Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен 24.01.2020 г.
Плевенския окръжен съд, наказателна състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И.
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР : ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
ПРОКУРОР: АННА БАРАКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Мариан И.
ВНОХД
№ 375/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Районен съд гр.К., с присъда
№55/26.03.2019 г. ,постановена по НОХД №
243/ 2018 г., признал подсъдимата Р.И.И.-ЕГН********** за виновна в това,че на 09.04.2016год.,около 17,00
часа, на кръстовище образувано от автомобилен път III-1304 с.***-с.*** и автомобилен път III-306 гр.К.-гр.Ч.Б.,
при управление на моторно превозно средство лек автомобил „***“ модел „***“ с
per. №*** по автомобилен път III-1304 с.***-с.***,
след като нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.6,ал.1,пр.З
от ЗДвП: участниците в движението съобразяват своето поведение със пътните
знаци и с пътната маркировка, като не спряла на пътен знак- „Б-2 Стоп. Спри
пропусни движещият се по пътя с предимство“ в нарушение на чл.46,ал.2 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата: „Пътен знак Б2
указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.“ - и не
пропуснала движещият се с предимство по автомобилен път III-306 гр.К.-гр.Ч.Б.,
лек автомобил „***“ модел „***“ с per № ***, собственост на „***“АД с водач Н.Е.К.
от гр.София, като реализирала пътно транспортно произшествие, при което по
непредпазливост причинила телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
-средна телесна повреда на Н.Е.К. от
гр.София изразяваща се в многофрагметно счупване /раздробена фрактура/ на
бедрена кост на левият крак, което по себе си е довело до трайно затруднение на
движенията на ляв крак и разкъсване на връзките /лигаменти/ и разместване на
капачката на десният крак, състояние довело до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крак;
-средна телесна повреда на К.Н.К. на 10
години от гр.София, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка,
което е довело до трайно затрудняване на движенията на лявата ръка и
-средна телесна повреда на С.П.Г. ***,
изразяваща се в дълбока порезна рана на китката на дясната ръка,със засягане на
сухожилията на мускулите -ръзгъвачи /екстензори/ на втори, трети, четвърти
пръсти, което е довело до трайно затруднение на движенията на дясна ръка.
На
осн.чл.343,ал.3,бук.”а”, във вр. с ал.1, бук. “б“, пр.2,във вр. с чл.342
ал.1 вр.чл.54 от НК,осъдил подсъдимата Р.И.И.
на 3г./три години/лишаване от
свобода, като на основание чл.66,ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното
на подсъдимата наказание за срок 3години, считано от влизането на присъдата в законна
сила.
На чл.49,ал.2 вр.чл.37,т.7 от НК, лишил
подсъдимата Р.И.И. от право да
управлява МПС за срок от 2г./две години/,считано от влизането на присъдата в
законна сила.
На осн.чл.301,ал.1,т.12 от НПК,осъдил
подсъдимата Р.И.И. със снета по
делото самоличност да заплати на съда направените по делото разноски в размер
на общо 749,36лв./седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и шест ст./.
Против присъдата е постъпила въззивна
жалба от подсъдимата Р.И., както и допълнително писмено изложение чрез
упълномощения защитник-адвокат В.Б.-САК. В
жалбата се прави искане за отмяна на постановената присъда и оправдаване
на подсъдимата.Ако въззивният съд счете,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, се иска отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.Алтернативно искане
е и , ако въззивният съд счете, че са налице безспорни доказателства, да се
намалят наложените наказания-„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се
управлява МПС“.В допълнителното писмено изложение, се възразява срещу приетата
от съда фактическа обстановка, въз основа на свидетелските показания и
назначените съдебни експертизи.Счита се, че съдът е следвало да изключи от
доказателствения материал протокола за оглед, тъй като се твърди, че са
допуснати нарушения при съставянето му с участието на поемните лица. От тук се
иска и да не се цени приетата автотехническа експертиза.Оспорва се и броят на
причинените телесни повреди, като се счита, че е причинена само една средна
телесна повреда на Н.К..По отношение на пострадалата С.Г. и К.К., се твърди, че
уврежданията им не са в причинно следствена връзка с настъпилонто ПТП.Твърдят
се допуснати процесуарни нарушения с изготвения последен обвинителен акт , от
съда в разпоредителното заседание и след откриване на съдебното следствие,
както и , че преди провеждане на разпита на вещите лица не са били прочетени
заключенията им.Твърди се, също, че съдът не е направил цялостен и задълбочен
анализанализ на събраните по делото доказателства.Правят се и оплаквания за
несправедливост на наложените наказания, въз основа на приетия от съда баланс
на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.Възразява се срещу приетото
като отегчаващо обстоятелство-наличието на три средни телесни повреди, тъй като
това е взето в предвид от закона за налагане на по-тежко наказание.Правят се
същите искания както с подадената жалба-отмяна и оправдаване на подсъдимата,
или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състава на съда, въпреки разпоредбта на чл.335, ал. НПК,
или намаляване размера на наказанията съобразно чл.55 от НК и прилагането на
чл.66 от НК.
Подсъдимата Р.И. поддържа становището
на защитника си, иска справедливо решение.
Прокурора счита, че изводите на съда
относно авторството на деянието са
правилни и законосъобразни.Протокола за оглед на местопроизшествие е
съобразен със закона.По отношение на броя на телесните повреди счита, че
заключението на вещото лице е достатъчно обосновано и правилно.По отношение
на размера на наказанието лишаване от
права, счита че не е правилно определен, тъй като същото не може по размер да е
по-малко от наказанието лишаване от свобода.Счита,че съобразно разпо- редбата
на чл.335, ал.3 НПК, във връзка с искането на защитата за отмяна на присъда
връщане на делото за ново разглеждане, настоящият въззивен състав, следва да го
реши по същество.
Адвокат Й.Я.-***-повереник на за-
интересованата страна /частен обвинител/-С.Г. счита, че присъдата е правилна и
следва да се потвърди.Изразява несъгласие със защитата на подсъдима, че само
последната е най-тежко пострадала.Позовава се на разпита на вещото лице,
разпитан и пред въззивния съд относно причинно-следствената връзка за всички
пострадали.
Съдът, като се запозна със събраните по
делото доказателства, включително и тези във въззивното производство,
изложеното във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение, като
съобрази становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата съобразно чл.314 от НПК, намира
следното:
Въззивната жалбата и допълненителните
съображения към нея са подадени в срок и са допустими.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна само в частта на определените по размер наказания на подсъдимата.
Производство пред настоящата въззивна
инстанция е второ по ред, след като с решение №115/30.05.2018г. по ВНОХД
№349/2018г. на ОС-Плевен е била отменена първата присъда №248/19.12.2018.7г. по
НОХД №76/2017г. на РС-гр.К..
С определение №935/17.10.2018г по
ВЧНД №916/2018г. на ОС-Плевен,по образуваното НОХД №134/2018г.,ОС-Плевен се е
произнасял по възражения на защитата на
подсъдимата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
същото е било върнато на РП-гр.К..
Последният обвинителен акт е от 25.10.2018г.,
въз основа на него е образувано НОХД №243/2018г. на РС-К. и съответно
постановена обжалваната присъда, предмет на настоящото въззивно производство.
В настоящото въззивно произдводство е
отрито съдебно следствие, прочетени са заключенията по изготвените авто-
техническа и съдебномедицинска експертизи и са изслушани вещите лица инж.В.П. и
доц.д-р Д.Д..След направени искания и изискани допълнително медицински
документи, в закрито съдебно заседание, с определение №846/18.11.2019г.,
въззивният съд остави без уважение, направените искания, за назначаване на
допълнителна съдебномедицинска експертиза.
