Решение по дело №2306/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за културното наследство /ЗКН/.

Образувано е по жалба на „Галакси инвестмънт груп“ ООД, ЕИК *********, срещу Заповед № РД9Д-2/25.08.2023г. на Заместник-министъра на културата, с която на основание чл. 58, ал. 1 Закона за културното наследство (ЗКН) е декларирана сграда „Тютюнев склад на Холандско анонимно акционерно дружество (АКА)“, намираща се на ул. „Одрин“ № 13, с идентификатор ПИ 56784.522.694.1, в ПИ с идентификатор 56784.522.694 по КККР на гр.Пловдив, попадаща в обхвата на Групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж- Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“- Система от улични ансамбли по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“, обявен с Протокол № 5 от 22.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, сега Национален институт за недвижимо културно наследство с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория "местно значение"; определени са режими за опазване на недвижимата културна ценност; териториален обхват и граници на недвижимата културна ценност и охранителната ѝ зона.

Жалбоподателят моли за отмяната на заповедта като незаконосъобразна – издадена при неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, въз основа на което прави искане за отмяната ѝ. Претендира присъждане на направените по производството разноски. В съдебно заседание изложеното в жалбата и направеното с нея искане се поддържат чрез адв. Н.Х..

Ответникът- Заместник-министър на културата, в придружително писмо, с което е представена преписката, везма становище, чрез процесуален представител по пълномощие, с което намира жалбата за неоснователна. Намира, че административният орган е изпълнил процесуалните си задължения и в хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства за научната и културна стойност на сградата.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна: .

Оспорващото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор 56784.522.694 по КККР на гр. Пловдив и находяща се в него сграда с идентификатор 56784.522.694.1, представляваща сграда „Тютюнев склад на Холандско анонимно акционерно дружество (АКА)“.

От приложената по делото административна преписка се установява съставен фиш № 1 по чл. 28 от Наредба № 3/10.07.2019 г. – предварителна оценка за деклариране на единична недвижима културна ценност /НКН/, (л. 153 и сл.). Видно от него процесната сграда е известна с името "Тютюнев склад на ул. „Одрин“ № 13 на ъгъл с ул. „Ц.Дюстабанов“, не се оспорва собствеността ѝ, местонахождението ѝ и състоянието ѝ към момента /цветно изображение на л. 153 по делото/. От съдържащите се във фиша цветни изображения се установява, че сградата се намира в лошо състояние – северната фасада в близост до северозападния ъгъл има силно изразена вертикална пукнатина в зидарията, има обрушвания на мазилката по фасадите и корниза откъм ул. „Одрин“, както и големи участъци от мазилката липсват, особено по дворните фасади. Мозаичният цокъл се руши на места, водосточната тръба, обслужваща централния сегмент на сградата не достига до покрива, има нарушения на покривното покритие и стрехата. Отбелязано е, че сградата попада в обхвата на охранителна зона „Д1“, част от територията на културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност- „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“. Според фиша сградата е строена на два етапа- първият през 20-те години на ХХ век, а вторият през 1930г. и е традиционен представител на сграда от тотюневата индустрия от 20-те и 30- те години на ХХ век. В близост до обекта се намира ж.п. гара и автогара. Сградата има важна устройствена зона, като обект, разположен на ъгъл, на основен комуникационен подход към зона с висока концентрация на съхранени сгради на тютюневата индустрия, както и като структурен елемент от тази зона.

Въз основа на установеното при извършения оглед и проучването на информацията за сградата е направено предложение за декларирането ѝ като единична НКЦ като традиционен представител на тютюневата индустрия от 20-те и 30- те години на миналия век, съхранена в близост до първоначалното си състояние. Определен е териториалният обхват и граници на НКЦ – посочени като съвпадащи с границите на ПИ с идентификатор 56784.522.694 по КККР на гр.Пловдив. Предписанията за опазване на НКЦ са: консервация, реставрация и адаптация на сградата, възстановяване на дървената покривна конструкция и покрития от керемиди на покривите и полагане на нова отводнителна система и пр. Изрично е отбелязано, че предложението е изготвено в изпълнение на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/10.07.2019г. на Министерство на културата и Годишен план за 2023г., утвърден от директора на НИНКН.

Фишът, съдържащ така описаното предложение, е изпратен от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ до Директор на дирекция „КНМИИ“ към Министерство на културата /писмо на л. 151 по делото/.

Предложението, направено от НИНКН е разгледано от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/ като с решение по т. 2 от Протокол № 99-2 от заседанието, проведено на 02.09.2022 г., е прието с единодушие от членовете на съвета, присъствали на заседанието.

Последвало е издаването на оспорената заповед от заместник-министъра на културата. Както се посочи по-горе тя е с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗКН. Освен декларирането на НКЦ, определяне на границите и територията ѝ и предписанията за опазването ѝ, със заповедта е разпоредено тя да бъде вписана в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности към НИНКН.

Въз основа на така установеното съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗКН заповедите за деклариране, за отказ от деклариране, за прекратяване или за отказ за прекратяване на временни режими за опазване се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По арг. от посочената разпоредба и чл. 21, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 АПК съдът приема, че е сезиран с допустима жалба – подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно предвид установените ограничения в ползването на имота и дадените задължителни предписания. Оплакването в жалбата, че актът е насочен не към собственика на имота е неоснователно. На първо място, обжалващото дружество е сезирало съда и по време на административното производство не е уведомило административния орган за промяна в собствеността на имота, при негова тежест за това. Дори и да се приеме, че има основание направеното оплакване с жалбата, то не може да се установи порок в акта от рода на съществените, който да опорочи толкова процеса, че да е основание за отмяна на акта само на това основание. Съдът приема, че обжалването е реализирано в преклузивния срок за обжалване при съобразяване на следното:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗКН декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър. В конкретния случай оспорената заповед е издадена от заместник-министър на културата като правомощията по посочената по-горе разпоредба са делегирани от министъра на културата със Заповед № РД09-694/08.08.2022г., което обосновава извод, че процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт.

При издаване на оспорения акт е спазено изискването за форма, регламентирано в чл. 59 АПК – заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по ал. 2 на посочената разпоредба. За мотиви на акта следва да бъдат възприети и доказателствата за всички извършени в хода на административното производство процесуални действия. Съгласно трайно установената съдебна практика мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от него, а когато той се основава на предхождащо решение на помощен орган, както е в настоящия случай, и административният орган е възприел неговите мотиви, то достатъчно е изричното позоваване на това решение - в този смисъл тълк. р. № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай мотивите за издаване на оспорената заповед се съдържат както в предложението на директора на НИНКН, така и в приложените към него документи и материали, представляващи част от административната преписка.

На следващо място до собственика на имота е било отправено уведомление за образуването на административното производство по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. Както се посочи по-горе, оспорената заповед представлява индивидуален административен акт и за образуването на производството по издаването ѝ административният орган дължи уведомяване на известните заинтересовани граждани и организации. Уведомлението за образуваното производство е с изх. № 0800-1480 /22.08.2022г. /л. 138-139/, прието по делото.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно прилагане на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗКН предвижда, че декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителната оценка по чл. 57, ал. 3 и 4. Предложението включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти. Съгласно чл. 57, ал. 3 ЗКН предварителната оценка по чл. 56, т. 3 - установяване на признаци на изследвания обект като недвижима културна ценност, се извършва от НИНКН въз основа на научната оценка на лицата по ал. 1 и 2, по реда на наредбата по чл. 50, ал. 2. Визираната в текста наредба е Наредба № 3/10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, обн. ДВ, бр. 57/19.07.2019 г., в сила от 19.07.2019 г. Съгласно нейните разпоредби идентифицирането на обектите на недвижимото културно наследство включва: 1. издирване - локализиране и установяване на основната видова принадлежност на обекта чрез обхождане и оглед на място и/или изследване на архивни и материални свидетелства; 2. изучаване - интердисциплинарен научноизследователски процес, обхващащ проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и документиране; 3. издаване на предварителна оценка за установяване на признаци на изследвания обект като НКЦ – чл. 4. Според чл. 5, ал. 4 дейностите по издирване и изучаване предоставят следните данни за изследвания обект: 1. наименование; 2. местоположение и териториален обхват; 3. собственици, концесионери и ползватели; 4. исторически данни за създаването и развитието на обекта и неговата среда; 5. основни характеристики на обекта и неговата среда - устройствена и пространствена структура, принадлежност към определен исторически период, към определена научна и културна област; 6. актуално състояние и функции на обекта и неговата среда.

За извършване на дейностите по издирване и изучаване по искане на НИНКН държавните и общинските администрации са длъжни предварително да предоставят: 1. за посочен от НИНКН териториален обхват: кадастрална карта или извадка от карта на възстановената собственост и горскостопански планове с отразени съществуващи към момента декларирани обекти на недвижимото културно наследство или НКЦ и копия от действащите за съответната територия устройствени планове; 2. идентификатори по кадастрални карти на обектите по т. 1 или номера на поземлените им имоти по картите на възстановената собственост и данни от действащия план за регулация и застрояване; 3. документи, доказващи правото на собственост на отделните обекти – чл. 7.

Според разпоредбата на чл. 8 от наредбата резултатите от издирването и изучаването на всички обекти с изключение на археологическите се отразяват във фишове по образец, утвърдени по реда на чл. 28. За всички обекти в НИНКН се предоставят копия на хартиен и/или дигитален носител на събрани и проучени текстови, графични, визуални, дигитални и други материали, които се включват в досието на обекта по чл. 5, ал. 6 /чл. 8, ал. 3/. Дейностите по идентифициране приключват с изготвяне на предварителна оценка за наличието или отсъствието на признаци на изследвания обект като НКЦ въз основа на резултатите от изучаването/научната оценка, изготвена за обекта /чл. 9, ал. 1/. Предварителната оценка по ал. 1 за всички НКЦ с изключение на обекти, разкрити при спасителни теренни археологически проучвания, се изготвя от НИНКН въз основа на научната оценка на лица по чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗКН /чл. 9, ал. 2, т. 1/.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установи на първо място, че собствеността на сградата и имота, в който се намира, е била изследвана. Видно от съставения фиш по чл. 28, ал. 1 от наредбата, е маркирано, че собствеността е "частна на юридически лица". На следващо място съдът приема, че сградата е изследвана в достатъчна степен, за да се обоснове извод, че същата представлява и има признаци на НКЦ. В достатъчна степен става ясно и каква е научната и културната стойност и обществената значимост на обекта.

По принцип декларирането на един обект като недвижима културна ценност е предварителен акт като декларираните недвижими обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности – чл. 61 ЗКН. Според ал. 2 на същия текст тази заключителна оценка има за предмет установяване на културната и научна стойност и обществената значимост на обекта, неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗКН, културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност, а съгласно чл. 9 от ЗКН, недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда. От разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗКН се изяснява, че на деклариране подлежат обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности.

От посоченото в съставения фиш № 1 по чл. 28 от наредбата, а именно, че процесната сграда представлява изявен пример на тютюневата индустрия в България от 20-те и 30-те години на ХХ век и поради и подробно описаните във фиш № 1 обстоятелства и архитектурни елементи може да се приема, че е установено наличието на особености в строителството и архитектурата на сградата, определящи я като НКЦ. Ответният административен орган е изложил мотиви в степен, достатъчна да се прецени приложението на материалния закон.

Историческото минало и като част от него, архитектурните паметници са културното наследство на всяка държава. То трябва да бъде съхранено като една от първостепенните задачи е неговото издирване, класифициране и създаване на мерки, гарантиращи опазването му. Тези мерки са били предприети с настоящото административно производство, завършило с обжалвания акт. Правото на участие в производството на заинтересованите лица не е било ограничено, както се установи по-горе в настоящото решение.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд- Пловдив, XVIII състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Галакси инвестмънт груп“ ООД, ЕИК *********, срещу Заповед № РД9Д-2/25.08.2023г. на Заместник-министъра на културата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р.България.

Съдия: