Решение по дело №8474/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 802
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 6 юли 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20184520108474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 802

 

гр. Русе, 15.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 16 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №8474 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск  с правно основание чл.79 вр. ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ.

Ищецът „Ен Ер Джи Софт” ЕООД твърди, че с ответното дружество „Фрутис България” ЕООД имали установени търговски отношения, в рамките на които ищецът извършвал в полза на ответника доставка на услуга – месечно абонаментно обслужване на система за видеонаблюдение въз основа на договори № 3289 и 3290 от 17.03.2016 г., с адрес на обекта: гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Студентска" № 4, като система била предоставена на ответника за нуждите на договора, но била собственост на ищеца. Ответникът следвало да заплаща ежемесечно на ищеца стойността на услугата в размер на 92,00 лева без ДДС /или 110,40 лева с ДДС/, като били издавани ежемесечни фактури. Всички фактури, издавани въз основа на договорите са за периода от м. март 2016 г. до м. ноември 2016 г. включително, били заплатени. Не били заплатени фактурите за периода от 01.12.2016 г. до 02.05.2017 г. Искат да бъде осъден ответника им заплати сумата: 662,40 лева – главница, представляваща дължимо  възнаграждение  по договор  № 3289 от 17.03.2016 г. за доставка на услуга – месечно абонаментно обслужване на система за видеонаблюдение, с адрес на обекта: гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Студентска" № 4, за периода от месец декември 2016 до месец май 2017 г., за която били издадени фактури, както и да бъде осъден да му заплати лихва за забава от падежа на всяка фактура до 17.04.2018 г., в размер на 78,45 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.12.2018 г. до окончателното и изплащане.

Ответникът „Фрутис България” ЕООД оспорва предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното:

Съгласно договори № 3289 и 3290 от 17.03.2016 г., ищецът доставил на ответника система за видеонаблюдение на обект стопанисван от ищеца  , находящ се в  гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Студентска" № 4, като за месечно абонаментно обслужване на система за видеонаблюдение ответникът следвало да заплаща ежемесечно на ищеца стойността на услугата в размер на  общо 92,00 лева без ДДС /или 110,40 лева с ДДС/,т.е по първия договор- 32 лв. без ДДС, а по втория-60 лв. без ДДС.

Видно от Приемо-предавателен протокол от 24.03.2016 г. на обекта в гр. Свищов била монтирана техниката на ищеца за видеонаблюдение.

Представени са фактури № № **********/01.12.2016 г., №**********/03.01.2017 г., № **********/01.02.2017 г., № **********/01.03.2017 г., № **********/03.04.2017 г., № **********/02.05.2017 г., с които са фактурирани доставки на услугата за периода 01.12.2016 г. до 02.05.2017 г.  на обща стойност 662.40 лв. с ДДС.

Не е спорно обстоятелството, че за процесния период 01.12.2016 г. до 02.05.2017 г.  обекта в гр. Свищов, стопанисван от ответника- бензиностанцията  била затворена, не работила, но ответното дружество не уведомило ищеца за това обстоятелство и техните камери се намирали на обекта.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Представените и неоспорени договори № 3289 и 3290 от 17.03.2016 г., инкорпорират волеизявленията на страните и доказват сключването на договор между тях за доставка на система за видеонаблюдение и за месечно абонаментно обслужване на обект стопанисван от ищеца, находящ се в  гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Студентска" № 4. От него за ищеца е възникнало задължението да достави системата и да извършва видеонаблюдение. Изпълнението на това задължение се оспорва от ответната страна относно обстоятелството, че през процесния период 01.12.2016 г. до 02.05.2017 г.  бензиностанцията не работила. Съдът намира, това възражение за неоснователно, тъй като, когато обекта бил затворен ответникът е следвало да уведоми ищеца, че няма да полза услугата видеонаблюдение. Същият не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Ответникът е длъжен да заплати цената за предоставената услуга. В тежест на същият е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за изпълнение на това задължение, поради което съдът приема, че ответникът дължи цената за извършената услуга за периода 01.12.2016 г. до 02.05.2017 г. в размер на 662,40 лева лв. Искът за доставената и неплатена услуга в посочения размер, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.

Съдът не приема наведеното от ответника възражение, че той не е обвързан от процестните договори,  тъй като съгласно чл. 301 ТЗ, търговецът потвърждава действията на лице действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия.

Предвид основателността на главницата за сумата от 662,40 лева лв., следва да се уважи акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата.

Неизпълнението е правопораждащ за отговорността на длъжника факт. На основание чл.86 от ЗЗД същият дължи  мораторна лихва за просроченото парично задължение. Съдът на основание чл.162 от ГПК определи размера на дължимата лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 17.04.2018 г.   в размер на  78,45 лв.

Предвид изложеното предявените искове, като основателни следва да се уважат изцяло.

С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца деловодни разноски в размер на 375 лв.

Водим от гореизложеното, Съдът

Р  Е   Ш  И :

 

ОСЪЖДА “ Фрутис - България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе 7000, ул. „Муткурова" № 11 да заплати на „Ен Ер Джи Софт" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Цветница" № 4, вх. 4, ап. 10, сумата от 662,40 лева – главница, представляваща дължимо  възнаграждение  по договори  № 3289 и 3290  от 17.03.2016 г. за доставка на услуга – месечно абонаментно обслужване на система за видеонаблюдение, с адрес на обекта: гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Студентска" № 4, за периода от 01.12.2016 г. до 02.05.2017 г.  ., за която били издадени фактури № **********/01.12.2016 г., №**********/03.01.2017 г., № **********/01.02.2017 г., № **********/01.03.2017 г., № **********/03.04.2017 г., № **********/02.05.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.12.2018 г. до окончателното, лихва за забава от падежа на всяка фактура до 17.04.2018 г., в общ размер на 78,45 лева, както и сумата от 375 лв.-  разноски по делото

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :