Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
гр. Варна, 16.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на шести февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14350 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
реда на чл.318 и сл. от ГПК.
Предявен е брачен иск с правно
основание чл. 49 от СК от И.Н.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв. Д.Д. – АК Варна срещу И.С.М., с ЕГН ********** и адрес ***
за прекратяване на сключеният между страните на ***г. брак, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, обективно кумулативно съединен с
небрачни искове с правно основание чл.59, ал.2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на децата Н.И.М., с ЕГН **********
и В.И.М., с ЕГН ********** на бащата, при предложен от ищеца режим на лични
отношения на детето с другия родител, с правно основание чл.59, ал.2 СК за определяне местоживеене на
децата при бащата, с правно основание чл.59, ал.2 СК вр. чл.143 СК за заплащане
на издръжка от ответника в полза на ненавършилите пълнолетие деца в размер на
по 110.00лв. месечно за всяко от децата, платими с падеж пето число на месеца,
за който се дължат, считано от датата на предявяване на иска – ***г. до
настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението.
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на ***г.
пред длъжностно лице по гражданското състояние в гр.***, като бракът бил първи
по ред за всеки от съпрузите. Преди сключването на брака страните имали родени
две ненавършили пълнолетие деца – Н.И.М., с ЕГН ********** и В.И.М., с ЕГН **********.
Ищеца твърди, че след сключване на гражданския брак съпрузите заживели в ***.
По повод покана за кръщене съпрузите се прибрали в България на ***г., като на ***г.
ответницата напуснала семейното жилище и от него момент съпрузите се намирали
във фактическа раздяла. Към момента на предявяване на иска ответницата
продължавала да поддържа извънбрачна връзка и да живее в чужбина с друг мъж, а
ищеца заедно с децата живеел в с.***. Ищеца моли за прекратяване на сключения
между страните брак без съдът да се произнася по въпроса за вината, за
представяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца на бащата и осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка
в полза на децата в размер на *** лева за всяко от децата.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответницата, в
който признава предявените искове за допустими и основателни. Заявява, че между
страните е постигната спогодба по отношение родителските права, личните
отношения и издръжката на децата, основно във вида който е поискан от ищеца с
исковата молба. Моли за прекратяване на сключения между страните граждански
брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия без съда да
се произнася по вината..
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез проц.
представител поддържа исковата молба. Ответника, чрез проц. представител не
оспорва настъпилата фактическа раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство
на сключения между страните брак. Дирекция „Социално подпомагане“ гр.***, чрез
соц. работник изразява становище, че бащата разполага с необходимите условия и
е в състояние да отглежда децата.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
представеното с исковата молба удостоверение за сключен граждански брак на ***г.
в гр.*** страните са сключили граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № ***г. от длъжностно лице при Община *** /л.7/.
Съпрузите
са родители на две деца, които не са навършили пълнолетие – В.И.М., родена на ***г.
и Н.И.М., роден на ***г., както се установява от представените с исковата молба
удостоверения за раждане /л.8-9/.
С
исковата молба ищеца е представил писмени доказателства, че разполага с жилище
в с.*** /недвижимия имот е собственост на детето Н.И.М., а на бащата е учредено
пожизнено право на ползване/, както и че работи на безсрочен трудов договор и
децата са записани като ученици в СУ „***“ с*** /л.10-13/.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля М.Н.Г. Същият
посочва, че познава страните от *** години. През ***г. ищецът заминал да работи
в ***, а през следващата година ответницата заедно с децата отишли при ищеца.
През лятото на ***г. съпрузите се върнали в Република България и ответницата
изоставила ищеца. След раздялата между съпрузите ищецът поел грижите за децата.
Ответницата живеела в ***, през ***г. отново се върнала за кратко за да се види
с новия си приятел и отново заминала за ***. Ищецът също си имал приятелка и
живеели заедно от около два месеца.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля доколкото са дадени от незаинтересовано от
изхода на спора лице и под страх от наказателна отговорност.
Като
доказателство по делото е приобщен и социален доклад изготвен от социален
работник при ДСП гр.*** от който се установява, че основни грижи за децата се
полагат от ищеца И.М., подпомаган от съжителстващата с него В.М.С., като на
децата са осигурени необходимите условия за отглеждането им.
Не
съществува спор между страните, че в интерес на ненавършилите пълнолетие деца Н.И.М.
и В.И.М. е родителските права по отношение на същите да бъдат предоставени за
упражняване на бащата И.Н.М.. Страните са постигнали съгласие и по отношение на
дължимата от майката в полза на децата месечна издръжка и режима на
осъществяване на лични контакти между майката и детето, като съдът намира, че постигнатото
съгласие не противоречи на закона, на добрите нрави и не нарушава интереса на ненавършилите
пълнолетие деца, поради което и съгласието между страните следва да бъде
зачетено от съда при постановяване на решението.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По
отношение на предявения иск за прекратяване на брака между страните поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на същия, съдът намира иска за основателен,
като от събраните по делото доказателства се установи продължителния период на
фактическа раздяла между съпрузите, както и започването на нови връзки и от
двамата съпрузи, като съществуването на брака е само формално и същият е лишен
от смисъл и съдържание. Доколкото страните не са направили искане по въпроса за
вината, съдът не следва да се произнася по същата.
Не
се спори между страните, че грижите за децата Н.И.М. и В.И.М. след настъпване
на фактическата раздяла между съпрузите са поети от бащата И.Н.М., като в
интерес на децата е родителските права по отношение на тях да бъдат
предоставени на бащата, при дължим размер на месечна издръжка от страна на майката
и режим на осъществяване на лични контакти между майката и детето, съобразно
договореното между страните. Дължимата от майката в полза на всяко от децата
месечна издръжка следва да се определи в размер на законово определения минимум
от *** лева – *** от минималната работна заплата за страната.
С
отговора на исковата молба ответницата е направила искане за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ответницата, поради което същото следва да бъде променено
и след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име –
Й.
Семейното
жилище се установи да е напуснато от съпрузите и съдът не следва да се
произнася по предоставянето му след развода..
На основание
чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на *** лв., която следва да бъде
заплатена по равно от страните. Предвид постигането на споразумение между
страните по отношение размера на дължимата от майката месечна издръжка в полза
на ненавършилите пълнолетие деца и на основание на чл.7, т.2 от същата тарифа
ответника И.С.М. следва да заплати и държавна такса по споразумението за
издръжка в размер на 2% от тригодишните падежи –*** лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак
между И.Н.М., с ЕГН ********** и адрес *** и И.С.М., с ЕГН ********** и адрес ***
сключен на ***г. в гр.*** пред длъжностното лице по гражданско състояние при
Община ***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***г.,
на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на децата Н.И.М., с ЕГН **********, роден на ***г.
и В.И.М., с ЕГН **********, родена на ***г. на бащата И.Н.М., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата
Н.И.М., с ЕГН **********, роден на ***г. и В.И.М., с ЕГН **********, родена на ***г.
при бащата И.Н.М., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката И.С.М., с ЕГН ********** с децата Н.И.М., с ЕГН **********,
роден на ***г. и В.И.М., с ЕГН **********, родена на ***г., както следва: всяка
втора и четвърта събота и неделя в месеца от 13.00 часа в събота до 13.00 часа
в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА И.С.М., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на децата Н.И.М., с ЕГН **********, роден на ***г.
и В.И.М., с ЕГН **********, родена на ***г., чрез техния баща и законен
представител И.Н.М., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер от по *** /***/
лева, за всяко от децата, считано от датата на постановяване на решението, с
падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на задължението за издръжка, на основание чл. 143
от СК.
Постановява
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
СЛЕД прекратяване на брака съпрузите
няма да си дължат издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването
на брака съпругата И.С.М. да носи предбрачното си фамилно име - Й.
ОСЪЖДА И.С.М., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от *** /***/ лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за
развод, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.С.М., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от *** /***/ лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за
развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, както и сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/,
представляваща държавна такса върху определения размер на дължимата месечна
издръжка, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: