Р Е Ш
Е Н И Е № 260148
гр.Пловдив, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, ХIІ т.с., в открито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ: Симеон Захариев
При участие на съдебен секретар: Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 946 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени главни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД, както и при условията на евентуалност - обратни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
„АНАСОЛАР“ ЕООД, ЕИК *********,
съдебен адрес:*** – адв. И.Д., твърди че в качеството
си на производител на електрическа енергия, е сключило с ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници с №
979/30.01.2013 г. Твърди също, че на основание Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР, ответното дружество е започнало да изкупува от ищеца електроенергия на
определената преференциална цена от 567.41 лв./MWh
само до произведени 1 188 kWh, а произведеното над
това количество електроенергия изкупувало на по-ниски цени. Твърди, че с
решение № 14886/03.12.2018 г. на ВАС, IV-то отделение, е оставено в сила
Решение № 4937/20.07.2017 г. на АССГ по адм.д. №
3247/2016 г., по силата на което Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е
отменено. Предвид обратното действие на съдебното решение, счита че цялото
произведено количество електроенергия за периода 01.11.2016 – 30.09.2019 г.
следва да му бъде заплатено от ответника по преференциални цени. Ето защо,
претендира да се осъди ответника да му заплати сумата 43752.62 лв., представляваща
разлика между заплатената по-ниска цена, на основание отмененото решение на
КЕВР, и дължимата по цитирания договор преференциална цена за процесния период,
ведно с мораторна лихва върху главниците за всеки
един месец, за периода 01.12.2016 до 07.11.2019 г., общо в размер на 7300 лв.,
както и направените по делото разноски.
Ответникът по главните искове „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, оспорва исковете. Признава сключването на процесния
договор, както и качеството на ищеца на производител на електрическа енергия от
възобновяем източник чрез посочената в исковата молба
електро централа. Не спори, че цитираното от ищеца решение СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР е отменено с окончателно решение на ВАС в частта по т.2.14.
Заявява, че след отмяната на това
решение, е прието друго такова от КЕВР – Решение № СП-2/06.03.2019 г., с което
за обекти като този на ищеца е определено нетно специфично производство в същия
размер – 1 188 kWp, считано от 31.07.2015 г.
Заявява също, че договорът, сключен
с ищеца, не е бил действащ през целия период, обхванат от исковата претенция. Твърди,
че за посочени в отговора на исковата молба периоди, ищецът е продавал
произведената електрическа енергия на трети лица – търговци на електрическа енергия,
като се е възползвал от възможността, дадена с чл.31, ал.12 ЗЕВИ. В този период
ответникът не е имал задължение и не е изкупувал електрическа енергия от ищеца.
За първия период, обхванат от
действието на договора, ответникът признава, че е закупувал електрическа енергия
от ищеца над нетното специфично производство /НСП/ на по-ниска от
преференциалната цена, но за това си действие се позовава на чл.31, ал.5, т.1 и
т.2 ЗЕВИ, въз основа на които разпоредби твърди, че е закупил електрическата енергия
по т.нар. цена за излишък на балансиращия пазар. Дори да се приеме, че през
същия период липсва решение на КЕВР за определяне на нетно специфично
производство, то счита, че нетното специфично производство и неговата цена, се
прилагат по силата на закона. Развива подробни съображения в тази насока.
Поддържа, че на изкупуване по преференциална цена, изчислена по реда на чл.31,
ал.11 ЗЕВИ, подлежи само количеството произведена електрическа енергия до
размера на определеното нетно специфично производство /НСП/, а количествата над
този размер се изкупуват по цена за излишък. Поддържа, че по силата на
последните изменения в чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ЗИД ЗЕ, обн.ДВ,
бр.26/2015 г.), са променени условията на договора, като са предвидени различни
цени за изкупуване преди достигане на НСП и след този момент, като тези условия
са задължителни за страните по аргумент от чл.30 на договора. Твърди, че цената
на изкупуване е посочена от самия производител в издадените от него фактури,
което означава, че и двете страни по договора са съгласни, че НСП се прилага по
отношение обекта на ищеца. Като поддържа, че т.нар. НСП произтича от закона,
счита, че същото може да се определи и да се прилага и при липса на решение на
КЕВР в тази насока. Позовава се на §1, т.29 ДРЗЕВИ и счита, че НСП следва да се
определи въз основа на два компонента: усреднената стойност на средногодишно
производство от 1 kW инсталирана мощност на групата
ФЕЦ, в която попада ищеца и усреднената стойност на собствените нужди на същата
група. Първият компонент е определен с решение № Ц-18 на КЕВР и е в размер 1
250 kWh. Вторият компонент счита, че може да бъде
изчислен от електроинженер и зависи от техническите спецификации на конкретния
обект на производство. Въз основа на свои изчисления в тази насока счита, че за
да покрият собствените си нужди, ФЕЦ като тази на ищеца имат нужда средно от 62 kWh
ел.енергия за всеки kW инсталирана мощност. НСП се
получава като от средногодишното производство 1 250 kWh
се извадят собствените нужди на обекта – 62 kWh,
при което се получава 1 188 kWh за 1 kW инсталирана мощност, а за цялата инсталирана мощност на
обекта на ищеца в годишен размер НСП е 116424 kWh.
Произведените от ищеца количества енергия, надвишаващи последната стойност,
поддържа, че следва да се заплащат по цена за излишък. Тъй като законодателят е
съобразил, че тази цена е ниска, същият е дал възможност на производителите да
продават електрическа енергия по свободно договорени цени – чл.35, ал.12 ЗЕВИ.
За една част от процесния период ищецът се е възползвал от тази възможност,
като е продавал енергия на свободно договорени цени по договор с избран от него
търговец. За този период ищецът не е бил част от балансиращата група на
ответното дружество, поради което му се дължи цена за произведена електрическа енергия.
По изложените съображения се иска отхвърляне на исковете. Претендират се
деловодни разноски.
Обратни искове, предявени при условията на евентуалност:
„ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, твърди че на основание чл. 93 ЗЕ, продава на обществения
доставчик –„НЕК“ ЕАД, ЕИК *********, количествата електроенергия, които е
закупило по чл. 31 от ЗЕВИ по цената, на която я е закупило. На основание
посочената разпоредба, твърди, че е сключило с НЕК ЕАД договор за продажба на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници и централи с комбиниран цикъл на производство №
19ИЕ-КС943Е01/01.11.2016 г. като цялото произведено и закупено от „АНАСОЛАР“
ЕООД количество електроенергия, е продадено на НЕК при същата цена, на която е
било закупено. Това поражда правния му интерес, в случай, че дружеството бъде
осъдено да заплати това количество електроенергия при по-висока цена, да се
осъди НЕК ЕАД да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********
разликите между заплатената цена „излишък“ и преференциалната цена, уговорена
между страните, както следва: 4859.97 лв. – за периода 01.11.2016 –
30.11.2016 г.; 1401.29 лв. – неустойка в размер на
законната лихва върху посочената главница за периода 28.01.2017 – 02.12.2019 г.; 4867,04 лв. – за периода 01.12.2016 –
31.12.2018 г.; сумата 1358.72 лв. – неустойка върху посочената
главница за периода 02.03.2017 – 02.12.2019 г.; 342.70 лв – за 14.09.2017; 69.78 лв. – неустойка върху посочената
главница за периода 29.11.2017 – 02.12.2019 г.; 234.03 лв. за 21.09.2018 г.; 23.92 лв. –
неустойка върху посочената главница за периода 29.11.2018 – 02.12.2019 г., 1608.16
лв. – за периода 07.09.2019 – 11.09.2019 г.; 1.34 лв. неустойка върху
посочената главница за периода 29.11.2019 – 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на обратната искова
молба на 04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
Третото лице-помагач „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД оспорва по основание и размер, както главните
искове, така и предявените против него обратни искове на ответника „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД. Възразява, че преференциална цена се дължи
само за количествата до размера на нетното специфично производство, а
надхвърлящите го счита, че следва да се заплащат по цена за излишък на
балансирания пазар. Позовава се на чл.31, ал.5 и §1, т.29 ЗЕВИ. Поддържа, че
ако цялото произведено количество електроенергия се заплаща по преференциална
цена, производителят ще генерира допълнителни приходи и възвръщаемост в повече
от приходите, необходими за покриване на разходите му, включително
инвестиционните и възвръщаемостта, което е в противоречие с посочените
разпоредби. Счита, че отмяната на т.2.14 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. няма за
последица отпадане на нетното специфично производство за обекта на ищеца, тъй
като с чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ са изчерпателно посочени обектите, които са
изключени от приложението на НСП, като в изключенията не попадат фотоволтаичните електрически централи като тази на ищеца по
главните искове. Твърди, че след отмяната на горното решение е прието друго
такова – Решение №СП-2/06.03.2019 г., с което КЕВР е установила, считано от
31.07.2015 г., НСП за обектите като този на ищеца в размер 1 188 kWp. Това решение има обратно действие и незабавно
изпълнение, поради което е приложимо в настоящия казус. Посочва, че това
решение е обжалвано и понастоящем е постановено решение на Административен съд
София град, с което жалбата е отхвърлена. Отделно от това, в отговора на НЕК се
възразява, че продадените на свободния пазар количества електрическа енергия са
изключени от задължителното изкупуване, като в тази връзка се позовава на чл.1,
ал.1 от договора за изкупуване на главния ищец. По иска за неустойка за забава
възразява, че главниците, върху които такава се претендира, не са изискуеми,
същите не са фактурирани от крайния снабдител и за тях не тече срок за плащане.
По изложените съображения моли главните искове да бъдат отхвърлени, а обратните
– оставени без разглеждане, а в случай, че главните искове бъдат уважени –
обратните такива да се отхвърлят като неоснователни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници, който
експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98
kWp в м.
Юртлука в землището на с. Дуванлии, Община Калояново.
Няма спор, че страните по
главните искове – ищецът като продавач и ответникът като купувач, са сключили
договор № 979/30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяеми източници. В чл.1 от договора е
уговорено, че продавачът ще произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез горепосочения обект, а
купувачът ще изкупува количеството произведена и доставена от продавача активна
енергия, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени
нужди или продава по свободно договорени цени по реда на гл.ІХ, раздел VІІ ЗЕ
и/или на балансиращия пазар. Уговорен е 20-годишен срок на действие на договора
– чл.3, ал.1. В чл.4 е уговорено отчитането на произведената енергия да се
извършва със средства за търговско измерване, собственост на разпределителното
предприятие, съответно на база информацията, предоставена от средствата за
измерване, купувачът да съставя протокол, съдържащ данни за количеството
произведена през отчетния период ел.енергия според показанията на електромера,
който протокол се изпраща на продавача не по-късно от три работни дни след края
на отчетния период. В чл.5 е уговорено, че произведената ел.енергия се изкупува
по определена от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай,
съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния
обект. Уговорено е продавачът ежемесечно до 5-то число на месеца да издава и
предоставя на купувача фактура за дължимите суми през предходния месец.
Съответно купувачът да заплаща на продавача дължимите суми по представената
фактура в срок до 10 работни дни от получаване на оригинална фактура,
придружена с подписан от продавача протокол за количеството произведена
електрическа енергия. Според чл.30 от договора, в случай, че по силата на
нормативен или административен акт на компетентен орган се променят условията,
при които се сключва настоящият договор (срок, преференциална цена и др.) и
новите условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в отношенията
между страните, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
Страните не спорят, че
преференциалната цена за електрическа енергия, произвеждана от обекти с
характеристиките на този на ищеца, е определена от ДЕКВР с Решение
Ц-18/20.06.2011 г. и е в размер 567,41 лв./kWh без
ДДС.
С оглед изменението на
разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, считано от 24.07.2015 г., е прието
Решение № СП - 1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т.2.14 от което е определено нетно
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение Ц-18/20.06.2011 г., в размер 1 188 kWh за електрически централи с фотоволтаични
модули над 30 kW до 200 kW.
Няма спор, а това се установява и от приложените решения на Административен съд
София-град и Върховен административен съд, че Решение №СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР в частта му по т.2.14 е отменено с влязло в сила на 03.12.2018 г. съдебно
решение.
Установява се, че след отмяната
на горното решение е прието Решение № СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е
установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена 567,41 лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на
КЕВР, по т.14 за електрически централи с фотоволтаични
модули над 30 kWp до 200 kWp.
Прието е по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че годишното нетно
специфично производство на електрическа енергия на ФЕЦ „АНАСОЛАР-3- Дуванлии“ е
116424 kWh.
От 15.09.2017 г. до 31.12.2017
г., от 22.09.2018 до 31.12.2018 г. купувач на произведената от ищеца
електроенергия е „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, а за периода 12.09.2019
– 30.09.2019 – купувач електрическата енергия над НСП е „Енерджи
МТ“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало и
съществува правоотношение по продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, по отношение на което приложими са
специалните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми
източници. В договора е уговорено ответникът да изкупува цялото количество
произведена от ищеца електроенергия, с изключение на тази, която е необходима
за собствените нужди на последния и тази, която ищецът има право да продава на
трети лица на свободния пазар на електрическа енергия. През процесния период –
ноември 2016 г. до септември 2019 г., ищецът е продавал електрическа енергия и
на трети лица, което се установява от приложените по делото фактури, както и
представените от самия ищец договори за продажба на електрическа енергия,
сключени със същите лица.
Съдът намира, че за неоспорените
от страните периоди: 15.09.2017 г. до 31.12.2017 г., от 22.09.2018 до
31.12.2018 г. и 12.09.2019 – 30.09.2019
г., когато ищецът е продавал електроенергия на посочените по-горе дружества, но
не и на ответното дружество, ответникът няма качеството на купувач, поради
което не дължи заплащане на цена по договора. Нещо повече, в самия договор изрично
е уговорено, че ответникът не дължи заплащане на цена за количествата,
необходими за собствени нужди на производителя, както и за тези, изкупени от
трети лица на свободния пазар на електроенергия, поради което в тази й част
исковата претенция е неоснователна.
През останалата част от исковия
период, процесният договор валидно обвързва страните
като продавач и купувач, поради което ответникът дължи заплащане на цена за
изкупеното от него количество електрическа енергия, произведена от ищеца.
Спорът е каква цена се дължи –
дали т.нар.преференциална цена, определена от ДКЕВР, или т.нар. цена за
излишък, каквато е заплащал ответника.
Съгласно чл.5 на сключения между
страните договор, се заплаща определената от ДКЕВР преференциална цена,
действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в
съответствие с вида на енергийния обект. Приложимото законодателство е ЗЕВИ, в
редакцията си към момента на възникване на материалното правоотношение. В самия
договор, е уговорено, че ако по силата на нормативен акт се променят условията,
при които същият е сключен, и новите условия са задължителни за страните, то те
ще се прилагат в отношенията помежду им, без да е необходимо допълнително
споразумение. При тълкуване на клаузата на чл.30 от договора следва да се
направи извод, че страните са обвързали правоотношението не само с действащото
към момента на сключването му законодателство, но и с евентуални промени в
същото, които са задължителни за тях. ЗЕВИ, както и промените в същия, са
задължителни са субектите, до които последният се отнася – за производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници, за
крайния снабдител и обществения доставчик, в това число за страните по делото,
в качеството им на производител за ищеца и краен снабдител за ответника.
Следователно, спрямо процесното правоотношение следва
да намерят приложение и измененията на условията в договора, настъпили по
силата на закона, и промените в същия след сключването му. Страните са се
съгласили при настъпили промени да не се сключва допълнително споразумение, а
същите да се считат обвързани от променените условия по силата на закона. Така
договореностите относно ценообразуването следва да се считат променени с
изменението на законодателните разпоредби, касаещи същото, в това число с
изменението в чл.31, ал.5 ЗЕВИ със ЗИД ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.), според което общественият доставчик, съответно крайните
снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи производството по т.1. За целия процесен
период в сила е горепосочената разпоредба, която, както се каза по-горе, следва
да се счита за част от съдържанието на договора по силата на чл.30 от същия. Или
с договора ответникът е задължен да заплаща на ищеца преференциална цена до
достигане на т.нар. нетно специфично производство, респективно цена за излишък
– за количествата, надхвърлящи последното.
В §17 ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от
2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е предвидено, че Комисията за енергийно и
водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в
сила на този закон. В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение
№СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г.
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена
567,41 лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР.
От техническата експертиза се
установява, че количествата произведена от ищеца електроенергия са заплащани по
преференциална цена до достигане на определеното с горното решение нетно специфично
производство, а за разликата над него количествата, изкупени от ответника, са
заплатени по цена за излишък, по размера на която спор между страните не
съществува.
Съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ решенията
на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред
Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването им.
Обжалването не спира изпълнението на решението. В посочената разпоредба е
предвидено предварително изпълнение на решенията на КЕВР, като спиране на
изпълнението им, освен на изчерпателно изброените основания, е недопустимо.
Това означава, че за процесния казус е без значение обстоятелството, че горното
решение е обжалвано, тъй като същото е било приложимо през процесния период от
време и валидно е определяло ценообразуването и т.нар. нетно специфично
производство, до което се дължи заплащане на преференциална цена. Съответно,
при наличие на висящ процес по оспорване законосъобразността на това решение,
по което ищецът е страна, настоящият съд не би могъл да извърши преценка за
законосъобразност по аргумент от чл.17, ал.2, изречение второ ГПК, а следва да
се съобрази със същия акт и с неговото предварително изпълнение. При това
положение съдът намира, че ценообразуването и заплащането на изкупените от
ответника количества електроенергия е извършено съобразно изискванията на
закона и договора, поради което вземане за допълнителна цена в полза на ищеца
не възниква и за периодите, в които същият е продавал електроенергия над НСП на
ответника.
В §1, т.29 ДР ЗЕВИ е дадено
определение на понятието „нетното специфично производство на електрическа енергия“. Според закона това е средногодишното производство
на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане
на собствените нужди. Ръководейки се от това определение, техническата
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните, е достигнала до извод, че НСП за централата на ищеца
е в размер 1 188 kWh от 1 kW
инсталирана мощност, което е приблизително равно и по-малко от това, определено
от КЕВР. При това положение, дори да се игнорира решението на КЕВР, което
ищецът счита за незаконосъобразно, то ценообразуването е съобразено със закона
– чл.31, ал.5 ЗЕВИ и с договора – чл.30, тъй като по преференциална цена е
заплащано до достигане на нетното специфично производство така, както същото е
определено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ.
Ето защо съдът намира, че
исковете на „Анасолар“ ЕООД, за присъждане на разликата
между преференциалната цена и цената за излишък, по която е платена
произведената от ищеца през сочения от него период електрическа енергия, са
недоказани по своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Неоснователни
са и следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове
за присъждане на обезщетение за забава, които са обусловени и следват съдбата
на главните.
При отхвърляне на главните искове
не възниква процесуално условие за разглеждане на обратните искове, предявени
като евентуални, поради което по същите съдът не дължи произнасяне.
При този изход на спора и с оглед
заявеното от ответната страна искане, на същата следва да се присъдят разноски
на основание чл.78, ал.3 ГПК, в това число юрисконсултско възнаграждение в
размер 300 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер 400 лв., общо 700 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете на „АНАСОЛАР“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:*** – адв. И.Д., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37,
за заплащане на сумата 43752.62 лв.,
представляваща сбор от разликата между дължимата преференциална цена в
размер 567,41 лв./kWh без ДДС за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW, и реално платената цена за произведеното и продадено
количество електрическа енергия от ФЕЦ „АНАСОЛАР-3- Дуванлии“ за периода 01.11.2016
до 30.09.2019 г., включително, по договор № 979/30.01.2013 г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
подаване на исковата молба на 07.11.2019 г. до окончателното плащане, както и иска
за заплащане общо на сумата 7300 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главниците за периода 01.12.2016 г. до 06.11.2019 г.
Решението е постановено при
участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8, като трето лице-помагач на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „АНАСОЛАР“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, сумата 700 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: