Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260143
гр.Русе, 10.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия,
в публичното заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Наталия Георгиева
Членове: Аглика
Гавраилова
Антоанета Атанасова
при
секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 733 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.с.“ АД
гр.Варна, ЕИК *** против решение № 260290 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д.
№ 1755/2020 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Д.Д.С. *** не дължи на „Е.с.“ АД
сумата от 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********/17.02.2020г. за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на
потребление: гр.Р., *** на основание чл. 124, ал. ГПК, както и в частта за присъдените
разноски. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да се
отхвърли като неоснователен. Претендира и направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата Д.Д.С. чрез
адв. Г.В. оспорва основателността й по съображенията, изложени в отговора по
чл. 263 ГПК. Претендира разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството по делото е
образувано по предявен от Д.Д.С. против жалбоподателя отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК - за недължимост на сумата в размер на 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № ********** /17.02.2020г., за обект с клиентски
№ 1700134120 и
абонатен № 0*********, с адрес на потребление: гр.Русе, ул.“Тодор Икономов“ № 7, бл. 208,
вх.“В“, ет.1, ап.2.
Установено е, че ответникът по жалбата е краен клиент на присъединен към
електропреносната мрежа недвижим имот, находящ се гр. Р***, ***. На 4.12.2019 г. е извършен монтаж на СТИ на обекта, за което е съставен протокол, в който са
посочени показанията на визуализираните тарифи.
Страните не спорят, а и по делото е
установено, че ответникът
по жалбата е потребител на
електрическа енергия за битови нужди, като ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.с.“ АД – гр.Р., *** с клиентски № *** и абонатен № ***. От приложения по делото Протокол
№ 7076124 се установява, че на 18.10.2016 г. е извършен монтаж на СТИ с фабр. № *** на обекта с показания на визуализираните
тарифи съответно
3219 за нощна и 10921 за дневна.
Видно от представения по делото Констативен
протокол № *** на 4.12.2019 г. служители на „Е.с.“ АД и пълномощници на „Енерго-Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на
измервателните системи на процесния обект, при която СТИ с фабричен № *** е демонтиран, показанията му са отразени в протокола,
а на негово място е монтиран друг електромер
с нулеви начални показания в съответните регистри. Демонтираният електромер е
предоставен на Български институт по метрология, където е изготвена
метрологична експертиза на средството за измерване. Видно от представения за
това Констативен протокол № 138/5.02.2020 г., при извършена проверка на техническите изисквания
е установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на
клеменния блок на електромера, както и наличие на всички необходими обозначения
на табелката на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3 – 28202.488
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът
съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
В
резултат на заключението на метрологичната експертиза и на основание чл. 55 ПИККЕ, въззиваемото дружество е извършило
корекция на сметките на въззивника, като е съставило Фактура № ********** от 17.02.2020 г., с която е начислило
допълнително електрическа енергия 28202
кВтч за периода от 19.10.2016 г. до 4.12.2019 г., за сумата от 5172,76 лева с ДДС.
За
извършената проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на
количеството потребена електрическа енергия, въззиваемото дружество е уведомило
въззивника, видно от приложените писма.
В хода на първоинстанционното дело е
изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от заключението
на което се установява, че процесният електромер статичен от одобрен тип, преминал
метрологична проверка, като са активни и се визуализират регистрите 1.8.1 и 1.8.2. За регистър 1.8.3
е посочено, че не се визуализира. Вещото
лице е посочило, че е налице т. нар. софтуерно
вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране (претарифиране)
на СТИ, което е възможно да стане със специализирана техника и известна парола
за достъп до съответното ниво, с което в т. нар. „невидим регистър“ се
пренасочва записване на част от потребената ел. енергия; извършените изчисления
са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР.
Тези факти са установени с
приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и с показанията на св. Ю. -
служител на жалбоподателя и св. Е. К., изготвила метрологичната експертиза на
5.02.2020 г.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявения иск по съображения, че
жалбоподателят не е установил предпоставките за законосъобразно осъществяване на
корекционна процедура на сметката за потребление на ел. енергия в имота на
крайния клиент.
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са
допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора
факти и правилно е приложен материалния закон.
По делото е установено, че жалбоподателят има качеството на оператор на мрежата, към
която е присъединен имота на ответниците по жалбата, които като крайни клиенти
имат качеството на потребители на енергийни услуги по смисъла на пар. 42 ДР на
ЗЕ. Поради това правоотношенията между страните са регулирани от ЗЕ и създадените въз основа на законованата
делегация по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ от ДКЕВР Правила за
измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в "Държавен вестник"
брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.
Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.
Съгласно чл. 45 и чл. 46 ПИКЕЕ
операторът на мрежата, какъвто е жалбоподателят, има право да извършва проверки на измервателните си системи за
съответствието им с изискванията на тези правила, както и да извършва технически проверки на място на
измервателната система/средствата за търговско измерване.
По делото е установено, че при
реализиране на това свое право жалбоподателят е установил наличие на преминала
електроенергия в невизуализиран регистър и на основание чл. 55 ПИКЕЕ е
извършена едностранна корекция на сметката на крайния клиент.
Нормата на чл. 55 ПИКЕЕ
предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.
В случая е налице констативен
протокол за извършена проверка, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ и в изискуемата
от закона форма, налице е и метрологична експертиза, установяваща наличие на преминала
електроенергия през невизуализиран регистър. По делото обаче няма
доказателства, които да установяват, че тази ел. енергия е доставена на крайния
клиент. В представения по делото протокол за монтаж/демонтаж на процесното СТИ
са записани показанията само за две тарифи –дневна и нощна. В протокола няма
удостоверяване на показанията на регистър 1.8.3. Нито от този документ, нито от
други събрани по делото доказателства се установява към датата на монтажа
процесното СТИ да е било с нулеви показания по невизуализирания регистър 1.8.3.,
за да бъде направен извод, че процесната ел. енергия е измерена след монтажа на
СТИ и не е съществувала към него момент. Нещо повече, категорично се установява
от протокола от 18.10.2016 г., когато процесното СТИ е било монтирано, че към
датата на монтажа му визуализираните регистри не са били с нулеви показания. При така установената параметризация в тези
две тарифи не може да се приеме за доказано, че неправомерното вмешателство в
софтуера на електромера е извършено след монтиране на средството в обекта на
ответника по жалбата.
В процеса жалбоподателят не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало
субективното му право да извърши корекция на сметката на потребителя на
енергийни услуги, както правилно е прието в обжалваното решение и правилно
искът е уважен.
Решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
Разноските за въззивната
инстанция са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на ответника
по жалбата сторените от него разноски за платено адв. възнаграждение в размер
на 600 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260290 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1755/2020 г. на
Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Е.с.“ АД гр.В., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ***, представлявано от всеки от двама от членовете на
УС: А. К., Г. К. и Р. Л. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.С., ЕГН ********** *** сумата от 600,00 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.