Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесети април през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 11553 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С протоколно решение от 29.07.2020 г. СРС, 58 с-в, по
гр.д.№ 69270/19 г. е отменил по иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.188,
т.1 КТ, предявен от К.С.С., като незаконосъобразно дисциплинарното наказание
„забележка“, наложено на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника „Б.п.“ ЕАД с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Въззивникът
твърди, че решението е постановено в противоречие с императивната норма на
чл.188, ал.1 КТ.Излага доводи, че първоинстанционният съд необосновано е приел,
че наложеното наказание е незаконосъобразно поради липса на ангажирани
доказателства в подкрепа на заповедта за налагането му.Твърди, че за
установяване на нарушението е представена длъжностната характеристика на ищеца,
където са описани задълженията му като „ръководител, обособено
звено-БРСЦ“.Поддържа, че когато трудовите задължения на служителя включват
ръководни функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и
същевременно функции, свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, неупражняването на
контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно
нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание, а в конкретния случай
неизпълнението на възложената работа и неспазването на технологичните правила е
само по себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина доколкото засяга
същността на трудовото правоотношение.Въззивникът излага оплаквания, че съдът не
е обсъдил аргументите му, и че е тълкувал едностранно събрания доказателствен
материал.При постановяване на решението първоинстанционният съд не е анализирал
всички задължения на ищеца и не е отчел, че се касае за ръководител обособено
звено, на който изрично е възложена контролна функция по отношение на
останалите служители в сектора, като ищецът чрез даване на съгласие част от
работещите „контрольори ЕС“ да ползват платен годишен отпуск при недостиг на
персонал и така съзнателно е допринесъл за нарушение на трудовата и
технологичната дисциплина, допускайки допълнително намаляване на наличния
персонал.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- К.С.С. оспорва същата.Поддържа
становище, че решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие с
представените доказателства и с приложимия материален закон.Твърди, че ответникът
не е представил доказателства в подкрепа на издадената заповед.Излага
твърдения, че не носи пряка отговорност за действията на конкретния контрольор,
който е осъществил контрол върху кореспонденцията, тъй като на 09.06.2019 г.
/неделя/ не е бил на работа и през това време контролът се осъществява чрез
видеонаблюдение от съответния координатор, а през дните от работната седмица
пряк ръководител на конкретния контрольор е координаторът на експлоатационната
служба към БРСЦ.Изразява становище за несъответствие между извършеното
нарушение и наложеното наказание, тъй като в електронната система на
дружеството е отразено получаването на чувалите, но не е издаден съответния
документ-проверително известие 280, от което не е причинена никаква вреда, като
пропускът е формален и е напълно обясним при огромния обем пратки, които се
обработват от контрольорите.Твърди, че наказанието е наложено извън
преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.357 вр. чл.188, т.1 КТ.Ищецът- К.С.С. твърди, че е бил в трудово
правоотношение с „Б.п.“ ЕАД за длъжността „ръководител, обособено звено-БРСЦ“,
служба „Логистика и вътрешни пощенски колети“, дирекция „Сортировъчна дейност и
магистрален транспорт“.Със заповед № РД-06-222/01.11.2019 г. му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 09.06.2019 г. при размяна на
поща с вътрешно-районни маршрути е било допуснато приемането на неописани
чували с писмовна кореспонденция от кола „Централа“, без да е съставено
проверително известие, като е посочено, че той е пряко отговорен за
организацията и контрола в служба „ЛВПК“.Ищецът оспорва фактическите
констатации в заповедта, като твърди, че не е нарушил трудовата
дисциплина.Излага доводи за нарушение на чл.189 КТ, тъй като не му е налагано
друго дисциплинарно наказание и допуснатото нарушение е явно маловажно.Излага
твърдения, че в електронната система на „Б.п.“ ЕАД е отразено получаването на
чувалите, но не е издаден съответният документ-„проверително известие 280“,
като пропускът е чисто формален и обясним при огромния обем пратки, които се
обработват от контрольорите и от неиздаването на документа не е причинена вреда.Оспорва,
че носи пряка отговорност за описаното нарушение съгласно организационната
структура на ответното дружество, като поддържа, че текущият контрол върху
процесната писмовна кореспонденция се осъществява от конкретния контрольор в пощенската служба, респ. от
координаторът на експлоатационната служба към БРСЦ, поради което наказанието е
наложено тенденциозно.Излага твърдения, че в заповедта не е посочено конкретно
лицето, което е осъществило текущия контрол върху конкретната писмовна
кореспонденция, което затруднява правото му на защита. Изразява становище, че
посоченото нарушение е извършено в почивен ден /неделя/ и ищецът не е бил на
работа, като през това време контролът се осъществява от съответния координатор
чрез видеонаблюдение.Излага доводи и за нарушение на чл.194, ал.1 КТ, като
оспорва и посоченото в заповедта, че нарушението е установено на 30.08.2019 г.,
като фактически същото е установено по-рано-в периода 09.06.2019 г.-30.08.2019
г., но дори и да е установено на посочената в заповедта дата, 2-месечният срок
за налагане на наказанието е изтекъл на 30.10.2019 г., а същото е наложено на
01.11.2019 г.Моли съда да отмени заповед № РД-06-222/01.11.2019 г., като
незаконосъобразна.
Видно от представеното допълнително споразумение №
98/14.01.2019 г. страните по делото са в трудово правоотношение за длъжността
„ръководител, обособено звено /началник служба/ БРСЦ“ в Дирекция „Сортировъчна
дейност и магистрален транспорт“, Логистика и вътрешни пощенски колети.
Със заповед № РД-06-222/01.11.2019 г. на основание
чл.195, ал.1, чл.188, т.1 КТ вр. чл.187, т.3, т.7 и т.10 КТ главният
изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД е наложил на К.С.С. дисциплинарно наказание
„забележка“ за това, че на 09.06.2019 г.
при размяна на поща с вътрешно-районни маршрути е допуснато приемането на
неописани чували с писмовна кореспонденция от кола „Централа“, без да бъде
съставено проверително известие.Служителят е пряко отговорен за организацията и
контрола на дейностите в служба ЛВПК.Нарушението на трудовата дисциплина е
установено от главния изпълнителен директор на 30.08.2019 г.Заповедта е връчена
на 05.11.2019 г.
Видно от чл.7, т.5 от представената Инструкция за
отчитане качеството на работа в производствено-експлоатационната дейност на „Б.п.“
ЕАД контролът по качеството на различните дейности в БРСЦ се осъществява от:
мениджър БРСЦ, мениджър РСЦ към ЦУ,
началник служба БРСЦ, координатор експлоатационна служба, БРСЦ и РСЦ и контрольор
пощенска служба /експлоатационна служба БРСЦ/.
В чл.1 от длъжностната характеристика на процесната
длъжност, връчена на ищеца на 12.03.2018 г. е посочено, че заемащият длъжността
следи за стриктното регистриране на съответните актове обр.292 и проверителни
известия обр.280, както и за извършената проверка от страна на контрольорите
към службата.
Представени са и длъжностни характеристики на длъжността
„координатор, видеонаблюдение БРСЦ“, сред основните задължения на която е
посочено, че по време на дежурство взема отговорни решения, касаещи
производствения процес, както и на длъжността „координатор, експлоатационна
служба /БРСЦ към ЦУ/“, от която е видно, че една от основните отговорности на
служителя на длъжността е извършването на контрол навременната и правилна
обработка на пратките.
Останалите писмени доказателства не установяват относими
към предмета на спора факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните доказателства се установи, че страните
по делото са в трудово правоотношение за длъжността „ръководител, обособено звено /началник служба/ БРСЦ“ в
Дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт“, Логистика и вътрешни
пощенски колети, като със заповед № РД-06-222/01.11.2019 г. му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.Страните не спорят, че преди налагане на
дисциплинарното наказание е реализирана процедурата по чл.193 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че при налагане на дисциплинарното
наказание не е спазен преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ, за който съдът
следи служебно /в този смисъл-решение № 256/18.05.2012 г. по гр.д.№ 1036/11 г.
на ВКС, IV ГО; определение № 473/27.05.2020 г. по гр.д.№ 4883/19 г., III ГО на ВКС/, а в случая ищецът изрично е изложил
оплаквания както в исковата молба, така и в отговора на въззивната
жалба.Съгласно цитираната норма дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му.В случая дисциплинарното нарушение е установено
на 30.08.2019 г., както е посочено в самата заповед и срокът за налагането му,
който се брои по месеци, е изтекъл на 30.10.2019 г., а наказанието е наложено
на 05.11.2019 г. /съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ/, т.е. след изтичане
на 2-месечния срок по чл.194, ал.1 КТ.Липсват твърдения, а и доказателства за
наличие на хипотезата по чл.194, ал.2 и 3 КТ, през което време сроковете не
текат.С изтичането на 2-месечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл
едногодишният срок от извършване на нарушението, дисциплинарното наказание не
може да бъде наложено.Поради изложените съображения потестативното право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано и заповедта
следва да се отмени на формално основание.
Следва да се добави, че дори и да
беше спазен преклузивният срок по
чл.194, ал.1 ГПК, заповедта е незаконосъобразна и по същество. Съгласно чл.195,
ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.Съдът намира, че процесната
заповед не е мотивирана, тъй като не е посочен служителят, допуснало да се
приемат неописаните чували, спрямо който ищецът не е упражнил контрол, не
е посочен и броя на неописаните чували, баркод
на пратките, нито са изложени обстоятелства относно вътрешно-районните маршрути,
не е посочено конкретно кои технологични правила, респ. нареждания на
работодателя или други трудови задължения са нарушени.Липсата на конкретизация
затруднява правото на защита на ответника и извършването на преценката за законсъобразност
на заповедта по същество.Не е проведено и пълно доказване от възизвника, чиято
е доказателствената тежест, че е било допуснато приемането на неописани чували с писмовна кореспонденция, без да е издаден
съответен документ.
Поради изложените
съображения оплакванията на въззивника са неоснователни, тъй като преценката за
наличието на основания за ангажиране на отговорността на ищеца предполага
установяване на извършено нарушение от лице, спрямо което той има контролни
функции.С оглед на изложеното искът се явява основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
200 лв.-разноски за процесуално представителство за настоящата
инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.07.2020 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 69270/19 г.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на К.С.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 200 лв. /двеста лева/ на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.