Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1276 23.05.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На единадесети април през две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 2622 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Н. С. и М. Д., с която е предявил срещу ответника З.В.К., с ЕГН: **********, адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за заем CrediHome+ №: 1162- 00013207 от 15.11.2016г. и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №: 1162-00013207 от 15.11.2016г., сключени между „Микро Кредит“ АД и З.В.К., които вземания по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/10.04.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., а именно: сумата от 1391.73 лв. -главница, дължима по договор за паричен заем, сумата от 224.17 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва по договор за паричен заем за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., сумата от 145.20 лв. -разходи за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., сумата от 1089 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., сумата от 41.88 лева - обезщетение за забава по договор за заем за периода от 04.01.2017г. до 29.11.2017г. и сумата от 31.98 лв. -обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 04.01.2017г. до 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.11.2017г. до изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 5383 от 01.12.2017г. за изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 9031/2017г. по описа на БРС. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково производство разноски. Ангажира доказателства
Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си адвокатски представител писмени молби, в които моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски представител адв. М.П. не е депозирал писмен отговор, не е взела становище по исковете и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител моли за постановяване на справедливо решение, по силата на което съдът да прецени дължимите от ответницата задължения към ищеца.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Със заповед № 5383 от 01.12.2017г. за изпълнение на парични вземания по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9031/2017г. по описа на БРС, е разпоредено ответницата- длъжник З.В.К. да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД следните неплатени задължения по договор за заем CrediHome+ № 1162- 00013207 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №: 1162-00013207, сключени между „Микро Кредит“ АД и З.В.К. на дата 15.11.2016г., които вземания по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/10.04.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., а именно: сумата от 1391.73 лв. -главница, дължима по договор за паричен заем, сумата от 224.17 лв. - договорна лихва по договор за паричен заем за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., сумата от 145.20 лв. -разходи за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., сумата от 1089 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., сумата от 41.88 лева - обезщетение за забава по договор за заем за периода от 04.01.2017г. до 29.11.2017г. и сумата от 31.98 лв. -обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 04.01.2017г. до 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.11.2017г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски от 108.48лв., от които 58.48 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 9023/2017г. по описа на БРС, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
От представения по делото по договор за заем CrediHome+ № 1162- 00013207 се установява, че на 15.11.2016г. между "Микро Кредит" АД /заемодател/ и ответника като /заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сумата в размер на 1500 лв., която сума той се задължил да върне на 12 месечни вноски от по 146.90 лв. В договора е уговорена еднократна такса 75 лв., лихвен процент за периода на договора в размер на 30, 91 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49, 97 %. В договора е инкорпориран погасителния план, в който са посочени месечните погасителни вноски по размер и падеж, като първата вноска е на 03.12.2016г., а последната вноска – на 03.11.2017г. В договора заемополучателят е декларирал срещу подпис, че е получил предоставената му в заем сума
По делото е представен и сключен между "Микро Кредит" АД и ответника е сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №: 1162-00013207 от 15.11.2016г.., по силата на който "Микро Кредит" АД предоставя на клиента /ответника/, при условията на договора пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключената с посредничеството "Микро Кредит" АД застраховка, както следва: 1. Пакет "Комфорт" със срок 12 месеца, вноска 13, 20 лв, който пакет включва: Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на "Микро Кредит" АД; Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; и 2. Застраховка защита пакет "Премиум Живот" с цена 1088 лв. със срок 12 месеца и месечна вноска 99 лв.
По делото е представено Приложение № 01/10.04.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., по силата на който "Микро Кредит" АД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответницата З.В.К. /номер 155 в приложението/ задължения по процесния по договор за заем CrediHome+ № 1162- 00013207 се установява, че на 15.11.2016г. на стойност 3109.20 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По делото е приложено пълномощно /без дата/, с което "Микро Кредит" АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
По делото са представени две уведомления от 12.04.2017г. и от 23.03.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент "Микро Кредит" АД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е уведомил ответника в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по процесния договор за заем е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора е налице неплатена сума от общо 3109.20 лв. /съгласно последното уведомление/, включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По делото няма данни никое от съобщенията за цесията да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е
съобщено на последния от предишния кредитор.
От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
В случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 16.10.2018г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията К. Е., и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Б. Й./.
Процесният договор за потребителски
кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка,
съдът намира, че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е
сключен при спазване на изискванията на ЗПК.
По претенциите, произтичащи от договора за заем CrediHome+ № 1162- 00013207 от 15.11.2016г. :
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, по
която вещото лице е констатирало, че по договора за заем и договора за
допълнителни услуги ответника е платил на 05.12.2016г. сумата в размер на
259.10 лв.
Съгласно изчислението на вещото
лице и прилагайки чл. 76, ал. 2 от ЗЗД съдът приема, че с платената сума от
259.10 лв. ответникът е заплатил първо дължимото обезщетение за забава върху
всяка дължима главница от всяка анюитетна вноска, считано от забавата /деня
следващ падежа на всяка вноска до 29.11.2017 г.
– денят, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда,
възлизащ на сумата от 93.94 лв.
С остатъка от 165.16 лв., следва да
се счита погасена възнаградителната лихва от общо 262.80 лв. съгласно
погасителния план за периода от 03.12.2016г. до 03.11.2017г. до размера от
165.16 лв., включващ изцяло първите две вноски с падеж 03.12.2016г. и
03.01.2017г. и частично до размера от 23.17 лв. третата вноска от 32.99 лв. с
падеж на 03.02.2017г., което означава, че дължимата възнаградителна лихва по
договора за заем е в размер на 97.64 лв.
за периода от 03.02.2017г. / с дължим остатък 9.82 лв./ до края на срока на
договора – 03.11.2017г., в който размер и период се явява основателна тази
искова претенция. В останалата част искът следва да се отхвърли.
По делото няма данни ответницата да
е заплатила дължимата главница по предоставената й в заем сума от 1500 лв.,
поради което искът за дължимостта й в претендирания от ищеца по-малък размер от 1391.73 лв. се явява основателен и следва да се уважи
изцяло, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
По претенциите, произтичащи от договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №: 1162-00013207 от 15.11.2016г.:
Безспорно е, че договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome+ №: 1162-00013207 от 15.11.2016г. е сключен между кредитодателя –
цедент и ответника въз основа на надлежно отправено искане от потребителя /л. 8/,
по силата на който клиентът се е задължил да заплати цената на пакетите
допълнителни услуги – Пакет "Комфорт", включващи описаните по-горе услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, безплатно
внасяне на вноски директно в офиса на заемодателя; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15
дни, СМС известяване за направено плащане срещу разсрочено плащане на пакета за
срок от 12 месеца от по 13.20 лв. всяка вноска, с ден на изплащане – 3-то число
съгласно чл. 4, т. 2 от договора.
Съдът намира, че посочената
разпоредба от така сключения договор, задължаващ потребителя да заплати цена за
допълнителни услуги Пакет "Комфорт", е недействителна, поради
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
която забранява на кредитора да изисква плащане на комисионни, какъвто характер
има уговореното възнаграждение, свързани с управлението и погасяване на
кредита. Отделно от изложеното, дори и да се приеме, че разпоредбата е
действителна, по няма ангажирани доказателства, че ответният потребител се е
възползвал от която и да е от допълнителните услуги Пакет "Комфорт", за да дължи заплащането им.
Досежно претенцията за дължимост на сумата от 1089 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г.:
В разпоредбата на чл. 4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено,
че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на
"МИКРО КРЕДИТ" АД и заплащането
на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от същия
търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството
на равни вноски.
От съдържанието на сключения
договор е видно, че ответникът е избрал да сключи застраховка защита пакет
"ПРЕМИУМ ЖИВОТ" с ЗК "УНИКА" АД с посредничеството на
"МИКРО КРЕДИТ" АД при уговорена
премия от 1188 лв., разсрочена на 12 месечни вноски от по 99 лв. всяка с ден на
изплащане – 3-то число съгласно чл. 4, т. 3 от договора.
Така постигнатите уговорки сочат
правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по
силата на който "МИКРО КРЕДИТ"
АД е поел и изпълнил задължението да заплати на застрахователя дължимата от ответника
застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на
кредитора.
По делото е представено писмо /л. 100/ от ЗК„УНИКА“ АД, в което е посочено, че на 07.12.2016г. по застрахователна полица „Защита“№ МС320141162-00013207 от 15.11.2016г., представена по делото е постъпило с общ банков превод плащане на еднократна премия от „Микро Кредит“ АД в качеството му на застрахователен агент на застрахователя. Посочено е,че тъй като плащането е извършено посредством „масови платежни нареждания“, които съдържат общи суми и за други лица, евентуалното разкриване на тази информация би нарушило ЗЗЛД.
Съдът намира,
че доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена, не може да се направи и извод за
валидност на полицата.
Независимо от това съдът намира, че
клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум
Живот" е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава
правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение. Съгласно чл. 4. 8. от договора за допълнителни услуги цената на
застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Така
формулирана клаузата налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения.
Таксата за тази услуга, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва
по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора
конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от
това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността
или да предостави услугата, като освен това както възнграждението по застраховка
пакет "Премиум Живот" и
услугата по пакет „Комфорт“ следва да се включат в ГПР, а в случая това не е
сторено.
Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на
година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. След служебно изчисление по чл. 162 от ГПК съдът намира, че в случая се касае до
надвишаване на максималния процент на ГПР по процесния договор, определен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на
тази клауза по т. 4.3 от допълнителния договор за застраховка
пакет "Премиум Живот" и
съставлява допълнително основание за нищожност на клаузата по т. 4.2 за
услугата по пакет „Комфорт“. Съгласно решението по дело № С-472/11
на Съдът на Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява
основание за извършената служебна проверка за валидност и на клаузата за
таксата кредит у дома.
С оглед изложеното съдът приема, че
съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно
и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него
допълнителни услуги.
Затова претенциите по реда на чл. 422 ГПК
за дължимостта на претендираните вземания за сумата от 145.20 лв. -разходи за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., сумата от 31.98 лв. -обезщетение за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 04.01.2017г. до 29.11.2017г., както и сумата от 1089 лв. - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до
03.11.2017г. са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК от 10.04.2019г., възлизащи в общ размер от 553лв., изчислен съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника З.В.К., с ЕГН: **********, адрес ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Н. Т. С., следните неплатени парични задължения по договор за заем CrediHome+ №: 1162- 00013207 от 15.11.2016г, сключен между „Микро Кредит“ АД и З.В.К., които вземания са прехвърлени от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/10.04.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., а именно: сумата от 1391.73 лв. -главница, дължима по договор за паричен заем и сумата от 97.64 лв. – договорна /възнградителна/ лихва по договора за паричен заем за периода от 03.02.2017г. до 03.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 1391.73 лв., начиная от 30.11.2017г. до изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 5383 от 01.12.2017г. за изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 9031/2017г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на договорна /възнаградителна/ лихва по договора за паричен заем от 15.11.2016г. в останалата част над уважения размер от 97.64 лв. до претендирания от 224.71 лв. и за периода от 03.01.2017г. 02.02.2017г. вкл. и изцяло иска за сумата от 41.88лв. - обезщетение за забава по договор за заем от 15.11.2016г. за периода от 04.01.2017г. до 29.11.2017г., както и исковете за дължимост на следните вземания по договор от 15.11.2016г. за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1162-00013207 от 15.11.2016г. – за дължимост на сумата от 145.20 лв. -разходи за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., за дължимост на сумата от 1089 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017г. до 03.11.2017г., и за дължимост на сумата от 31.98 лв. -обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 04.01.2017г. до 29.11.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З.В.К., с ЕГН: **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Н. Т. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 9031/2017г. по описа на БРС, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 553лв. /петстотин петдесет и три лева/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в останалата част над присъдените размери.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА