РЕШЕНИЕ
гр. София,
04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, осми първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Вутева и прокурор Малчев, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 242 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 336 и сл. от ГПК.
Образувано е по
искова молба на Ц.Г.Р. *** за поставяне под запрещение на М. Г.Л. ***.
В исковата молба
ищцата твърди, че синът й М. Г.Л. страда от умствена изостаналост и
заболяването му се задълбочило сериозно през последните няколко години. Предвид
умствената му изостаналост ответникът бил на нивото на малко дете. Били правено
опити да му бъде „купена" къщата, в която живее в с. М., както и редовно
някой взимал пенсията му или той я губел. МолитЕ.та сочи, че вече е на години и
не може да се грижи непрекъснато за ответника, и изпитва основателно
притеснение, че той може да бъде подведен да извърши разпоредителни действия с
къщата и пенсията си. Отправено е искане за поставяне на ответника М. Л. под
запрещение.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда при условията на чл. 29, ал. 2 от ГПК особен представител адв. В. С., оспорва иска. Сочи, че в представените
писмени доказателства не са налице данни^за наличие на предпоставките за
поставяне на ответника под запрещение - от представеното с исковата молба
експертно решение, според което ответникът е диагностициран с лека умствена
изостаналост, не може да се направи извод, че същият не е в състояние да се
грижи за своите работи.
Представителят на С.о.п. заявява становище за недоказаност на
предявения иск с искане за отхвърлянето му.
При преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Ответникът М. Г.Л. е син на ищцата Ц.Г.Р.,
което се установява от представеното удостоверение за раждане.
С експертно решение
на ТЕЛК № 201/04.12.2019 г. към „II МБАЛ - София" ЕАД ответникът е преосвидетелстван с определена 78 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години поради общо заболяване
„лека умствена изостаналост, захарен диабет тип 2".
Според представения
амбулаторен лист № 031617 от 02.06.2021 г. на д-р Е. С., при проведен на
ответника преглед с основна диагноза „лека умствена изостаналост" е
установен психичен статус: напрегнат, контактен, ориентиран всестранно за
време, място и собствена личност, емоционално - тревожен, волево -импулсивен,
памет и интелект на ново лека умствена изостаналост.
При разпита му пред съда по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК ответникът
отговаря спокойно и адекватно на зададените му въпроси относно самоличността,
семейното положение, местоживеенето, бита и социалния му статус, роднинския му
кръг и отношения, както и здравословното му състояние. Сочи за проблеми с трети
лица по повод къщата, в която живее. Ответникът е в нормален външен вид, няма
говорни проблеми, изглежда спокоен и ориентиран в обстановката. Същият не се
намира в лечебно заведение.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявената молба с правно основание чл. 5 от
ЗЛС е допустима - молбата за поставяне на ответника пълно запрещение изхожда от
близък роднина /майка/, който е активно легитимиран с оглед разпоредбата на чл.
336, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС, под пълно запрещение се поставя лице, което
поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба пълнолетните с такива страдания, чието
състояние не е така тежко, за да бъдат поставено под пълно запрещение, се
поставят под ограничено запрещение.
Следователно, за да
допусне поставянето под запрещение /пълно или ограничено/, съдът следва да
установи, от една страна, че са налице медицинските данни за това /т. нар.
медицински критерий/, а именно, че лицето страда от душевна болест или
слабоумие, и от друга страна, че то не е в състояние съзнава смисъла и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за
своите работи - /т. нар. юридически критерий/. Двете изисквания трябва да са
налице, за да се постави ограничаване дееспособността или обявяване пълната
недееспособност на лицето.
В случая от писмените доказателства се
установява, че ответникът страда от умствена изостаналост, следователно -
налице е медицинският критерий по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
Не са налице, обаче, доказателства за втората предпоставка, а именно
невъзможност ответникът пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите
лични и имуществени интереси. Както бе посочено, не всяко лице, което страда от
психическо заболяване, подлежи на ограничаване в неговата дееспособност.
Необходимо е още да се установи неговата неспособност да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си.
От събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че поради заболяването си
ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си
и да ръководи постъпките си. От непосредственото изслушване на ответника пред
съда не може да се направи извод за такова негово състояние, което да налага
поставянето му под пълно или ограничено запрещение. Както бе посочено по-горе,
при разпита му в съдебно заседание ответникът е спокоен, ориентиран по време,
място и собствената си личност, отговаря адекватно на зададените му въпроси, и
не са налице никакви поведенчески признаци на невъзможност или ограничена
възможност същият да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи. По делото не се установяват конкретни прояви на поведение, които да
обосноват извод за реална неспособност на лицето да се грижи за своите работи.
Не са ангажирани от молитЕ.та гласни доказателства, а допуснатата от съда
психиатрична експертиза за установяване състоянието на ответника е заличена
поради невнасяне от молитЕ.та на определения депозит.
При тези данни по делото не може да се направи извод за невъзможност на
ответника да се грижи сам за себе си поради здравословното си състояние, поради
което не са налице основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС за поставянето му под
запрещение. С оглед на това молбата следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц.Г.Р. *** по чл. 5 от ЗЛС за
поставяне под запрещение на М. Г.Л. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: