Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                     мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 561 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 537094/16.11.2018 г., постановено по гр. д. № 26821/2018 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, З. „У.“ АД е осъден да заплати на „ММС – Г.“ ООД, на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата 19 800 лв., представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило в периода между 30.06.2017 г. и 03.07.2017 г. в землището на с. Илинденци, общ. Струмяни и съставляващо покрит риск по застраховка „Каско” на автокран FAUN ATF 120-5 с рег.  № ******, ведно със законната лихва от 25.04.2018 г. до погасяването, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 427, 35 лв. - обезщетение за забава за периода 10.08.2017 г. – 25.04.2018 г., както и да заплати на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 2720, 79 лв. – разноски по делото, като искът по чл.405, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 19 800 лв. до пълния предявен размер 22 440 лв., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 427, 35 лв. до пълния предявен размер 1 855 лв. и за периода  03.07.2017 г. - 09.08.2017 г., като неоснователни.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от З. „У.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно исковете са уважени, тъй като ищецът не е материално - правно легитимиран да претендира заплащане на застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен. Твърди, че е релевирал своевременно това свое възражение с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба, което е поддържано в съдебния процес. Съгласно представената по делото застрахователна полица № 17900111188 по застраховка „Каско“ ищецът е застраховащ, но ползващо лице по застраховката е „Райфайзенбанк България“ ЕАД. С оглед на това счита, че носителят на материалното право за получаване на обезщетение не е ищецът, а лицето, в чиято полза е сключена застраховката. Решаващият съд не е разгледал това негово възражение и е уважил частично предявените искове. По този начин счита, че е нарушил нормата на чл.236, ал.2 ГПК. Също така счита, че ищецът не е доказал настъпването на застрахователно събитие и възникването на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че по делото не е установено, че наличната част е част от процесната платка, доколкото същата няма индивидуализиращи белези, въз основа на които да се формира извод в тази насока. Изводите в тази насока на решаващия съд счита, че се основават на предположения. Съгласно представеното по делото удостоверение от ОД на МВР гр. Благоевград, РУ Сандански процесната платка е била открадната, а не унищожена, поради което не е налице настъпило застрахователно събитие. Излага съображения, че процесната платка не може да се определи като трайно прикрепена вещ, както неправилно е приел СРС. Необосновано СРС е приел, че по правило тълкуването на общите условия, изготвени от една от страните, следва да е ограничително, във вреда на техния автор, тъй като не е налице такова правило. Общите условия са приети от ищеца, който се е съгласил с тях, включително и с изключенията, при които не се заплаща застрахователно обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове и му присъди сторените по делото разноски.    

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „М.Г.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. Твърди, че договорът за застраховка е сключен от ищеца в качеството му на собственик на застархованото имущество. Изпълнил е точно всички поети договорни задължения, като е положил дължимата грижа. Също така застрахователното събитие е настъпило през време на действие на застрахователния договор. Материално - правната му легитимация произтича от качеството му на собственик на застрахованото имущество. Също така, ако бенефециентът се откаже от облагата да получи застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск, стимулантът (уговарящият) по договора за застраховка в полза на трето лице може за замени отказалия се бенефициент с друг. Счита, че от представения и приет по делото фотоалбум, изготвен от РУ на МВР Сандански, се установява, че процесната платка е унищожена, респ. повредена в резултат на извършеното престъпление. Същата не може да се ремонтира, съгласно заключението на вещото лице инж. Ч.Ч.. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.    

Във връзка с твърденията и доводите на страните, заявени във въззивната жалба и писмения отговор на същата и с оглед правомощията на въззивния съд, в хода на настоящото производство на ищеца в определен срок, в рамките на който да заяви: налице ли е отказ от страна на третото ползващо се лице – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, да получи застрахователното обезщетение или не. В случай, че е налице такъв отказ кога и с какъв акт е заявен отказа, с оглед извършване на обоснована преценка относно правния интерес на ищеца от предявяване на иска за осъждане на ответника в полза на ищеца, а не в полза на бенефициента, да заплати дължимото застрахователно обезщетение.

Във връзка с тези указания ищецът е депозирал на 29.06.2020 г. молба – уточнение, в която е заявил, че на 25.06.2020 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД изрично се е отказал от правата си по застрахователна полиза № 17900111188 на застрахования „М.Г.“ ООД.

В проведеното на 03.07.2020 г. открито съдебно заседание и след становище на ответника във връзка с направеното уточнение, въззивният съд е допуснал уточнение на исковата молба, така като е направено от ищеца с горепосоцчената молба - уточнение 

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание 405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 25.05.2017 г., в качеството си на собственик на специална строителна машина – автокран марка FAUN, модел 120-5, рег. № ******, е сключил договор за застраховка „Каско“ с ответното дружество. Срокът на договора е от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. на 25.05.2017 г. при сключване на застрахователния договор е заплатил дължимата застрахователна премия. За времето между 17.30 ч. на 30.06.2017 г. и 12.30 ч. на 03.07.2017 г. застрахованият автомобил е бил паркиран в местността „Злата“, в землището на с. Илинденци, община Струмяни. На същия били разрушени патронник на вратата на кабината за краново управление и кутия за управление, от която бил направен опит да бъде отнета противозаконно електронна платка, която служи за управлението на системата за ограничение на товара. Вместо това била отчупена по – голямата част от платката и в следствие на това е била унищожена. Чрез извършеното увреждащо действие е била разрушена целостта на платката, като останалата в кабината за краново управление част не би могла да функционира по предназначение и поради тази причина автокранът е станал неизползваем. Своевременно е подаден сигнал в РУП – Сандански, във връзка с което е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител № 3393М-494/2017 г., пр. пр. № 2087/2017 г. по описа на РП – гр. Сандански. На 03.07.2017 г. е уведомил застрахователя за настъпилото събитие и при него е образувана щета № 17119000251/03.07.2017 г. Предоставил е на застрахователя необходимата документация във връзка с настъпилото застрахователно събитие и стойността на унищожената платка за управление на системата за ограничение на товара. С писмо изх. № 3782/10.08.2017 г. е последвал отказ от страна на застрахователя за изплати дължимото застрахователно обезщетение, тъй като електронната платка за управление на системата за ограничение на товара липсва изцяло или е открадната  и съгласно т.6.7 от Общите условия на застрахователя застраховката не покрива кражба или липса на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС. Счита, че в случая не е налице кражба или липса на посочената платка а същата е била унищожена от извършителя на престъплението, като е счупена и част от нея е открита пир огледа. Тази част не може да се ремонтира, нито може да се използва останалата част по предназначение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 22 440 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, да заплати сумата от 1 855 лв. – лихва за забава за периода 03.07.2017 г. – 25.04.2018 г., както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. На основание т.6.7 от приложими Общи условия към полицата застраховката не покрива кражба или липса на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС. Именно по тази причина е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва фактическото твърдение на ищеца, че платката е била унищожена, като твърди, че останалата част, която е предоставена за оглед, не е част от фабрично монтираната платка, за която да се претендира обезщетение. С оглед на това счита, че платката липсва изцяло, което попада в кръга изключения, при които застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Също така образуваното наказателно производство е за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 НК, където са посочени съставите на престъплението кражба. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение е завишено по размер и претендираната сума не съответства на средните пазарни цени за закупуване на в липсващата платка. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. 

Видно от представената застрахователна полица № 17900111188 на 25.05.2017 г. между З. „У.“ АД и „ММС-Г.“ ООД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ относно специална строителна машина  FAUN ATF 120-5, автокран, с рег.  № ******, собственост на „ММС-Г.“ ООД и ползващо се лице – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Срокът на договора е 1 година, считано от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. Нивото на застрахователно покритие е по Клауза „А“ – „Пълно Каско“. Уговорената застрахователна премия е 2 302, 35 евро, платима на четири вноски, а застрахователната сума е в размер на 201 960, 29 евро.

Съгласно представената разписка на 25.05.2017 г. ищецът е платил първата застрахователна премия.

В клаузата на т.6.7 от Общите условия по застраховка Каско на МПС на ответното дружество е предвидено, че тази застраховка не покрива кражба или липса на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, с изключение на констатирани такива след откриване и връщане на противозаконно отнето при кражба или грабеж МПС.

На 03.07.2017 г. е съставен от Х.Х.списък на установени повреди по автокран рег. № ******. В него е удостоверено, че на 03.07.2017 г. сутринта посоченото лице е отишло на работа и установило, че е разбита ключалката на автокрана. Вътре в кабината на оператора била разбита кутията и липсвала главната платка на компютъра.   

Видно от представеното удостоверение № 000-5731/10.07.2017 г., издадено от МВР-Областна дирекция на МВР - Благоевград, РУП – Сандански, на 03.07.2017 г. И.Е.П.е заявил в РУ-Сандански за извършена кражба на електронна платка от автокран с рег. № ******, като по случая е образувано ДП № 339ЗМ-494/2017 г. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 НК.

С постановление от 18.09.2017 г. за спиране на наказателното производство на РП – гр. Сандански е постановено спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 3393М-494/2017 г. по описа на РУ-Сандански, пр. № 2087/2017 г. по описа на РП-Сандански, образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 НК за това, че на 03.07.2017 г. за времето от 17.30 ч. на 30.06.2018 г. до12.30 ч. на 03.07.2017 г. от автократ с рег. № СА 390-4 ВХ , паркиран в местността „Злата“, в землището на с. Илинденци, община Струмяни, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (взломен патронни на вратата на кабината за краново управление), е отнел чужди движими вещи – електронна платка, от владението на И.Е.П.от Благоевград, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои

Съгласно представената по делото проформа фактура № 042/04.07.2017 г. стойността на доставената на „ММС-Г.“ ООД на платка за управление на системата за ограничеше на товара за автокран FAUN ATF 120-5, възлиза а 22 440 лв. с ДДС.

Във връзка с настъпилото събитие при ответника е образувана щета № 17119000251/14.07.2017 г., по която ищецът е ангажирал изисканите от ответника документи за установяване настъпването на застрахователното събитие.

С писмо изх. № 3782/10.08.2017 г. застрахователят е уведомил „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ищеца, че ще заплати обезщетение само за ремонта на дръжката на кабината, ел. табло и брава на кабината, съгласно т.6.7 от сключената застраховка същата не покрива кражба или липса на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, с изключение на констатирани такива след откриване и връщане на противозаконно отнетото при кражба или грабеж МПС.

Ответникът е депозирал възражение за преразглеждане на решение по претенция, като се е позовал на това, че разглежданата платка е била унищожена от извършителя на престъпното деяние – налице е отчупена част от нея, съгласно изготвения снимков материал, поради което същата е повредена и не би могло да се ремонтира. С липсващата част тя не би могло и да се използва.

Ответникът е отказал с писмо изх. № 7672/19.10.2017 г. да промени решението си процесната щета.

С постановление от 18.09.2017 г. по ДР 339ЗМ-494/2017 г. по описа на РП - Сандански е спряно досъдебното производство, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че основната функция на електронната платка (CPU борд) е да следи и управлява системата за ограничение на товара. Това е едно от най - важните условия за правилната и безопасна работа на автокрана. Тази електронна платка не може да се използва в друг автокран, тъй като е уникална за съответния кран и се програмира от производителя конкретно за него. Дори да се постави на друг автокран, той не би могъл да я разпознае и няма да функционира. От приложените по делото снимки и направения оглед на кабинната на крана от разследващия екип на РУ - Сандански, е установена налична част от платката. Вещото лице приема, че тя е необратимо увредена и подлежи на подмяна. Автокранът не би могъл да работи без тази процесна платка. Останалата налична част от микропроцесорния модул не може да работи самостоятелно, тъй като липсва основна част от нея. Липсващата част от електронната платка не е възможно да се използва по предназначение без наличната част тъй като според изискванията на производителя тя трябва да е с ненарушена цялост, за да работи безотказно.  Към момента цената на електронната платка (CPU борд), заедно с включено програмиране на платката на автокран Faun ATF 120-5, възлиза на 18 580 лв. без ДДС. Стойността на платката, изчислена по средни пазарни цени е около 16 500 лв. без ДДС.    

Във въззивното производство е представен съставения от застрахователя опис на щетите на МПС вх. № 12719/03.08.2017 г., в който са описани следните щети върху застрахованото имущество: дръжка кабина; брава кабина; табло; платка. Установено е, че увредените части са за подмяна.

Съгласно опис на щета № **********/03.07.2017 г. от 15.09.2017 г. описаните щети, които съвпадат с горепосочените, са за подмяна.

С писмо изх. № 29246/25.06.2020 г. „Райфайзенбанк (България) ЕАД е уведомил застрахователя, както и застрахования – страните в настоящото производство, че се отказва от  права по застрахователна полица 17900111188 на застрахования „ММС-Г.“ ООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Между страните в производството е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско на МПС”, сключен на 25.05.2017 г. Обект на договора и съответно на застрахователното покритие е специална строителна машина  FAUN ATF 120-5, автокран, с рег.  № ******, собственост на „ММС-Г.“ ООД. Страните са постигнали съгласие, че ползващо се лице по договора за застраховка е „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Съобразно изискванията на чл.345, ал.3 КЗ в застрахователния договор се съдържа наименованието и адреса на това лице. При сключване на застрахователния договор застрахованият е платил дължимата първа застрахователна премия. Предвид обстоятелството, че договорът за застраховка е сключен при общи условия на застрахователя, същите са задължителни за страните и регулират спорното правоотношение.

През време на действието на договора за застраховка „Каско на МПС” – в периода между 30.06.2017 г. и 03.07.2017 г., са нанесени повреди на застрахования при ответника автомобил в резултат противоправни действия на неизвестно лице, респ. лица.

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“ носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него. Нормата на чл.405, ал.1 КЗ регламентира, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Налице е спор между страните дали увреждането на електронната платка на застрахования автокран съставлява покрит застрахователен риск и съответно дали е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя.

Ответникът своевременно е релевирал възражение с писмения отговор по делото, което поддържа и във въззивната жалба, че са осъществени предпоставките на т.6.7 от Общите условия по застраховка на МПС „Каско“ и налице изключен риск. В доказателствена тежест на ответника е да установи тези свои възражения, на основание чл.154, ал.1 ГПК, в каквато насока е и съставения от СРС по реда на чл.146 ГПК доклад на делото.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че на застрахования автомобил са нанесени щети след взломно разрушаване на патронник на вратата на кабината на крановото управление, като е разрушена целостта на електронното управление на процесня автокран. Засегнатите елементи са описани от застрахователя в представения опис на щета, обсъдена по – горе, като застрахователят е приел, че тези части, включително и разрушената електронната платка, са за подмяна. В клаузата на т.6.7 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ответното дружество, които регулират спорното правоотношение, е предвидено, че тази застраховка не покрива кражба или липса на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, с изключение на констатирани такива след откриване и връщане на противозаконно отнето при кражба или грабеж МПС.

Установеното по делото увреждане на електронната платка не може да бъде отнесено към някоя от посочените хипотези. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната авто – техническа експертиза, се установи, че има налична част от платката. Същата е необратимо повредена и подлежи на подмяна. С оглед на това не е налице кражба на отделна част, а е налице увреждане на електронната платка на автокрана, което води до невъзможност същата да бъде използвана по предназначение.  

Нужно е да се отбележи също така, че МПС, включително и застрахования автокран, представляват сложна съставна вещ, която включва отделни елементи (части). Извън сложната съставна вещ отделните нейни части нямат свое самостоятелно предназначение, а са функционално свързани с главната вещ. Ето защо всички части на главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие, обезпечават възможността същата да бъде използвана съобразно нейното предназначение. С оглед на това, като се е задължил да носи риска от кражба (противозаконното отнемане) на автомобила, застрахователят носи риска и от кражбата на онези части от него, без които същият не може да се ползва по предназначение. Това произтича от спецификите на обекта на имущественото застраховане - моторно превозно средство, съставляващо сложна съставна вещ с определено предназначение. Изложеното налага извода, че регламентираните в общите условия на застрахователя изключение в т.6.7  касаят само онези части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия или използване на технически средства и без които е възможно и позволено от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване. 

Също така в т.5.1.4 „Вандализъм. Злоумишлени действия“ от общите условия на застрахователя е предвидено, че застрахователят изплаща обезщетение за щети върху застрахованото превозно средство, причинени пряко или непряко от умишлено или безпричинно разрушаване от трето лице или Г.а от хора. В случая не е установена причина за разрушаването, доколкото съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза липсващата част от микропроцесроната платка да се използва по предназначение без наличната част, тъй като според изискванията на производителя тя трябва да е с ненарушена цялост, за да работи безотказно. 

По изложените съображения съдът счита, че настъпилото в периода 30.06.2017 г. - 03.07.2017 г. увреждане на застрахования при ответника автокран съставлява покрит от застрахователя риск.

След като застрахователното събитие е настъпило през време на действието на застрахователния договор и на основание чл.205, ал.1 КЗ, за застрахователя е възникнало задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение.

Спори се между страните в производството дали ищецът е надлежно материално – правно легитимиран да получи дължимото застрахователно обезщетение.

В договора за застраховка „Каско на МПС“ е посочено трето ползващо се лице – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

В нормата на чл.22, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице. С оглед на това задължението на застрахователя (обещателя, промитента), да заплати застрахователното обезщетение на застрахования (уговарящия, стипуланта) ще възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея, респ. ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. В последния случай отказът погасява правото на третото лице, поради което уговарящият може да замени отказалия се бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице може и сам да получи застрахователното обезщетение. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 219 от 14.02.2012 г. по т. д. № 837/2010 г.  на ВКС, ГК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Във въззивното производство се установи, че ползващото се лице – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, се е отказал от уговорката в негова полза, направена в процесната застрахователна полица. Ето защо лицето, договаряло със застрахователя – „М.Г.“ ООД, може да получи дължимото застрахователно обезщетение. Това налага извода, че същият е надлежно материално – правно легитимиран по предявения иск, поради което изложените в тази насока доводи на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно размера на определеното с обжалваното решение застрахователно обезщетение, както и относно размери  периода на лихвата за забава. С оглед на това и на основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън въззивния контрол и не следва да се обсъждат.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 1 500 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 537094/16.11.2018 г., постановено по гр. д. № 26821/2018 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която З. „У.“ АД, ЕИК *********, с адрес ***, райоон „Възраждане“, бул. „Тодор ********, е осъден да заплати на „ММС – Г.“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Благоевград, ул. „********, на основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата 19 800 (деветнадесет хиляди и осемстотин) лв., представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило в периода между 30.06.2017 г. и 03.07.2017 г. в землището на с. Илинденци, общ. Струмяни и съставляващо покрит риск по застраховка „Каско” на автокран FAUN ATF 120-5 с рег.  № ******, ведно със законната лихва от 25.04.2018 г. до погасяването, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 427, 35 (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки) лв. - обезщетение за забава за периода 10.08.2017 г. – 25.04.2018 г.

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, райоон „Възраждане“, бул. „******, да заплати на „ММС – Г.“ ООД, ЕИК ******, с адрес гр. Благоевград, ул. „******, със съдебен адрес *** – адв. Г.С., сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.              

                                                 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.