И за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл. 332, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по жалба на Ерджан Фехим Хадживейсал, понастоящем в затвора в гр.Пловдив, против действията на държавен съдебен изпълнител при РС-Момчилград, по изп. дело № 262/2006г. по описа на СИС при РС-Момчилград. В жалбата се твърди, че неоснователно съдебния изпълнител е направил отказ за спиране на посоченото изпълнително дело , тъй като от близо две години жалбодателят изтърпявал наказание „лишаване от свобода” и нямал никакви доходи и имущество за удовлетворяване на взискателката. Намирал се в крайна невъзможност да погаси задължението си доброволно. Моли съда да постанови спиране на изпълнителното производство. Ответникът по жалбата – взискателят Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали не е депозирал възражения, макар да е бил уведомен за същата и правото си на писмени възражения. По делото е постъпило становище от държавен съдебен изпълнител Здравко Каменов Със същото се заявява, че жалбата е неоснователна. Посочва, че не са налице условията на чл.329 от ГПК или тези по чл.348, ал.1 от ГПК. Моли за оставяне без уважение, излага съображения. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното копие от изпълнително дело № 262/2006г. по описа на СИС при РС-Момчилград е видно, същото е образувано по молба на Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали. Молителят е представил изпълнителен лист, видно от който Ерджан Феим Хадживейсал е осъден да заплати на Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали сумата в размер на 6 000лв. В хода на изпълнителното производство на длъжника Ерджан Феим Хадживейсал е била изпратена призовка за доброволно изпълнение от 05.10.2007г., получена лично от същия на 11.10.2007г. С молба от 17.10.2007г. длъжникът е депозирал молба до съдебния изпълнител за спиране на изпълнението, поради трайна невъзможност да погаси задължението си доброволно. С писмо от 17.10.2007г. /имащо характер на постановление за отказ/ съдебният изпълнител е уведомил жалбодателя, че изпълнителното производство може да бъде спряно при условията на чл.329 или чл.348 от ГПК, в случай че се внесат 30% от задължението, възлизащи на 1 665,19лв., като в заключението му е посочил, че при тези условия молбата за спиране се оставя без уважение. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и като такава, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 332, ал. 1 ГПК, на обжалване пред съда подлежат неправилни действия на съдия-изпълнителя или отказ на същия да извърши искано изпълнително действие. В процесния случай, се обжалва отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство по изпълнително дело №262/2006г. по описа на СИС при РС-Момчилград. Мотивите на жалбодателя са, че се намира в затвора и е в невъзможност да изпълни доброволно задължението си. С жалбата се прави и искане съдът да спре изпълнителното производство. Настоящата инстанция споделя становището на ДСИ и намира, че не са налице условията на чл.329 от ГПК, нито тези по чл.348, ал.1 от ГПК, за спиране на изпълнението. По делото не са налице основания за уважаване на това искане с оглед разпоредбата на чл. 329 ГПК. Изпълнителното производство се спира – на основание чл.329,б.”а” от ГПКпо нареждане на съда, при наличието на хипотезата на чл.250, ал.1 от ГПК /когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, букви "в", "г", "д", "е", "ж", "з" и "и", или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД/; или при хипотезата на чл. 241, ал.1 от ГПК - длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл. 238, ал. 1 да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. На основание чл.329,букви „б” и „в” от ГПК производството се спира по искане на взискателя или при смърт или недеспособност на длъжника или взискателя; по б.”г” на същия текст – в други случаи, предвидени в закона. Такъв случай е предвиден в чл.348 от ГПК – изпълнението се спира, ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът внесе 30% от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10% от тях. От данните по приложеното копие на изпълнително дело №262/2006г. по описа на СИС при РС-Момчилград е видно, че нито една от изброените хипотези не е налице, поради което жалбата срещу атакуваното действие на съдебния изпълнител, както и направеното искане за спиране от съда на изпълнителното производство като неоснователни и недоказани следва да бъдат оставени без уважение. Водим от изложеното, Кърджалийският окръжен съд
Р Е Ш И:
Оставя без уважение жалбата на Ерджан Фехим Хадживейсал, понастоящем в затвора в гр.Пловдив, против действията на държавен съдебен изпълнител при РС-Момчилград, по изп. дело № 262/2006г. по описа на СИС при РС-Момчилград, с които е направен отказ за спиране на посоченото изпълнително дело. Оставя без уважение искането на Ерджан Фехим Хадживейсал, понастоящем в затвора в гр.Пловдив по реда на чл. 329 ГПК за спиране на изпълнителното производство по изп. д. № 262/2006г. по описа на СИС при РС-Момчилград, като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |