Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 25.01.2013
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,
в публичното заседание на 17.01.2013
год., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар В.Н. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело N 707 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на Н. *** против Х.Т.К., Л.С.К.,З.Д.П., А.Д.К., Й.А.В.-В., К.А.В.-Р.,***,
В.Н.В., Н.К.П.-В., Д.Н.В.,П.Н.В., К.М.И.,***, М.И.М. *** и Т.Е.С. ***, с която
са предявени при условията на обективно и субективно съединяване иск за
прогласяване нищожността на съдебна спогодба, обективирана в протокол от
съдебно заседание, проведено на 28.09.1960 год. по гр.д.№ 758/1960 год. на
Врачански народен съд, поради противоречието й със закона; иск за прогласяване
нищожността на прехвърлителни сделки, обективирани в нотариален акт № 195, том
ІІІ, дело № 643/1960 год. на Врачански народен съдия и нотариален акт № 136,
т.І, дело № 164/1979 год. на районен съдия при ВРС,поради невъзможен предмет;
иск за осъждане на К.М.И. и М.И.М. да преустановят действията, с които
нарушават правото на собственост на ищеца върху част от недвижим имот с
идентификатор 12259.1020.230.1 с площ от 30 кв.м. и да заплатят сумата от
2000,00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от
05.08.2005 год. до 05.08.2010 год.
Първоначално е образувано
гр.д.№ 3943/2010 год. по описа на Врачанския районен съд. С определение №
1814/12.08.2011 год. районният съд е прекратил производството по делото, поради
невнасяне на определено възнаграждение за особен представител. С определение №
837/14.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 761/2011 год. Врачанският окръжен съд е отменил
определението за прекратяване в частта, в която производството по гр.д.№
3943/2010 год. е прекратено по иска за прогласяване нищожност на съдебната спогодба,
обективирана в протокол от 28.09.1960 год. по гр.д.№ 758/1960 год. по описа на
Врачанския народен съд, предявен от Н.Е.С. против Х.Т.К., Л.С.К., З.Д.П., А.Д.К.,
Й.А.В.-В., К.А.В.-Р., В.Н.В., Н.К.П.-В., Д.Н.В.,П.Н.В. и Т.Е.С.. В останалата
част прекратителното определение е потвърдено. С определение № 524/24.07.2012
год. по гр.д.№ 37/2012 год. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на
определението на ВрОС в частта, в която е потвърдено определението на ВРС, с
което е прекратено производството по делото.
С оглед изложеното, предмет
на съдебното производство пред Врачанския окръжен съд остава единствено
предявеният от Н.Е.С. против Х.Т.К., Л.С.К., З.Д.П., А.Д.К., Й.А.В.-В., К.А.В.-Р.,
В.Н.В., Н.К.П.-В., Д.Н.В.,П.Н.В. и Т.Е.С. иск за прогласяване нищожност на
съдебната спогодба, обективирана в протокол от 28.09.1960 год. по гр.д.№
758/1960 год. по описа на Врачанския народен съд, поради противоречието й със
закона.
В исковата молба се твърди,
че страните са законни наследници на Т.С. Ц.. На 28.09.1960 год. между
низходящите на Т.С. е сключена съдебна спогодба за подялба на наследствен имот,
представляващ парцел ХVІ, дв.пл.№ 2818 в кв.142 по плана на гр.Враца, с площ
732 кв.м., ведно с построената в него сграда, по силата на която дъщерите М. Т.
П. и Т. Т. К. получават в общ дял т.нар. "малка къща", састояща се от
две стаи с площ около 30 кв.м. и право на ползване на около 200 кв.м. от
дворното място, а синът Е. Т.С. получава в дял т.нар. "масивна жилищна
сграда" със застроена площ от 150 кв.м., заедно с ползването на останалата
част от дворното място от около 600 кв.м., като клозета остава в общо ползване.
Навеждат се доводи, че така постигнатата съдебна спогодба е нищожна, тъй като
противоречи на закона. Обособената "малка къща" не представлява
архитектурно, конструктивно и технически обособена самостоятелна сграда и
отделянето й е в нарушение на чл.155, ал.1 от Правилника за планово изграждане
на населените места /отм./ и на чл.35 и сл.от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /отм./, предвиждащи от какъв минимално
необходими помещения трябва да се състои едно жилище. Подялбата на дворното
място също е в нарушение на закона - чл.40 от Закона за планово изграждане на
населените места /отм./, тъй като не отговаря на законовите изисквания за
обособяване на две самостоятелни парцели. Ищецът обосновава правният си интерес
от предявяването на иск за прогласяване нищожността на сключената съдебна
спогодба, както с качеството си на наследник на общия наследодател, така и с настъпили
впоследствие юридически факти - делба и сделка, по силата на които твърди, че е
придобил правото на собственост върху недвижимия имот и сградата.
Предявеният иск е с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор от ответниците по предявения иск. Назначеният от съда като
особен представител на ответника А.К. - адв.О.М. изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
По делото са събрани
писмени доказателства. Допусната и изслушана е специализирана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от съда.
След като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от ищеца
доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото
удостоверения за наследници № 1038/26.01.2010 год., изд. от Община Враца; №
242/07.02.2008 год., изд. от Столична община, Район Средец; № 744/16.05.2007
год., изд. от Столична община, Район Триадица; № 590/10.02.2011 год., изд. от
Столична община, Район Триадица се установява, че страните по делото са законни
наследници на Т.С. Ц., б.ж. на гр.Враца, починал на 23.06.1956 год., като
ответниците Х.Т.К., Л.С.К., З.Д.П. и А.Д.К. са наследници на починалата му
дъщеря Т. Т. К.,***; ответниците Й.А.В.-В., К.А.В.-Р., В.Н.В., Н.К.П.-В., Д.Н.В.
и П.Н.В. са наследници на починалата му дъщеря М.Т. П., б.ж. на гр.Враца;
ищецът Н.Е.С. и ответникът Т.Е.С. са законни наследници на починалия му син Е. Т.С.,
б.ж. на гр.Враца.
Към исковата молба е
приложено заверено копие от препис на крепостен акт № 600/09.11.1907 год., от който
е видно, че наследодателят Т.С. е бил собственик на недвижим имот - къща в
гр.Враца, ул.”Св.Ц.” № ** и двор от 732 кв.м.
Видно от приложеното
заверено копие от протокол от съдебно заседание, проведено на 28.09.1960 год.
по гр.д.№ 758/1960 год. по описа на Врачанския народен съд, между наследниците
на Т.С. Ц. е сключена съдебна спогодба за подялба на парцел ХVІ в
кв.142,дв.пл.№ 2818 по плана на гр.Враца, предмет на крепостен акт №
600/09.11.1907 год. По силата на тази спогодба дъщерите на общия наследодател М.
Т. П. и Т. Т.К. получават в общ дял следния имот: малката къща, състояща се от
две стаи, и право на ползване на около 200 кв.м. празно дворно място: зад
малката къща откъм съседа С.Й., съответно на двете стаи от малката къща и
празното дворно място пред самата малка къща до ул.”П.. Синът Е. Т.С. получава в дял масивната
жилищна сграда, построена на 150 кв.м., заедно с ползването на останалата част
от цялото дворно място от около 600 кв.м. празно дворно място от северната част
на парцела, а клозета остава в общо ползване на съделителите.
С договор за
покупко-продажба от 01.10.1960 год., обективиран в нотариален акт № 195, т.ІІІ,
д.№ 643/60 год. М. П. и Т. К. прехвърлят на М.И.М. общия си дял по спогодбата.
С нотариален акт № 73, т.ІІ, дело № 290/1961 год. е извършена поправка на
нотариален акт № 195/1960 год., като е уточнено, че се прехвърля и правото на
собственост върху 200 кв.м. дворно място, съставляващи идеална част от цялото
дворно място. На 21.03.1979 год. по силата на сключен с нотариален акт № 136,
т.№, дело № 164/1979 год. договор за дарение М.М. дарява на К.Д. Маздрашка
100/845 кв.м. ид.ч. от дворище № 2818 в кв.22, заедно с жилище, застроено на 32
кв.м.
Останалата в дял на Е. Т.С.
част от имота е поделена между наследниците му чрез съдебна делба по гр.д.№
2717/1985 год. по описа на Врачанския районен съд, като видно от приложеното
заверено копие от решение № 661/08.08.1985 год. е извършено възлагане на
основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в полза на М.Н. С.и Н.Е.С. на недвижим имот,
представляващ дворно място пл.№ 2818 в кв.22 по плана на гр.Враца, ведно с
масивната жилищна сграда,подобрения и насаждения. С нотариален акт № 161, т.ІІ,
дело № 678/89 год. М. С.е прехвърлила на сина си Н.С. своята част от получения
при делбата общ дял.
От приложените скици се
установява, че дворното място, предмет на съдебната делба от 1960 год., към
настоящия момент представлява поземлен имот с идентификационен
№12259.1020.230 по кадастралната карта
на гр.Враца.
От заключението на
изслушаната съдебно-техническа експертиза и от дадените в съдебно заседание
обяснения от вещото лице се установява, че сграда 1 в ПИ 12259.1020.230 най-вероятно за първи път е нанесена в плана
на гр.Враца между 1901 год. и 1907 год. Според вещото лице в този период е
извършено и построяването на къщата, като доводи в тази насока черпи от
обстоятелството, че в плана от 1901 год. първоначално е била отразена друга
стара сграда /обозначена на приложената към заключението скица от този план с
черен контур/, а в крепостния акт от 1907 год. е описана новата сграда
/нанесена в плана от 1901 год. с червено защриховане/. В плана от 1955 год. и в
последвалите планове от 1966 год., 1973 год. и 1987 год. сградата е нанасяна
като две долепени една до друга сгради. В кадастралната карта от 2005 год. и в
плана от 2011 год. отново е нанесена като една сграда. Според И.Й. отделените
при съдебната делба от 1960 год. две стаи не представляват отделно жилище,
същите са конструктивно свързани с основната сграда, нямат отделна стена към
нея и не могат да се отделят. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че
между обособените при делбата две части е имало стена с врата, която след
делбата е била зазидана, за да се извърши отделянето им и достъпът до т.нар.
"малка къща" се осъществява през врата откъм дворното място. Двете
стаи са преходни и преди зазиждането на врата се е влизало към сервизни
помещения, които към настоящия момент обслужват само т.нар. "масивна
жилищна сграда". Вещото лице уточнява, че макар и т.нар. "малка
къща" да е обозначена като полумасивно жилище, тя има същата конструкция
като останалата част и представлява масивно жилище. Според него двете части са
строени по едно и също време, тъй като
сградата има една маза, която се намира и под двете части. В съдебно заседание
инж.И. конкретизира, че от парцела не могат да се обособят два урегулирани
поземлени имота, тъй като лицето му е 17 л.м.
От приложеното гр.д.№
3/2007 год. по описа на ВРС се установява, че между Н.Е.С., М.И.М. и К.М.И. е
воден спор с правно основание чл.108 ЗС който е приключил с отхвърляне на
предявения от първия иск за установяване собствеността и предаване на
владението на двете стаи с площ около 30 кв.м. от жилищната сграда в имот с
идентификатор 12259.1020.230.
Приложено е и гр.д.№
606/1992 год. по описа на ВРС, от което е видно, че е воден спор за подялба на
дворното място и двете сгради, предмет на спогодбата, който е приключил с прекратяване на делото в частта
относно масивната жилищна сграда и отхвърляне иска за делба на паянтовата
жилищна сграда.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск за
прогласяване нищожността на сключена през 1960 год. съдебна спогодба, поради
противоречието й със закона. Както бе посочено, в исковата молба се изтъква, че
обособената при делбата "малка къща" не представлява архитектурно,
конструктивно и технически обособена самостоятелна сграда и отделянето й е в
нарушение на нормативната уредба относно устройството на територията и
сградоустрояването, действаща към онзи момент. Съдът не възприема изложените от
ищеца доводи, че спогодбата противоречи на разпоредбата на чл.155 от Правилника
за планово изграждане на населените места /ППИНМ/. Този нормативен акт е
обнародван във вестник “Известия”, бр.51 от 1950 год. и е действал до отмяната
му, извършена с Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на
населените места /ППЗПИНМ/, който е обнародван във вестник “Известия”, бр.76 от
20.09.1960 год. и съгласно § 312 влиза в сила три дни след обнародването му,
т.е. на 23.09.1960 год. Следователно към датата на сключване на съдебната
спогодба - 28.09.1960 год. разпоредбата на чл.155 ППИНМ вече не е
действаща. Ищецът се позовава и на
нарушение на разпоредбите на чл.35 и сл. от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /отм./. Тази Наредба е обнародвана в ДВ бр.69
и 70 от 1977 год., т.е. същата не е действала по време на извършване на
делбата, поради което не може да се приеме, че спогодбата е сключена в
нарушение на разпоредбите й.
По време на сключване на
съдебната спогодба е действала аналогичната на чл.155 ППИНМ и чл.35 и сл. от
Наредба № 5 разпоредба на чл. 38 от Строителни правила и норми за изграждане на
населените места /СПИНМ/, обнародвани във вестник “Известия”, бр.75 от
18.09.1959 год., според която всяко жилище трябва да има най-малко стая за
живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за душ или вана, преддверие,
дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. В § 39 от СПНИНМ е посочена
и минималната площ, която трябва да притежават жилищата. Както § 155 ППИНМ,
така и чл.38 от СПИНМ обаче уреждат положението на сградите, които ще се строят
след влизането им в сила и нямат приложение за жилища, обособени преди
влизането им в сила - арг. § 158 и сл. ППИНМ и § 121 и § 290 от ППЗПИНМ / в
този смисъл - Решение № 2206 от 30.10.1969 год. по гр.д.№ 1694/69 год., І г.о.
и ТР № 96 от 16.11.1971 год. ОСГК/. Разпоредбите на чл.35 и сл. от Наредба № 5
също имат приложение по отношение на жилищни сгради, които ще се строят
занапред. В конкретния случай самият ищец в дадените в съдебно заседание на
17.01.2013 год. обяснения твърди, че жилищната сграда, предмет на съдебната
спогодба, е построена преди съставянето на крепостния акт от 1907 год., като
това обстоятелство се потвърждава и от обясненията на експерта, изготвил СТЕ.
При това положение жилищната сграда е заварена от посочените по-горе законови разпоредби на ППИНМ
и СПИНМ и същите не намират приложение по отношение на нея. Що се касае до начина
на подялбата й през 1960 год., следва да се отбележи, че до този момент не са
съществували норми относно преустрояването на заварените сгради. За първи път
такава норма е въведена с изменението на чл.38 СПНИНМ /обн. в-к “Известия”
бр.13 от 1960 год./. Това изменение обаче касае създаването на бекярски жилища
в жилищните сгради, а не съсобствените сгради и поделянето им. Едва с
изменението на чл.38 от СПНИНМ /обн. в-к “Известия” бр.39 от 1963 год./ изрично
се предвиждат норми за преустройство на жилищните сгради при съдебното им
поделяне. Според посоченото ТР № 96 от 16.11.1971 год. при съдебното поделяне на съсобствени жилищни
сгради заварени като такива към 17.05.1963 год. отредените в реална собственост
етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на чл.38 и чл.39
СПНИНМ, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени по-рано
отделни жилища, а ако при разделянето на такива сгради се образуват нови жилища
разпоредбите на чл.38 и чл.39 СПНИНМ са задължителни. В конкретния случай
делбата е извършена преди 1963 год., т.е. по време когато не са съществували
нормативни ограничения относно
техническото преустройство и разделяне на старите жилища, поради което
обособените със спогодбата дялове могат да не отговарят на разпоредбите на
чл.38 и чл.39 от СПНИНМ / в този смисъл е и съдебната практика, залегнала в Решение № 59 от 1997 год., І г.о., Решение №
804 от 24.01.2011 год. по гр.д.№ 1257/2009 год., І гр.о. /.
Единственото законово изискване
при подялбата към този момент е в разпоредбата на чл.39, ал.2 ЗС, според
която сградата може да се подели на
етажи или части от етажи, които могат да се ползват самостоятелно, без
значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Ищецът обаче не се позовава на нарушение на
тази разпоредба, а само на допуснати нарушения на техническите правила и норми.
Все пак следва да се отбележи, че от заключението на СТЕ се установява, че
обособените в отделен дял две стаи, наречени “малката къща”, са били
функционално свързани с останалата част на сградата чрез врата, която след
подялбата е зазидана и по този начин е осигурено самостоятелното им ползване. Същите
имат отделен вход, обособен откъм дворното място. От обясненията на ищеца в
с.з. на 17.01.2013 год., както и от приложените съдебни дела пък е видно, че
след подялбата на имота и прехвърляне на собствеността върху “малката къща”,
извършено в нотариален акт № 195/1960 год. създадените по силата на съдебната
спогодба реални части се ползват самостоятелно, т.е. създаденото с делбата фактическо
положение по ползване на обособените части продължава повече от 50 години. При това положение може да се направи извод,
че имота е поделен така, че отделните части са могли да се ползват
самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства /в този смисъл виж
Решение № 106 от 05.09.1966 год. по гр.д.№ 73/66 год. ОСГК/.
В исковата молба се
навеждат и доводи относно нищожност на делбата, поради противоречието й с чл.40
от ЗПИНМ /отм./. Настоящият състав намира тези доводи за неоснователни. Със съдебната
спогодба е постигната договореност само
по отношение собствеността на двете сгради - “малката къща, състояща се от две
стаи” и “масивната жилищна сграда, построена на 150 кв.м.”. По отношение на
дворното място - парцел ХVІ в кв.142, дв.пл.№ 2818 по плана на гр.Враца не е
разделена собствеността, а само е разпределено ползването на същото.
Разпределението на ползването на съсобствен недвижим имот не представлява вещно
право, а е свързано с управлението на общата вещ, поради което вещните права,
предмет на договора за спогодба, се отнасят само до жилищните сгради.
При изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.26,
ал.2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По време на съдебните
прения и с писмената си защита ищецът Н.С. е поискал да бъде признато за
установено, че е единствен собственик на имота, но с исковата молба не е
предявен такъв иск, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Е.С.
против Х.Т.К., Л.С.К., З.Д.П., А.Д.К., Й.А.В.-В., К.А.В.-Р., В.Н.В., Н.К.П.-В.,
Д.Н.В.,П.Н.В. и Т.Е.С. иск за прогласяване нищожност на съдебната спогодба,
обективирана в протокол от 28.09.1960 год. по гр.д.№ 758/1960 год. по описа на
Врачанския народен съд, поради противоречието й със закона.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: