РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Девня, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „МОНИКС СТОРИДЖ“ЕООД, ЕИК: *********,
ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ В. И. В.в, чрез проц. представител – адв. Д. П.- Т.
против Наказателно постановление № 501001 – F537476, издадено на
24.03.2020 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна при ЦУ
на НАП, с което на въззивника за нарушение по чл. 118 ал. 6 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1
от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление
незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон, при
съществено нарушение на процесуалните правила и в разрез със закона.
Твърди, че не е установено извършено нарушение. Претендира отмяна на
обжалваното наказателно постановление, вкл. и на основание чл. 28 от
ЗАНН€
В с. з. въззивникът се представлява от своя проц. представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на наказателното
постановление. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като аргументира доказаност и съставомерност
на нарушението и справедливост на наложеното административно наказание.
Прави искане за присъждане на възнаграждение за явяване в с.з.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На на 03.12.2019 г. от служители на НАП – Варна е започнала
проверка на обект бензиностанция, находяща се в гр. Девня, обл. Варна бул.
„Съединение”№97, стопанисвана от дружеството – въззивник. При
извършените от проверяващите на место контролни покупки не били
установени нарушения. При проверка на изисканата документация обаче, е
установено, че изградената нивомерна система в обекта не предава към НАП
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта, като разликата възлизала на 15
237, 36 л. бензин. Поради установеното, на 12.02.2020 г. е съставен АУАН, с
който е ангажирана административно - наказателната отговорност на
въззивника за нарушение по чл. 118 ал. 6 от ЗДДС. Акта бил връчен на
представляващия дружеството, който го подписал, като вписал в него, че не е
съгласен с отразените констатации за извършено нарушение. Срещу
съставения АУАН не постъпили писмени възражения, поради което на
24.03.2020 г. Началника на отдел "Оперативни дейности" - Варна в ЦУ на
НАП, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което
на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС наложил на въззивното дружество
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 118 ал. 6 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
констатирали допуснатото нарушение и писмените доказателства, приложени
към АНП, които напълно ги подкрепят. Съдът изцяло кредитира и писмените
материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като
2
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка, която не е била оспорена в нито един момент.
За констатирането на нарушението е издаден протокол за извършена
проверка, който е съставен по установения ред и форма от органите по
приходи в кръга на правомощията им, който се ползва с материална
доказателствена сила на основание чл. 50 ал. 1 от ДОПК за извършените от
органа по приходите действия и за установените по време на проверката
факти и обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие на
обстоятелствата по чл. 118 ал. 6 от ЗДДС. Протоколът е съставен в
присъствието на служител на дружеството и е подписан от лицето без
възражения. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие, органът по приходите да наложи административно наказание.
Обстоятелството, че има непредставяне на данни за движението по
нивомерната система не е опровергано от страна на въззивника. Напротив,
той го признава, като въвежда твърдение, че не е знаел за това. По – късно
ангажира доказателства, че сервизната фирма, поддържаща системата е била
уведомена за проблем в отчитането.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз
основа на него НП, са издадени от оправомощени лица, при спазване на
регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална
страна.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението е
достатъчно точно и ясно описано, визирани са обстоятелствата, при които е
било извършено това нарушение, ясно и точно е посочено, кога и какво е
констатирано от проверяващите, както в АУАН, така и в НП са визирани и
събраните в хода на АНП доказателства, които го подкрепят, поради което не
счита, че е било допуснато нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
В конкретния случай, съдът намира, че е осъществено и доказано
3
извършеното от страна на въззивното дружество нарушението, доколкото
същото безспорно е следвало да организира дейността си по законосъобразен
начин и да изпълнява задълженията си да предоставя изискуемите по закон
данни към НАП за установяване наличието на горива в резервоарита на
проверяваната бензиностанция.
Нормата на чл. 118 ал. 6 посочва, че всяко лице по ал. 1,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива. Разпоредбата на чл. 118 ал. 10 от ЗДДС посочва, че данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно
да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
В чл. 3 ал. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. е предвидено,
че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни
горива, чрез средства за измерване на разход, и че за тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. За
да са налице предпоставките за налагане на административно наказание
по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, в доказателствената тежест на органа,
налагащ административното наказание, е да установи неспазване на реда и
начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП.
Изискванията и начинът за установяване на дистанционна връзка и
предаване на данни в НАП са подробно уредени в Приложение № 1 към
Наредба №Н-18/2006 г. Подробно са изброени и функционалните
изискванията към фискалните устройства, фискалната памет, изискванията за
изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално
4
устройство и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/.
С оглед на тази нормативна рамка и съответните чл. 59а и чл. 59б от
Наредбата, съдът приема, че въззивникът е допуснал нарушение,
предполагащо като последица налагането на административната санкция.
Ангажираните от него доказателства не доказват безпрепятственото
предоставяне на данни до НАП по реда, описан по-горе.
Не се констатира твърдяното в жалбата несъответствие в
съставените от органите на НАП документи, тъй като в констативния
протокол от 03.12.2019 г. са отразени констатациите от извършените
контролни покупки на стоки от проверявания обект, сред които и гориво
/дизел/, а в този от 04.02.2020 г. констатираните несъответствия между
заредените на 08, 13, 24 и 28.11.2019 г. количества гориво /бензин/ и
изпратените в НАП съобщения от нивомерната система на търговеца –
разлика в размер на над 15 000 л. бензин.
Що се касае до представените от въззивника доказателства, че ден
преди проверката сервизната фирма "Галилео БГ” е била уведомена за
проблем с отчитането, то на първо място същите са единствено частни
документи и като такива не се ползват с обвързваща доказателствена сила.
Освен това те касаят единствено проблем с дизеловата помпа, който на
09.12.2019 г. е бил отстранен. Доколкото установените значителни разлики се
отнасят единствено за заредени количества бензин, то проблемът с
дизеловата помпа очевидно не се отразява на установеното нарушение.
Вярно е, че данъчните служители не са установили на какво се дължи
подаването на некоректни данни към НАП относно заредените количества
бензин. Но доколкото нарушението е формално за осъществяването му е
достатъчно простото извършване на неподаване на съответни данни за
проследяване на акцизните стоки, каквото безспорно, според доказателствата
по делото въззивникът е осъществил. Освен това нарушението е извършено
от юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна и въпросът за
субективното отношение на автора е ирелевантен.
От всичко изложено дотук се налага обоснован извод, че е
установено наличието на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 118 ал.
6 от ЗДДС, респ. неизпълнение на задължение по чл. 3 ал. 3 от Наредба № Н-
18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
5
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като нарушението е формално и не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид нарушение
предвид установените драстични разлики в зареденото и отчетено пред НАП
количество гориво. Нарушението е формално и не изисква настъпването на
съставомерен резултат, поради което наличието или липсата на вредни
последици не касае изводът за съставомерност.
Правилно АНО е наложил административно наказание на
основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС доколкото с нарушението не са били
отразени приходи в бюджета. В тези случаи нормата на ал. 2 препраща към
ал. 1 на същата разпоредба, предвиждаща по – лека санкция. Очевидно е, че в
случая е приложено изр. 2 на разпоредбата, макар и да не е изрично
споменато в наказателното постановление. Доколкото наложеното наказание
е в размер по - близък до минималния, то съдът го намира за справедливо и
съобразено с обстоятелствата по чл. 27 ал. 1 – 3 от ЗАНН, като е отчетено и
немалкото количество неподадено гориво.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН
следва на ТД НАП – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37 ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Предвид фактическата и правна сложност на конкретния казус
съдът преценява, че следва да се присъди възнаграждение в предвидения
минимум.
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 501001 – F537476,
издадено на 24.03.2020 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности” –
Варна при ЦУ на НАП, с което на „МОНИКС СТОРИДЖ“ЕООД, ЕИК:
*********, за нарушение по чл. 118 ал. 6 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2
вр. ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
лева.
ОСЪЖДА „МОНИКС СТОРИДЖ“ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от В. И. В. ДА ЗАПЛАТИ на НАП – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева /осемдесет лв., 00 ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7