РЕШЕНИЕ
____
гр. Русе.16.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия
в публичното_____заседание________на______девети______________януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове:1. Александър И.
2. Ралица Герасимова
при секретаря_________Тодорка Недева________________и
в присъствието на
прокурора____________Добромира Кожухарова като разгледа
докладваното от
председателя__________Петър Балков______________ВНОХД № 799
по описа
за 2019 год.: и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 135/04.10.2019
год., постановена по НОХД № 731/2019 год., РРС-Х-ти нак.
състав е ПРИЗНАЛ подс. К.С.К. ***, за НЕВИНЕН в това,
на 13.06.2018 г., в гр.Русе, да е причинил
по хулигански подбуди на Т.Л.К.- м.а.в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Русе, лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл.128
и чл.129 от НК, резултат от кръвонасядания на лява подбедрица, оток и хематом в областта на леви колянна и глезенна стави, с ограничения
в движенията на ставите, като телесната повреда е причинена на полицейски орган
при изпълнение на службата му- по предотвратяване и пресичане на нарушенията по
пътищата и обществения ред, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото обвинението за извършено престъпление по чл.131 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
Представителя на РРП недоволен
от присъдата е я протестирал в законния срок и в протеста се навеждат доводи за
нейната необоснованост, поради което моли да същата да бъде отменена и вместо
това да постанови друга присъда, с която да го осъди по повдигнатото му
обвинение.
Представителят на окръжна
прокуратура гр. Русе счита, че протеста е основателен, поради което настоява присъдата
като неправилна и необоснована да бъде отменена и да постанови нова присъда с
която да признае подс. К. за виновен и осъден по
предявеното му обвинение. Алтернативно се навежда и оплакването за процесуална
незаконосъобразност, поради, което се иска присъдата да бъде отмемена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, поради допуснати сеществени нарушения на
процесуалните правила.
Подсъдимият К.К., чрез своя договорен защитник адв.
С.С. от РАК, заемат становището, че протеста е
неоснователен и присъдата за правилна и законосъобразна, поради което се
пледира за нейното потвърждаване.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна
проверка на решението по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че
ВЪЗЗИВНИЯТ
ПРОТЕСТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По направеното оплакване за необоснованост на присъдата.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 2 т. 2 от НПК и по чл. 335
ал.2, вр. с чл. 348 ал.3 от НПК не са налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след
задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано
е достигнал до своите изводи относно, несъставомерността
на извършеното от подс. К.К.
престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4, вр.
с ал.1 т. 12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК. Настоящата
въззивна инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати съществени
процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл.
102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели
до ограничаване правата на защита на представителя на прокуратурата и на подсъдимия,
по събиране на относимите по делото доказателства.
Въззивният съд след като отново подложи на задълбочен анализ
събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените обосновани
правни изводи.
Подсъдимият К.С.К. е български гражданин, роден на *** ***,
със средно образование, женен, не работи, не е осъждан..
Прието е за установено, че към м. юни 2018 г. подсъдимият
живеел в гр. Русе, по ул.”К.В.” *, вх.*, ет.*. Сградата, в
която се намирал апартамента на К. била от смесен тип с жилищна и административна
част. В същата се помещавала и РЗОК Русе с директор към този период- св. К.К..
В подземието на сградата се намирал паркинг, в който живущите и РЗОК ползвали паркоместа. От страна на касата, с охрана на служебните и лични
автомобили на служителите, била ангажирана охранителна фирма „БОС- ИТ”, а паркоместата били обозначени. Независимо от това, между живущи
и служители на РЗОК или охранители на посочената фирма, често възниквали спорове
за паркиране. За целите на охраната на паркинга
на касата била изградена будка, където обичайно престоявал дежурен пазач. Като собственик
на недвижим имот, подсъдимият разполагал с паркомясто,
имал и учредено право на преминаване до него. Във времето К. също изпадал многократно
в спорове с охраната на паркинга на РЗОК по повод на достъпа до своето място за
паркиране, придвижването в паркинга и изобщо престояването на автомобила му в подземните
етажи.От страна на РЗОК спрямо него съществували претенции, че паркира на паркоместата, които са с изключително право на ползване от учреждението.
При такива предпоставки на
13.06.2018 г., в обедните часове на деня, подсъдимият влязъл в подземния паркинг
на сградата с личния си автомобил- „А.Р.” с рег. № Р ****ВН
и го паркирал на място, което обичайно се ползвало за целите на автомобилите на
служители. По същото време на работа като охранител бил св. С. П., който възприел
това поведение на К. и незабавно известил за него директора на регионалното подразделение-
св. К. К.. Последният се отзовал на място заедно със служителя на РЗОК- Х. Б., установил
паркирания автомобил, като подсъдимият не се намирал в района на паркинга. Подразнен
от това поведение на К., К. се върнал на работното си
място и позвънил на Директора на Сектор ПП
ОДМВР Русе- св. М.М., като му обяснил, че има проблем
спор за паркомясто. Свидетелят М.приел лично на оплакването
на директора К. и незабавно изпратил полицейски патрул, в чиито състав били св.
Д. Ч.и св. Т. К.- м.а., като им възложил да проверят случващото се. В този ден същите
лица изпълнявали редовните си служебни функции.
Двамата полицейски служители били облечени с униформи със ссъответните
обозначителни знаци и носели светлоотразителни
жилетки. След като слезли в подземния паркинг,
заедно със свидетелите К., Б.- служител на РЗОК и П. петимата
застанали в полукръг в района на будката на охранителя, обсъждайки споровете с К.
относно паркирането на автомобила му. Свидетелят К. бил последен в реда, обърнат
с лявата страна на тялото си към входа, от
където влизали автомобилите и реално се намирал
най-близо до обичайния път на движение на превозните средства. Докато посочената
по- горе група обсъждала оплакването на св. К., подс.
К. се появил с личния си автомобил на входа. Същият възнамерявал да се прибере и
да паркира колата. До този момент подсъдимият не познавал лично нито св. Т. К.,
нито колегата му- Д. Ч., нито му било известно
обстоятелството, че някой е призовал полицейски патрул в подземието. Когато
слязъл на нивото на будката на охраната, подсъдимият възприел групата от хора, като
решил да премине покрай тях и да продължи движението си, за да паркира леката кола.
Приближавайки до упоменатите по- горе петима свидетели, водачът намалил скоростта
на движение на управляваното МПС, но при заобикалянето им, не преценил правилно
разстоянието между най- крайно стоящия полицейски служител К. и преминавайки покрай
него, настъпило съприкосновение между лявата
предна част на автомобила и левия крак на упоменатото лице в областта под коляното.
Пострадалият отскочил от мястото си, а колегата му- св. Ч.реагирал незабавно, като
извикал на подсъдимия да спре. К. изпълнил нареждането и спрямо него била предприета
проверка. Свидетелят Ч.телефонирал на св. М., като му обяснил, че колегата му е
пострадал при ПТП в паркинга. Така, на мястото на инцидента пристигнал втори патрул
от Сектор ПП ОДМВР Русе, включително и св. М., както и св. Ст. Станев. Пострадалото
лице било откарано с автомобил на спешна помощ и след преглед се върнало на място,
за да бъдат извършени следствени действия. Подсъдимият К. бил тестван за употреба
на алкохол, като пробата била отрицателна. Същият бил проверен и за други нарушения
по ЗДвП. След установяване на неплатена глоба от 20 лв., му бил съставен акт за
нарушение. В хода на извършените му проверки подсъдимият многократно заявил, че
от години спори с РЗОК във връзка с възможността за паркиране в подземния паркинг
на сградата и свободния достъп до разпределените паркоместа.
Според заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, св. Т. К. е получил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1
от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129
от НК, изразяваща се в кръвонасядания на лява подбедрица, оток и хематом в областта на леви колянна и глезенна стави, с ограничения
в движенията на ставите. Според заключението, автомобилът, управляван от подсъдимия,
е бил технически изправен, включително осветителната му уредба е била функционално
годна. Подсъдимият е имал възможност да възприеме и наблюдава пострадалото лице
и намиращите се до него свидетели от разстояние от около 25 метра, и е имал техническа
възможност да спре движението на превозното средство преди мястото, където се е
намирал св. К.. Според приетото и неоспорено заключение на допълнителната автотехническа
експертиза, подс. К. е блъснал левия крак на пострадалия
К. с лявата страна на предната броня на автомобила си. Според експерта свободното
място между пострадалия и колоната в подземния гараж е било достатъчно, за да може
водачът да премине покрай групата хора, без да влезе в съприкосновение с тях.
Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка
и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства
от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Н., С. П., Х. Б., К.Г.
, О.П., М.М., К.К., Т.К., Д.Ч.и
доказателствени средства- автобиография, справка за съдимост, заключенията на назначените
по делото експертизи, копия от медицински документи.
При изграждането на тази фактическа обстановка съдът
правилно е оценил сочените доказателства и същите като цяло са правдиви и последователни.
Обясненията на подсъдимия, ползвани като доказателствено средство, следва да бъдат
кредитирани изцяло с изключение на частта, в която се съдържат твърдения, че съприкосновение
между управляваното от него превозно средство и тялото на св. К. не е настъпило.
Съдът е приел, че отричането на този факт е израз на защитна теза, която се опровергава
от показанията на останалите очевидци- свидетелите Ч., П., Б. и К., безспорно и
самото пострадало лице- К.. Съществен доказателствен източник в този аспект, опровергаващ
тезата на подсъдимия, са и писмените доказателства- медицинска документация, която
е в същностната обосновка и на други значими доказателствени източници - съдебномедицинската
и автотехническа експертиза.
Извън посочения аспект, съдът е преценил, че обясненията на
Кр. К. са правдиви, въпреки обемната обстоятелственост във връзка с очевидно дългогодишните спорове
на обитателите по повод на разпределение на ползването на подземния паркинг. От
друга страна изтъкнатите в този смисъл факти недвусмислено доказват изобщо мотивацията
или по- точно липсата на лична негативна мотивация у подсъдимия, насочена срещу
пострадалия, по повод на инцидента, станал причина за образуване на производството.
При анализа на останалите гласни доказателства- сочените свидетелски
показания, съдът правилно е приел, че същите следва да бъдат кредитирани като цяло
поради последователността им от фактологична гледна точка.
Свидетелят Ст. С.не е очевидец на инцидента, но неговите показания са от съществено
значение за установяване на поведението на подсъдимия на място. Същият категорично
не сочи демонстрация на хулигански действия от страна на лицето, а преразказва обстоятелствата,
за които спорят съсобствениците в сградата по повод на паркирането. Показанията
на св. П.- служител на РЗОК основно акцентират на споровете
с подсъдимия за паркоместата, като и този свидетел не
разкрива данни за хулиганско поведение на лицето по време на инцидента. В частта
на относимите към предмета на делото факти и тези гласни
доказателства, както и показанията на св. Хр. Б. следва да бъдат кредитирани в пълна
степен. Както П., така и Б. са очевидци на действията на подсъдимия на датата на
инцидента. Същите обективно описват поведението му, като показанията им се намират
в логическа кореспонденция, както помежду си, така и с показанията на свидетелите
Ч., М., К. и К.. От особено съществено значение са показанията на св. К., който
изрично заявява, че възприел навлизането на автомобила, погледнал и отново върнал
погледа си към групата от хора, с които разговаряли. Нещо повече, в съдебно заседание
от 05.09.2019 г. св. К. е заявил изрично: „Според мен автомобилът искаше да направи
маневра, за да може да паркира.”, което доказва, че не е отчел като агресивно спрямо
себе си поведението на водача. В относимата си към предмета
на делото част, показанията и на свидетелите М.и Ч.също следва ги е кредитирал изцяло,
както и тези на поемните лица Г.и М..
Гласните доказателства се потвърждават и от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства- декларация за семейно и
материално положение, справка за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие,
констативен протокол за ПТП с пострадали, документи на МПС, вкл. и сервизни документи,
протоколи за доброволно предаване, приемо- предавателен
протокол, заповеди, длъжностна характеристика, медицинска документация, комплексна
експертиза, допълнителна автотехническа експертиза, документи за собственост и скици
на имот.
Съобразявайки така събраните по делото доказателства
настоящата инстанция счита, че районният съд неправилно е достигнал до своите
правни изводи относно приложението на материалния закон.
Горната фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването
й налагат правния извод, че подс. К.С.К. не е осъществил
от обективна и субективна страна деянието по чл. 131 ал. 2 т.3 вр. с ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1
от НК. Повдигнатото обвинение е за причиняване на лека телесна повреда на
полицейски орган по хулигански подбуди- при изпълнение на службата му- по
предотвратяване и пресичане нарушенията по пътищата и обществения ред.
Безспорно установено в производството е, че в резултат на
настъпило ПТП, като водач, подсъдимият е причинил на св. Т. К. лека телесна
повреда. Обосноваването на извод за наличие на съставомерно поведение в
конкретния случай следва да се свърже с доказването на наличие на особен
субективен признак на деянието- хулигански подбуди. Обвинението е по
квалифициран състав на телесна повреда, при което посоченият признак трябва да
бъде безспорно установен. Сред събраните доказателства не е налице нито едно,
което да сочи наличието на хулигански подбуди у дееца. Следва изрично да се
отрази, че подс. К. отрича да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд, т.е. липсва самопризнание, от което
да се разсъди за умишлено виновно поведение.
Районният съд правилно е приел също така, че в аспекта на
изследване на квалифициращия признак да се съпоставят останалите доказателства.
Никой от разпитаните свидетели не сочи пред съда действия на подсъдимия, които
да доказват хулигански мотиви в поведението
му по повод на възникналия инцидент. Към инкриминираната дата подс. К. по никакъв повод не е познавал пострадалото лице,
още по- малко- е имал какъвто и да било контакт с него. Фактически е трудно да
се заключи, че навлизайки в подземния паркинг и управлявайки автомобила си,
подсъдимият е очаквал да бъде посрещнат от полиция. Не е възможно да се заключи
също така, че възприемайки полицаите, той е разбрал каква е причината за
посещението им, доколкото не е бил предварително предупреден или заплашен, че
ще бъде обект на проверка.
При посочения от първоинстанционния съд извод правилен е
извода, че подсъдимият няма как да изгради у себе си хулиганска мотивация
спрямо личността на св. Т. К., която да го подбуди към умишлените му действия. Безспорно
установено по делото е, че пострадалият се е намирал най- близо до траекторията
на движение на автомобила на К. и този факт е предпоставил настъпване на съприкосновение именно с
неговото тяло, а не с това на някои от останалите четирима свидетели.
Не е налице и субективна съставомерност на деянието, тъй
като липсата на умишлени действия у подсъдимия при управлението на автомобила и
недоказаността на тезата за тенденциозното насочване на превозното средство с
цел увреждане на К., се обосновава от неколкократно
заявения на съдебното следствие факт, че водачът е намалил скоростта,
наближавайки групата от хора очевидно с желание да ги заобиколи,
абстрахирайки се от присъствието им. Самият пострадал възприел действията на
водача като желание да маневрира. Още повече, самите полицейски служители не
твърдят да са предприели изначално действия по спиране проверка на К., които той да е опитал да
осуети дори само с подминаване или заобикаляне на проверяващия го служител. Няма
нито едно доказателство за подаден надлежно сигнал, на който подсъдимият да не
е реагирал в качеството на водач на МПС.
На база на изложените съждения обосновано се е наложил извода,
че непосредствено преди произшествието подс. К. не познава
св. К. лично, не знае защо лицето се намира там, макар и в служебно облекло и не
е задължавано по надлежен начин да спре за проверка, защото не му е указвана такава.
Тези безспорно установени обстоятелства изключват наличие на каквито и да било хулигански подбуди, мотивирали някакви действия на подсъдимия,
довели до настъпване на вредоносния резултат. Следва за прецизност да се посочи,
че реално към датата на инцидента, подс. К. не е имал
спорове с полицаи, а и със служители и директор на РЗОК, но в хода на делото не
се доказва наличие и на нито една проява, която да бъде определена като хулиганска,
демонстрирана от К.К. спрямо свидетелите К., Б. и П. на
мястото на произшествието с изключение на упоритостта му да не се съобразява с желанието
им да не паркира на техни паркоместа, поради разбирането
му, че е ощетен като обитател при ползването на подземния паркинг.
Не е налице е обективна съставомерност на това
престъпление, което не е било извършено чрез директни физически действия, срещу пострадалия, без да е бил предизвикан от него по
някакъв начин. Не е налице е пряка причинно-следствена връзка между действията
на подсъдимия – съприкосновението на автомобила управляван от К. и крака
на К..
Като е отчел повдигнатото обвинение, съдът правилно е приел, че е безспорен
факта, че св. К. е полицейски орган. Всички събрани доказателства сочат, че на свидетелите
Ч.и К. била възложена проверка за нарушения по ЗДвП в изпълнение на служебните им
задължения. Отивайки на място, те не констатирали наличие на такива, изрично заявено
на съдебното следствие. Появата на подсъдимия с автомобила му, преминаването покрай
групата стоящи лица, в която се намирал св. К., се случила в момент, в който последният
и колегата му разговаряли със служители на РЗОК относно оплакването им. Полицаите
нямали намерение да спрат превозното средство на подсъдимия, защото нямали основания
за това- нито установени нарушения по ЗДвП, нито други правонарушения. По тази причина
нито св. Ч., нито св. К. реагирали на появата на управляваното от лицето МПС в подземието
на паркинга, както изрично посочил пред съда К.. Именно поради това не би могла
да се обвърже деятелността на К. със субективна мотивация и в този аспект- да се
увреди полицейски орган при изпълнение на службата му. Последвалите проверки на К. били провокирани от вече настъпилото ПТП.
Събраните по делото доказателства сочат на настъпила лека телесна повреда по
непредпазливост. Във възможностите и задълженията на подс.
К. като водач на МПС е било да предвиди и предотврати настъпването на инцидента,
но не сторил това. Няма доказателства за наличие на умишлено поведение от страна
на подсъдимия. Доколкото причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост
е несъставомерно деяние, К.С.К. на това основание и с развитите по- горе съображения
процесуално законосъобразно на основание чл. 304 от НПК го е признал за невинен
и го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за извършено деяние по чл.131 ал.
2 т.3 вр. ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК.
Както във въззивния протест на РРП, така и в съдебно заседание
представителя на РОП се навеждат доводи за необоснованост на присъдата както и
нейната процесуална незаконосъобразност, с искане тя да бъде отменена и делото
върнато на РРС за ново разглеждане от друг състав, тъй като са били допуснати
съществени процесуални нарушения, а също така алтернативно се навеж а и довода за необоснованост на присъдата с искане да
бъде постановена друга, с която подс. К. да бъде
осъден по повдигнатото му обвинение.
Настоящата инстанция не споделя тези оплаквания, тъй като те не намират
опора както в доказателствения материал, така и от обоснованиет
съображиния изложени в мотивите на присъдата на РРС.
В хода на първоинстанционното производство не са допуснати сочените от
прокуратурата процесуални пороци, поради което в тази част присъдата е
законосъобразна. Не се споделят и оплакванията за необоснованост на присъдата,
тъй като решаващия съд е съобрал всички необходими
доказателства и след като подробно ги е подложил на обстоен анализ, обосновано
е достигнал до единствения извод за недоказаност и липсата на обкетивна и субективна съставомерност на соченото в
обвинителния акт престъпление.
Предвид това окръжният съд намира протеста и наведение
в него оплаквания както и тези в съдебно заседание за неоснователни, поради
което следва да бъдат оставени без уважение.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1
от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че
други изменителни или отменителни
основания освен сочените във въззивният протест не са налице. Предвид
изложеното намира, че присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 135/04.10.2019 год., постановена по НОХД №
731/2019 год., РРС-Х-ти нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.