Решение по ВЧНД №330/2019 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е   № …

 

гр. Разград, 11 ноември 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Емил Стоев

    ЧЛЕНОВЕ:  1.  Теодора Нейчева

                          2. Ангел Ташев

 

 

Производството е по чл. 24б от ЗБППМН.

Въззивното производство е образувано по жалба от И.Х.Д. ***, ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на М. И. Х., ЕГН **********, чрез адв. Т., против решение №429/16.09.2019 г. по чнд №662/2019 г. на Районен съд – Разград.

Оплакванията са, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствения материал, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Искането е за отмяна на наложената с решението мярка и налагане на по-леки възпитателни мерки.

 

В съдебно заседание адв. Т. поддържа жалбата. Счита, че при определяне на мярката по закона не са взети под внимание здравословното  състояние и  личността на М.Х.. Излага доводи, че здравословното му състояние и продължителното лечение водят до съмнения във вменяемостта му. Счита, че е извършил противообществените прояви под влияние на криминално проявени  лица, които държейки Х. в страх, след като са наясно с неговото психоемоционално състояние, ниската възраст и податливост към извършване  на противообществени прояви  го използват за техни користни цели. Счита, че наложената мярка със съдебното решение е несъразмерно тежка.

 

Непълнолетния М.Х. заявява, че наркомани го карали насила да краде, давали му трева, хапчета и после не си спомнял какво е правил.  Твърди, че бил приятел с тях, но сега не се срещат. Твърди, че баща му се грижи за него и живее в Топчии и че е на училище от петнадесети.

 

И.Д. – майка на М.Х. заявява , чене живее заедно с бащата на М. и той не е признавал  децата, но му дава да ги  вижда когато пожелае и когато има проблеми му се обажда по телефона. Заявява, че желае да се оправят нещата с М., без да бъде настаняван в възпитателно училище. Прави твърдения, че е под влияние на по-възрастни, които употребяват наркотици, дрогират го, водят го по дискотеки.  Твърди, че го търсят в дома им, заплашват го, принуждават го да излезе.

 

Прокурорът моли съда да потвърди решението, тъй като е установено, че спрямо него не е осъществяван и не може да бъде осъществяван адекватен родителски контрол.

 

Представителят на МКБППМН заявява, че следва да бъде потвърдено решението. Изразява становище,че  не са успели да обяснят на майката на Х., че мястото, на което ще бъде ще му осигури среда на специалисти - психолози, педагози, социални работници, които да подпомагат неговото индивидуално развитие, да му помогнат да завърши седми клас. Твърди, че не са чували за биологичен баща детето.  Представителят на комисият твърди, че познавайки някои от споменатите  няколко лица, с които са работили, са притеснени за бъдещето на М. и комисията е взела решение да бъде изолиран единствено с намерение и желание да бъде предпазен от  контакти и да му бъде помогнато със специализирани усилия.

Представителя на Отдел „Закрила на детето“ моли съда да остави в сила решението, тъй като е подкрепено от събраните в хода  на производството   доказателства.

 

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, установи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице по чл. 24а, ал. 2 от ЗБППМН.

С обжалваното решение РС Разград, на основание  чл. 24а, ал. 4, т. 1 от ЗБППМН, наложил на малолетния М.Х. възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗБППМН - “Настаняване в социално-педагогически интернат „Христо Ботев” в с. Варненци, общ. Тутракан.

Първоинстанционният съд приел, че:

За Х. има данни за извършвани кражби, бягство от дома, което налагало да бъде издирван, употреба на наркотични вещества, че майката на детето /самотен родител/ полага грижи за него, но  явно не е в състояние да осъществява контрол спрямо него. Няма данни за бащата на детето. М.Х. е ученик, но няма мотивация за учебния процес, отсъства от часове, оценките му са слаби.

Според РС Х. не може да направи критична оценка на постъпките си.

Поради това съдът приел, че поведението на Х. е противоправно и противоречи на морала и добрите нрави, родителския контрол спрямо него е явно невъзможен, а това препятства правилното му развитие и възпитание и с оглед постъпките  му и неговите интереси следва да му се наложи възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН.

 

От събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява, че:

М. Х. страда от Несоциализирано разстройство в поведението, лека умствена изостаналост (амб.лист №450/17.09.2019 г.); бил е на лечение в Психиатрично отделение на МБАЛ Търговище от 24.09.2019 г. до 31.10.2019 г. (епикриза изх. №953/2019 г.); от 01.11. до 15.11.2019 г. му е предписано домашно лечение (мед.бележка от 01.11.2019 г.).

От показанията на св. Д.Х. се установява, че е баща на М. и макар да отсъства, поради характера на работата си, подпомага майката в отглеждането му. Заявява, че няколко дни е пребивавал при него в с. Топчии. Х. заявява, че е предприел действия да напусне работата си и да намери такава, която му позволява да присъства повече в града.

 

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно.

Безспорно са налице данни, че Х. е извършвал противообществени прояви, но нито МКБППМН, нито РС са установили, че е налице здравословен проблем на малолетния тогава Х., нито че има известен биологичен баща, който също полага грижи за детето и е предприел промяна, която да доведе до по-голяма възможност да полага грижи за Х. и упражнява контрол върху поведението му.

Съгласно чл. 21 от ЗБППМН при разглеждане на възпитателното дело следва да се вземат предвид личностните особености, здравословното състояние, психическото развитие на извършителя. Видно от мотивите към решението на местната комисия е приела, че няма данни за проблеми в здравословното състояние (л. 6 от чнд №662/19 г.) и че за детето се грижи само майката.

При тези данни се е произнесъл и РС. Те са опровергани от събраните от въззивния съд доказателства.

 

Съставът на въззивния съд намира, че с оглед здравословното състояние на непълнолетния и възможността бащата да подпомага майката повече при отглеждане, грижи и контрол върху детето, следва да се наложи по-лека мярка. Да се потърси възможност за промяна в поведението му без да се откъсва от семейна среда.

По изложените съображения ОС Разград счита, че следва да се отмени постановеното от РС решение и да се наложи друга възпитателна мярка. Като отчете броя на описаните деяния, извършени от малолетния, очевидно липсата на ефект от предходна мярка, наложена от комисията счита, че следва да се определи мярка - предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат и се определи максималният изпитателен срок – 6 месеца.

Основателно е възражението за нарушено право на защита на малолетния, в хода на първоинстанционното прозводство, но то е гарантирано в производството пред въззивния съд и предвид правомощията на съда по чл. 24б ЗБППМН съдът следва да се произнесе по същество.

Поради това на основание чл. 24б, ал. 5, т. 2 съдът

 

Р         Е       Ш     И :

 

Отменя решение №429/16.09.2019 г. по чнд №662/2019 г. на Районен съд – Разград и налага на М.И.Х., ЕГН **********,***, възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 12 от ЗБППМН предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок 6 месеца.

         Решението е окончателно.

 

Председател:                         Членове: 1.                                   2.

 

         НР