Решение по дело №2137/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2948
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20191100502137
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 22.04.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                        СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на двадесет и втори април 2019 година в състав:

                                                                            

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                            : ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

                         като разгледа докладваното от съдия Кузманова частно гражданско дело № 2137 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

             Производството е по реда на чл. 435, ал.2 ГПК.

                         Образувано е по частна жалба на длъжника Г. фонд срещу постановление на ЧСИ с рег.№ 920 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20199200400061, с което е оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело, който бил претендиран в размер на 590 лв. Твърди, че сумата не е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и с обстоятелството, че не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, освен наложен запор.  Сочи, че на основание чл. 10, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнагарждения релевантния размер следвало да бъде до 200 лв. Претендира разноски. 

              Взискателят в изпълнителното производство Х.М.Л.счита жалбата за неоснователна.

              ЧСИ по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че  адвокатското възнаграждение е съобразено с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г. тъй като материалният интерес е в размер на 15 000 лв. – главница и 5 748,43 лихви.

               

 

 

 

Съдът констатира от фактическа страна следното:

              Иизпълнително дело № 20199200400061 е образувано по молба на взискателя  Х.М.Л., чрез процесуалния му представител срещу  Г. фонд за удовлетворяване на сумите по изпълнителен лист от 07.01.2019 г.  издаден от САС по гр.д. 2665/2018 г., за сумата 15 000 лв., ведно със законна лихва от 20.04.2015 г. до окончателното плащане. Представен е и препис-извлечение от договор за правна защита и съдействие от 11.01.2019 г, съгласно който взискателят е възложил на Адвокатско дружество Д.и Х.представителство  по изпълнително дело, при заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 590 лв. На 18.01.2019 г. жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение, в която освен дължимата главница, лихва и такси по ТТЗЧСИ е отразена като дължима и сумата в размер на 590 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Още на 14.01.2019 г. е наложен запор на банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД. На 23.01.2019 г. е входирано с № 00537 възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, тъй като същият е счетен за прекомерен.На следващия ден е направено погасяване на пълния размер на вземанията (главница и лихви).С Постановление № 590 от 25.01.2019 г.  ЧСИ е оставил без уважение възражението за намаляване на адв.възнаграждение.

                            При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

                           Частната жалба е основателна. Съгласно чл.10, т.1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адв. възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т.2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което поради прекомерност то следва да бъде намалено до посочения размер.

                С оглед изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в производството по настоящето дело в размер на 50 лв. – юриск. възнаграждение.

                     Въз основа на изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ Постановление № 590/25.01.2019 г. по изп. дело № 20199200400061 по описа на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на длъжника Г. ф., за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение,и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

               НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските на взискателя Х.М.Л.за адвокатско възнаграждение от  590 лв. на 200 лв.

                           ОСЪЖДА Х.М.Л.ЕГН ********** ***, да заплати на Г. ФОНД, Булстат ********* сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

                       РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

                                                                       

                                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                                                                                           2.