№ 509
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600734 по описа за 2022 година
В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е
сезиран с протест против определение по чл.248 НПК, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 542 /022г. по описа на РС- И..
С атакуваното определение съдът е приел, че в хода на досъдебното
производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна
отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт – формулиране на
обвинението, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
в разрез с правото на защита на същия, като не е посочено в какво се състои
по-тежко квалифициращия признак по т.2 пр.2 на ал.2, вр.ал.1 чл.159а НК
„въвеждане в заблуждение“ на пострадалите от престъплението лица.
Така застъпеното виждане не се споделя от представителя на РП-
Самоков- ТО- И., който атакува определението с протест в законовия срок, в
който се съдържа оплакване, че същото е постановено в разрез с
процесуалния и материалния закон. С протеста се оспорва определението на
РС И., като постановено в нарушение на процесуалния закон –разпоредбата
на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и
заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на
които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да
информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, както и в противоречие със
1
задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г. на ОСНК на ВКС с
докладчик Зам. Председателя Р. Н.. Протестиращият прокурор застъпва
становище, че определението противоречи и на материалния закон, относно
съществените съставомерни признаци на изпълнителното деяние и
квалифициращите го в по-тежка степен признаци по чл. 159б, ал.2, вр.чл.
159а, ал.2, т.2 пр.2, вр. ал.1 НК, тъй като обвинителният акт съдържа ясна и
точна формулировка в какво се състоят измамливите твърдения, какви
заблуди и формирал и поддържал подсъдимия у пострадалите, а именно- че
във Великобритания на всеки един от тях ще му бъде осигурено започването
на работа по трудов договор, с получаване на добро трудово възнаграждение,
който той ще получава лично, за задоволяване на нуждите и потребностите
му и за подкрепа и издигане на жизнения му стандарт, в сравнение с този в Р
България, като се посочват и цитират конкретни части от обвинителния акт,
от които се извлича това съдържание на измамливите твърдения и уверения.
Отправя се искане за отмяна на атакуваното с протеста определение и за
връщане на делото на РС- И. за разглеждане на делото по същество.
Съдът, като разгледа протеста на заявените основания и осъществи
служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт в съответствие с
приложимия закон, намери за установено следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт, в частност на обстоятелствената
част на повдигнатото обвинение, не подкрепят констатациите на РС И. за
допуснати съществени нарушения, препятстващи и осуетяващи правото на
защита, посредством необходимостта от узнаване на точното обвинение, в
неговата пълнота и цялост- касателно съставомерните признаци на всяко едно
от изпълнителните деяния на основния състав, както и по-тежко
квалифициращия признак „въвеждане в заблуждение“. Обратното- в
обвинителния акт, видно и от съдържанието на цитираните и изтъкнати части
от обстоятелствената част – обстоятелствата, че подсъдимият, знаейки и
възползвайки се от безкрайно влошеното и затруднено материално състояние
на двамата пострадали, породено от неспособността им да намерят работа и
да разполагат с дори минимални доходи, които да обезпечат най-
елементарните им и насъщни нужди, ги е уверявал, че при пристигането си
във Великобритания ще започнат добре платена работа – със заплащане 200
паунда седмично/, които пари те ще получават лично и ще разполагат
напълно и самостоятелно с тях за обезпечаване на издръжката си и тази- на
2
семействата им. Съобщил им е конкретно фирмата – работодател, при която
ще започнат работа и естеството на самата трудова дейност, за да спечели
доверието им, като умело е прикрил изначалните си намерения да ги лиши
изцяло от заработените от тях средства, с които лично той да се
облагодетелства в собствен интерес и полза – на практика да полагат
незаплатен принудителен труд като роби. Изначалното му измамливо
поведение / и намерения/ се обективира от последващото му поведение при
пристигането им в чужбина-възползвайки се от липсата им на познаване на
езика, която обективно ги лишава от възможност за комуникация с
останалите лица в тази страна и ги поставя в зависимо, подчинено положение
спрямо него, в съчетание с трудната им ориентация и приспособяване в
новата среда и обстановка, трудностите да си намерят жилище, подсъдимият е
постигнал преследвания от него изначален резултат – да ги подложи на
принудителен труд. Всички тези конкретни обстоятелства кореспондират със
съдържанието на квалифициращия признак : „въвеждане в заблуждение на
пострадалия“, според съдържанието на ал.2,т.2 пр.2 на чл.159а НК, както и с
константната практика на ВКС, който в редица свои решения еднозначно е
приемал, че основното разграничение между измамата и гражданското
правоотношение се състои в това, че макар и деецът от обективна страна да
имитира граждански правоотношения, по които обаче изначално и
предварително няма никакво намерение да се задължи. Както и в настоящия
случай подсъдимият е въвел в заблуждение двете пострадали лица, намиращи
се в крайна нужда, че като използва опита и контактите си в Кралство
Великобритания, ще осъществи в тяхна изгода посредничество за започване
на добре платена работа, ще упражняват труд срещу заплащане, ще
получават седмично възнаграждение в конкретен гарантиран размер /200
паунда/, с което лично и самостоятелно ще разполагат и ще преодолеят
съществуващите затруднения в България и дори –ще водят по-охолен живот.
Именно поради тази причина и с тези представи, очаквания и желания
пострадалите са се доверили на подсъдимия и са взели решение да напуснат
страната и да заминат за Кралство Великобритания, в противен случай –без
да са били формирани тези неверни представи за бъдещия им живот в
Англия, или с други думи ако подсъдимият им беше разкрил истинно
замисъла си- че има намерение да присвоява и да се облагодетелства със
спечелените и заработени от тях пари, като изцяло ги лишава от заплатата
3
която са заработили, пострадалите нямаше да напуснат България и да
отпътуват за Великобритания. Изложеното по-горе обосновава съответствие
на съдържанието на обвинителния акт на критериите за процесуална годност
по чл.246 НПК и способност за информираност, без съмнения или колебания
относно вменените противозаконни действия на привлеченото към
отговорност лице. В обобщение на гореизложеното – изводът на
първостепенният съд относно наличие на необходимото и достатъчното
съдържание, съгласно цитираното по-горе ТРОСНК № 2/2002г. не би могъл
да бъде споделен.
Изложеното по-горе обуславя отмяна на атакуваното определение като
не съответно на закона и неправилно, в частта му касателно чл.248,ал.1 т.3
НПК и връщане на делото на РС И. за продължаване на
съдопроизводствените действия за разглеждане на делото по същество,
предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение от 21.11.2022г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 542 /2022г. на РС- И., по силата на
което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт е осъществено
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.248,ал.1 т.3 НПК.
ВРЪЩА делото на РС за разглеждане на обвинителния акт и делото по
същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4