Решение по дело №59971/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7554
Дата: 13 май 2023 г. (в сила от 13 май 2023 г.)
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110159971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7554
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110159971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът **************** е предявило положителни установителни
искове против ответника А. П. Б. по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ, вр.
чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и чл.33, ал.1 ЗПК вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде
установено, че ответникът дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 09.03.2020г. по ч.гр.д. №5224/2020 по описа на СРС, 27 състав, а именно
сумата от 3241.1лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 01.06.2016г., обявен за предсрочно изискуем на 20.04.2019г., ведно
със законна лихва от 31.01.2020г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 79.48лв. за
периода от 20.03.2019г. до 20.04.2019г. мораторна лихва в размер на 242.25лв. за периода от
20.04.2019г. до 19.01.2020г.
Ищецът твърди, че на 01.06.2016г. бил сключен Договор за потребителски заем №
**********, по силата на който на ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на
5500лв. за срок от 60м. Сумата била усвоена от ответника, което било удостоверено с
полагане на подпис върху договора. В същия било уговорено, че ответникът се задължавал
да погаси кредита на 60 вноски, всяка по 164,25лв., при лихвен процент от 15.52% и ГПР
18.53%, като се твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските, като били
погасени общо 32 месечни вноски, съответно на основание чл.5 договорът бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем, за което било изпратено уведомление до длъжника, като
дължимата сума била в размер на 3241.10лв. главница, 79.48лв. възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2019г. до 20.04.2019г., както и 242.25лв. мораторна лихва за периода от
20.04.2019г. до 19.01.2020г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба от 27.02.2023г., ищецът е поискал постановяването на неприсъствено
решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 27-ти състав е сезиран с обективно и субективно евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.240
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и чл.33, ал.1 ЗПК вр. чл.86 ЗЗД. Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са:
1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият
ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание;
3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са
му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за
постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания,
съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено
решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за
откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово
отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание писмени доказателствени
средства се установява, че главният иск е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК
(приет по делото е договора за потребителски заем № **********/01.06.2016г., от който се
установява размера на потребителския кредит, с оглед уговорката в договора – л.12 се
установява, че с полагане на подписа върху договора се удостоверява получаване на сумата,
като в договора е уговорен размерът на възнаградителната лихва, така и приета покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с което се доказва предсрочната изискуемост
на кредита с оглед практиката на ВКС - Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява
факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното
дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство
предсрочна изискуемост на кредита“).
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
поискал присъждането на 97,60лв. за д.т. по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да се
определи в размер на 100лв., така и следва да се присъдят разноските по ч.гр.д. №
5224/2020г. по описа на СРС, 27 състав, които са в размер на 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение, така и сумата от 82.04лв. за д.т., или общо в размер на 329,64лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и чл.33,
ал.1 ЗПК вр. чл.86 ЗЗД, че А. П. Б., ЕГН: **********, ************ (*********) ****,
дължи на ****************, ЕИК: ************, сумата от 3241.1лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 01.06.2016г.,
обявен за предсрочно изискуем на 20.04.2019г., ведно със законна лихва от 31.01.2020г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 79.48лв. за периода от 20.03.2019г. до
20.04.2019г. мораторна лихва в размер на 242.25лв. за периода от 20.04.2019г. до
19.01.2020г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 09.03.2020г. по ч.гр.д. № 5224/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. Б., ЕГН: **********, ************
(*********) ****, да заплати на ****************, ЕИК: ************, разноски в общ
размер на 329.64лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3