Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №      /28.08.2020г.                                                                     гр.Търговище

   в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На двадесет и четвърти август                                                 2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

        ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                  БИСЕРА МАКСИМОВА

                                                              

Секретар:Анатолия Атанасова

като разгледа докладваното от председателя на състава  в.гр.д.№146 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против решение №86/25.02.2020г., постановено по гр.д.№1154/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против ответника М.С.С. *** осъдителен иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата 130.40 лв., претендирана по договора за потребителски кредит №**********/25.04.2018г. договорна лихва за периода 06.06. 2018г.-14.08.2018г. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.П.Н. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният  осъдителен иск за заплащане на сумата от 130,40лв. договорна лихва за периода от 06.06.2018г. до 14.08.2018г. по договор за потребителски кредит №**********/25.04.2018г. е обоснован с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

Назначеният особен представител на ответника-адв.П.Н. *** оспорва  исковете с възражение за нищожността на договора.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №**********/25.04.2018г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 600 лв. за 11 месеца, при ГПР 49.88 %, ГЛП 41.17 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 660.55 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 1 390.95 лв.

Заемодателят претендира дължимост на договорната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, допускаща ГПР по кредита петкратно да надвишава законната лихва и с довод, че петкратният размер е относим и към ГЛП, който в случая е 41.17% и уговорката е съобразена с добрите нрави.

Видно от договора, обаче, стойността на допълнителния пакет услуги в размер на 660.55 лв.лв.(надхвърляща размера на основното задължение от 600 лв.) не е включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.88%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ответникът следва да върне само получената главница от 600 лв.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

       Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №86/25.02.2020г., постановено по гр.д.№1154/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.Со-фия, ЕИК *********  против ответника М.С.С. ***, ЕГН:********** осъдителен иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата 130.40 лв., претендирана по договора за потребителски кредит №**********/25.04.2018г. договорна лихва за периода 06.06. 2018г.-14.08.2018г., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

                                                                                       1.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                             

                                                                                                       2.