Р Е Ш Е Н И Е
11.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IХ - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАЙА ПОПОВА
при участието на секретар Иванка
Панчева. като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 382 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.А.П.,
ЕГН **********. адрес: ***, чрез адв. Т.В.,*** против: „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
представлявано от Я.Й.О.. П.Я.П., Б.Р.иск,
с правно основание: чл. 439 във вр. чл. 124 от ГПК. Цена на иска: 297.06
лв.
В Исковата молба
се излагат твърдения, че „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД било образувало срещу ищеца, в качеството му на наследник
на А.Т.П., изп. д. № 1460/2016г. по описа на ЧСИ Д.С., peг. № 889. р-н на
действие ОС Пазарджик, въз основа на ИЛ, издаден по ч. гр. д. № 4496/2010г., по
описа на PC Пазарджик, за сумата от общо 297.06 лв., от която 220.09 лв.-
главница. 14.48 лв.- договорна лихва за периода 15.05.2008г.- 15.07.2008г. и 62.49
лв.- законна лихва за забава за периода 15.06.2008г.- 11.10.2010г., ведно със
законната лихва, считано от 29.10.20 10г. до изплащане на вземането.
Твърди се от
ищеца, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4496/2010г., по
описа на PC Пазарджик, наследодателят му А.Т.П. не бил депозирал Възражение по
реда на чл. 414 от ГПК. С Решение № 194/16.03.2017г. по гр. д. № 784/2017г., PC
Пазарджик, приел оставеното му наследство по опис.
Счита, че
претендираната сума не се дължала от него, поради настъпване на погасителна
давност на осн. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. След издаване на ИЛ по ч. гр. д. №
4496/2010г., по описа на PC Пазарджик, първоначално е било образувано изп. д. №
2542/2012г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик. С Постановление от 16.10.2016г.,
изп. дело било прекратено на осн. чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК.
Съгл. чл. 120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно, поради което единственият процесуален
ред за защита правата на ищцата бил образуване на настоящето дело.
Сочи се, че принудителното изпълнение било
насочено срещу длъжника, в настоящето производство - ищец въз основа на
несъдебно изпълнително основание, поради което изпълняемото право не било
установено със сила на пресъдено нещо и длъжникът можел да го оспорва с всички
възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя-
ответник в настоящето производство.
Изразено е
становище, че спрямо ищеца била изтекла предвидената в закона погасителна
давност съгл. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Давността била изтекла след образуване
на ч. гр. д. № 4496/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен
лист. Съгл. ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГГК. т. 14. подаването на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсвало давността.
Същата се прекъсвала едва с предявяване на иск за установяване на вземането,
който имал обратно действие, в случай, че бил спазен срока по чл. 415 от ГПК.
Ако иска не бил предявен, то давността не се считала за прекъсната. В настоящия
казус не бил предявен иск за установяване на вземането, поради което и
давността не е била прекъсната с образуване на ч. гр. д. № 4496/2010г., по
описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по
описаното дело.
Твърди се с ИМ, че константна била
съдебната практика, вкл. и на ВКС, според която при образувано и висящо
изпълнително производство давността продължавала да тече. Така следвал извода,
че давността продължавала да тече и след образуване на изп. д. № 2542/2012г. по
описа на ДСИ при PC Пазарджик. Съгл. т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на
ВКС, ОСГГК, не са изпълнителни действия и не прекъсвали давността: образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. По изп. д. № 2542/2012г.
по описа на ДСИ при PC Пазарджик не били предприемани действия по принудително
изпълнение, годни да прекъснат давността, а началния момент, от който започвала
да тече давността бил 15.07.2008г., от който момент била настъпила изискуемостта на вземането и е
започнала да се начислява законна лихва за забава на плащанията, което било
отразено и в ИЛ. Така е изтекла предвидената в закона давност, конкретно,
5-годишната давност е изтекла на 15.07.2013г., а 3-годишната давност- на
15.07.2011г., т. е. след образуване на ч. гр. д. № 4496/2010г., по описа на PC
Пазарджик и издаване на изпълнителен лист и преди да бъде извършено действие по
принудително изпълнение, годно да прекъсне давността.
Твърди се, че от
друга страна, дори и да се приеме, че по изп. д. № 2542/2012г. по описа на ДСИ
при PC Пазарджик били налице действия, годни да прекъснат давността, то същите
били обезсилени по право и са заличени с обрана сила правните последици от
извършването им. Предвид, че изп. д. № 2542/2012г. по описа на ДСИ при PC
Пазарджик било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването
водело до заличаване на всички изп. действия, които били извършени, освен тези.
които са довели до погасяване на вземането. В процесния случай действия, довели
до погасяване на вземането, липсвали. Така всички извършени изп. действия били
обезсилени по право, с обратна сила и се считали за неизвършени, т. е. не
прекъсвали давността. В този смисъл се сочи и Решение № 285/06.10.2015г., по
гр. д. № 1953/2015г., ВКС. ГК, IV гр. отд., Решение № 100/23.01.2019г. по в.
гр. д. № 2389/2018г.. ОС Пловдив, V гр. с. и др.
Първото действие
по принудително изпълнение, което би могло да прекъсне давността бил наложен
запор на банкови сметки през 2018г. по изп. д. № 1460/2016г. по описа на ЧСИ Д.С.,
peг. № 889, р-н на действие ОС Пазарджик. До този момент обаче била изтекла
предвидената в закона погасителна давност.
Поради
гореизложеното задълженията на ищеца се явявали недължими по изп. д. №
1460/2016г. по описа на ЧСИ Д.С., peг. № 889, р-н на действие ОС Пазарджик като
погасени по давност на осн. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
Оформен е
петитум с искане, съдът
на осн. чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК да приеме за установено по отношение
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, че ищеца не дължи сумата
от 297.06 лв. по ИЛ. издаден по ч. гр. д. № 4496/2010г., по описа на PC
Пазарджик.
Направено е искане ответното дружество
да заплати направените по делото разноски от ищеца.
Представят се
писмени доказателствата: ПДИ и ИЛ.; Удостоверение за наследници.; Молба по изп.
д. № 1460/2016г. по описа на ЧСИ Д.С., per. № 889. р-н на действие ОС
Пазарджик.; Решение № 194/16.03.2017г. по гр. д. № 784/2017г„ PC Пазарджик.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор, с който иска се оспорва изцяло като неоснователен.
Възразява се срещу наведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало давността, а
същата се прекъсвала едва с предявяване на иск за установяване на вземането,
който имал обратно действие, в случай че бил спазен срокът по чл. 415 от ГПК,
както и срещу аргументите, че в настоящия казус не е предявен иска за
установяване на вземането, поради което и давността не била прекъсната с
образуване на ч. гр. д. № 4496/2010 г. по описа на ДСИ - гр. Пазарджик и
издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело.
Твърди се в
отговора на ответното дружество, че тези твърдения са неоснователни, тъй като с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение давността спирала
и не тече докато траело заповедното производство. Докато траел процесът относно
съществуване на вземането, давност не течала според чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, давността се
прекъсвала. От прекъсването на давността започвала да тече нова давност - чл.
117, ал. 1 ЗЗД. Неподаването на възражение от длъжника по чл. 415 от ГПК водело
като правна последица до прекъсване на давността, защото по правната си същност
представлява "признаване на вземането от длъжника" - чл. 116, б.
"а" от ЗЗД. Признаването на вземането от страна на длъжника водело до
влизане в сила на заповедта за изпълнение, вследствие на което давността се
прекъсвала и започвала да тече нова давност, която винаги била 5 /пет/ години -
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Изразява се мнение, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение не установявала вземането със сила на
присъдено нещо, означавало да се приравнява тази заповед на обикновено
несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това било явно неправилно,
предвид големите, коренни разлики в правната уредба на заповедното производство
по ГПК и производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел заповедното
производство по чл. 410 ГПК, била да даде на разположение на кредиторите втори,
алтернативен и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за
събиране на вземанията им, когато те не били оспорвани /Решение № 231773 от
06.10.2017г. по гр. дело № 22342/2017г., постановено от СРС, 1-во ГО, 31-ви
състав/. Съобразявайки се с горепосоченото, следвало да се направи извод, че
твърденията на ищцата В.П., в тази насока се явявали несъстоятелни, респективно
петгодишната давност е била прекъсната и не би следвало да изтече на 15.07.2013
г., както се твърдяло от нея.
В исковата молба
се поддържали аргументи в посока, че предвидената в закона петгодишна давност
била изтекла на 15.07.2013 г., а тригодишната давност на 15.07.2011 г. Съгласно
константната съдебна практика с разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД
било прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасявали вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. За да е налице периодично
плащане, то същото по естеството си следвало да има периодичен характер, или да
било установено като такова със закон. Периодичните плащания представлявали
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и
произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания било
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за
заем било налице неделимо плащане. В случай, че било уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръщало
тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлявало съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче
не превръщало този договор в такъв за периодични платежи, а представлявали
частични плащания по договора /Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г.
на ВКС, III г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010
г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Водени от горното, от
правна страна следвало да се направи извод, че твърденията за прилагане на
тригодишната давност били неоснователни и в настоящия казус следвало да се приложи
предвидената в закона петгодишна давност за цялото задължение.
Сочи се, че предявеният
от ищеца отрицателно установителен иск бил с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 (2) ГПК „Искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание."
Изпълнителното основание в конкретния случай била влязлата в сила заповед за
изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. С оглед на
изложеното, твърденията, че депозирането на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсвало давността, както и твърденията, че давността е
започнала да тече от 15.07.2008 г. от настъпване на изискуемостта на вземането
се явявали изцяло недопустими, а по същество и неоснователни.
В отговора се твърди, че неправилни и неоснователни били
доводите на ищеца за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по
давност. В случая, относно оспореното задължение, считат, че предвидената в чл.
110 ЗЗД обща петгодишна давност, не била изтекла, както към момента на
образуване на изп. дело N9 2542/2012 г. по описа на ДСИ при PC-Пазарджик, така
и при образуване на новото изп. дело с № 1460/2016 г. по описа на ЧСИ Д.С..
Сочи се, че
съгл.ТР на ВКС от 26.06.2015 г. се отменя като загубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм.), с което било
постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсвало давността
като по време на изпълнителното производство давност не течала. Съществени в
настоящия случай били въпросите - какво действие във времето имат
тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК и кой тълкувателен акт следвало пряко да се приложи в настоящия казус. Дали
следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на
тълкувателните актове липсвала законова уредба, следователно за решаването му
следвало да се приложи съдебната практика, като източник на правото. По този
въпрос имало постановена съдебна практика (решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав
Белазелков.)
Из мотивите на
горецитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с
тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен акт пораждал действие от момента на постановяването на новото ТР,
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт преставал да се
прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие
на новото ТР, което се предвиждало само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон
за нормативните актове.
Наведени са доводи, че Въз основа на
гореизложеното можело да се направи от правна страна извод, че по настоящия
казус от образуване на изпълнително дело № 2542/2012 г. по описа на ДСИ при
PC-Пазарджик на 24.10.2012 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС №
3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече
погасителна давност, била датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР №
2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Следователно датата,
на която вземането се погасявало по давност, би била 26.06.2020 г. Обаче и в
периода след 26.06.2015 г. имало множество извършени изпълнителни действия,
които прекъсвали давностния срок.
Твърди се, че на
18.10.2016 г. в кантората на ЧСИ Д.С. постъпила молба от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството на частен правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 21.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4496/2010г. по описа
на PC - Пазарджик - молбата за образуване на изпълнително дело била с получен
входящ номер 13519/18.10.2016 г. В молбата за образуване на изпълнително дело
било поискано от кредитора насрочване на
дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на
основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители било възложено да се
извършат всички необходимия действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. Отново петгодишният давностен срок бил прекъснат на 01.11.2018 г.
с изпратените запорни съобщения до "Банка ДСК" ЕАД и "Сосиете
Женерал Експресбанк" АД, където се
установило, че на името на длъжника, ищец в настоящото производство,
имало разкрити банкови сметки. По делото били извършвани множество справки с
оглед проучване на имущественото състояние и на покойния длъжник - А.Т.П.,
видно от които взискателят не се е дезинтересирал от своето вземане. Съгласно
мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се
прекъсва и „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие".
Предприемането
на действия за принудително изпълнение представлявали самите искания
(процесуални изявления) на кредитора, отправени до компетентния орган за
извършването им - компетентният орган можело да извърши или да не извърши
изпълнителните действия. Прекъсването на давността обаче, било свързано не с
извършването на изпълнителните действия от органа по изпълнението, а с искането
на кредитора за извършването им, защото санкцията на давността била не за
органа, водещ производството, а за кредитора. Следователно, давностният срок
бил прекъснат с молбата за образуване на изп. дело на 18.10.2016 г., в която
било направено искане за извършване на опис на движими вещи, като оттогава
започнала да тече нова погасителна давност. За прекъсване на погасителната
давност от съществено значение било дали са извършени действия от страна на
кредитора, с които той показвал своята активност при защита на своето вземане и
че бил заинтересован от събиране на вземането си. В случая не било необходимо
предприетото действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ
да бил задължително успешно, за да се считало, че давността била прекъсната.
Сочи се в отговора, че това следвало от разпоредбата на чл. 116 б.
"в" от ЗЗД, в който законодателят използвал думата
„предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършване" или друга
подобна формулировка.
Относно
цитираното от ищеца - Решение № 2/2013 на ВКС от 26 юни 2015 г. по Тълкувателно
дело № 2/2013 г. - „При изпълнителния процес давността се прекъсвала
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността,
защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи..."
С оглед на
гореизложеното ответника счита за необосновани твърденията на ищеца за изтекла
погасителна давност. От предприетите по инициатива на взискателя и съдебния
изпълнител изпълнителни действия било видно, че погасителната давност се
прекъсвала многократно и следвало да се направи извод, че противно на
твърдението на ищовата страна, обшият давностен срок за процесното вземане не
бил изтекъл и претенциите на ищцата се явявали
изцяло неоснователни.
Направено е искане съдът да постанови
решение, с което предявеният от ищцата - В.А.П. иск да бъде отхвърлен като
изцяло неоснователен и недоказан.
Направено е
искане за присъждане на направени
разноски, а именно: юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, препращат
към чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ - в размер на
300.00 лв. (триста лева). Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните,
прие следното:
Безспорно прието
и неоспорено от страните е обстоятелството,
че по ч.гр.д. № 4496/2010г., по описа на
PC Пазарджик, е издаден изпълнителен
лист срещу наследодателят на ищцата П. - А.Т.П., който не е депозирал Възражение по реда на чл. 414
от ГПК. Издаденият ИЛ по
ч. гр. д. № 4496/2010г., по описа на PC Пазарджик е за сумата от общо 297.06
лв., от която 220.09 лв.- главница. 14.48 лв.- договорна лихва за периода
15.05.2008г.- 15.07.2008г. и 62.49 лв.- законна лихва за забава за периода
15.06.2008г.- 11.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.20 10г.
до изплащане на вземането.
С Решение № 194/16.03.2017г. по гр. д. №
784/2017г., PC Пазарджик ищцата П. е приела оставеното й наследство по опис.
На 04.012.2012г.
по молба на БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД с вх. № 2300/24.10.2012г. е
образувано ИД № 2542/2012г. по описа на ДСИ Пазарджик срещу длъжника А.Т.П. на
основание ИЛ от 21.12.2010г., издаден по
ч. гр. д. № 4496/2010г., по описа на PC Пазарджик. С Постановление от 16.10.2015г., ИД №
2542/2012г. е прекратено на осн. чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК.
На 18.10.2016г.
по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД в качеството му на правоприемник
на БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД съгласно договор за прехвърляне на
вземанията от 15.05.2015г. , за който договор е изпратено по чл.99, ал. 3 от ЗЗД уведомление до длъжника П. е образувано срещу ищцата, в качеството й на
наследник на А.Т.П., изп. д. № 1460/2016г. по описа на ЧСИ Д.С., peг. № 889.
р-н на действие ОС Пазарджик, въз основа на ИЛ, издаден по ч. гр. д. №
4496/2010г., по описа на PC Пазарджик, за сумата от общо 297.06 лв., от която
220.09 лв.- главница. 14.48 лв.- договорна лихва за периода 15.05.2008г.-
15.07.2008г. и 62.49 лв.- законна лихва за забава за периода 15.06.2008г.-
11.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.20 10г. до изплащане
на вземането.
В молбата за образуване на изпълнително дело
е поискано от кредитора насрочване на
дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на
основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено да се
извършат всички необходимия действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. На 01.11.2018 г. са изпратените запорни съобщения до "Банка
ДСК" ЕАД и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, в следствие, на
което е установено, че на името на длъжника - ищец в настоящото производство
има разкрити банкови сметки. По делото са извършени множество справки с оглед
проучване на имущественото състояние и на покойния длъжник - А.Т.П..
Съгласно чл.116,
б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/, „Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ“.
Съгласно
мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се
прекъсва и „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие".
Следва да се
отбележи, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
давността спира и не тече докато трае заповедното производство. Докато трае
процесът относно съществуване на вземането, давност не тече според чл. 115, ал.
1, б. "ж" ЗЗД. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, давността
се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл.
117, ал. 1 ЗЗД. Неподаването на възражение от длъжника по чл. 415 от ГПК води
като правна последица до прекъсване на давността, защото по правната си същност
представлява "признаване на вземането от длъжника" - чл. 116, б.
"а" от ЗЗД. Признаването на вземането от страна на длъжника води до
влизане в сила на заповедта за изпълнение, вследствие на което давността се
прекъсва и започва да тече нова давност, която винаги е пет години - чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД. Целта на законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК е да даде на разположение на кредиторите втори, алтернативен и напълно
равнопоставен на исковия осъдителен процес път за събиране на вземанията им,
когато те не са оспорвани. Съобразявайки
се с горепосоченото, следва да се направи извод, че твърденията ищцата П. в
тази насока се явяват несъстоятелни, поради прекъсване на петгодишната давност, която не е била изтекла към
дата 15.07.2013 г..
Относно
твърденията на щцовата страна, че предвидената в закона тригодишната давност е
изтекла на 15.07.2011 г.: Съгласно константната съдебна практика с разпоредбата
на чл. 111, б. "в" ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва
да има периодичен характер или да е
установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и
произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за
заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното - основание
от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора /Решение №
28/05.04.2012г. по гр. д. № 523/2011г. на ВКС, III г. о. и Решение № 261 от
12.07.2011г. на ВИС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, постановени по реда
на чл.290 ГПК/. С оглед на горното, от правна страна следва извода, че
твърденията за прилагане на тригодишната давност са неоснователни и в настоящия
казус следва да се прилага предвидената в закона петгодишна давност за цялото
задължение.
Предявеният от
ищцата отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал.2 от ГПК „Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание."
Изпълнителното основание в конкретния случай е влязлата в сила заповед за
изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. С оглед на
изложеното, твърденията, че депозирането на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността, както и твърденията, че давността е
започнала да тече от 15.07.2008 г. от настъпване на изискуемостта на вземането се
явяват изцяло неоснователни. Освен това - относно оспореното задължение,
предвидената в чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност не е изтекла, както към
момента на образуване на изпълнително дело № 2542/2012 г. по описа на ДСИ при
РС-Пазарджик, така и при образуване на новото изпълнително дело с № 1460/2016
г. по описа на ЧСИ Д.С..
Ищцата навежда
доводи за изтекла погасителна давност, цитирайки Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, но не посочва, че със
споменатото TP на ВКС от 26.06.2015 г. се отменя като загубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм.), с което е постановено,
че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време
на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай
са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в
конкретика -TP на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, както и кой тълкувателен акт
следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове
действат със задна дата или за напред и следователно дали следва да се приложи
ППВС № 3/18.11.1980 г.
Видно то
мотивите на горецитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва,
че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото TP,
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Ако преди постановяване на новото TP са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. Обратното би означавало да се предаде обратно действие на
новото TP, което се предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за
нормативните актове.
Съгласно ППВС №
3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от
26.06.2015 г. с TP № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност.
Следва да се
изходи от факта, че извършената с т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г.
поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС решение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.Ако
се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се
счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС"
С оглед на
гореизложеното следва извода, че по настоящия казус от образуване на
изпълнително дело № 2542/2012 г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик на 24.10.2012
г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата
26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС. Следователно датата, на която вземането се погасява по
давност, би била 26.06.2020г.
Както се посочи
по- горе, от приетото писмено доказателство изп.д. № 1460/2016г. по описа
на ЧСИ Д.С. е видно, че на 18.10.2016 г.
в кантората на ЧСИ Д.С. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД в качеството на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен
лист от 21.12.2010 г., издаден по ЧГД 4496/2010 г. по описа на PC - Пазарджик -
молбата за образуване на изпълнително дело е с получен входящ номер
13519/18.10.2016 г. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от
кредитора насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на
длъжника, а също така и на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия действия за нормалния
ход на изпълнителното производство. Отново петгодишният давностен срок е бил
прекъснат на 01.11.2018 г. с изпратените запорни съобщения до "Банка
ДСК" ЕАД и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, където се е
установило, че на името на длъжника - ищец в настоящото производство има
разкрити банкови сметки. По делото са извършвани множество справки с оглед
проучване на имущественото състояние и на покойния длъжник - А.Т.П.. Съгласно
мотивите към т. 10 от TP № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се
прекъсва и „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие".
В случая давностният срок е прекъснат с
молбата за образуване на изп. дело на 18.10.2016 г., в която е направено искане
за извършване на опис на движими вещи, като оттогава е започнала да тече нова
погасителна давност.
Предвид
гореизложеното съдът прие за неоснователни твърденията на ищцата за изтекла
погасителна давност. От предприетите по инициатива на взискателя и съдебния
изпълнител изпълнителни действия е видно, че погасителната давност е прекъсвана
многократно и следва да се направи извод, че противно на твърдението на
ищцовата страна, общият давностен срок за процесното вземане не е изтекъл и
претенцията й се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход
на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника ще се присъдят
направените деловодни разноски в размер на 300лв. заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от В.А.П., ЕГН **********. адрес: *** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул.
„Панчо Владигеров” № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от Я.Й.О..
П.Я.П., Б.Р.отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата 297.06 лв. по ИЛ. издаден по
ч. гр. д. № 4496/2010г. по описа на РС Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.А.П.,
ЕГН **********. Адрес: *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул.
„Панчо Владигеров” № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от Я.Й.О..
П.Я.П., Б.Р.сумата от 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: