ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 13.04.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На тринадесети
април 2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №5229 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София против Р.М.К..
Ответникът Р.М.К. е
представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
По искането за
допускане и назначаване на съдебно-икономическа експертиза съдът ще се
произнесе в съдебно заседание след становище на ищеца поддържа ли същото.
Съдът счита, че
следва да приложи към делото ч.гр.дело №4389/2020г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: Споразумение за разсрочване на парични задължения
изх.№22170/13.10.2015г.; Договор за кредитна линия от 24.06.2008г.; Договор за
издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD от 13.07.2007г.; Общи
условия на ОББ АД за дебитни и кредитни карти; Договор за прехвърляне на
вземания от 06.12.2013г.; Приложение № 1 и Приложение №5 към договор за
прехвърляне на вземания; Потвърждение за извършена цесия от 09.12.2013г.;
Пълномощно; Уведомления №1866/13.04.2020г., №1867/13.04.2020г.,
№1868/13.04.2020г., №1869/13.04.2020г. с приложена обратна разписка, копие от
плик с пощенско клеймо, 4бр. Пълномощни, извлечение от ТР.
ОБЯВЯВА, че по искането за допускане и назначаване на
съдебно-икономическа експертиза съдът ще се произнесе в съдебно заседание след
становище на ищеца поддържа ли същото.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело №4389/2020г. по описа
на Старозагорски районен съд.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото
са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София твърди в исковата си молба, че на 13.07.2007г.
е подписан Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD между „Обединена Българска Банка” АД и Р.М.К., по силата на който Кредиторът е
издал на длъжника кредитна карта MASTERCARD, като му е отпуснал кредит с
кредитен лимит в размер на 500лв. След усвояване на Кредита, кредитополучателят
не е погасявал редовно усвоения кредитен лимит съгласно договора. На
31.07.2009г. задълженията по договора за кредитна карта са окончателно
падежирали.
На 24.06.2008г. е
подписан Договор за кредитна линия между „Обединена Българска Банка” АД и Р.М.К.,
по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит
под формата на кредитна линия в размер на 1000лв. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят е погасил част от усвоения кредит, след което е преустановил
плащанията си. На 30.06.2010г. задълженията по договора за кредитна линия са
окончателно падежирали.
На 06.12.2013г., е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена
Българска Банка” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задълженията на Р.М.К.,
произтичащи от Договор за кредитна линия от 24.06.2008г. и от Договор за
издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г., са
изкупени от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на
чл.99 от ЗЗД Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение
горепосочените парични вземания е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно изрично пълномощно,
ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „Обединена
Българска Банка” АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. На
ответника е изпратено писмото на посочения в договорите за кредит адрес, но същото
е върнато в цялост с отбелязване, че е непотърсено. Освен това, с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, Кредитополучателят
получава уведомленията изходящи от „Обединена Българска Банка” АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, който факт съдът следва да зачете този
по силата на чл.235 ал.3 от ГПК /Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д.
№12/2009г. II т. о. ТК).
На 26.10.2015г. е
сключено Споразумение за разсрочване на парични задължения между „Еос Матрикс“
ЕООД и Р.М.К., по силата на което длъжникът признава вземането на кредитора
относно процесните договори за кредит, като страните се съгласяват доброволно
да уредят отношенията си. Обединени са няколко задължения към същия кредитор.
Поради неизпълнение
задълженията за погасяване на месечните вноски съгласно погасителния план по
споразумението, на 29.10.2020г. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпва към принудително
събиране на вземанията си по договорите и сключеното споразумение, чрез
подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
РС Стара Загора, с което са претендирани следните суми – 514,32лв. главница по
Договор за кредитна линия от 24.06.2008г., 500лв. главница по Договор за
издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г. и 1 249,52лв.
мораторна лихва за цялата дължима главница по Договор за издаване на кредитна
карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г., за периода от
13.08.2007г. до 13.03.2020г. По образуваното ч.гр.дело № 4389/2020г. била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед
ответникът подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване на вземането.
Моли съда да
постанови решение, с което да признаете за установено, че Р.М.К. дължи на
„ЕОСМАТРИКС” ЕООД, следните суми: сумата от общо 1014.32лв. главница, от които 514,32лв.
по Договор за кредитна линия от 24.06.2008г. и 500лв. по Договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г.; мораторна лихва
152,23 лв., дължима по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON,
VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г, за периода от 13.08.2007г. до 13.03.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020г. - датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът Р.М.К.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявения иск.
Счита, че не са
изпълнени изискванията на чл.99 ал.3 ЗЗД, тъй като Договора за прехвърляне на
вземания сключен между ОББ АД София - цедентът и ЕОС „Матрикс” ООД - цесионерът
е извършено на 13.04.2020г. седем години по-късно, поради което счита, че не е
налице уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, което е задължително условие.
В подкрепа на
неоснователността на предявените искове сочи, че в издадената Заповед по реда
на чл.410 ГПК са предявени сумите: 500 лв. по Договора за издаване на кредитна
карта от 13.07.2007г., 514 лв. по Договор за кредитна линия от 24.06.2007г. и мораторна
лихва в размер на 1 249,52 лв. за периода от 13.08.2007г. до 13.03.2020г.,
а в исковата молба третия иск е предявен в размер 152,23 лв. Това намаление на
размера счита за допустимо, но следвало да бъде направено при изрично заявен
„отказ” или „оттегляне” на иска, което в конкретния случай не е направено.
Сочи още, че
представеното споразумение от 13.10.2015г. е за задължение в размер общо на 11 385,73
лв. по изп.дело №250/2010г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова, което е различно от това по Заповедното
производство. Позовава се на т.11б от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. №4/2013г.,
съгласно която „В производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК не
намират приложение изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на
основанието, чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска.
Заявява също, че от
подписване на договора за издаване на кредитна карта от 13.07.2007г., са
изминали повече от 13 години, а от подписването на договор за кредитна линия от
24.06.2008г. са изминали повече от 12 години, поради което се позовава на
института на давността и на това основание ли да се приеме, че вземането по
издадената Заповед и по исковата молба за главница е погасено по давност. По
отношение на претенцията на мораторна лихва се позовава на изтекла тригодишна
погасителна давност. Претендира направените по делото разноски.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът,
че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №4389/2020г. по описа на
Старозагорски районен съд, съществува. Ищеца следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 18.05.2021г.
от 10,00ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: