№ 179
гр. ****, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20233130101261 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от З. Д. Г. с ЕГН
**********, адрес гр. ****, ул. **** с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул.
**** срещу Т. А. М. с ЕГН **********, адрес гр. ****, с която е предявен
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 12****
от ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № **** по ****, одобрени със Заповед №
****/08.02.2018 г. на изпълнителен директор на ****, находящ се в град ****,
местност **** с площ 93**** кв.м., трайно предназначение на земята: нива,
категория на земята – трета, номер по предходен план ****, при съседи: имоти
с идентификатори №**** въз основа на осъществено давностно владение от
198**** г. до подаване на исковата молба – 1****.11.2023 г.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
През 198**** г. придобили правото да ползват недвижим имот в гр.
****, обозначен като хавра с площ 600 кв.м., находящ се в местността „****“,
при граници: път, път, М. Г., И. К.. През 1996 г. в режим на СИО придобили
собствеността върху имота, описан с площ 700 кв.м., като заплатили сума в
размер на 17500 лв., за което представят Удостоверение № ****/01.08.1996 г. и
квитанция. През 1987 г. получили право да построят сграда със ЗП 20 кв.м.,
което реализирани незабавно. През 1996 г. се сдобили с НА ***, том ****,
дело № **** г., РС-****. От 198**** г. твърдят, че владеят имота, обработват
го и го стопанисват.
През 2018 г. предоставили на М. Х. Д. да владее и стопанисва имота
вместо тях, тъй като възрастта им непозволявала да се грижат лично за имота.
Извършили справки и установили, че имотът бил идентичен с ПИ с
1
идентификатор № ****, площ 93**** кв.м.
Твърдят, че за посочения период от 198**** г. до 2023 г. владеят имота
непрекъснато, поС.но, открито и спокойно в непроменяни граници, със
съзнанието, че са собственици.
През 2023 г. установили, че ответницата се е снабдила с НА № ***, том
****, рег. № ****, дело № *** г. по описа на нотариус И. К., вписан в Служба
по вписванията-**** под акт № ****, том ***, дело № ***** г., дв.вх.рег. №
**** г., в който наред с още четири имота е посочен и притежаваният от тях,
от което извличат правния си интерес за предявяване на иска.
Молят за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответницата.
Искът се оспорва като недопустим, тъй като ищците нямали качеството
на владелци. Ответницата посочва, че процесният имот е част от имот с площ
десет декара, правото на собственост върху който било възстановено с
Решение на ПК-**** № ****15.06.1999 г. в полза на наследниците на А. Х. М..
Твърди, че посещава периодично имота и че ищците и М. Д. са държатели, с
които се е срещала многократно и които били наясно, че тя е собственик по
наследство от родителите К. и А.. Твърди още, че е собственик на
оригинерно придобивно основание. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат твърденията и
исканията си, представят подробни писмени защити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като взе
предвид становищата на страните, съдът счита за установено от
фактическа страна:
Ищците са съпрузи граждански брак, сключен на 17.0****.1977 г.
От представеното Удостоверение № ****/198**** г. на Председател на
ИК на ОНС-**** се установява, че на ищеца З. Д. Г. е предоставено право на
ползване върху хавра с площ 600 кв.м., находяща се в землището на
местността „****“, при граници път, М. Г., път, И. К..
От представеното строително разрешение се установява, че на ищеца З.
Д. Г. е разрешено строене на кьошк с лека дървена конструкция върху 20 кв.м.
от собственото място в местност ****та.
От представените Удостоверение № РД***********/01.08.1996 г. и
квитанция се установява, че ищецът З. Д. Г. е внесъл в касата на общината
сумата от 17500 лева за придобиване право на собственост съгласно § **** от
ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „****“.
На 09.12.1996 г. с НА ***, том ****, дело № **** г. на РС-**** ищецът
З. Д. Г. е признат за собственик на осн. § **** от ЗСПЗЗ на недвижим имот,
находящ се в местността „****“ с площ 700 кв.м., съставляващ имот пл. №
****0 по плана на гр. ****, при граници от две страни път, хавра и И. К..
От представените приходни квитанции се установява заплащане на
2
данък недвижим имот и такса битов отпадък от страна на ищците за имот земя
и сгради в гр. ****, деклариран от тях с № ******1****08/26.03.1998 г.
От приетото Удостоверение за наследници № 155/21.01.1992 г. се
установява, че наследници на А. Х. М., починал на 30.08.1985 г. са Кадире
Рифатова М. – съпруга и Т. А. М. – дъщеря.
На 20.01.1992 г. Кадрие Рифатова М., майка на ответницата, е подала
заявление вх. № ******** пред ПК-**** като наследник на А. Х. М. за
възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на град
****, местност „****“ с площ 10 декара. С декларации, нотариално заверени
на 29.0****.1992 г. и на 30.0****.1992 г., е декларирала, че в наследство от
мъжа е останала овощна градина с площ 10 декара в местността „****“, при
съседи П. В., И. Т., Д. Й. И., И. С., в която имало 120 дръвчета ябълки, 120
дръвчета кайсии, 50 дръвчета сливи и 2 ореха.
По подаденото заявление с протоколно решение № 01/01.0****.1993 г.
ПК-**** постановява отказ да признае правото на възстановяване на
собствеността върху описания имот.
С Решение от 27.12.1993 г. по гр.д. № 1****1993 г. РС-****
протоколното решение е отменено и е признато и определено за
възстановяване правото на собственост на наследници на А. Х. М. върху
земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. **** – 10 декара,
находящи се в местността „****“.
С Решение № 0****15.06.1999 г. ПК-**** е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. Х. М. на нива с площ 10 декара, находяща
се в терен по § **** в местността „****“, като е посочено, че възстановяването
на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от
ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в
сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
От заключението по назначената, приета и неоспорена съдебно-
техническа експертиза и уточненията, направени от вещото лице в открито
съдебно заседание, се установява, че имотът, описан в НА ***, том ****, дело
№ **** г. на РС-****, съвпада с процесния по местност, която е била
разделена със създаването на КВС и интегрирането в КК като северната
част се наименува „****та“, а южната – „****“. За местността няма
изработени и одобрени кадастрален план, план на стари имотни граници, план
към помощен кадастрален план или план на новообразуваните имоти. В
съхраняваната в Община **** анкета към неодобрен КП за земи по § **** за
собственик на ПИ **** е записан З. Д. Г.. От представения цифров модел към
КВС за местността, интегрирана без изменение в КК, за собственик на ПИ
**** е вписан „стопанство от Общ. ****“. По данни от **** площта на ПИ №
**** е 93**** кв.м. като за собственик в КК е вписана ответницата въз основа
на представения НА. Имотът е ограден и има изградена масивна сграда с
площ 20 кв.м. Кадастралните граници на процесния имот по КВС са
идентични с кадастралните граници на поземления имот по КК.
Имотът се индивидуализира с описания в НА от 09.12.1996 г. ***, том
****, дело № **** г. на РС-**** по съседи от две страни път и построената в
3
него сграда съответства на разрешение за строеж № ******** г., но не може
да бъде индивидуализиран еднозначно.
Територията, в която попада имотът, е по § **** от ПРЗ на ЗСПЗЗ, за
която няма приет и одобрен ПНИ. Ограден е с оградна мрежа.
В показанията си свидетелят М. С. С., разпитан по искане на ищците,
посочва, че баща му е закупил през 1965 г. имот в местността „****“, сега
„****та“ с идентификатор № **** След служба в казармата през 1985-1986 г.
свидетелят видял, че ищецът З. почиства съседния имот, обработвал го, засял
лозе, дръвчета, оградил го. Свидетелят посочва, че посещава своя имот един-
два пъти седмично и откакто З. е започнал да обработва съседния имот досега
винаги З. го е стопанисвал като идвал редовно с майка си и баща си да сеят
продукция. Имотът на З. бил около 600-700 кв.м. и от двете му страни
граничил с път. Преди ****-5 г. З. предоставил на друг да ползва имота – М.,
който ползвал ток и вода от тези на свидетеля.
В показанията си свидетелят М. Х. Д., разпитан по искане на ищците,
посочва, че от 2018 г. обработва процесния имот. Описва го с площ около
декар, ограден от всички страни, с бетонна постройка, с път от двете му
страни. Заявява, че З. му е предоставил имота, за да го ползва, с уговорката
впоследствие да му го продаде. Познава имота от 1998 г., в по-голямата си
част е бил лозе, с няколко овощни дръвчета и посочва, че винаги е бил
обработван от З.. Заявява, че е видял ответницата през лятото на 2022 г.,
когато тя му казала, че ще му вземе имота.
Разпитан по искане на ищците свидетелят И. Д. И. заявява, че притежава
имот в местността „****“ през два имота от процесния, закупен още от дядо
му. Заявява, че ответницата има претенции и към неговия имот, за което е
предявил иск. Познава ищеца З. и имота му, защото минава през него, за да
стигне до своя. Посочва, че З. обработва имота от 1985 г. като от 2018 г. насам
имота се стопанисва от св. М.. Според свидетеля З. получил имота заедно със
съпругата си по постановление, почистил го, оградил го с телена ограда и
заедно със съпругата си направил лозе. Описва имота около 600 кв.м.
В показанията си свидетелят Н. А. К., разпитан по искане на
ответницата, посочва, че се познава с баща , който се занимавал с
пчеларство и имал овощна градина в местността „****“ с площ 10 декара.
Свидетелят му поМ. Г.л за пчелите. Заявява, че „когато ТКЗС-тата отнемаха
нивите, отнеха и тази“. За последно посетил мястото преди ****-5 години,
овощната градина била изкоренена и нямало нищо засято. Излага, че имотът
не се поддържа от ответницата и не му е известно някога да е било
поддържано от нея или от майка .
По искане на ответницата е разпитан и свидетелят К. Г. П., която
заявява, че двете били съученички, завършили през 1970 г. и оттогава
поддържат връзка. Тогава посещавала имота, имало овощна градина и орехи.
Посочва, че през 1980 г. имотът бил взет от АПК. Оттогава е посетила имота в
началото на 2023 г. и видяла, че е неподдържан.
В показанията си свидетелят С. Н. В., разпитан по искане на
ответницата, заявява, че познава баща и майка от 1960 г. Тогава
4
придружавал вуйчо си да коси с трактор техните места, на около 500 м. от това
на А. М.. За последно посетил имота през края на 2022 г. и видял, че е ограден
и се обработва от друг, като посочва св. М.. Заявява, че преди М., имотът е бил
стопанисван от ищеца З.. Според свидетеля ответницата и св. М. не се
познават.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът счита от правна страна:
За уважаване на предявения положителен установителен иск за
собственост ищците следва да установят при условията на пълно и главно
доказване, че са собственици на заявеното правно основание – давностно
владение, осъществявано в периода от 198**** г. до предявяване на иска.
Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност като
наведените от тях обстоятелства, свързани с предоставянето им на имота за
ползване са единствено във връзка с твърденията им за началния момент, от
който са завладяли имота. Ответницата следва да установи възраженията, от
които извлича изгодни за нея правни последици – че е собственик на имота
въз основа на реституционно решение, евентуално по давностно владение.
Според настоящия състав се събраха категорични доказателства, че
ищците упражняват фактическа власт върху имота, считано най-късно от 1985
г.
От показанията на свидетелите М. С. С. и И. Д. И. се установява, че имат
преки наблюдения върху съС.ието на имота и лицата които го обработват,
именно от 1985 г. насам. За този период от време и двамата свидетели са
присъствали почти ежедневно и в непосредствена близост до имота. Описват
го идентично по съС.ие във времево отношение и с констатираното от вещото
лице и посочват ищеца З. Д. Г. като лицето, което го владее и стопанисва през
целия този период, като от 2018 г. владението е осъществявал чрез св. М. Х.
Д.. Показанията им са в синхрон и с неговите показания. Той познава имота от
1998 г. насам като от 2018 г. му е предаден от ищците и оттогава го обработва
непрекъснато. Показанията на свидетелите М. С. С., И. Д. И. и М. Х. Д. се
подкрепят и от установеното със съдебно-техническата експертиза по
отношение на съС.ие на имота, ограждането му, съответствието му по площ и
местност.
От своя страна, показанията на свидетелите Н. А. К. и К. Г. П. са
повърхностни и не съдържат конкретика за точния имот, който помнят да е
владял наследодателя на ответницата. Данните, че някога е имал имот около
10 декара в същата местност, извеждат от свои спомени отпреди 1980 г., а след
този период посочват, че е бил отнет и нямат наблюдения върху него.
Последните им впечатления са от инцидентни посещения. Така св. К. Г. П.
посочва, че през 2023 г. е била в имота и забелязала, че е неподдържан. Съдът
не кредитира показанията в тази част като несъответни на останалия събран
доказателствен материал – показанията на останалите свидетели и
заключението на вещото лице след посещението му на място, за което е
изготвен и снимков материал, приложен към експертизата.
5
Съдът счита, че показанията на св. Н. А. К. също не успяха да
опровергаят твърденията на ищците, доколкото сведенията от тях са също за
периода преди отнемането на имота на А. М. от ТКЗС. От друга страна, с
показанията си свидетелят опровергава твърденията на самата ответница, че
владее имота, посочвайки, че той не се поддържа от нея и не му е известно
някога да е било поддържан от нея или от майка .
В подкрепа твърденията на ищеца са и показанията на св. С. Н. В.,
ангажирани от ответницата. Действително, посочва, че през 1960 г. съседен на
негов имот е бил имот на А. М., но едновременно с това заявява, че от 2022 г.
той се обработва от М. Х. Д., а преди това – от ищеца З. Д. Г..
Предвид гореизложеното, съдът счита, че невъзможността поради
наличието само на двама идентични съседи процесният имот с идентификатор
№ **** да бъде категорично индивидуализиран с този, предмет на НА ***,
том ****, дело № **** г. на РС-****, с който ищецът З. Д. Г. е признат за
собственик на осн. § **** от ЗСПЗЗ на недвижим имот, находящ се в
местността „****“ с площ 700 кв.м., съставляващ имот пл. № ****0 по плана
на гр. ****, не е в противоречие с успешно проведеното доказване от страна
на ищците, че са осъществявали фактическа власт върху процесния имот,
считано от 1985 г. до момента на подаване на исковата молба, доколкото
предявявайки иска си се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, а не на придобиването му чрез изкупуване като ползватели.
По същество, съдът счита, че осъществяването на фактическа власт
върху имота в посочения период обаче няма за последица придобиването му
по давност. Това е така, тъй като Решение № 0****15.06.1999 г. ПК-****, с
което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Х. М. на
нива с площ 10 декара, находяща се в терен по § **** в местността „****“, не
съдържа индивидуализиращи признаци на имота. В него е записано само, че
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.
28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. При категоричното установяване, че процесния имот
попада в територия по § **** от ПРЗ на ЗСПЗЗ и че процедурата по
възстановяване на собствеността не е приключила, индивидуализацията на
имота, който е възстановен, по местоположение и граници следва да се
извърши с ПНИ. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, придобивната давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се
зачита и почва да тече от влизане в сила на разпоредбата, но не и преди
приключване на реституционната процедура, поради което едва след влизане в
сила на плана би М. Г.а да тече придобивна давност в полза на ищците.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, предвид направеното искане и представените
доказателства, в тежест на ищците следва да бъдат възложени сторените от
ответницата разноски – 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност от насрещната страна съдът счита за
неоснователно, предвид естеството на спора и реално извършените
процесуални действия.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. Г. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул.
**** с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **** срещу Т. А. М. с ЕГН
**********, адрес гр. **** положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 12**** от ГПК с искане да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № **** по ****, одобрени със
Заповед № ****/08.02.2018 г. на изпълнителен директор на ****, находящ се в
град ****, местност **** с площ 93**** кв.м., трайно предназначение на
земята: нива, категория на земята – трета, номер по предходен план ****, при
съседи: имоти с идентификатори №**** въз основа на осъществено давностно
владение от 198**** г. до подаване на исковата молба – 1****.11.2023 г.
ОСЪЖДА З. Д. Г. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **** с ЕГН
**********, адрес гр. ****, ул. **** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. А. М. с ЕГН
**********, адрес гр. **** сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред **** в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7