Р Е Ш Е Н И
Е
№ 7
08.01.2020 г. град Перник
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник в закрито съдебно заседание на 8
януари 2020 г., в следния състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Димитър Ковачев
Антон
Игнатов
като разгледа докладваното от съдия Игнатов въззивно частно
граждански дело № 824 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 4285/12.08.2019 г. на
длъжника А.Й.Х., със съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Б., срещу действия на ДСИ
при РС- Перник- постановление за разноски от 28.06.2019 г., постановено по
изп.дело № 302/2019 г.
Жалбоподателката излага доводи, свързани с незаконосъобразност
и необоснованост на акта, като моли същият да бъде отменен. Твърди, че е
недопустимо за едно и също процесуално действие да бъдат присъждани две
адвокатски възнаграждения на един адвокат.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателите по
изпълнителното дело А.В. и М.Г., чрез своята процесуална представителка адв.Г.
от САК, са изразили становище, че жалбата е неоснователна.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436,
ал.3 от ГПК държавният съдебен
изпълнител е изложил обстоятелства, свързани с това, че възнаграждението е
присъдено на основание чл.79, вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Окръжен съд Перник, след като се запозна с доводите,
изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата се явява процесуално недопустима по следните
съображения:
Изп. дело № 302/2019 г. по описа на ДСИ при РС- Перник
е образувано по молба на А.М.В., въз основа на изпълнителен лист, издаден по
решение № 130/20.12.2018 г. по гр.д. № 4650/2017 г. на РС- Перник, с което
последната е осъдена да преустанови неправомерните си действия, изразяващи се в
монтиране на метална входна врата на собственото си жилище, представляващо
апартамент, с административен адрес: ***, с които пречи на А.М.В. и М.С.Г. да
упражняват правото си на собственост върху жилището им с административен адрес:
***, да възстанови предишното положение на отваряне на входната
врата на своето жилище, както и да заплати на същите разноски в размер на 1990
лв.
С обжалваното постановление ДСИ въз основа на представения
договор за правна защита и съдействие е присъдил в полза на взискателката А.М.В.
адвокатски хонорар в размер на 360 лв.
По посоченото
изпълнително дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника,
като междувременно до него е изпратена и покана за доброволно изпълнение.
Извършен е и извършен въвод във влъдение.
Въпреки извършеното по изпълнителното дело проучване
на имущественото състояние на длъжника Б. по същото липсват данни в хода на
производството по принудителното изпълнение да са събрани каквито и да било
суми от дълга, предмет на същото.
Изложената фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна страна – длъжник в
изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване. Депозирана е в законоустановения
едноседмичен срок и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи
на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като за образуване на
настоящото производство не се дължат държавни такси, доколкото същото е
инициирано от особен представител, поради което жалбата е редовна и допустима.
По същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Възраженията на жалбоподателката са свързани с това,
че е недопустимо за едно и също процесуално действие- такова по чл.526 ГПК за
изпълнение на заместимо действие, молба за образуване на изп.дело и молби за извършване
на справки за имущество на длъжника, да бъдат определяни две адвокатски възнаграждения,
като се е позовал на определение № 7/15.01.2018 г- по ч.гр.д. № 4019/2017 г. на
ВКС ІІ г.о.
Съгласно
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението, дължимо за
образуване на изпълнително дело възлиза на 200 лева, а според т.2, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. – 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до
1000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за
вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
– 7. Съгласно т.4, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което
има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3, възнаграждението е 200
лв.;
В настоящия случай видно от представения договор за
правна защита и съдействие възнаграждението, уговорено и заплатено от взискателката
А.В. е в размер на 360 лева. С образуване на изпълнителното производство се
цели удовлетворяване на вземане в размер на 1990 лв., като освен това е налице
и изпълнителен титул за преустановяване на неоснователни действия. В тази
връзка и минимално дължимата сума за адвокатско възнаграждение, изчислена
съобразно правилата на т.2 и т.3 от цитирания текст възлиза на 200 лв. по т.1 и
184.65 лв.- по т.2. Като се има предвид, че са налице и процесуално
представителство за действия по т.4, към общата сума следва да се прибави и
тази от 200 лв. В този смисъл общото възнаграждение възлиза на 584.65 лв.
Ето защо окръжният съд намира, че определеното
възнаграждение с обжалваното постановление е под минималното, предвидено в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в този
смисъл същото не се явява прекомерно.
В
допълнение следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателката, че не
следва да бъде определяно два пъти едно и също възнаграждение са неоснователни.
По делото не само, че липсват доказателства в тази насока, а напротив, видно от
постановление от 25.07.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да присъди в
полза на втората взискателка М.Г. адвокатски хонорар от 360 лв. Като аргумент е
посочено цитираното определение № 7/15.01.2018 г- по ч.гр.д. № 4019/2017 г. на
ВКС ІІ г.о.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4285/12.08.2019 г.
на длъжника А.Й.Х., със съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Б., срещу действия на ДСИ
при РС- Перник- постановление за разноски от 28.06.2019 г., постановено по
изп.дело № 302/2019 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.
437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.