РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Благоевград, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело №
20231210100321 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А. А. Н., с
ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул. „А. М." №6А, ет.4, чрез адвокат Г. Ч., АК
Благоевград, със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „С. С." № 1, ет.2, офис 4 против Д. М.
М., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Г. Д." № 39.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 3000 лв., представляваща, остатък по
неформален договор за заем от 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящата до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 3000 лв., представляваща дължима сума по неформален договор за заем от
23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на настоящата до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че между страните в
производството не е налице валидно облигационно правоотношение, се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., с която сума ответникът се е обогатил
без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяването на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответника са в приятелски отношения от много
години, като през месец ноември 2022 год., ответникът помолил ищеца за паричен заем в
размер на 5000 лв., с уговорката, че до две седмици ще му върне парите. Сочи се, че тъй като
с М. се познавали от много години се съгласил да му даде в заем исканата от него сума.
Посочва, че помолил ответника да му даде банковата си сметка и на 21.11.2022 год. му
превел сумата от 5000 лв., което обстоятелство се установява от представеното
удостоверение издадено от „Айкард" АД. Посочва, че на 23.12.2022 г., М. отишъл в дома на
ищеца в Благоевград и го помолил да му даде в заем още 3000 лв., с уговорката, че ще му
1
върне сумата до две седмици изцяло, заедно с първия заем.
Твърди, че тъй като и тази сума била налична по сметката на ищеца още на същия ден
23.11.2022 год., превел по сметка на Д. М. М. сумата от 3 000 лв. Сочи се, че и в двата
случая, при които М. поискал заем, уговорките относно размера на заемната сума, сроковете
й на връщане ставали пред съпругата на ищеца.
Твърди се, че на 05.12.2022 год., ответникът превел по сметката в „Айкард" АД сумата от
2000 лв. Ищецът се опитал да се свърже с ответника по телефона, за да разбере, защо е
превел само 2000 лв., но М. не отговарял на повикванията му, като в продължение на
седмица ответникът не отговарял на обажданията му. Твърди се, че чрез техни общи
приятели се опитал да се свърже с него, но не успял, М. упорито отказвал всякаква
комуникация с ищеца. Сочи, че от общите им приятели разбрал, че има финансови
затруднения, като отново чрез общите им приятели поискал среща с него, но същият
отказал. Заявява се, че поведението на ответника било необяснимо за ищеца, защото с него
били много близки приятели, като липсата на комуникация по между им, нежеланието на
ответника да се срещнат го озадачило още повече. Твърди, че след продължилите повече от
месец опити за връзка с М., разбрал, че същият няма да изпълни задължението си да върне
получената от него заемна сума.
Сочи, че се страните по настоящото производство са в облигационни отношения, като
съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Сочи се, че договорът за заем е
неформален договор и може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на
волята на страните включително и в устна форма, както е в процесния случай.
Твърди, че ищецът изпълнил добросъвестно задълженията си като заемодател по
сключените с ответника два броя неформални договора за заем, като предал уговорената
заемна сума на заемателя.
Твърди се, че превел на два пъти на ответника общо сума в размер на 8000 лв., първия път,
съобразно уговорката с ответника е превел сумата от 5000 лева, а втория път сумата от 3000
лева, като във всеки един от преводните документи е посочил основание „захранване на
сметка”. Твърди, че всеки един превод по сметката на ответника е бил направен по негово
искане и с уговорката, че получената от него сума ще се върне до две седмици от
получаването й. Твърди се, че ответникът е неизправна страна, доколкото същият не е
изпълнил изцяло задължението да върне получените от него суми.
Твърди се, че наличието на валидни, изискуеми вземания по отношение на ответника,
липсата на доброволно изпълнение от негова страна, обуславя правния интерес на ищеца да
предяви настоящия иск по чл. 240 ЗЗД.
В случай, че съдът приеме, че между страните в производството не е налице валидно
облигационно отношение и отхвърли предявения иск при условията на евентуалност е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., която се
явява получена без основание. Излага се, че е налице имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, липса на правно основание за имущественото разместване и
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата е
връчен на ответника на 06.04.2023 година чрез Й. П., майка на същия, която живее на
адреса.
В законоустановеният срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който на основание
чл. 237, ал. 1 ГПК се признава иска и претендирания дълг в общ размер на 6000 лв., като е
заявено в отговора, че с поведението си ответника не е дал повод на ищеца за завеждане на
делото, поради което се иска да бъде отхвърлено искането на ищеца за присъждане на
направените от него разноски.
С определение № 773/10.05.2023 г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
2
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация и други способи за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът А. Н., редовно призован се явява лично и се представлява от
процесуалния си представител адвокат Ч., който поддържа предявените искове и по
същество пледира за уважаването им като основателни и доказани. С оглед направеното
признание на иска от страна на ответника с отговора на исковата молба, ищецът е направил
искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
Претендира присъждане на разноски за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован се явява лично. Признава, че дължи сумата на ищеца, като е
заявил, че поради наложения му запор на сметката не може да извърши превод. По
отношение на разноските е заявил становище същите да бъдат присъдени на ищеца.
Ангажирани са от страна на ищцата гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.
Н.а.
В съдебно заседание по делото с оглед направеното от ответната страна признание на иска
и заявеното искане от страна на ищеца по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе
със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл.
237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка
на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание
на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим
иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от
07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 240 ЗЗД и сл. от ЗЗД.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил,
че счита иска за основателен и е сторил признание на същия, като искът по чл. 240 ЗЗД и
сл. от ЗЗД е признат по основание и размер към момента на приключване на съдебното
дирене. Ищецът, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от
категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове
за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във
3
връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, исковете следва да бъдат уважени на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК,
като исковата претенция следва да бъде уважена и бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 3000 лв., представляваща, остатък по неформален договор за заем от
21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на настоящата до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3000 лв.,
представляваща дължима сума по неформален договор за заем от 23.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата до
окончателното изплащане на сумата.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна
на ответника.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, за размера на които са налице доказателства в кориците
на делото - платежно нареждане за сумата от 240,00 лева - заплатена държавна такса,
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в
размер на 1200, 00 лева, заплатено в брой при подписване на пълномощното. Размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение не е оспорен от ответника с отговора на
исковата молба и в съдебно заседание и следва да се присъди така както е направено. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника заявено в отговора и в съдебно
заседание за неприсъждане на сторените в производството разноски на основание чл.78, ал.2
от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се
приложи правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, следва да са налице двете посочени в закона
предпоставки– ответника да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. В настоящия случай е осъществена само едната от тези
предпоставки ответникът е признал основателността на предявения иск, но не е налице
втората предпоставка, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, тъй като се
установи от разпитания по делото свидетел М. Н.а, че страните са били близки приятели.
Ответникът е поискал от ищецът сума пари назаем, с уговорка да ги върне в рамките на две
седмици или до края на годината. Свидетелката установява, че след нееднократно поканване
от страна на ищеца същият да върне парите, ответникът прекъснал всякаква връзка с ищеца.
Ищецът се опитал след това многократно да се свърже с М., но без резултат. Съдът
кредитира показанията на свидетелката като безпротиворечиви и последователни. С оглед
на това, ответникът е дал повод за завеждане на делото, като не е върнал на падежа сумите.
Установи се, че ищецът е привел в изпълнение издадената му обезпечителна заповед чрез
образуване на изпълнително дело. С изхода на делото на присъждане подлежат и
направените от ищеца разноски в производството по обезпечаване на предявените искове –
така изрично и задължителното за съдилищата ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК /т. 5/. С
оглед на гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените в изпълнителното производство разноски в размер на 165,20 лева,
представляваща такси и разноски на ЧСИ Е. Х. и сумата от 400.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията
на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Г. Д." № 39 ДА
ЗАПЛАТИ на А. А. Н., ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул. „А. М." №6А, ет.4, сумата
от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща, остатък по неформален договор за заем от
21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
4
на настоящата искова молба /20.02.2023г./ до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща дължима сума по неформален договор
за заем от 23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба /20.02.2023 година/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
Кюстендил, ул. „Г. Д." № 39 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Н., ЕГН **********, с адрес
Благоевград, ул. „А. М." №6А, ет.4, направените разноски, както следва:
- сумата от 1440,00 лева /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща общо
сторени разноски по исковото производство за държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
- сумата от 565,20 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща
общо сторени разноски и такси, както и заплатен адвокатски хонорар по изпълнително дело
№ 283/2023 година на ЧСИ Е. Х..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Благоевградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5