№ 50
гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500080 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260015/ 22.10.2020 г., постановено по гр.д. № 12/ 2020 г.
по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София, да заплати на С. Г. М., ЕГН ***********, от гр. Габрово, сумата
45 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 01.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
01.11.2019 г. до окончателното изплащане; ОСТАВИЛ Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода
01.09.2018 г. – 01.11.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: по сметка на
Габровския Окръжен съд сумите: 1 800 лева – държавна такса; 150 лева –
разноски, заплатени от касата на съда; 5 лева – в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист за присъдените в полза на съда разноски; на
1
адвокат Т.М. от АК – гр. Габрово, с адрес на кантората: гр. Габрово, ул.
„Евтим Дабев“ № 8, сумата 1 880 лева адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38 от ЗА.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителната му част за
разликата над 20 000 лева до 45 000 лева, или за сумата 25 000 лева, както и в
частта за присъдената лихва за забава, считано от 01.11.2019 г. до 02.02.2020
г., ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София, чрез пълномощникът адвокат П. от АК – гр.
София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния
акт, в обжалваните части. Навежда се довод за необоснованост на решението.
Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, както
и че не е отчел наличието на съпричиняване от страна на ищцата. Твърди се
също така, че лихвата за забава върху главницата следва да се определи от
изтичането на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като оттогава
застрахователят е в забава. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните
части и да постанови друго, с което да отвърли иска за разликата над 20 000
лева до претендирания размер от 45 000 лева, и определи началния момент на
лихвата за забава, считано от 03.02.2020 г. Претендират се разноските по
делото.
В частта, в която искът е бил уважен за сумата 20 000 лева, решението
не е било обжалвано, като е представено платежно нареждане за превеждане
на сумата 21 722,22 лева по банковата сметка на ищцата, представляваща
главница в размер на 20 000 лева и лихва за забава в размер на 1 722,22 лева
за периода от 03.02.2020 г. до 08.12.2020 г.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението, в
обжалваните части. Претендира се адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
2
обжалваната му част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 731/
25.02.2020 г., от ищцата С. Г. М., ЕГН ***********, от гр. Габрово, срещу
ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с цена – 45 000
лева. В исковата молба ищцата твърди, че на 01.09.2019 г./допусната е
фактическа грешка, като годината е 2018 г./ в гр. Габрово, на ул. „Брянска“ №
30 /след кръговото кръстовище/е възникнало ПТП по вина на Томислав
Евгениев Чуков, ЕГН ***********, от гр. Габрово, който управлявайки лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ЕВ 22****, с валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
застрахователно дружество, навлиза в лентата за насрещно движение, удря
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ЕВ 1617 ВК,
управляван от Мирослав М. – съпруг на ищцата и причинява на возещата се
на предна дясна седалка ищца средна телесна повреда, изразяваща се в:
счупване на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на
странични израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния
стълб, довели до трайно затруднение движението на снагата. С влязло в сила
Решение № 425/ 13.09.2019 г. на РС – гр. Габрово по н.а.х.д. № 865/ 2019 г. по
описа на съда, деликвентът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност
и му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. Ищцата твърди, че е
отправила към ответното застрахователно дружество писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, с вх. № 3428/ 01.11.2019 г.,
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но е получила отказ от
03.02.2020 г. за изплащане на такова. В деня, в който е претърпяла ПТП,
ищцата е била приета в болницата в гр. Габрово, където са й били направени
изследвания, и след установяване на уврежданията, на ищцата, в състояние на
локална анестезия, е била извършена репозиция и имобилизация с корсет
3
„Лумбостат“. Болничният престой на ищцата е три дни, след което е била
изписана за домашно лечение. Вследствие на имобилизацията, ищцата повече
от 50 дни е на легло, без никакво ставане, като за нея и малкото им дете – на 4
г. възраст, се е грижел съпругът й. Ищцата твърди, че тези битови неудобства
и притеснението, че не може да се грижи за малкото си дете, представляват
причинени й неимуществени вреди. Около два месеца след инцидента ищцата
е започнала да се изправя и да ходи, като почти година след инцидента тя
продължава да изпитва болка в кръста и ходенето й е затруднено, което е
наложило консултация с невролог. Посочва, че вероятно увреждането на
гръбначния стълб няма да се възстанови напълно. Като неимуществени вреди
ищцата посочва изживеният силен психологически стрес от инцидента,
наложил посещението на специализиран кабинет за психическо здраве,
където е била прегледана от специалист, който установил посттравматично
стресово разстройство. Всички тези неимуществени вреди ищцата оценява на
сумата 45 000 лева, която сума, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на увреждането – 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата, ищцата претендира от ответното застрахователно дружество.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за
безплатната правна помощ, оказана й от представляващият ищцата адвокат.
Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 12/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 25.08.2020 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат М. от АК – гр. Габрово е заявил, че подържа исковата молба. В
пледоарията си по съществото на делото адвокат М. е поискал от съда да
уважи изцяло иска, като е изложил доводи за основателността му.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на иска и е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,
тъй като не е била с поставен обезопасителен колан, като е признал наличието
на валидно застрахователно правоотоншение.
От фактическа страна се установява следното:
От изисканото от съда н.а.х.д. № 865/ 2019 г. по описа на РС – гр.
Габрово се установява, че с влязло в сила на 28.11.2019 г. Решение № 425/
13.09.2019 г., обвиняемият Томислав Евгениев Чуков, ЕГН ***********, от
4
гр. Габрово, е признат за виновен в това, че на 01.09.2018 г., на ул. „Брянска“
в гр. Габрово, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“, с рег. № ЕВ 22****, нарушил правилата за движение, визирани в чл.
16, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
причинил на С. Г. М., от гр. Габрово, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на
странични израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния
стълб, довели до трайно затруднение движението на снагата.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
признало наличието на валидно застрахователно правоотношение, като в
доклада си съдът е приел, че това обстоятелство не се нуждае от доказване.
Видно от приложената към делото писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 от КЗ, с вх. № 3428/ 01.11.2019 г. е, че ищцата е уведомила
ответното застрахователно дружество за претърпяното от нея ПТП, като е
поискала изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие на получената средна телесна повреда, като с писмо, изх. №
03.02.2020 г., застраховятелят е уведомил пострадалата, че отказва да изплати
обезщетение.
По искане на страните съдът е допуснал извършването на съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/ с цел – установяване уврежданията, получени
от ищцата, както и изясняване възражението за съпричиняване от страна на
ответника. В заключението си вещото лице д-р Станислав Рачев – началник
отделение „Клинична патология“ към болницата в Габрово, е отговорил на
поставените от страните въпроси. В о.с.з. е заявил, че подържа заключението,
същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.
За изясняване механизма на ПТП, по искане на ответното
застрахователно дружество, съдът е допуснал извършването на съдебна авто-
техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж.
Мирослав Христов е отговорило на поставените въпроси. В о.с.з. е заявило, че
подържа заключението си, същото не е било оспорено от страните и е прието
от съда.
До разпита са били допуснати от съда трима свидетели.
5
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически изводи:
Решението на Габровския Окръжен съд е валидно и допустимо.
За да се уважи иска по чл. 432, ал. 1 от ГПК, следва да са налице
елементите от сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и
особената предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна
претенция до застрахователя, а също така – следва да е налице валидно
застрахователно правоотношение.
По отношение на последното, с отговора на исковата молба
застрахователят е признал наличието на валидно застрахователно
правоотношение, като първостепенният съд е приел, че не е нужно същото да
бъде доказвано, поради което въззивният съд приема наличието на тази
предпоставка от отговорността на застрахователя.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, наличието на писмена застрахователна претенция по чл. 380 от
КЗ за изплащане обезщетение на имуществени вреди и отказ на
застрахователя от изплащане на такова, поради което въззивният съд приема
наличието и на тази от предпоставките на отговорността на застрахователя.
Влязлото в сила Решение на наказателния съд, с което деликвентът е
признат за виновен в нарушение на норми от ЗДвП при управлението на лек
автомобил и предизвикване на ПТП, в резултат на което, по непредпазливост,
е причинил на ищцата средна телесна повреда, е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
съгласно чл. 300 от ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд
приема, че е налице сложният фактически състав на деликтната отговорност –
виновно и противоправно извършено деяние, намиращо се в пряка причинна
връзка с причинените на ищцата неимуществени вреди.
Следователно, налице са всички предпоставки на отговорността на
застрахователя, което не е било спорно между страните по делото, като
застрахователят е изплатил на пострадалата обезщетение в размер на 20 000
лева.
6
Спорен е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени
вреди над сумата 20 000 лева до присъдения размер 45 000 лева, или за
сумата 25 000 лева, в която част решението е било обжалвано от ответника.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е посочено, че
понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства по делото, като при телесните
увреждания такива са: характерът, начинът на извършване на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; осакатявания, загрозявания и др., като изброяването
е примерно.
Видно от изготвеното заключение по допуснатата от съда САТЕ е, че
ищцата е седяла на предна дясна седалка на автомобила, управляван от
нейния съпруг, когато автомобилът, управляван от деликвента поради
несъобразена с пътните условия скорост, е ударил техния. Вещото лице
констатира, че автомобилът, в който е била ищцата, се е движел със скорост
около 41 км/ час в лявата лента на ул. „Брянска“ /пътят в тази част е
двулентов и в двете посоки/, която е позволената скорост в рамките на града.
Съгласно показанията на свидетеля М. – съпруг на ищцата, който е
управлявал автомобила, в далечината видял да идва автомобил, който
излизайки от кръговото движение идвал към тях с поднесена задница и той
решил да премине в дясната лента, за да избегне евентуален сблъсък, където е
станало ПТП, осъществено в тъмната част на денонощието. Начинът на
получаване на травматичните увреждания следва да се съобрази при
определяне размера на обезщетението.
Видно от изготвеното заключение по допуснатата от съда СМЕ е, че в
резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
счупване на тялото на пети поясен прешлен /предно-горен ръб/ и счупване на
страничните израстъци на пети и четвърти поясен прешлен вляво, с трайно
затруднение на движението на снагата, за срок за обездвижване на легло
почти 50 дни и обездвижване с корсет за 8 месеца. Тези увреждания могат да
бъдат характеризирани като средна телесна повреда. В о.с.з. вещото лице
7
посочва, че болките са били най-силни, когато ищцата е започнала да се
движи, като продължителността им е била 3-4 месеца. В показанията на
съпруга на ищцата Мирослав М., които съдът кредитира като обективни,
свидетелят посочва, че ищцата е изпитвала силни болки, от които не е могла
да спи нощем и е пиела непрекъснато обезболяващи, като течен аспирин,
аулин и др. Също от свидетелските показания на свидетеля М. се установява,
че в рамките на около 50 дни тя е била обслужвана от съпруга си и от майка
си, защото не е можела да става. Болките, страданията, неудобствата от
обслужването на ищцата от други хора, макар и нейни близки, представляват
претърпени от нея неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.
Вещото лице посочва, в изготвеното заключение по допуснатата СМЕ,
че на два пъти ищцата е консултирана със специалист-психиатър по повод
емоционалната напрегнатост, тревожност, постоянно възпроизвеждане и
ангажираност с травмената ситуация, като й е било назначено
медикаментозно лечение, от което тя добре се е повлияла, но продължава да
изпитва страх при пътуване с автомобил от насрещно движещите се коли. В
показанията си свидетелят М. – съпруг на ищцата посочва, че ищцата има
шофьорска книжка и дълъг период от време изпитвала страхотен стрес при
мисълта да се вози в автомобил, камо ли да шофира, но в момента шофирала
собствения си автомобил. Тези обстоятелства, свързани с депресивното
състояние, в което е изпаднала пострадалата след ПТП, следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението.
В заключението си вещото лице посочва, че възстановяването на
ищцата е продължило в обичайния за такъв вид травми период, като срокът за
нетрудоспособност при подобен вид увреждания е по-дълъг, но след 124 дни
отпуск по болест ищцата е започнала работа, макар и с болки, в седнало
положение, като носела на работното си място корсет и използвала подложка
за краката. Корсет ищцата е носела около осем месеца. Според свидетеля М.,
ищцата е започнала работа на 03.01.2019 г., когато е изтекъл отпускът й по
болест.
От заключението на вещото лице, изготвило СМЕ се установява, че и
към момента ищцата има периодични болки в седалищната област вдясно и
изтръпване на ходилата, както и в кръста при по-продължително стоене в
седнало положение, като при навеждане, при продължително стоене в
8
седнало или в право положение, ще има периодични болки и за в бъдеще.
Следователно, и към настоящия момент последиците от уврежданията не са
отшумели напълно, което обстоятелство следва да се вземе предвид при
определяне размера на обезщетението.
Периодът на възстановяване на ищцата от получените увреждания,
както и обстоятелствата, че относно самообслужване и движение в пълен
обем ищцата няма да има проблеми, но ще има такива при навеждане и
продължително стоене в седнало или изправено отношение, следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. В тази връзка следва да се има предвид възрастта на
ищцата – тя е сравнително млад човек, като остатъчните проблеми, свързани с
уврежданията, все още не са отшумели и представляват пречка в ежедневието
й.
Посочените по-горе обективни обстоятелства по делото следва да
бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението, като се имат
предвид, както високата степен на интензитет на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, така и съдебната практика при такива увреждания.
Следва да се прецени и общественото разбиране за справедливост на
дадения етап от развитието на обществото, несъмнено обусловено от
съществуващата в страната икономическата конюктура, като определящо в
тази насока е застрахователния лимит, който съгласно чл. 492 от КЗ към този
момент е 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
Като взе предвид всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства по делото, въззивният съд намира, че по справедливост
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, претърпяно от ищцата
вследствие на процесното ПТП, следва да бъде определен в размер на 45 000
лева, за която сума искът е основателен и следва да се уважи. Като се отчете
обстоятелството, че застрахователят е заплатил на пострадалата ищца сумата
20 000 лева, въззивният съд приема, че справедливият размер на
претендираното обезщетение в случая е 25 000 лева.
Несъстоятелен е довода на ответното застрахователно дружество за
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не е била с поставен
9
предпазен колан. Този въпрос е бил предмет на обсъждане и от двете
допуснати по делото експертизи.
В заключението си по допуснатата СМЕ, вещото лице д-р Рачев
посочва, че при инцидента тялото на ищцата се е придвижило напред и
наляво, като този механизъм на причиняване на счупването е индиректен и се
дължи на силно огъване на гръбначния стълб напред , и наляво в поясния
сегмент, и е възможно, при такъв механизъм на причиняване, и при поставен
предпазен колан, да се получат същите увреждания. В о.с.з. на 25.08.2020 г.
вещото лице потвърждава това свое заключение и добавя, че е възможно
ищцата да получи наранявания в таблото на автомобила и при правилно
поставен предпазен колан, ако седалката е поставена по-напред.
В заключението си по допуснатата от съда САТЕ, вещото лице инж.
Христов посочва, че при дръпната напред седалка на пасажера с поставен
колан е възможно при ПТП съприкосновение на колената му с долната дясна
част на арматурното табло на автомобила и че при непоставен предпазен
колан следва да има съприкосновение на главата на пасажера, и челното
стъкло на автомобила. В о.с.з. на 06.10.2020 г. вещото лице подържа
заключението си като добавя, че предпазният колан на ищцата е бил поставен
понеже е закопчан, пиропатронът го е изтеглил и е гръмнал, и не може да се
прибере.
Въззивният съд кредитира заключенията на вещите лица и с оглед
дадените в тях отговори намира, че не е налице съпричиняване, поради което
този довод на ответника следва да се остави без уважение.
Като е уважил иска изцяло, Габровският Окръжен съд е постановил
правилно Решение, което следва да се потвърди в обжалваната част.
Върху главницата следва да се начисли лихва за забава, считано от
датата на писмената застрахователна претенция до ответното застрахователно
дружество – 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, поради
което акцесорният иск следва да бъде уважен с посочената начална дата.
До същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради
което решението му в тази обжалвана част е правилно и следва да се
потвърди.
10
Несъстоятелен е довода на въззивника, че лихва за забава следва да се
начисли, считано от 03.02.2020 г. – след изтичане на тримесечния срок,
съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй като съгласно чл. 429,
ал. 3 от КЗ, застрахователят заплаща освен лихвите за своята забава, така и
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата, в
конкретния случай - на предявяване писмената застрахователна претенция от
увреденото лице. По изложените съображения този довод на въззивника
следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне изцяло без уважение на въззивната жалба – на
въззивника не следва да се присъждат разноски.
Въззиваемата е представлявана от адвокат М., който е изготвил
отговор на въззивната жалба, явил се е в открито съдебно заседание и по този
начин е осъществил правна помощ на въззиваемата, която, съгласно
представеното пълномощно, е безплатна, поради което искането за заплащане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е основателно и
следва да се уважи, като въззивникът следва да се осъди да заплати на адвокат
М. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 1 280 лева, която сума е определена върху обжалваната част от
25 000 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260015/ 22.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 12/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на адвокат Т.М. от АК – гр. Габрово, с адрес
на кантората: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев“ № 8, ет. 2, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева за
оказаната по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА безплатна правна помощ пред
11
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12