Р Е
Ш Е Н
И Е №119
гр.Враца,
04.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 07.06.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Лилия Горчева
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 138 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Р.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.М. от
САК, e предявил пред ОС Враца иск да се осъди Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А.
П. Л.
и Р.К.Д., да заплати на ищеца сумата от 100 000,00лева, представляваща дължимо обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените и търпени
болки и страдания, свързани със загубата на неговата сестра Г.К.А.,
починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г., причинено от противоправното
виновно поведение на Г.Б.А. с управлявания от него лек автомобил марка „Нисан“
модел „Пимера“ с per. № ***, който
автомобил към този момент е бил застрахован в ответното дружество по
застраховка ГО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждане 17.04.2014 г до окончателното й изплащане. В съдебно заседание проведено на
07.06.2019г, процесуалния представител на ищеца е направил искане за намаляване
на исковата претенция с 30 000лева. С протоколно определение е допуснато на основание чл. 214 ал. 1 ГПК намаление на исковата претенция с 30 000 лв.
и искът се счита предявен за сумата от
70 000 лв.
Ответникът е оспорил изцяло предявения иск, навеждайки
доводи за недопустимост и неоснователност.
На
основание чл. 220 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран водачът на лекия автомобил марка „Нисан“ модел „Пимера“ с per. № *** - Г.Б.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/Обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005 год., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно-автотехническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза.
В исковата молба се твърди, че на 17.04.2014 г. около
18:00 часа Г.К.А. пътувала на
предна дясна седалка в управлявания от Г.Б.А.
лек автомобил марка „Нисан“ модел „Примера“ с per. № ***. Движили са се
по междуселищен път II-15 с посока на движение гр. Враца - гр. Оряхово за с.
Борован. На км. 9+378 в м. „Скорошата“ водачът А., при мокра настилка, загубил
контрол върху управляваното от него МПС и с постъпателно въртеливо движение,
обратно на часовниковата стрелка, странично и напред навлязъл в лентата за
насрещно движение, където последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил
марка „Сеат“ модел „Кордоба“ с per. № ВР 8682 ВХ. В резултат на удара е причинена
смъртта на пътуващата до водача Г. А..
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано НОХД № 529 по описа за 2014 г. на Окръжен съд - Враца, Наказателно отделение, което е приключило с постановена Присъда № 27 от 09.12.2014 г., влязла в законна сила на 09.11.2015 г., с която Г.Б.А. е признат за виновен, за това че на 17.04.2014г. при управление на МПС марка „Нисан“ и модел „Пимера“ с per. № *** без да е правоспособен водач и в пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.А. - негова дъщеря.
Починалата в резултат
на злополуката Г. е сестра на ищеца Р.Г.А.. В исковата молба се твърди, че
двамата израснали в едно домакинство и били привързани един към друг, като
имали изградена силна връзка по между си, били много близки и задружни. Г. била
с две години по- малка от брат си, като близката възраст между двамата ги
направила неразделни, те много се обичали и се подкрепяли. Р. закрилял
по-малката си сестра и винаги я защитавал пред всички.
Според изложеното в
исковата молба ритъмът на живот на ищеца сега е изцяло подчинен на скръбта от
голямата загуба. Без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си.
Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Г.Г.А.
била добра и любяша сестра, която неотлъчно е била до семейството си. Моралните
страдания на ищеца и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще го съпътстват през целия живот. Психиката му е белязана
завинаги с травмата от загубата на любимата му сестра Г., неспокоен е, често
сънува кошмари и плаче насън.
Към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие процесният лек автомобил марка:
„Нисан“, модел: „Примера“, с per. № *** е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в „ЗАД ОЗК- Застраховане” АД с
полица № 23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г. до 23.02.2015 г.
В исковата молба се
изтъква, че съгласно Тълкувателно решение №1 /2016г от 21.06.2018г по
тълкувателно дело №1/2016г ОСНГТК на ВКС се разшири кръга от лица, легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък. Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт при ПТП е всяко лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Предвид, което се излага становище, че за ищеца Р.Г.А. е
налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.
С
депозирания отговор е оспорен изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по
основание и по размер.
С отговора на първо място е
оспорена активната процесуална легитимация на ищеца относно претенцията за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Намира последното за недължимо и
необосновано, като се изтъква, че според
мотивите на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС "обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и
главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетение съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД." Твърди, че между починалата и
ищецът не е изградено особено близка и трайна житейска връзка. Не намира за
доказано обстоятелството, че ищецът търпи значителни морални болки и страдания
с продължително проявление във времето. Изтъква се, че процесното събитие настъпва през 2014г. и счита, че
няма каквато и да било логика едва сега нов кръг от лица да претендират
обезщетения и не е известно каква е причината едва сега да се завеждат такива,
ако действително през времето са търпени и се търпят вреди
На второ
място оспорва изключителната вина на водача Г.Б.А. за причиняване на вредоносния
резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Счита, че процесният пътен инцидент не е
настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД МПС .
На
следващо място място е оспорен механизма на настъпилото ПТП. Излага се становище, че описания
в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се.
Поддържа, че в конкретния
случай вина за получените увреждания има и починалата. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от Г.К.А.. Счита, че
починалата е била наясно с обстоятелството, че се качва в моторно превозно
средство, управлавяно от неправоспособен водач. Поддържа се становище, че А. е
била запозната и с факта, че шофъорът е в нетрезво състояние, предвид че
двамата са били близки роднини, а не случайни познати. Счита, че с това си поведението А. се е изложила на изключително
висок риск. Не на последно място
твърди че починалата се е возила без предпазен колан. Според процесуалния
представител на ответника от данните по делото е видно, че А.
е без значителни наранявания, но за сметка на това Г. А. е починала. Поддържа
се, че поради липсата на поставен предпазен колан тялото на А. се е движило
свободно в купето на автомобила, при което е създадена възможност за удари в
твърди повърхности и въз основа на това тя е получила съответните фатални
наранявания. Приносът на починалата е основание за намаляване
размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай починалата е създала реална възможност за настъпване
на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно
установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на
починалата, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване.
Оспорва исковете и по размер.
Счита размера на иска, предявен по чл. 226, ал. 1 (отм) във вр. с чл. 223
(отм.) от Кодекса на застраховането за неоснователно завишен и прекомерен,
както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по
изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на ищеца, че в
следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят
претендираните размери на застрахователно обезщетение от 100 000 лева (сто
хиляди) лева. Счита, че същите са предявени и в изключително
завишени размери. Излага становище, че ищецът не доказва да е търпял
неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от
100 000 лева. Оспорва се размера на исковете, предявени по Кодекса на
застраховането, като заявени в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, настъпило като
резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Излага
становище, че на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да бъде намален,
съобразно приноса на починалата. Съгласно съдебната практика обективното
съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е
Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Таня Митова).
Оспорена
е и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и
началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност
на главния иск.
На отделно основание, счита иска по
акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за
забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не
дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за
неимуществени вреди, тъй като отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна.
Извън
горното, оспорва претенцията относно лихвите като недължима поради изтекла
погасителна давност.
В
депозираната допълнителна искова молба процесуалният представител на ищеца
застъпва становище, че напълно неоснователно е оспорването от страна на
ответника на активната процесуална легитимация на ищеца Р.Г.А. относно
претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Необосновано е и
оспорването от страна на ответника, че между починалата Г. и ищецът не е
изградена особено близка и трайна житейска връзка.
Поддържа,
че Р.А. е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск, тъй като между него
и починалата Г.К.А.- негова сестра, е съществувала дълбока и силна емоционална
връзка, двамата са били изключително близки, живеели са в едно домакинство и много са се обичали. В
допълнителната искова молба се излага становище, че Р.А., като лице преживяло значителни морални болки и
страдания от смъртта на най-близкия си човек- собствената му сестра, е налице
несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.
В
допълнителната искова молба се излага становище за неоснователност и необоснованост на оспорването от страна на ответника на изключителната вина на водача Г.Б.А. за причиняване на вредоносния резултат. Неоснователно
е и направеното оспорване на механизма на настъпилото ПТП.
Представената с исковата молба като писмено доказателство Присъда
№ 27 от 09.12.2014г., постановена по НОХД № 529/2014г., по описа на Окръжен
съд- Враца, която е влязла в законна сила по безспорен начин установява, че
водачът Г.Б.А. е признат за виновен, за това че на 17.04.2014г., при управление
на МПС марка „Нисан“, модел „Примера“, с per. № *** без да е
правоспособен водач и в пияно състояние е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Г.К.А..
Счита за напълно неоснователно и недоказано възражението на ответника, че произшествието
е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалата Г.К.А.,
която като пътник в процесния автомобил, не е използвала
предпазен колан, с което е допринесла за настъпването на вредите.
Изразява
несъгласие и с възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Г. А., която
според ответника „е била наясно, че се качва в моторно
превозно средство, управлявано от неправоспособен водач ", както и „ че А.
е била запозната и с факта, че шофьорът е в нетрезво състояние ".
Счита за неоснователно и оспорването
от страна на ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и
твърденията, че същият е прекомерно завишен. Болките и страданията, които
ищецът е претърпял и продължава да търпи в резултат от смъртта на своята
сестра, това, че ритъмът му на живот е подчинен изцяло на скръбта от голямата
загуба и че без съмнение ще изпитва болки и ще скърби цял живот за сестра си,
загинала така нелепо и неочаквано, са обстоятелства, които са релевантни за
размера на застрахователното обезщетение и следва да бъдат взети предвид. В този смисъл счита, че размерът на търсеното
обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни
казуси.
На следващо място за акцесорният
иск за присъждане на законна лихва, счита, че следва да намерят приложение
законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е
категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако Съдът уважи
главния, следва да уважи и акцесорния.
С
отговора на допълнителната искова молба се поддържа подадения отговор на искова
молба по аргументите, посочени в него. С депозираната писмена защита се въвежда и довода за недопустимост на иска,
поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по чл.498 КЗ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за
родствени връзки/стр.20-21/ се установя, че ищецът Р. Г.А. и
починалата след ПТП Г.К.А. са
брат и сестра.
Съдът с изготвения доклад, обявен за
окончателен с протоколно определение от 07.06.2019г, на основание чл.300 ГПК, е
приел за безспорни обстоятелствата приети в приложената присъда, а именно, че
на 17.04.2014г. Г.Б. Борисов без да е правоспособен водач на МПС и в пияно
състояние с 0.65 промила алкохол в кръвта, в нарушение на правилата за движение
по чл.20,ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия скорост, в нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП,
като не е контролирал непрекъснато превозното средство и в нарушение на чл.150
от ЗДвП-като неправоспособен водач, по непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.А..
За безспорно е прието също, че към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие процесният лек
автомобил марка: „Нисан“, модел: „Примера“, с per. № ***, собственост на П.С.-племенник на деликвента, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в „ЗАД ОЗК- Застраховане” АД с
полица № 23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г. до 23.02.2015г.
По делото са допуснати и изслушани две
експертизи: съдебно медицинска и съдебно автотехническа. Заключенията на
експертите не са оспорени от страните и се приемат от съда като обективни и
компетентни.
Вещото лице
изготвило автотехническата експертиза е констатирало, че лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Примера“, с per. №
*** е бил оборудван на предните седалки и задните две седалки с триточкови
инерционни обезопасителни колани.
Според
вещото лице тежки наранявания са получили пътниците, возещи се от дясната
страна на купето на автомобила. В заключението си вещото лице е посочило, че Г.К.А.
е била пътник, седящ на предната дясна седалка с правилно поставен колан. вещото
лице е посочило, че съгласно експертната практика, ефективността на коланите е максимална при скорост до 60-65км.ч.
Според експерта
Ф.Т., извършил медицинската експертиза, Г.К.А. е получил съчетана травма
изразяваща се в:
- закрита
черепно-мозъчна травма - кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Мозъчен оток,
разкъсно-контузна рана по типа на „скалп” на меките тъкани на черепа
(окосмената част на главата): охлузвания, кръвонасядания и оток на дясна лицева
половина.
- гръдна травма -
контузия на белия дроб.
- коремна травма -
пуквания на черния дроб и далака, контузия на десния бъбрек, кръвоизлив в
коремната кухина и малкия таз. Разчленяване на таза.
- охлузвания и
кръвонасядане на тялото и крайниците.
-трупна
картина на бързо настъпила смърт от остра кръвозагуба тъмна - течна кръв и
остра анемия на вътрешни органи.
По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети
- удари върху твърди тъпи предмети, както и от общото сътресение на тялото и
могат да бъдат получени по начин и време посочени в делото, т.е. в условията на
ПТП травма в купето на лек автомобил.
Причината за смъртта
на А. е съчетаната травма довела до остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност' - състояние несъвместимо с живота.
Смъртта на А. е причинена от сблъсъка на
тялото и главата с твърди части в купето на автомобила и е настъпила вследствие
образувалият се кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, който в своята
еволюция е довел до общомозъчен оток с последваща компресия и парализа на
жизнено важни мозъчни центрова - дихателен и сърдечно-съдов.
Смъртта е в пряка причинна връзка с
посоченото ПТП и получената в резултат на това съчетана травма
За доказване на твърдението на ищеца за
претърпени от него болки и страдания от смъртта на сестра му Г. А. по делото са
събрани гласни доказателства.
Св.Б. Н., сестра на ищеца, твърди,
че часове преди произшествието всички били вкъщи с изключение на баща й, който
се прибрал от работа привечер и след това семейството тръгнало за с.Борован. Н.
твърди, че не е виждала баща си да употребява алкохол, както и че по нищо не
личало да е пил. Разбрала за това едва след произшествието, когато в болницата
й го съобщили полицаите. Заявява, че баща й имал свидетелство за
правоуправление, но сама не го е виждала. Н. също пострадала при произшествието.
Ищецът веднага отишъл в болницата, бил много разстроен, незнаел как да й съобщи
за Г. и много плакал. Свидетелката твърди, че ищецът и пострадалата Г. живеели
заедно в една стая. Били си много близки, тъй като били на приблизително
еднаква възраст. След смъртта й се чувствал самотен и не искал да спи в тяхната
стая. Според Н. ищецът още не може да приеме случилото се и страда от липсата
на сестра си. Свид.Т. Н. твърди, че към момента на катастрофата Р. и
Г. живеели заедно, деляли една стая и може да се каже, че били неразделни.
Отношенията им били близки. Той я защитавал и я водел навсякъде с него. Тя направо го боготворела, страшно много го
обичала и държала на него.На самото погребение Р. бил много разстроен, плачел и
не искал да говори. От разговори с ищеца разбрал, че е страшно наранен, мъчно
му е, тъжно му е, не искал да стои в стаята, в която е стоял със сестра си.
Според свидетеля ищецът се е променил. Станал е по-нервен, по-избухлив. Според
свидетеля личи си, че вътрешно не е преодолял болката по родител и сестра. Свид.
Г. Б. – приятелка на Р. от 10 години. В момента живеят на семейни начала с
него. Към момента на катастрофата Р. и Г. са живели в едно домакинство, в една
стая. Били в доста близки отношения и въобще цялото семейство били доста
сплотени. Когато му съобщили за катастрофата, той изпаднал в шок, почнал да
вика, да блъска, искал да отиде да види какво става. Той доста тежко приел
новината за смъртта на майка си и сестра си и до днес не може да се отърси от
това нещо. Той сега е по-нервен, преди не бил такъв, за най-малкото нещо
започва да вика, да се сърди, а преди
това бил доста спокоен човек, не повишавал тон. Татуирал си над двете гърди
майка си и сестра си, а навсякъде в къщи имало техни снимки. Той често посещава
гробовете на майка си и сестра си, дори когато му казали, че не бива, защото
чакат дете, продължава ходи.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди
е с правно по чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има вторичен
характер трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
В случая са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователна
компания Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане” АД. Неоснователно
е въведеното с писмената защита възражение за недопустимост на иска, поради
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по чл.498 КЗ. Както се установи
по делото пътно транспортното произшествие е настъпило на 17.04.2014г, т.е. при
действието на КЗ /Обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005 год.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, в който няма норма визираща такова изискване.
Както ответникът сам подчертава в писмената си защита нормата на чл.498 КЗ в сила от 01.01.2016г е процесуална и има действие от влизането й в сила.
Няма как въз основа на §22 от КЗ да й се придаде обратна сила, тъй като този
параграф касае събития настъпили след 01.01.2016г, но при действието на
застрахователни договори, сключени преди тази дата.
Безспорно установени от събраните
доказателства са следните обстоятелства: Г.К.А. е починала на 17.04.2014г в следствие
на ПТП с лек автомобил Нисан“, модел: „Примера“, с per. №
***, който към този момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност
съгласно полица №22113002737302, сключена с ответното дружество на 18.11.2013г
Не се спори между
страните, а и се установява от представените доказателства, че ищецът е брат на
починалата Г.К.А..
От приложената присъда и
изслушаните експертизи безспорно се установи, че причината за настъпилото ПТП е, че Г.Б. Борисов без да е
правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65 промила алкохол в кръвта,
в нарушение на правилата за движение по чл.20,ал.2 от ЗДвП, като е управлявал
автомобила с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия скорост,
в нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
превозното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП-като неправоспособен водач,
по непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.А..
С оглед възраженията на ответника
спорни по делото са следните обстоятелства: има ли ищеца има право да получи
обезщетение във връзка със загубата на своята сестра и в какъв размер, както и
по въпроса била ли е пострадалата Г. А. с предпазен колан и знаела ли е за
обстоятелствата, че водачът на лекия автомобил е неправоспособен и е употребил
алкохол преди да предприемат фаталното пътуване.
По
тези спорни въпроси са събрани гласни доказателства, назначени са
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
Кръгът от лицата, легитимирани да
получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република
България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016
г., ОСНГТК на ВКС обаче, с оглед развитието на обществените отношения,
задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското /
в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания за
справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на Пленума на ВС и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда
при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че
обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и че са
настъпили в резултат на нейната смърт сериозни/като интензитет и
продължителност/морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищецът, като
брат на пострадалата при пътно-транспортно произшествие Г. А. попада в кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщтетени справедливо при доказана особено
близка връзка с починалата.
За установяване на неимуществените
вреди, за които ищецът претендира обезщетение са ангажирани гласни
доказателства. Данните изнесени от св. Б. Н. и Г.Б. - съответно сестра и
приятелка на ищеца, съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост
на свидетелите от изхода на делото, предвид роднинските отношения с ищеца. Съдът
кредитира изцяло техните показания, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал и се подкрепят от него.
Тези доказателства дават основание на
съда да приеме, че между ищеца и починалата Г.К.А., която е негова сестра, не е
съществувала единствено формална роднинска връзка, а е съществувала здрава,
продължителна и дълбоко емоционална връзка, тъй като отношенията им се базирали
на привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищецът е понесъл твърдените морални
болки и страдания от смъртта на сестра си. Той още не е
преживял внезапната загуба, в каквато насока са показанията на всички разпитани
по делото свидетели. Тези характеристики сочат, че отношенията им
изпълват съдържанието "изключителност",въведен с ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС и дават основание да се присъди обезщетение на ищеца за
преживените от него неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сестра
му Г.К.А..
Предвид
горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението.
Специфичното
при неимуществени вреди,
причинени от смъртта на близък е, че те имат много по-дълго проявление. При
определяне на дължимия размер следва
да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това
трайно проявление във времето,
обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите. Следва да се
отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително
интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална
подкрепа, грижи
и внимание.
Според
разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ, размерът на обезщетението се определя
съгласно методиката,утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ, който предвижда, че
ще се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.
Съгласно
§96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено
обратно действие, с оглед изричната норма на §96,ал.3, до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/, същата
трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон/ обезщетението
за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в
размер до 5000лв.
Спорният правен въпрос по делото е дали тази разпоредба
противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения,
като представителят на ищеца се позовава на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и
Съвета на ЕС.
Съдът намира, че
подобен подход за определяне размера на обезщетение противоречи на първо място
на принципа на справедливостта, съгласно чл.52 от ЗЗД.
На следващо място противоречи на
европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ, с последния в националното
законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които
специалната, касаещи застраховка "Гражданска отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Относими към
процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи
обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното
законодателство.
Предвиждайки, че при смърт на лице
се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-малък от лимитите на
Директивата, даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с
чл.9,ал.1 от директивата, според който "Без
да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в чл.3, да
бъде задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми:а/в случай
на телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал
или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите и б/в случай на
имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя
на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в
чл.226 от КЗ/отм./, възпроизведена е и в чл.492 от КЗ. Според чл.346 от КЗ, застрахователната
сума/лимит на отговорност/ е "договорената между страните или определената
с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща
горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице." Въвеждането на
застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в
действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която
е част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие
с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде
ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет
с в Директива 2009/103/ЕО.
Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с
разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не
е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна – член на
Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на
директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права,
свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи следва
да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и Директива
2009/103/ЕО да намери непосредстевно приложение, като се дерогира прилагането
на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000
лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението
според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да
съобразява фиксирания размер на обезцщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Във връзка с
приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на отправено
преюдициално запитване-Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/с
докладчик съдия Ал.Арабаджиев/, в което съдът е отговорил, че "държавите
-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на
правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не
могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие".
Тълкуването, което съдът дава е, че "Член 3,§1 от Директива 72/166 и чл.1 параграфи
1 и 2 от Втората директива 84/5,трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората
директива 84/5.
Ето защо, при зачитане на горните
актове и решения, съдът приема, че в процесния случай, за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период-април
2014 г.,които съгл.§27 ал.1,т.2 от ПЗР на КЗ са: за всяка събитие при две или повече пострадали лица до 10 000
000 лв. и обезщетението дължимо на ищеца, следва да се определи по
справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в
§96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.
От показанията на всички свидетели се установява, че ищеца и сестра му приживе били много привързани един към
друг, живеели в една стая и били почти неразделни, поради близката им възраст.
Между тях имало силна емоционална връзка. Според св. Т. Н. Г.К.А. много обичала ищеца и направо го боготворела. Всички свидетели са
категорични, че ищецът много тежко е
понесъл вестта за смъртта на сестра си. Всички свидетели установяват голямата
мъка, която е изживял при погребението на сестра си, както и обстоятелството, че и до настоящия момент същият
продължава да тъжи за нея, като редовно посещава гроба й. Според думите на св. Г.Б. дори татуирал ликът й на гърдите си. Според всички
свидетели ищецът преди този трагичен момент бил спокоен и весел, но след
трагедията се променил, като станал по-нервен и по-избухлив. Съдът цени
показанията на свидетелите, тъй като те имат преки и непосредствени впечатления
както от отношенията на ищеца и сестра му приживе, така и за емоционалното
състояние на ищеца след смъртта на Г.К.А.. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по
делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви и житейски логични са.
При определяне на заместващото
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на сестра,
към когото ищецът е бил силно привързан, ще го съпътства през целия му живот. И
впоследствие той ще бъде лишен както от емоционалния контакт, така и от нейната
морална подкрепа и духовна опора. Следователно, болките и страдания, които
ищецът ще продължава да изпитва от загубата на сестра си, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Предвид доказаната трайна и дълбоко емоционална връзка
между ищеца и загиналата Г. А., настоящият състав намира за справедливо
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания в размер на 70 000 лв..
Следва да бъде разгледано и заявеното
от ответника възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата. Съпричиняване ще е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалата, като участник в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Формирана е
практика на ВКС, според която при преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат на ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършеното от
страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Възражението на ответника,че
вредоносния резултат е последица и от
факта, че пострадалата е била без предпазен колан, съдът приема за неоснователно.
Причина за смъртта на А. са тежката черепно мозъчна травма, травмата на гръдния кош и на коремни органи, които са получени от удари с или върху твърди тъпи
деформирани части от купето. От заключенията на двете експертизи се
установява, че Г. А. е била с поставен колан, но въпреки това е получила тежки
наранявания, несъвместими с живота, тъй като експертите са категорични, че при
страничен удар както е в настоящия случай и при установените скорости на двете
коли коланите са неефективни.
На следващо място
следва да бъде обсъдено и възражението на ответника, че пострадалата е знаела, че се качва
в автомобила на
неправоспособен шофьор, употребил алкохол и по този начин съзнателно се е
поставила в опасност. Съобразно с приетото Тълкувателно
решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, това поведение е рисково и
пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е
проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на
когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при
проявена нормална дължима грижа. Това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.
Съдът приема, че
не е установено рисково
поведение от страна на Г. при пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил
алкохол, тъй като няма данни, че е налице знание за този факт или възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. От показанията на
свидетелката Б. Н. е видно, че баща им Г.Б.А.
не е пил алкохол вкъщи преди пътуването и видимо не е имал признаци, че
употребявал алкохол преди да се завърне от работа. Наистина в мотивите на
приложената присъда е отбелязано, че Г.Б.А.
е признал, че до обяд е пил вино вкъщи, но както установява свидетелката
Н. тя и пострадалата Г.К.А. по това време са били на училище и няма как да са
били свидетели на това поведение на баща им. Наистина свидетелката е сестра на
ищеца и пострадалата, но показанията й не следва да бъдат игнорирани, тъй като
същата споделя лични впечатления, а и тя също е пътувала в колата като не
разбрала, че водачът ще шофира след употреба на алкохол. Пострадалата Г.К.А.
към момента на ПТП е била непълнолетна и
това
поставя под въпрос
възможността й за по-добра преценка на състоянието на шофьора. Недоказано е и
възражението на ответника, че пострадалата е знаела, че шофьорът е бил
неправоспособен. Както се посочи по-горе пострадалата е била на 15г
непълнолетна и съответно няма данни да е имала информация относно годността на
баща й да управлява МПС. По
делото няма събрани други доказателства в подкрепа на твърдението на ответника,
че тя е игнорирали риска, поради което съдът приема, че не е доказан обективен принос от страна на пострадалата.
Основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от деня
на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Съгласно разпоредбата на
чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на
договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД
и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищeцът е увреден от ПТП на 17.04.2014 г. и съобразно
горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" дължи от тази дата законната лихва до
окончателното изплащане. Ответникът е противопоставил възражение за погасяване
по давност на тази лихва, за която е предвидена по чл. 111, б. "в" ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от деня на увреждането
17.04.2014 г. до 29.10.2015 г. /исковата молба е депозирана на 29.10.2018г. /, за който период вземането за лихва е погасено
по давност, поради което следва да се присъди законна лихва от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане
на присъдените обезщетения.
При този изход на спора и
обстоятелството,че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенцията следва да се заплати от осъдения ответник.Така, съгласно чл.1 от
Тарифа за държавните такси,които съдилищата събират по ГПК,дължимата държавна
такса е в размер на 2800лв.,която ответникът следва да заплати по сметка на
ВрОС. Следва да бъде осъден да заплати и изплатените от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица в размер на 100 лв
Видно от представеният по делото
договор за правна защита и съдействие/л.5/,представляващият ищеца адвокат Р.М.
от САК е предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие-чл.38
ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на адв.Р.М.,****** и адрес на
дейността:гр.София,ул."Цар Асен" №1,ет.4,претендираното
минимално възнаграждение определено по
реда на Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения , а
именно сума в размер на 2630 лв.и 526 лв. ДДС или общо сума в размер на 3156
лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, предствлявано от представлявано от А. П.
Л. и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.А., ЕГН:
**********, адрес: ***, сумата от 70 000лв./ седемдесет хиляди лева/, представляваща дължимо обезщетение за причиняване на неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените и търпени
болки и страдания, свързани със загубата на неговата сестра Г.К.А.,
починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г., причинено от противоправното
виновно поведение на Г.Б.А. с управлявания от него лек автомобил марка „Нисан“
и модел „Пимера“ с per. № ***, който
автомобил към този момент е бил застрахован в ответното дружество по
застраховка ГО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2015 г
до окончателното й изплаща, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на законната лихва за периода от 17.04.2014г/датата на
увреждането/ до 29.10.2015 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, предствлявано от представлявано от
Александър П. Личев и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.М.,****** и адрес на дейността : гр.София , ул."Цар Асен"
№1, ет.4 , адвокатско възнаграждение от 3156.00лв./ три хиляди сто петдесет и
шест лева/ с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, предствлявано от представлявано от А. П.
Л. и Р.К.Д. да заплати по сметка на ВрОС сумата от 2900,00/ две хиляди и деветстотин/лева, от която държавна такса в
размер на 2800,00лева и 100,00лева – платено възнаграждение по назначената СМЕ.
Решението е постановено при участие на Г.Б.А.,
с ЕГН **********, с адрес:г*** като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: