Р Е
Ш Е Н
И Е № 6
гр. Сливен,
07.01.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5216 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК. В
условия на евентуалност са предявени осъдителни искове.
Ищецът
твърди, че на 17.05.2018 г. с договор за потребителски кредит №**********
банката- ищец била отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател
кредит в размер на 2000 лв., като към отпуснатия кредит се била включвала и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 297,59 лв., дължима в деня на
подписване на договора, която се финансира от кредитора и възстановява от
длъжника с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид
заявеното му желание. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора средствата по кредита
се превеждат по банковата сметка на потребителя. Видно от чл. 7.1 от договора
потребителят бил пожелал да сключи застраховка живот в размер на 237,60 лв. и
застраховка безработица в размер на 242,35 лв. Общото крайно задължение се било
равнявало на 4250,98 лв., което следвало да бъде платено на 36 погасителни
месечни вноски. Всяка месечна вноска включвала главница и възнаградителна
лихва. Уговореният между страните лихвен
процент бил в размер на 30,11 %-чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора. Длъжникът бил
пропуснал да погаси три последователни месечни вноски съгласно погасителния
план с падежи-25.08.2018 г., 25.09.2018 г., 25.10.2018 г. и по силата на чл.
16, т. 2 от договора била настъпила предсрочната изискуемост на цялото
задължение. В чл. 25, т. 11 от договора страните се били уговорили, че всички
писма независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от
страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната
е променила адреса си, но не е изпълнила предвиденото в чл. 25, т. 10 от
договора задължение, писмата изпратени до тези адреси с обратна разписка, но останали
непотърсени се считат за лично достигнали до получателя или била налице
договорна фикция за редовно връчване на книжа. В случая уведомлението
адресирано до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
изпратено на посочения от него адрес се било считало за редовно връчено. Видно
било от приложената по делото обратна разписка, че длъжникът бил получил лично
уведомлението. Предсрочната изискуемост на задължението била настъпила на
26.10.2018 г.
Към
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът била дължал на банката сумата от 4014,59 лв., от които сумата от
2679,56 лв., съставляваща неизплатена главница по кредита и сумата от 1335,03
лв., съставляваща договорна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 25.05.2021 г.
Ответникът бил дължал на банката и обезщетение за забава в размер на 174,75 лв.
за периода от 25.08.2018 г. до 11.03.2019 г. и законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението/22.03.2019 г./ до окончателното плащане.
Банката била подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и бил издаден изпълнителен лист срещу
ответника като било образувано изпълнително дело.
Претендира
да се признае за установено, че
ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 2679,56 лв.,
съставляваща неизплатена главница по кредита и сумата от 1335,03 лв.,
съставляваща договорна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 25.05.2021 г. и
обезщетение за забава в размер на 174,75 лв. за периода от 25.08.2018 г. до
11.03.2019 г. и законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението/22.03.2019 г./ до окончателното плащане. В условие на евентуалност
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД,
с които се претендира ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1839,20 лв., съставляваща непадежирала главница за периода от 25.10.2019 г. до
25.05.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане.
Претендират
се деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 233,79 лв.
и разноски сторени в исковото производство.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от страна на ответника.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява от пълномощник. В деловодството
на съда е депозирано становище от процесуалния представител на ищеца юриск. Р.,
който прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответника,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е
представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй
като видно от представените писмени доказателства, представени с исковата
молба, ищецът е доказал по безспорен начин наличието на договорни
отношения между страните – договор за
потребителски кредит, изпълнението на задължението си по предаването на
сумата по договора и нейното усвояване от ответника, настъпването на падежа на
задължението, както и основание и размер на всяко едно вземане – главница,
договорната възнаградителна лихва и наказателна лихва, както и настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението и уведомяването на ответника за
предсрочната изискуемост на кредита.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна
следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като
се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 1011 от 27.03.2019 година и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1571 по описа
на РС-Сливен за 2019 година.
По правилата на процеса на ищеца се следват
разноски, изчислени като възлизащи на сумата 617,58 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.Н.А. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, както следва:
- сумата
2679,56 лева /две хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена
главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 17.05.2018 година, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаването на заявлението в съда – 22.03.2019 година, до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата 1335,03
лева /хиляда триста тридесет и пет лева и три стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода
от 25.08.2018 година до 26.10.2018 година;
- сумата 174,75 лева
/сто седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава от 25.08.2018
година до 11.03.2019 година, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1011 от
27.03.2019 година и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1571 по описа на РС-Сливен за 2019 година.
ОСЪЖДА С.Н.А. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54 разноски в общ размер
на 617,58 лева /шестстотин и
седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки/, от които:
сумата 233,79 лева - разноски сторени в заповедното производство
и
сумата 383,79 лева - разноски сторени в исковото производство.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО
и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: