Р Е Ш
Е Н И Е
№ 81
Гр. Н.П., 28.03.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд- Н.П., 5 състав, в открито съдебно заседание от 05.03.2013г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 898 по описа на съда за 2012г., при секретаря Б.А., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като са направени и съответните искания за произнасяне на съда по въпросите по чл. 59, 142 и 143 от СК, за които съдът така или иначе следи служебно.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. М.Ш. ***, като баща и законен представител на М. Н. М. с ЕГН ********** и от М. Н. М. с ЕГН **********, действащ със съгласието срещу А.Р.Х. (А.Р.С.) с ЕГН ********** от с. Л. за определяне на местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти с децата, родени от съвместното съжителство между ищеца и ответницата и определяне на издръжка за двете деца, която ответницата да заплаща. В исковата молба се твърди, че през месец януари 2012г. ответницата е заминала за чужбина, за да работи с цел да осигурява средства за семейството. До м. Юни 2012г. поддържала връзка с децата и веднъж е изпратила пари. През м. юли съобщила на ищеца, че е решила да остане в чужбина и да не се връща. Оттогава не се е обаждала дори и на децата. Ищецът бил безработен, получавал единствено надбавка за двете деца – по 35 лв за всяко.
В законовия срок е постъпил отговор от особеният представител на ответницата, назначена от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Особеният представител изразява становище за завишен размер на претендираната издръжка за двете деца, счита за основателно искането за предоставянето на родителските права на ищеца Н. М.Ш., моли за разширен режим на лични контакти на ответницата с децата.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените Удостоверение за раждане серия УС-0 № ***, издадено въз основа на Акт за раждане № ***г. от Община Н.П. на М. Н. М. и Удостоверение за раждане № ***г. на М. Н. *** пазар въз основа на Акт за раждане № ***г. се установява, че двете деца са с родители А.Р.Х. с ЕГН ********** и Н. М.Ш. с ЕГН **********.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от социалния доклад се установи, че родителите не живеят заедно, като ответницата от месец януари 2012 г. се е установила трайно в чужбина. От тогава за двете деца се грижи изключително баща им Н. М.Ш., подпомаган от свои близки. В дома му в с. Л., общ. К., обл. Ш., ул.”*** има подходящи условия и за напред децата да се отглеждат, а той разполага с нужните родителски умения успешно да се грижи за тях. Ответницата поддържа връзка със св. В. Р. С. от с. Л. – нейна сестра и се интересува за децата си. За периода от отпътуването си двукратно е изпращала парични суми, за да подпомогне издръжката им. През месец юни 2012г. се е обадила и е казала, че няма намерения да се връща. Според показанията на сестра й, А.Р. живее в Испания с друг мъж.
От представеното Удостоверение № ***г., издадено от ОУ „**-*”- с. Л. се установи, че детето М. Н. М. е ученик в 3-ти клас и посещава редовно учебни занятия. Удостоверение № *** г., издадено от ПГССХТ- гр. Ш. сочи, че детето М. Н. М. е ученик в това учебно заведение, в дневна форма на обучение, девети клас.
Бащата Н. Ш., видно от служебна бележка № ***г., издадена от Дирекция „Бюро по труда” гр. К., от 05.8.2012 г. е регистриран като активна търсещ работа безработен.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Разпоредбата
на чл.127, ал. 2 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59,
чл. 142, чл. 143 и чл. 144 от СК. Решението може да се обжалва по
общия ред. По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на
детето, след като поиска становище от Дирекция "Социално
подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя
от същия съд.
Законът
не обвързва хипотезата на чл. 127 от СК с изискването родителите да имат или да
нямат сключен граждански брак. В конкретния случай страните никога не са били в
граждански брак, живели са на съпружески начала. От доказателствата по делото
се установи, че от съвместното си съжителство имат родени две деца М. Н. М. и М.
Н. М.. Безспорно се установи, че страните са се разделили окончателно през
месец юни 2012г., като след като ответницата категорично е заявила намерението
си да се устрои трайно в Испания и е заживяла с друг мъж.
Предвид така установените данни по делото съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права над децата М. Н. М. и М. Н. М. на ищеца Н.М.Ш.. Несъмнено в конкретния случай няма друга алтернатива, тъй като ответницата не живее в Република България и не е направила искане за присъждане на родителски права. Видно е, че за момента бащата се справя много добре с отглеждането на децата. Има помощта и на своите близки, включително роднини на майката. Съдът също така следва да постанови, че местоживеенето на децата ще е при баща им в с.Л., общ. К., обл. Ш., ул.”***.
Относно режима на лични контакти на майката с децата, съдът счита, че същият следва да бъде постановен, като се изхожда преди всичко от необходимостта за защита интересите на децата. При обсъждането на този въпрос следва да се отчетат обстоятелствата, че децата не бива да загубват възможността за лични контакти с другия родител, независимо, че същият живее в чужбина. За това съдът определя режим на лични контакти на майката с децата М. и М., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на бащата. Дали майката ще се възползва от правата предоставени й с това решение, зависи изцяло от нея.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК регламентират правилото, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, в размер съобразно с техните възможности и материално състояние.
Детето М. Н. М. е на 15 години и е ученик в гр.Ш.. Предвид възрастта му и условията, при които се отглежда, съдът намира, че необходимите му средства за месечна издръжка възлизат на 250 лв месечно. От тях 35 лв. се осигуряват от държавата по по чл. 7 от ППЗСПД. Останалата част от издръжката следва да се поеме от неговите родители съобразно техните възможности. Следва да се има предвид обстоятелството, че детето живее при бащата, но той е безработен. Без това да го освобождава от задълженията му към издръжката на сина си, за него следва да се определи по малък дял от общата сума, а по-големия такъв да се отреди на майката. За това съдът определя месечна издръжка за детето М. Н. М. в размер на 120 лв., платима от ответницата.
Детето М. Н. М. е на 10 години и учи в населеното място, където живее. Съдът намира, че необходимите му средства за месечна издръжка възлизат на 200 лв. месечно. От тях 35 лв. се осигуряват от държавата по чл. 7 от ППЗСПД. Останалата част от издръжката следва да се поеме отново от неговите родители съобразно техните възможности. Следва да се има предвид обстоятелството, че детето живее при бащата, но той е безработен. Без това да го освобождава от задълженията му към издръжката, за него следва да се определи по малък дял от общата сума, а по-големия такъв да се отреди на майката. За това съдът определя месечна издръжка за детето М. Н. М. в размер на 100 лв., платима от неговата майка.
Предвид изходът на процеса, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса досежно присъдения размер на издръжката в размер определен от чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, които следва да бъдат платени по сметка на НПРС. В конкретния случай това са 172,80 лв досежно присъдената издръжка за детето М. и 144 лв досежно присъдената издръжка за детето М.. Ответницата следва да заплати и 30 лв в полза на НПРС, които не са внесени от ищеца.
Ответницата следва да бъде осъдена и да заплати направените от ищците разноски по назначаването на особен представител на ответницата в настоящото производство в размер на 150 лв, какъвто размер следва съдът да определи като възнаграждение на особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над децата М. Н. М. с ЕГН:********** и М. Н. М. с ЕГН: ********** на ищеца Н.М.Ш. с ЕГН: ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на децата М. Н. М. с ЕГН:********** и М. Н. М. с ЕГН: ********** ще е при бащата Н. М.Ш. с ЕГН: ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката
А.Р.Х. с ЕГН ********** *** с децата М. Н. М. с ЕГН: ********** и М. Н. М. с
ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 09.00
часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през
лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете М. Н. М. с ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 100 (сто) лв., чрез неговия баща и законен представител Н.М.Ш. с ЕГН: ********** ***, считано от 07.11.2012г., платима до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който същата се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до отпадането на основанието за заплащане на издръжката.
ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетното си дете М. Н. М. с ЕГН: **********, действащ със съгласието на своя баща Н.М.Ш. с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 120 (сто и двадесет лева) лв., считано от 07.11.2012г., платима до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който същата се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до отпадането на основанието за заплащане на издръжката.
ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 316,80 лв. (триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки), представляващи държавна такса по делото, вносими по сметка на НПРС касателно присъдения размер на издръжката за двете деца.
ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 30 лв. (тридесет лева), представляващи държавна такса по делото, вносими по сметка на НПРС касателно иска по чл. 127, ал. 2 от СК.
Определя окончателен размер на възнаграждението на особения представител на ответницата А.Р.Х. *** - адв. Т.М. от ШАК в настоящото производство в размер на 150 (сто и петдесет) лв.
Внесеният
депозит в размер на 150 (сто и петдесет)
лв да се изплати на адв. Т.М. от ШАК.
ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ищците М. Н. М. с ЕГН: **********, и Н.М.Ш. с ЕГН:********** направените от ищците разноски по назначаването на особен представител 150 (сто и петдесет) лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението, в частта му за присъждане на издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова