РЕШЕНИЕ
№
гр.Тетевен, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд, първи състав, в открито
заседание на двадесети шести октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: Ани Георгиева
при участието на секретаря Виолета Монова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. N 977 описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове с правно
основание чл.128 т.2 във вр. с чл.242 от КТ и по чл.149 във вр. с чл.150 във вр. с чл.262 ал.2 във вр. с чл.264 от КТ .
Производството
е образувано по иск, предявен от М.М.Ч. *** против ПК „ Г.Б.“ ,ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление :с. Р ,Лов. област , ул. „Г.Б. “ №123,
представлявана от: Л.М.Л. . В исковата
молба се твърди ,че ищцата имала сключен трудов договор с ПК ”Г.Б. ”
№33/02.04.2017г. на длъжност „продавач консултант” с 8 часово работно
време и платен годишен отпуск от 20 дни,
с основно трудово възнаграждение от 520 лв. , с допълнително споразумение от
02.01.2019г възнаграждението и било 540
лв. месечно , а от 04.09.2019г в размер на 540 лв , което било с 20 лева под минималното определено с ПМС за 2019г ,
което е в размер на 560 лв месечно , поради което претендира за периода
01.01.2019г. до 30.09.2020г. разликата между сумата от 540 лв. до 560лв ,а
именно 180 лв. общо в едно със законната лихва начиная от 02.03.2017г. датата
на сключване на трудовия договор. Със заповед № 6 /08.10.2019г трудовото и правоотношение било прекратено на
основание нейна молба , като не и било изплатено възнаграждението за м. септември 2019 , както и за периода в размер на 560 лв., не и било изплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2019г
-07.10.2019г в размер на 115лв. Твърди ,че по силата на трудовия договор продължителността на работния и ден бил 8 часа , но на
практика полагала труд от 07,00 ч.
сутринта до 11,00ч. преди обед и след обяд от 14 ,00 часа до 20 часа всеки ден
през делничните дни и така всеки ден е полагала по 2 часа извънреден труд над предвиденият осем часов работен ден., работила
е всяка събота и през официалните празници
без заповеди за извънредния труд и не била получавала
възнаграждение за периода от началото на
трудовото и правоотношение 02.03.2017г
до 07.10.2019г , като претендира за извънреден труд общо сумата от 2520 лв , в едно със
законната лихва от дата 02.03.2017г. датата на която е сключила трудов
договор до окончателно изплащане на
сумата , обособени са в иска помесечно часове за полагане на извънреден труд. За
2017г. :м. март 2017г за 21 работни дни положени 42ч. извънреден труд , за 4 съботи -40 часа извънреден труд , на
03.03.2017г . положен труд 10 часа
извънреден труд .За м. април 2017г. осемнадесет работни
дни -36ч. извънреден труд пет съботи 50 ч извънреден труд ,а на официалните празници 14,17 април -20 ч. извънреден труд. За м. май
2017г.двадесет работни дни -40 часа извънреден труд, четири съботи
-40 часа извънреден труд и през
официалните празници 1,8,24 май -30ч.
извънреден труд .За м. юни 2017г. двадесет и два работни дни -40 ч. извънреден труд ,четири съботи 40 ч. извънреден труд , четири недели -32ч. извънреден труд . За м. юли 2017г. двадесет и един работни дни 42 ч. извънреден труд ,четири съботи 40 ч. извънреден труд. За м. август
2017г. двадесет и три работни дни 46 ч.
извънреден труд ,четири съботи 40 ч.
извънреден труд. За м. септември
2017г. деветнадесет работни дни 38 ч.
извънреден труд ,четири съботи 40 ч.
извънреден труд., пет недели 40 ч.
извънреден труд и официални празници 06-07 септември 20ч извънреден труд. За м. октомври 2017г. двадесет и три работни дни 46 ч. извънреден труд ,пет съботи 50 ч. извънреден труд. За м ноември 2017г двадесет и два работни
дни 44 ч. извънреден труд ,четири
съботи 40 ч. извънреден труд. За м. декември 2017г. осемнадесет работни дни работни дни 36 ч. извънреден труд ,пет съботи 50
ч. извънреден труд, за официалните празници 25,26,27 декември 30 часа извънреден труд . ОБЩО
ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ЗА 2017 г. 982 часа За
2018г. : За м. януари 2018г
двадесет и два раб. дни 44 часа
извънреден труд ,четири съботи 40ч.
изв. труд , официални празници –първи януари 10 ч. изв. труд .За м.
февруари 2018г. двадесет работни дни 40
ч. извънреден труд, четири съботи 40ч.
извънреден труд. За м. март 2018г двадесети един работни дни положени 42ч. извънреден труд , за 5 съботи -50 часа извънреден труд , на 05.03.2017г . положен труд 10 часа извънреден труд .За м. април
2018г. деветнадесет работни дни -38ч. извънреден труд ,четири съботи 40ч извънреден труд а на
официалните празници 09 април -10 ч. извънреден труд. За м. май
2018г.двадесет работни дни -20 часа извънреден труд, четири съботи
-40 часа извънреден труд и през
официалните празници 1,7,24 май -30ч.
извънреден труд .За м. юни 2018г. двадесет и един работни дни -42 ч. извънреден труд ,пет съботи 50
ч. извънреден труд . За м. юли 2018г.
двадесет и два работни дни 44 ч.
извънреден труд ,четири съботи 40 ч.
извънреден труд. За м. август 2018г.
двадесет и три работни дни 46 ч.
извънреден труд ,четири съботи 40 ч.
извънреден труд. За м. септември 2018г.
осемнадесет работни дни 36 ч. извънреден труд ,пет съботи 50
ч. извънреден труд., на 06,24 септември официални празници 20ч извънреден труд .За м. октомври 2018г. двадесет и три работни дни 46 ч. извънреден труд ,четири съботи 40
ч. извънреден труд. За м ноември
2018г двадесет и два работни дни 44 ч.
извънреден труд ,четири съботи 40 ч.
извънреден труд. За м. декември 2018г. осемнадесет работни дни работни дни 36 ч. извънреден труд ,пет съботи 50
ч. извънреден труд, за официалните празници 25,26,27 декември 30 часа извънреден труд. ОБЩО ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ЗА 2018 г-1108ч.
извънреден труд.За 2019г.
: За м. януари 2019г двадесет и два
раб. дни 44 часа извънреден труд
,четири съботи 40ч. изв. труд ,
официални празници –първи януари 10 ч.
изв. труд .За м. февруари 2019г.
двадесет работни дни 40 ч.
извънреден труд, четири съботи 40ч.
извънреден труд. За м. март 2019г двадесет
работни дни положени 40ч.
извънреден труд , за 5 съботи -50 часа
извънреден труд , на 04.03.2017г . положен труд 10 часа извънреден труд .За
м. април 2019г. двадесет работни
дни -40ч. извънреден труд ,четири
съботи 40ч извънреден труд а на официалните празници 21,29 април -20ч.
извънреден труд. За м. май 2019г.двадесет работни дни -40
часа извънреден труд, четири съботи -40 часа
извънреден труд и през официалните празници 1,7,24 май -30ч. извънреден труд .За м.
юни 2019г. двадесет работни дни -40 ч. извънреден труд ,пет
съботи 50 ч. извънреден труд
. За м. юли 2019г. двадесет и три работни
дни 46 ч. извънреден труд ,четири
съботи 40 ч. извънреден труд. За м. август 2019г. двадесет и два работни
дни 44 ч. извънреден труд ,пет съботи
50 ч. извънреден труд. За м. септември 2019г.деветнадесет работни дни 38 ч. извънреден труд , четири съботи 40
ч. извънреден труд., на 06,23 септември официални празници 20ч извънреден труд .За м. октомври 2019г. пет работни дни 10 ч. извънреден труд ,една събота 10 ч.
извънреден труд. ОБЩО ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ЗА
2019г.-872ч извънреден труд.Ищецът моли съдът да бъде осъден ответника по
делото да и заплати сумата от 2520лв за положен извънреден труд за периода
02.03.2017г. до 07.10.2019г , работна заплата
за периода 01.09.2019г до 07.10.2019г. в размер на 675лв. С исковата
молба са предявени кумултивно обективно
съединени иска с правно основание чл.128
т.2 във вр. с чл.242 от КТ и по чл.149 във вр. с чл.150 във вр. с чл.262 ал.2 във вр. с чл.264 от КТ.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по иска , в който се твърди ,че
искът е неоснователен .Не било истина
твърдението ,че ищцата била полагала извънреден труд по 2 часа на ден , тъй
като нямало издадена заповед за извънредния труд. Магазинът в който работела
ищцата бил с работно време от 07,30-11ч и от 14-18,30ч., направили били
справка в касовите книги , относно
приключването на касовия апарат и почти
всички приключвания били преди 18,30ч , а някои били от 17,30ч. и заявяват ,че
са готови да предоставят касовите книги на вещо лице за експертиза.. Описва
подробно в отговора кога е приключван касовия апарат , от кога са дневните
отчети , а именно на 01.01.19г ищцата не била работила , не бил правен
дневен отчет на касовия апарат, ,04.03.2019г бил работен ден ,а не официален
празник , , на 21.04.2019г ищцата не е работила липсвало приключване на касовия апарат , на 29.04.2019г дневния отчет е приключен в 18
ч., на 06.05.2019г касовият апарат е приключил в 17,30, на 24.05.2029г касовият апарат бил приключен в 18 ч.,
положения извънреден труд в съботите и
на официалните празници бил платен на
работника , същият бил начисляван ежемесечно
от работодателя и бил записан в
съответните ведомости . Заявява ,че не оспорват ,че дължат трудово възнаграждение
на ищцата за периода 01.09.2019-07.10.2019г, заплатата била начислена и били готови да я заплатят.
В съдебно заседание ищеца, редовно призована
се явява лично и с процесуален представител-адвокат А.А. от ЛАК и поддържа предявените
с исковата молба претенции по основание и размер и моли съда да постанови
решение с което да уважи исковете . В заседанието
от 08.06.2020г. признава ,че след
завеждане на делото и е изплатена сумата от 650 лв. трудово възнаграждение за
м. септември 2019г. и частта от м. октомври за положения и труд , което е
претенцията по чл.128 ал.2 от КТ , като
в тази част производството по делото е прекратено с определение от 08.06.2020г.на
основание чл.232 от ГПК поради оттегляна не иска.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован изпраща представител адв. С.П. от САК , който поддържа
отговора на исковата молба .
За да се произнесе по така
поставените за решаване правни спорове съдът взе предвид от фактическа и правна
страна следното.
По делото е представен заверен препис извлечение от трудова книжка на ищцата трудов договор
№33/02.03.2017г., съобразно който ищцата е започнала работа на14.03.2017г. с
работодател ответника ПК”Г.Б”- с. Р и работник ищцата М.М.Ч. .Видно от
трудовата книжка представена по делото за дата на постъпване на работа е
посочено 02.03.2017г ., същата е официален документ и съдът приема ,че ищцата е започнала работа
на 02.03.2017г , така както е посочено в трудовата книжка и датата на сключване
на договора ,а не на дата 14.03.2017г както е указано в т.12 от трудовия
договор , тъй като приема датата от
трудовата книжка ,същата се явява официален документ .
Видно от трудовия договор работната
заплата е в размер 520лв , същия е
сключен по чл. 67 ал.1 т.1 от КТ за неопределено време , записано е ,че работното време е пълно , осем
часа дневно, длъжността на ищцата е „продавач консултант”, работното място е
магазин „Басрим ”,ул. „Г.Б.”№89.С допълнително споразумение от 02.01.2019г ,
трудовото възнаграждение на ищеца е
определено в размер на 540 лв., допълнително възнаграждение с постоянен
характер 75,60лв , раб. място с. Р , ул. „Г.Б”№89, а с допълнително споразумение
от дата 04.09.2019г.трудовото и възнаграждение е определено на 540 лв.,
допълнително възнаграждение с постоянен характер 75,60лв , раб. място с. Р ,
ул. „Г.Б”№1 .Със заповед №6/08.10.2019г
на осн. чл.326 ал.1 от КТ е прекратено ТПО с ищцата е прекратено , като
в заповедта е изписано ,че трудовото възнаграждение на ищцата за м. септември ще бъде ще бъде изплатено до
10 число на м. ноември.
От разпита на свидетелите Е.Ч.Ч. ,М.Н.
И. , В.П.В. се установява ,че : Свидетелката Елена Ч. , която е дъщеря на
ищцата твърди ,че майка и е започнала работа в К.та през м. март 2017г , като първите една или
две седмици е работела съботи и недели
,а след това само съботите . Работното време било сутрин от 7 до 11ч
,евентуално ,ако имало стока е трябвало да остане да я приеме ,а след обяд от 2
до към 7 ч/т.е 19/ч зимата ,а лятото до 8ч./т.е 20ч/, уточнява ,че е виждала
кога майка и се е връщала от работа в магазина . Свидетелката Маргарита И.
живее срещу магазина виждала е ищцата вечер както до 6-7 ч. вечерта , така и до
8-9ч. Магазинът е работел на всички официални празници, както и в събота ,тъй
като в тия дни само там се продавал хляб.Св. Величка Вътова също живее близо до магазина , знае ,че
магазина работи от 7 до 11ч и след обяд зависи от сезона от два до 6 или 8ч
вечерта , твърди ,че в събота редовно работел магазина , в неделя рядко път се
е случвало да работи . Случвало се е ищцата да остава преди обяд и след 11 часа
на работа тъй като е чакала дистрибуторите и си е тръгвала към
12ч.
По делото е изготвена съдебно
икономическа експертиза , приета от съда
и от страните без възражения , съобразно която размерът на извънредният труд
положен от ищцата след приспадане на
лични осигуровки и ДОД е както следва : за 2017г чиста сума за получаване
1863,50лв ; за 2018г чиста сума за получаване 1764,89лв , за 2019г чиста сума
за получаване 1438,06лв . Дължима сума за извънреден труд за
2017г.,2018г.,2019г е в размер на 5066
,45лв . Платен извънреден труд за 2017г.;2018г.,2019г.- 400,76лв .Дължима чиста
сума за извънреден труд 4665,69лв.
Тетевенският
районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл.149 във вр. с чл.150 във
вр. с чл.262 ал.2 във вр. с чл.264 от КТ
.
Извънреден е трудът, щом се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител извън установеното работно време.Разпоредбата на чл. 264 от КТ
предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо
дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща
според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение.Не е спорно между страните, а и са общоизвестни официалните
празници , както и празничните и почивните дни за процесния период. Иска се
също, на осн. чл. 262 КТ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение
за положеният в повече от нормативно определеното работно време труд –за
периода 02.03.2017г до 07.10.2019г.Претендира се сума общо от 2520лв . за
извънреден труд за периода 02.03.2017г. до
07.10.2019г. Съгл. чл. 262, ал. 1 КТ, положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника
или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 % - за работа
през работните дни; 75 % - за работа през почивните дни; 100 % - за
работа през дните на официалните празници и 50 % - за работа при сумирано
изчисляване на работното време.Съгл. ал. 2, когато не е уговорено
друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото
възнаграждение, определено с трудовия договор.По делото не се доказа от
ответника на колко часа работно време е
работила ищцата тъй като в договора пише пълно работно време , а не е посочено
часове . С разпореждането си по чл.310 от ГПК съдът е задължил ответника да представи в първото по делото съдебно
заседание трудовото досие на ищцата
,касовите книги и ежедневните отчети за
обекта в който е работила ищцата за периода 02.03.2017г до 07.10.2019г.
, както и правилника за
вътрешния трудов ред/чл.4а от наредбата за работното време, почивките и отпуските / , от който да е видно как се
определят началото и краят на работния ден, почивките по време на работа, редът
за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в
предприятието, обедна почивка и/или
времето за хранене на работниците и служителите в производства с
непрекъсваем процес на работа и в предприятието , както и други въпроси,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в
предприятието. Такива документи по делото ответната страна не е представила .
Изрично с разпореждането си съдът е указал на страните ,че съобразно чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника адвокат П. е заявил ,че книжата са в офиса на К.та , там се съхранявали нямало как да ги
представят в оригинал и щели да ги представят на вещото лице .
Съдът
кредитира свидетелските показания като приема ,че през периода
02.03.2017г. до 07.10.2019г. ищцата М.М.Ч. ,е работила
при ответната К. ПК „ Г.Б.“ ,ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление :с. Р ,Лов. област , ул. „Г.Б. “ №123, представлявана от: Л.М.Л. , същата е работила на 8 часов работен
ден , с работно време който е започвал
от 07ч. до 11ч. преди обяд или това са 4
часа преди обяд и от 14ч.-18ч. или това са
4 часа след обяд –общо осем
часа. Свидетелите са категорични ,че са
виждали ищцата да работи и извън посочените часове , както и през празнични и
почивни дни . Видно от съдебно
счетоводната експертиза , приета по делото и заключението на която кредитира
напълно като обективно и професионално изготвено . дължимият извънреден труд от
ответника на ищцата за периода
02.03.2017г. до 07.10.2019г след
приспадане на осигуровки и ДОД начислената чиста сума за извънреден труд е 5066,45лв от ,който е приспадната сумата от
400,76 лв. изплатен на ищцата от
ответника извънреден труд като крайната дължима сума за положен от ищцата извънреден труд е 4 665 ,69лв .
С исковата молба се претендира сумата от 2520
лв. за периода 02.03.2017г. до 07.10.2019г положен извънреден труд от ищцата М.М.Ч. *** ,
която е работила по трудов договор при ответника в негов
обект на като продавач –консултант .
По делото се доказа ,че за
положения от ищеца извънреден труд
се дължи сума по-висока от претендираната ,а именно 4665,69лв , но ищцовата страна не е направила изменение на
исковата си претенция по реда на чл.214 от ГПК , поради което съдът не може да
присъди сума по-висока от тази претендирана с исковата молба , а именно сумата
от 2520 лв в едно със законната лихва, като същата се претендира 02.03.2017г. датата на сключване на трудовия
договор до окончателното заплащане на
вземането . В случая няма искане за
мораторна лихва от 02.03.2017 до подаване на иска , не е обособена цена за този
акцесорен иск , както и дължимите са
суми са периодични , сумата от
2520 лв. е сбор от дължимо възнаграждение за един период от около две години и половина и не е възможно съдът
да осъди ответника да заплаща лихва за
всяка следваща вноска от датата на дължимата първа такава , поради което лихва
се дължи от датата на исковата молба -11.12.2019г.Тъй като ищцовата страна не е направила изменение на
иска същата не губи право да реализира
претенцията си но в отделно производство .
По иска с правно основание чл.128
ал.2 от КТ работодателят е длъженда
заплаща трудовото възнаграждение за извършената от работника работа.
На
основание чл.128 от КТ се претендира сумата от 180 лв . разлика между изплатено
от 540 лв. възнаграждение и 560 лв за
минимална работна заплата за периода 01.01.2019г до 30.09.2019г. , то същото следва да се
уважи за периода 01.01.2019г. до 31.08.2019г. , тъй като производството по
отношение на заплатата на ищцата за м. септември 2019г е прекратено поради
изплащане на задължението от ответника .
Действително по делото експертиза по отношение
на тези пари не е извършвана ,но предвид дадените с разпореждането указания за
представене на трудовото досие на ответницата , както и други документи , то на
основание чл.161 от ГПК съдът приема ,че исковата претенция е основателна за периода 01.01.2019г. до 31.08.2019г за
сумата от 160 лв. , като по отношение на тази сума законна лихва се дължи от датата на подаване
на иска в съда ,а не от
02.03.2020г. тъй като към него момент
това задължение на ответника към ищцата не е било възникнало.Съгласно чл.244 от КТ с постановление на Министерски съвет се определя минималната работна заплата
, същата е определена с ПМС № 320/20.12.2018 г. минималната работна заплата за
страната за 2019г. е 560лв ,а
минималната часова ставка е в размер на 3,37лв. Предвид нормата на чл.242 от КТ
положеният труд се заплаща . Видно от Наредба за договаряне на работната
заплата,приета с ПМС № 29 от 05.07.1991 г.,обн. ДВ. бр.55 от 12 Юли 1991г.,
изм. ДВ. бр.30 от 9 Април 1993г., изм. ДВ. бр.40 от 11 Май 1993г. в чл. 12. е
указано ,че минималната работна заплата, определена чрез договаряне, не може да
бъде по-ниска от тази, определена от Министерския съвет. Поради което на ищцата
се дължи сумата от 160 лв. за периода 01.01.2019г. до 31.08.2019г.. за
разликата от работната и заплата , която
не и е изплатена между сумата от 540 лв. и дължимата се сума от 560 лв
представляваща минимална работна заплата за страната, а именно по 20 лв на
месец в едно със законната лихва от
датата на подаване на иска в съда . Ищецът е направил искане за
присъждане на разноски по делото в размер 300 лв., което с оглед
основателността на претенциите му, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъде
уважено .
Ответникът също е направил искане за
присъждане на разноски за частта за
която исковата молба била оттеглена и производството по делото е прекратено .С определение
от 08.06.2020г., производството по делото е прекратено по отношение иска по
чл.128 от КТ , тъй като след завеждане
на иска сумата от 650 лв. трудово
възнаграждение за м. септември 2019г. и частта от м. октомври 2019г. за
положения и труд от ищцата е било
заплатено . Тъй като плащането е осъществено след
завеждане на иска , ответника с
поведението си е дал повод за завеждане на делото поради което разноски на същия не се дължат.
В тежест на ответника следва да бъде
възложена и дължимата държавната такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК,като
следва да заплати държавна такса върху обективно кумулативно обективно съединените
искове в размер на 135лв , определена съобразно
предписанието на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата от 200лв разноски за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК съдът следва
да постанови предварително изпълнение.
Мотивиран от изложеното
Тетевенският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПК ”Г.Б.”, ЕИК ******, седалище с. Р , обл. Л,
ул.”Г.Б.”№123 представлявано от председателя Л.М.Л. да заплати на М.М.Ч. ЕГН **********
*** сума в размер 2520 лв. ( две хиляди петстотин и двадесет лева) , представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.03.2017г до
07.10.2019г. в едно със законната лихва начиная от датата на
подаване на исковата молба в съда
11.12.2019г., като и сумата от 160 лв.( сто и шейсет лева) за периода
01.01.2019г. до 31.08.2019г. за разликата
от 20 лв месечно от изплатена работната и заплата от 540 лв. и дължимата се сума от 560 лв месечно представляваща минимална работна
заплата за страната в едно със законната лихва начиная от датата на
подаване на исковата молба в съда
11.12.2019г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ПК”Г.Б.”, ЕИК ******, седалище с. Р , обл. Л,
ул.”Г.Б.”№123 представлявано от председателя Л.М.Л. да заплати на
М.М.Ч. ЕГН **********
*** , сума в размер на 300 лв. разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК ПК”Г.Б.”, ЕИК ******, седалище с. Р , обл. Л,
ул.”Г.Б.”№123 представлявано от председателя Л.М.Л. да заплати на районен съд
Тетевен по сметката за държавните такси
сумата от 335 лв. , от
които 135 лв. за държавна такса и 200
лв. разноски за вещо лице.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на съдебното решение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните
–09.11.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :