4 се изисква обикновено мнозинство и то е взето с такова.

         С подадената на 27.05.2016 г. допълнителна искова молба ищецът заявява, че при вземане на решението по т.3 не е спазено изискването на чл. 141 от ТЗ, тъй като според посочения член управителят на дружеството ръководи дейността му, както и не кореспондира на чл. 137 от ТЗ, според който ОС може да освободи управител и да избере нов, но не и да ограничи правомощията му, като последното води и до незаконосъобразен правен резултат в контекста на отношенията на дружеството с трети лица. Заявява и че при взимането на решението по т.4 не е спазено изискването на чл. 141 от ТЗ и на чл. 137 от ТЗ, тъй като ОС е гласувало по въпрос извън своите компетенции, който е част от правомощията на управителя. Счита, че са налице основания да се приеме, че решенията да бъдат ограничени правомощията на управителя и да бъде изменено щатното разписание на дружеството са извън пределите на компетентност на ОС и поради това следва да бъдат счетени за нищожни. А в случай, че съдът прецени, че в конкретната хипотеза ОС е имало правото да вземе решението, то същото би било незаконосъобразно поради останалите, изброени в исковата молба, основания (липса на кворум и т.н.).

         С подадения на 19.07.2016 г. от страна на ответното дружество чрез особения представител адвокат Ю.Г. отговор на допълнителната искова молба се заявява, че в допълнителната искова молба от ищеца за първи път се сочи основание за незаконосъобразност на обжалваните решения липсата на кворум, което твърдение и не е вярно.

         На 29.10.2015 г. е подаден писмен отговор на исковата молба от Т.А.Г., впоследствие конституирана като трето лице-помагач на ответното дружество. В него е заявено, че утвърденото с решението щатно разписание съответства на текущото към момента на взимане на решението положение в дружеството, като единствено не е одобрен откритият от управителя щат за младши счетоводител, който щат и преди това събрание никога не е бил приеман и одобряван от ОС съобразно правомощията му по чл. 137,ал.5 от ТЗ и, съответно, атакуваното решение не води до промяна в обстоятелствата за дружеството. Заявено е, че редът за отмяна на решение за прекратяване на трудово правоотношение е друг, по КТ и лицето, имащо правен интерес да иска това, е Г.Г.. Заявено е, че в случая компетентността на ОС за конкретно взетите решения на ОСС на **********г. се извлича от разпоредбите на ТЗ – чл. 137,ал.1,т.2, чл. 137, ал.3,изр.3, чл. 137,ал.5, чл. 141,ал.4 и чл. 141, ал.7 от ТЗ. Относно решенето по т.3 е посочено, че оттегляне на правомощията и овластяването на управител може да се извърши по всяко време от съдружниците на основание нормата на чл. 141,ал.4 от ТЗ, от което следва с още по-голяма сила, че ограничаването на правомощията може да бъде направено по всяко време. Посочено е още, че за това решение не се изисква квалифицирано мнозинство съгласно чл. 137,ал.3 от ТЗ и чл. 38 от дружествения договор, поради което следва да се прилага общата разпоредба за обикновено мнозинство (50% от дяловете на всички съдружници), а в случая решението е взето с единодушие на всички съдружници с право на глас и с мнозинство над 50% от дяловете на всички съдружници, ако се счете, че С.К. има право на глас, т.е налице е нужното мнозинство. Посочено е, че съдружник не може да гласува и дяловете му от капитала да се отчитат при взимане на решения на ОСС по въпроси, които го засягат, и по въпроси, по които интересите му са противоречиви с тези на дружеството и на неговите органи и останалите съдружници. Посочено е, че правомощията на тогавашния управител са ограничени до следващо ОС, което е проведено. Относно решението по т.4 е посочено, че то е взето с необходимото мнозинство. Посочено е, че то не касае вътрешен документ по организацията и дейността на дружеството, то не предизвиква промяна в правното положение на дружеството и вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството. Посочено е и че това решение е взето на база даденото правомощие на ОС в чл. 137,ал.5 от ТЗ да се произнася по трудови и социални въпроси, както и че за взимането му се изисква обикновено мнозинство и то е взето с такова, видно от протокола. Посочено е, че това решение е по целесъобразност за дейността на дружеството и е взето по волята на мнозинството. На 6.01.2016 г. е подаден допълнителен писмен отговор от Т.Г., с който е посочено, че според чл. 137,ал.5 от ТЗ ОС взима решения по трудови и социални въпроси, според чл. 37,т.13 от дружествения договор ОС приема всички вътрешни документи по организация на дружеството, а според чл. 37,т.15 от дружествения договор ОС одобрява всички договори преди подписването им от управителя. Заявено е, че според тълкуването на чл. 137,ал.3 от ТЗ във връзка с уредена аналогична хипотеза относно АД в чл. 229 от ТЗ, както и задължителна съдебна практика, съдружник не може да гласува и дяловете му от капитала не се отчитат при взимане на решение от ОСС по въпроси, които го засягат, и по въпроси, по които интересите му са противоречиви с тези на дружеството и на неговите органи и останали съдружници. Посочено е, че всички решения на ОСС на **********г. са взети с мнозинство над 50%.

         С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че във вътрешните отношения договорът за прехвърляне на дялове, сключен между С.К. и П.И., е породил незабавно транслативно действие. Относно решенията по т.т.1-3 окръжният съд приема, че са взети извън предварително обявения дневен ред. Относно решението по т.4 съдът приема, че съгласно чл.38 от дружествения договор на ООД ОСС взима решения за приемането на вътрешни документи по организацията и дейността на дружеството, каквото е щатното разписание, с мнозинство не по-малко от ¾ (75%) от капитала на дружеството, а решението е взето със съгласието на съдружници, притежаващи общо 219 дружествени дяла или 58,7% от капитала, т.е. те са били приети от ОС без необходимото мнозинство.

         С въззивната жалба ответното дружество-жалбоподател посочва, че наведеното от ищеца основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС е липса на мнозинство (липса на единодушие) за приемането им. Изложени са оплаквания за това, че окръжният съд неправилно е приел решенията на ОСС на **********г. да са незаконосъобразни поради това, че не са били включени в предварително обявения в поканата дневен ред. Относно решението по т.3 е посочено и че дори това решение да няма действие по отношение на трети лица, какъвто още довод изтъква ищецът, то същото има значение във вътрешните отношения между дружеството и управителя. Относно решението по т.4 се заявява оплакване, че решението на окръжния съд е вътрешно противоречиво, защото в мотивите съдът е приел, че решението за приемане на щатно разписание на дружеството е по предварително обявения дневен ред, но е взето без необходимото мнозинство, а същевременно като основание за отмяната му се посочва противоречието му с нормата на чл. 139,ал.1 от ТЗ.

         С отговора на въззивната жалба ответникът по нея С.К. твърди, че решението по т.3 е извън предвидения дневен ред и противоречи на разпоредбата на чл. 137 от ТЗ, според която ОС може да освободи управителя и да избере нов, но не и да ограничи правомощията на действащия управител. Относно решението по т.4 се заявява, че то съгласно дневния ред включва приемане на щатно разписание на дружеството, но не и прекратяване на трудов договор на служител, поради което решението по т.4 е извън обявения дневен ред и в нарушение на нормата на чл. 139,ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ТЗ всеки съдружник може да предяви срещу дружеството иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор. Предмет на този конститутивен иск е налагането на промяна на приетото от ОС правно положение, като целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел (ТР №1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002 г., ОСГК, т.5). С конститутивния иск по чл. 74, ал.1 от ТЗ се търси от съдружника защита срещу увреждащи го решения на съдружниците. Този иск е средството за съдебна защита на съдружника в ООД относно неговите управителни права (правото на участие в ОС, правото на глас, правото на избор). В случая ищецът С.К. като съдружник в ответното търговско дружество-ООД атакува решенията по т.3 и по т.4, взети от ОСС на **********г., видно от представения от ищеца в копие с исковата молба протокол, а именно, че до провеждането на следващо ОС, поради отпадане на доверието в управителя, с 219 дяла „за“ съдружниците ограничават правомощията на управителя като управител и като представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ на дружеството се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в това число и трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото ОС, всяко действие, извършено от него за сметка и от името на дружеството, ще се счита за извършено от негово лично име и ще отговаря лично за поетите задължения, както и ще се счита като действие във вреда на интересите на дружеството (т.3), както и че с 219 дяла „за“ съдружниците приемат щатно разписание за дружеството с посочено съдържание (управител: според избора на ОС, гл.счетоводител П.А.Д., счетоводител и касиер Т.А.Г., чистачки 7 броя) и прекратяват трудовия договор на Г.Г., назначен без одобрение на щата от ОС, на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ (т.4). Съгласно нормата на чл. 137,ал.3 от ТЗ, в случая са взети решения, за приемането на които не се изисква мнозинство, по-голямо от предвиденото в чл. 137,ал.3,изр.3 от ТЗ, т.е. те следва да бъдат взети с мнозинство повече от ½ от капитала, ако не е предвидено друго в дружествения договор. Видно от представения от ищеца в копие с исковата молба дружествен договор на ответното ООД, както и от обявения в ТРРЮЛНЦ актуален дружествен договор на ООД, с чл. 38 е предвидено да се взимат с мнозинство не по-малко от ¾ от капитала на дружеството решения за реорганизация и прекратяване на дружеството, за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, за теглене на кредити и даване на гаранции за кредити, за избиране на управителя, за освобождаването му от отговорност и за определяне на възнаграждението му и за приемане на вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството. Също в чл. 38 от дружествения договор е предвидено да се взимат с единодушие от всички съдружници решенията за изменение и допълване на дружествения договор, за приемане на нови съдружници (без наследниците на починал съдружник), даване съгласие за прехвърляне на дял на нов член и изключване на съдружници и за изменение на капитала. Съгласно същия чл. 38 от дружествения договор, по останалите въпроси решенията се взимат с мнозинство повече от ½ от капитала. В случая двете оспорени решения на ОСС от **********г. са взети с мнозинство повече от 1/2 от капитала (187 гласа или дяла) – с 219 гласа „за“ от 373 дяла. Относно решението по т.3 това мнозинство е достатъчно за законосъобразно взимане на решението. Относно решението по т.4 ищецът твърди, че то е решение за приемане на вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството, поради което следва да бъде взето с мнозинство не по-малко от ¾ от капитала на дружеството. Това решение така, както е отразено в протокола от ОСС на **********г., има две части – относно приемане на щатно разписание за дружеството с посочено съдържание (управител: според избора на ОС, гл.счетоводител П.А.Д., счетоводител и касиер Т.А.Г., чистачки 7 броя) и относно прекратяване на трудовия договор на Г.Г., назначен без одобрение на щата от ОС, на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ. Решение за приемане на щатно разписание несъмнено е такова за приемане на вътрешен документ по организацията и дейността на дружеството, но решение за прекратяване на трудовия договор с конкретно лице не е решение от посочения вид. В отговора на исковата молба от 13.04.2016 г. обаче е заявено, че утвърденото щатно разписание е съответно на съществуващото към момента на взимане на решението, като е било назначено лице на неодобрен щат – младши счетоводител, а управителят не би могъл еднолично да въведе длъжност в щатното разписание младши счетоводител, тъй като това е от компетентността на ОСС. С допълнителната искова молба, подадена на 27.05.2016 г., ищецът поддържа, че при взимането на решението по т.4 не е спазено изискването на чл. 141 от ТЗ и на чл. 137 от ТЗ, тъй като ОС е гласувало по въпрос извън своите компетенции, който е част от правомощията на управителя. Несъмнено е, че въпросът относно приемане на щатно разписание на ООД не е част от правомощията на управителя, от което следва, че ищецът с оглед заявеното в допълнителната искова молба атакува решението по т.4 с довод във връзка само с неговата част, касаеща прекратяване на трудовия договор с Г.Г.. Следователно в случая първата част на решението по т.4 не касае създаване на ново щатно разписание, а се явява посочване на съществуващо състояние, поради което на практика липсва промяна, липсва ново решение, а само се посочва съществуващо състояние, съответно, няма необходимост в този случай излагането на съществуващото състояние да се извършва с мнозинство от ¾ от капитала на дружеството. Във втората част на решението с оглед неговия вид също не е необходимо то да бъде взето с мнозинство, по-голямо от повече от ½ от капитала на дружеството, каквото в случая е налице. При тези обстоятелства се установява, че относно двете атакувани решения, взети от ОСС на **********г. по т.3 и т.4, е налице необходимото мнозинство от повече от ½ от капитала на дружеството. Затова е без самостоятелно правно значение дали ищецът К. е придобил валидно на 19.05.2015 г. с договора за прехвърляне на дяловете 40 дяла от П.И., но за пълнота ще се посочи, че съгласно чл. 129,ал.1,изр.2 от ТЗ прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва свободно и съгласно чл. 129,ал.2 от ТЗ се вписва в ТР, като относно този вид обстоятелство съгласно чл. 140,ал.3 и ал.4 от ТЗ не е предвидено решенията да влизат в сила след вписването в ТР или да имат действие от вписването им в ТР, поради което следва да се приеме, че в случая обстоятелството има действие от датата на договора за прехвърляне на дялове.

Относно приетите от ОСС на **********г. решения по т.3 и т.4, на следващо място, следва да се прецени дали взимането на такъв вид решения е в правомощията на ОСС. В случая с решението по т.3 се ограничават правата на управителя, поради отпадане на доверието в него, да управлява и представлява дружеството по посочения от ОСС начин – до следващо ОСС и избор на нов представляващ се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в това число и трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото ОС, всяко действие, извършено от него за сметка и от името на дружеството, ще се счита за извършено от негово лично име и ще отговаря лично за поетите задължения, както и ще се счита като действие във вреда на интересите на дружеството. Решението по т.4, с оглед посоченото по-горе, е взето като ново такова само относно прекратяване на трудовият договор на Г.Г., назначен без одобрение на щата от ОС, на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ. Несъмнено е, че ОСС в ООД съгласно чл. 137,ал.1,т.5 от ТЗ избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Съгласно чл. 141,ал.3 от ТЗ овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време. Съгласно чл. 141,ал.1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на ОС. Съгласно чл. 141,ал.2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя, при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго, но други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. Съгласно чл.37,т.15 от дружествения договор ОС одобрява всички договори преди подписването им от управителя на дружеството. В случая решението на ОСС от **********г. ограничава представителната власт на управителя К. и то няма действие по отношение на трети лица, но тъй като ОСС е органът, който избира управителя, а той е длъжен да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно решенията на ОС, то спрямо него ОСС може да въведе ограничения и във вътрешните отношения решението има действие, поради което решението по т.3 не е извън правомощията на ОСС и не се явява взето в нарушение на закона или на дружествения договор. Относно решението по т.4 следва да се съобрази нормата на чл. 137,ал.7 от ТЗ, която изрично посочва, че ОС взима решения по трудови въпроси. То е взето, тъй като е прието от ОСС, че лице е било назначено от управителя по трудов договор без да има одобрен от ОСС щат за това. Следва с оглед нормата на чл. 141,ал.1 от ТЗ да се приеме, че управителят е длъжен да се съобрази с това решение на ОС. С решението си ВКС приема по отношение на въпроса, включен в т.4 от взетите решения съгласно протокол от ОСС, че е налице компетентност на ОС да се произнася по всички организационни въпроси, включително и по въпроса за компетентността на ОС да определя управлението на дружеството като изключи правомощието на управителя да управлява предприятието, включително като наема работници и служители и определя техния брой и численост. Не се установява при тези обстоятелства и това решение да е взето в нарушение на закона или на дружествения договор.

Установява се следователно, че обжалваното решение на окръжния съд в частта му, с която са отменени решенията на ОСС от **********г. по т.3 и т.4, е неправилно, а въззивната жалба в частта й, с която се иска отмяна на решението на окръжния съд в тази негова част, се явява основателна. Следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която окръжният съд е отменил в производството по чл. 74,ал.1 от ТЗ решенията на ОСС от **********г. по т.3 и т.4, като се отхвърли искът на С.К. за отмяна на тези две решения като неоснователен. Съответно, решението следва да бъде отменено и в посочената от ВКС негова част относно разноските - в частта, с която са определени разноски в размер на общо 800 лв. от присъдените 1180 лв., от които 800 лв., съответно, 400 лв. са за адвокатско възнаграждение и 400 лв. са за възнаграждение на особен представител. Тези разноски в размер общо на 800 лв. следва да останат за сметка на ищеца, т.е. така, както са направени.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК  ищецът по спора и ответник по жалбата във въззивното производство С.К. по начало следва да бъде осъден да заплати на ответното по спора дружество и жалбоподател във въззивното производство „К.п.“ООД-гр.К. претендираните разноски за защитата във въззивното производство, но не се установява такива разноски да са били направени. Сума за възнаграждение на особения представител на ответното дружество е внесена от ищеца и следва да остане за негова сметка. Тъй като въззивната жалба е подадена от дружеството чрез особения представител, не е било изискано внасяне на държавна такса от дружеството-жалбоподател. Затова и с оглед нормата на чл. 78,ал.6 от ГПК следва сега ищецът и ответник по жалбата С.К. да бъде осъден да заплати по сметка на апелативния съд ДТ за въззивното производство по спора в размер на 40 лв. Съгласно нормата на чл. 78,ал.10 от ГПК на третото лице-помагач и жалбоподател не се присъждат разноски. От страна на особения представител на дружеството-жалбоподател адвокат Ю.Г. е поискано със специална молба заплащане на внесеното от ищеца възнаграждение в размер на 800 лв. за защитата в настоящото второ въззивно разглеждане на спора, което искане следва да бъде уважено. За изплащането на това възнаграждение съдът ще постанови отделно разпореждане.

          С оглед на гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш    И:

 

          ОТМЕНЯ решение № 51, постановено на 21.02.2017 г. по т.д. 252/2015 г. на Окръжен съд – С.З., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която са отменени като незаконосъобразни решенията по т.3 за ограничаване на правомощията на С.К. като управител и като представляващ дружеството и по т.4 за приемане на щатно разписание на „К.п.“ООД, приети от общото събрание от **********г. на „К.п.“ООД-гр.К., КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено дружеството „К.п.“ООД-гр.К. да заплати на С.Х.К. направените по делото разноски в размер на общо 800 лв., от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. за възнаграждение на особен представител, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба с вх. № 10375/14.08.2015 г. от С.Х.К., ЕГН ********** *** против „К.п.“ООД-гр.К., ***, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на взетите решения на проведеното на **********г. общо събрание на съдружниците в „К.п.“ООД-гр. К. по т.3 и по т. 4, както следва: „т.3. До провеждането на следващо общо събрание, поради отпадане на доверието в управителя, с 219 дяла „за“ съдружниците решиха ограничава правомощията на управителя като управител и представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в т.ч. трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото общо събрание. Всяко действие, извършено от него за сметка и от името на дружеството, ще се смита за извършено от негово лично име и ще отговаря лично за поетите задължения, както и ще се счита като действие във вреда на интересите на дружеството.“, и т.4. „С 219 дяла „за“ съдружниците решиха:приемат щатно разписание на дружеството – управител: според избора на общото събрание, главен счетоводител П.А.Д., счетоводител и касиер Т.А.Г., чистачки 7 бр. Прекратяват трудовия договор на Г.Г., назначен без одобрение на щата от общото събрание на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ“, - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-П.сумата 40 лв. – ДТ за въззивното производство по спора.

          Настоящото решение е постановено при участието на Т.А.Г., ЕГН ********** *** като трето лице-помагач на ответника по спора „К.п.“ООД-гр.К., ***, ЕИК *********.   

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

        

ЧЛЕНОВЕ: (1)  

       

                     (2)