За да постанови обжалваната пред настоящия
въззивен състав присъда, първоинстанционният съд приел от фактическа страна, че
09.04.2016год.,около 17,00 часа, подсъдимата е
управлявала лек автомобил „***“ модел „***“ с per. №*** по автомобилен път III-1304 с.***-с.***. На
кръстовище образувано от автомобилен път III-1304 с.***-с.*** и автомобилен път III-306
гр.К.-гр.Ч.Б., при управление на моторното превозно средство, след като
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.6,ал.1,пр.З от ЗДвП и
с пътната маркировка, не спряла на пътен знак- „Б-2 Стоп, предизвикала ПТП , в
следствие на което причинила средни телесни повреди на Н.Е.К., К.Н.К. и С.П.Г..Приел,
че неспирането на знака „стоп“ и последващите действия са и в нарушение на
чл.46, ал.2 от ПП ЗДВП.
Следва да се обърне внимание на съда, че
принципно мотивите следват схемата-факти, доказателства, право, съответно
определяне на наказание и по другите императивни въпроси за решаване, съобразно
чл.301 от НПК.
В конкретния случай първоинстанционния
съд е изложил първо гласните доказателствени средства-показанията на
свидетелите С.П.Г., дадени непросрествено и тези прочетени по реда на чл.281,
ал.1, т.2 от НПК, А.Г., Н.Е.К.,Н.Л.Д., Р.Л.А., Ж.М.К.,въз основа на които е
приел за доказана фактическатата обстановка.Позовал се и обосновал така
приетата фактическа обстановка и на проибщените по реда на чл.283 от НПК,
протокол за оглед на местопроизшествие и албум от посетеното ПТП на
09.04.2016г., протокола за химическо изследване, протокола за медицинско
изследване, писмените доказателства-медицински документи и на заключенията по
изготвените експертизи.
Въззивният съд споделя изводите на
първоиннстанционния съд относно доказанността на приета фактическа обстановка.
Изпълнил е задълженията си във връзка с чл.13 и 14 от НПК и е даден отговор на
обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК.
В доказателствената съвкупност на гласните доказателствени средства са включени
и показанията на А.Г..Видно от протокол за оглед на местопроизшествието от
09.04-2016г., че същата е била вписана като „експерт“, но може да бъде
свидетел, тъй като е участвала само в заснемането на ПТП и е изготвила и албума
от ПТП, който е подписала като „специалист технически помощник“. Тя не е
участвала в изготвянето на протокола , а само като техническо подпомагане на
разследващия орган./В този смисъл например са решение №204//22.05.2015г. по
к.д.№385/2015г. на ВКС, първо н.о, решение №88/18.05.2016г. по н.д.№264/2026г.
на ВКС, второ н.о./
По оплаквания в жалбата:
Неоснователно е искането за изключване на протокола за оглед на
местопроизшествие от доказателствения материал, тъй като според защитата на
подсъдимата поемните лица, в случая като свидетел е разпитан само Ж.М.К./с.з
26.03.2019г./, помагали на полицайте за регулиране на движението и едва
по-късно се включили в измерванията.В мотивите си съда се е обосновал защо това
искане е неоснователно.Въззивният съд счита изводите на пъвоинстанционният съд
за правилни и законосъобразни. Протокола съдържа всички изискуеми
реквизити.Посочени са съставителя, поемните лица и участвалите при огледа.Това,
че свидетеля по-късно разпитан на съдебното следствие, не може да си спомни
точно и конкретно какви и как са били измерванията не прави протокола
невалиден.Същият е разказал, че е бил на огледа, виждал е, че се измерва с
рулетка и е чувал, че измерените разстояния се обявяват на глас и друг човек ги
и записвал.Предявен му е протокола и е заявил, че подписа е него, както и, че
разпознава подписа на сина си-друго поемно лице-Р.Ж.М..Безспорно този свидетел
е участвал при огледа, заедно със сина си и е подписал протокола, като
доказателства за отразеното в него, което ведно с подписите на съставителя и
участвалите при огледа, прави този протокол напълно достоверен.Протокола за
оглед, по–късно наред с другите доказателствени материали, е взет предвид при
изготвяне на съдебно автотехническата експертиза.Следва да се отбележи , че
вещото лица е участвало при първоначалиня оглед на
местопроизшествието.Изготвената експертиза и заключението на вещото лице инж.В.П.,
разпитан и във въззивното производство, е пълно, ясно, обосновано и не
възникват съмнения за неговата правилност.Това е пряко обвързано с установеното
при огледа на местопризшествието, а именно за наличие на знак „Стоп“ по пътя ,
в посоката на движение на автомобила шофиран от подсъдимата Р.И..Безспорно е
доказано, че по пътя с предимство се е движил щофирания от Н.К. автомобил-„***“
модел „***“ с per № ***.Видно от снимковият материал е, че е имало отлична
видимост към пътя с предимство, от пътното платно-пътя, по които се движил
автомобила с подсъдимата и пострадалата С.Г..
Неоснователни са твърденията за нарушени
права на подсъдимата във връзка с последните посочени в обвинителния акт
нарушения на ЗДВПи ППЗДВП.Това е така, не само защото настоящият съд се
солидаризира с становището на предходен въззивен състав, във връзка със същото
възражение на защитта.Това е така, тъй като най-прякото нарушение на ППЗДВП и в
пряка причинна връзка с ПТП и настъпилите вредни рузултати, е във връзка с
неизпълнение на задълженията при наличие на знака „стоп“/Б-2/, в посоката на
движение на шофирания от подсъдимата автомобил.Обвинението за това нарушение е
предявено още с привличането й като обвиняема на досъдебното производство.
После уточняването на обвинението и посочването на чл.6,ал.1,пр.З от ЗДвП и чл.46,ал.2
от ППЗДВП, са пряко свързани с наличието на нарушения на зъдължението на
водачите при поставен знак „стоп“, в поксоката им на движение.Това по никакакъв
начин не е объркало нито обвиняема нито пък защита да разберат в какво са
обвинени.Съдът е обсъдил в мотивите си и кратките обяснения на
подсъдимата.Това, че тя няма спомен, канкретно от ПТП, няма как да се приеме,
че не е станало в следствие на нейни неправомерни действия.Така приетата защитна
теза, че не е автор на престъплението няма как да се приеме, защото е
единствена и не се подкрепя, дари като съмнение, от останалия даказателствен
материал. Съобразно и задълженията си по чл.46, ал.2, изр.1 от ППЗДВП,
подсъдимата е била длъжна да спре. Няма как да се приеме защитната теза имайки
предвид и скоростта и на движение преди ПТП-72 км.ч, към мястото на
произшествието. Кръстовището е открито и същата е имала възможност да възприеме
табелата за опасно кръктовище, както забранителния знак, така и приближаващият
от дясната и страна лек автомобил шофиран от Н.К., да намали скоростта, да спре
и да го пропусне да премине, през кръстовището.За това, съдът правилно и приел,
че не е имало спиране на знака „стоп“ от страна на подсъдимата.Причината за ПТП
са неправилни технически действия от страна на подсъдимата и нарушението на
правилата за движение за които е обвинена, преди навлизане в кръстовището образувано
от автомобилен път III-1304 с.***-с.*** и автомобилен път III-306 гр.К.-гр.Ч.Б..
Неоснователно е и оплакването, че
неспазената процедура по чл.276 от НПК, последната редакция, е съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на съдебният
акт.В съдебният протокол е записано, че е прочетен обвинителния акт от
прокурора.Това е отразено в съдебния протокол от 04.02.2019г. и веднага след
това е дадена думата на подсъдимата, която е заявила, че разбира в какво е
обвиненна, но не желае да дава обяснения.Не е имало и възражение на защитника на
подсъдимата, така, че по никакъв начин формално неспазената процедура по
последната редакция на чл.276 от НПК, не е довела до нарушаване правото на
защита или някакво друго право на подсъдимата, да не разбере в какво
престъпление е била обвинена.Това нарушение би било съществено, ако въобще не е
бил прочетен обвинителния акт.
Неоснователни са оплакванията и във връзка
с изготвените експертизи по делото.Факт,
е че не е отразено преди разпита на вещите лица, да са били прочетени
заключенията им.Това оплакване обаче е последващо.В съдебното заседание не е
правено такова възражение.Защита е имало активно процесуално поведение при
разпита на вещите лица.Освен това това нарушение е отстранено формално във
настоящото възивното производство, като са прочетени заключенията на вещите
лица инж.В.П. и д-р Д.Д. и проведен отново техен разпит.По тоношение на
възраженията за броя на телесните повреди, също е неоснователно оплакването на
защита. Съдебномедицинската експертиза изготвена от д-р Д.Д. е обоснована, за
всяко едно от пострадалите лица-Н.К., К.К. и С.Г..Основателни тук са доводите
на повереника на С.Г., че безспроно е налице причинена средна телесна повреда и
на доверетилката му.При разпита на вещото лице д-р Д.Д. пред възивния съд,
същият подробно обоснова заключението си защо е приел, че по отношение на всеки
от пострадалите е налице настъпила средна телесна повреда.Заключението е
достатъчно, пълно, ясно и обосновано, поради което въззивният съд, счете, че не
са налице основания за назначаване на допълнителна съдебно медицинска
експертиза.Оплакването на защитата на подсъдимата е, въззивният съд счита като
стремеж, чрез намаляване броя на причинените телесни увреждания, да се приложи
закона за по-леко наказуемо престъпление.
Не са основателни оплакванията и за
незадълбочен анализ на доказателствения материал от първоинстанционния съд.
Въззивният съд не счита становището на защитата, че е налице преповтаряне на
обвинителния акт.Напротив в достатъчна степен, макар и ненужно подробно, съдът
е изложил гласните доказателствени средства.Обосновал се защо ги и приел за
достоверни и съответно, защо не е приел кратките обяснения на подсъдимата Р. И..
Извършен е цялостен и достатъчно задълбочен анализ на
гласните доказателствени средства, писмените доказателства, правилно са приети
заключенията по изслушаните експертизи и мотивирано съдът се обосновал, защо не
е дал вяра на частичните обяснения на подсъдимата. Същите са в противоречие с
останалия доказателствен материал и заключенията на вещите лица.
При така установена и доказана фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е направил правилни и за- коносъобразни изводи, че от обективната и
субективна страна подсъдимата Р.И., в нарушение на правилата за движение по
пътищата-чл.6,ал.1,пр.З от ЗДвП, неспирайки на пътен знак
„Б-2 стоп“ и чл.46,ал.2 от ППЗДВП, неизпълнявайки задълженията си във връзка с
този знак, е извършила престъплението по
чл.343,ал.3,бук.”а”, във вр. с ал.1, бук. “б“,
пр.2,във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Основателни са обаче доводите на защита за неспра-
ведливост на наложените наказания.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимата наказание в размер на три години лишаване от свобода, и в размер на
две години лишаване от право да управлява МПС, съдът е приел баланс между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е отложено с три години изпитателен срок.Като смекчаващи
обстоятелства са приети чистото съдебно минало и добрите характеристични данни
за подсъдимата.Като отегчаващи обаче обстоятелства не е следвало да се приемат
причинените три средни телесни повреди.Това е така, тъй като закона за това е
предвидил вече по-тежко наказание, по квалифицирания състав.Т.е съобразно чл.56
от НК,те са взети предвид при определяне на престъплението.Не става ясно и за
каква степен на обществена опасност е деянията-ниска или висока.
Въззивният съд счита, на първо място, че
незаконосъобразно е бил определен
размера на лишаването от права, под размера на наказанието лишаване от
свобода.Тук съдебната практика е непротиворечива, че не може да е по-малък от
размера на наказанието лишаване от свобода.За прецизност, следва да се посочи и
допълни, че основанието му за налагане е чл.343г от НК и после се изписват и другите текстове от
НК.В конкретния случай наложено наказание е и с неправилно и несъответстващо на
НК, цифрово изписване, тъй като чл.49, ал.2 НК, се отнася за случаи когато се
налага по голямо по размер наказание, от наказанието лишаване от свобода.
Така определените наказания в конкретния случай са и
несправедливи.Като смекчаващо вината обстоятелство, освен чистото съдебно
минало и много добрите характеристични данни,/3 бр.характеристики/ следва да се
отчете и младата възраст на подсъдимата.Като отегчаващо, от съществено значение
обстоятелство, са предходните многобройни административни наказания за
нарушения на ЗДВП, за един кратък период от време, глоби, отнемане на точки,
включително и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.При това
положение, въззивният съд счита, че наказанията следва да се наложат при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства под средния към минималния
предвиден размер, а именно в размер на по 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода и 1 година и 6 месеца лишаване от право да се управлява МПС. Цифровото
основание за налагане на наказанието лишаване от право да се управлява МПС,
следва да се измени от въззивния съд, като такова по чл.343г, вр.с чл.49, ал.1,вр.
с чл.37,т.7 от НК, тъй като е еднакво по размер с наказанието лишаване от
свобода.
Така определените наказания за достатъчни по вид и
размер за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.Като взема предвид, че
подсъдимата не е била осъждана на наказание лишаване от свобода, както и, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо да се изтърпи същото ефективно,
следва да се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за срок от
три години, както е постановил и първоинстанционният съд.
Не приема
доводите на защитата за прилагането на чл.55 от НК.Не са налице нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, нито пък многобройни такива,
които да обосновават, че и най-лекото предвидено наказание би се оказало
несъразмерно тежко, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.55
от НК.
Съдът се е произнесъл и по направените разноски, като
е посочил като основание за осъждането на подсъдимата чл.301, ал.12 НПК.Това не
е правно издържано, тъй като е само един от въпросите, които подлежат на
обсъждане при постановяване на присъдата, а именно на кого да се възложат
разноските. Процесуалната правна норма, в която като основание е посочено кога
се осъжда подсъдимия/та да заплатят
направените разноски, е чл.189, ал.3 НПК.
Предвид изложеното по-горе следва да се измени
първоинстанционната присъда, като се намали размера на наложеното на
подсъдимата наказание лишаване от свобода, от 3 години на 1 година и 6 месеца,
а на основание чл.343г, вр. с чл.49, ал.1, вр. с чл.37,т.7 от НК, да се намали
и размера на лишаването от право да се управлява МПС, от 2 години, на 1 година
и 6 месеца.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не
намира да са допуснати процесуални нарушения, които да са основания за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на РС-Плевен, поради което
следва същата в останалата си част, да се потвърди като правилна и
законосъобразна.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.3, чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №55/26.03.2019 г., постановена
по НОХД № 243/ 2018 г. на Районен съд
гр.К., в частта относно размера на наложените наказания и основанието за
налагане на наказанието лишаване от права както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимата Р.И.И.-ЕГН ********** наказание лишаване от свобода, от 3/три/
години, на 1/една/ година и 6/шест/месеца лишаване от свобода,
ИЗМЕНЯ основанието на наложеното й
наказанието лишаване от право да управлява МПС, от чл.49,ал.2 вр.чл.37,т.7 от НК, в чл.343г,
вр. с чл.49, ал.1, вр. с чл.37,т.7 от НК като,
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата Р.И.И.-ЕГН
********** наказание лишаване от право да управлява МПС, от 2/две/години, на
1/една/ година и 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №55/26.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 243/ 2018 г. на Районен
съд гр.К., в останалата й част, като правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: