Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 05.03.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2063 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.В.Ц., депозирана против наказателно постановление №
162-ЗЗ/27.08.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР - Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето.
С
жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения си се моли за
неговата отмяна. В подкрепа на ангажираните твърдения се релевират доводи, че
жалбоподателят не е бил поставил маска поради здравословни проблеми – наличие
на образувания в носната кухина, които затрудняват дишането му и предстои да
бъдат премахнати оперативно), като след направена забележка от страна на
служителите на реда същият веднага е поставил маската. Посочва се, че пред
магазина са се били събрали няколко младежи в нетрезво състояние, също без
предпазни средства, чието арогантно поведение е предизвикало служителите на
реда да съставят актове на всички. Релевират се доводи, че нарушението е
извършено за първи път, в късните часове на денонощието, което не предполага
струпване на хора и е отстранено незабавно, след отправена забележка и преди
съставянето на АУАН, което според жалбоподателя обосновава приложението на чл.
28 ЗАНН, тъй като конкретното деяние е с незначителна степен на обществена
опасност и подобно разрешение не би било в противоречие с целите на
наказанието, а тъкмо напротив – предупреждението в случая би било адекватно
решение. На следващо място се релевират доводи, че при издаване на
наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото в него не са отразени обстоятелствата, при които същото е
извършено, а самата разпоредба на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е бланкетна и не съдържа
конкретно правило за поведение и същата не може да очертае състав на
административно нарушение, а следва да бъде допълнена с конкретни разпоредби на
друг нормативен акт, който регламентира ясни задължения, вменени на адресатите.
На следващо място се релевират доводи, че към датата на извършване на
нарушението разпоредбата на чл. 63а от ЗЗ не е била приета, поради и което е
спорен въпросът дали към тази дата процесните заповеди на Министъра на
здравеопазването са общи административни актове или нормативни актове, а не се
установява същите да се обнародвани.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната от него жалба по изложените в същата фактически и прави доводи.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Релевира доводи, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните
изисквания, и в съответствие с материалния закон. По същество се инвокират
доводи, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение са въведени промени в Закона за здравето, с които изрично се посочва
възможността по време на действието на обявеното извънредно положение,
министърът на здравеопазването да издава заповеди, с които да въвежда
противоепидемични мерки, които заповеди представляват общи административни
актове. Излагат се съображения за доказаност на нарушението и за липсата на
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода и по реда на
съдебните прения фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 162-33/16.04.2020г.
(бланков № 119045 от същата дата), за това, че на 16.04.2020г., около 22,12
часа, в град Русе, ул. „Янтра“ до бл. ДАВ-3, нарушава Заповед № РД
01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД 01-197/11.04.2020г. като е
пребивавал на обществено място (денонощен магазин 24/7) без поставена защитна
маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, които факти са
субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 209А, ал. 1 ЗЗ.
В АУАН
жалбоподателят не е вписал дали има възражения.
Такива
не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление с фактическо описание, досежно релевантните за нарушението факти
и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Във връзка с конкретното място на което
е извършено нарушението в наказателното постановление е посочено, че същото е
извършено в град Русе, ул. „Янтра“, а не както е посочено в АУАН – денонощен
магазин 24/7
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
правни изводи.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, часа и мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е
описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на нарушителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В настоящия случай посочването в
наказателното постановление като място на нарушението само ул. „Янтра“, а не
както е посочено в акта денонощен магазин 24/7, не се е отразило негативно
върху правото на защита на наказаното лица, да разбере за какво конкретно
нарушение е санкциониран и не е ограничило правата на същото, за да бъде
прието, че се касае за съществено процесуално нарушение, което да има за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление. И в двата случая се
касае за обществено място и към датата на нарушението изискването за носене на
предпазна маска е било задължително, както на откритите, така и на закритите
обществени места и тази неточност в НП не се е отразила и върху
съставомерността на извършеното деяние.
Разпоредба
на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, освен санкция, съдържа и диспозиция на състав на
нарушение, а именно нарушение или неизпълнение на въведени противоепидемични
мерки. В конкретния случай, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП, изрично са посочени конкретните заповеди, с които са въведени същите и
в с какво точно свое поведение жалбоподателят е нарушил въведени със същите
задължения за адресатите на правната норма. Разпоредбите на чл. 63, ал. 4 или
ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 ЗЗ уреждат единствено и само компетентността и
реда за въвеждане на противоепидемичните мерки, а не касаят различни форми на
изпълнителното деяние или състави на различни нарушения.
Правилно
отговорността на жалбоподателя в случая е ангажирана за нарушение именно на чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето, която разпоредба именно регламентира
нарушението на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, което е станало посредством издаване на нарочна заповед по реда на чл. 63, ал. 4
ЗЗ. С въпросната заповед, която е била нарушена, са били
регламентирани именно онези обществени отношения, свързани с носенето на
предпазна маска.
По изложените мотиви съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Не са
налице противоречия и в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените, както гласни, така и писмени доказателства
се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа
обстановка и безспорно установяват същата.
Заповедите
на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1
ЗЗ по своята същност носят белезите на общ административен акт,
видно от тяхното съдържание и разпоредителната част, поради и което само и
единствено обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ, която е в
сила от 14.05.2020г. същите изрично са посочени като такива, не може да
обоснове извода направен с жалбата, че преди влизане в сила на разпоредбата на
чл. 63, ал. 11 ЗЗ, същите е следвало да бъдат обнародвани, предвид това, че
представляват нормативен акт. Както беше посочено, обстоятелството, че се касае
за общ административен акт се извежда самото съдържание и разпоредителна част на
заповедите и за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за
влизането им в сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл.
от АПК.
В този
смисъл е и практиката на ВАС, намерила израз в Определение № 8575 от 1.07.2020
г. на по адм. д. № 6130/2020 г., VI о., Определение
№ 12275 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10505/2020 г., VI о. и Определение
№ 13665 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11808/2020 г., VI о.
Не е
спорно по делото, че процесните заповеди са обявени на интернет страницата на
МЗ по реда на чл. 73
вр. с чл. 66, ал. 1
от АПК и същите са породили своето действие, като въведените с тях
противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
Не е
спорно, че към 16.04.2020г., на която дата е осъществено нарушението, в
Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция
(COVID-19), като впоследствие срокът на извънредното положение е бил удължен до
13 май 2020 г.
На
основание чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването (с която се допълва друга негова заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. за въвеждането на противоепидемични мерки) е допълнена
т. 9 по силата на която „Всички граждани, когато се намират в закрити или на
открити обществени места (в това число в транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за
обществено ползване (в т. ч. всички места на които се предоставят обществени
услуги)“.
Като се
е намирал на обществено място – ул. „Янтра“ в град Русе, жалбоподателят е
следвало да бъде с поставена защитна маска за лице, каквато е носил и не е бил
поставил, който факт безспорно се установява, както от показанията на
разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител И.Й.И., а така и
от отразеното в жалбата от страна на жалбоподателя.
Правилно е издирена и приложена
санкционната разпоредба, като на нарушителя е наложени минималното предвидено в
същата наказание, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева.
Според
настоящия съдебен състав случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите е основна
и най-висша ценност и благо и обстоятелството, че жалбоподателя не съобразява
поведението си с тежката пандемична обстановка и със своето поведение е
застрашил, както собствения си живот и здраве, така и живота и здравето на
другите граждани не дава основание да се приеме, че нарушението, за което е
наказан е маловажно.
В случая не се установяват
обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение,
в сравнение с другите нарушения от този вид. Самият факт, че в същия момент на
мястото е имало и други граждани, които също са били без поставени маски,
значително повишава риска от разпространение на заболяването, макар и към този
момент нивата на заболяване да са били ниски, а същите са били такива именно
поради въвеждането и спазването на мерките.
Изложените в жалбата доводи, че нарушението
е извършено за първи път и е отстранено незабавно са отчетени от
административнонаказващия орган, по реда на чл. 27, ал. 2 ЗАНН като на
жалбоподателя е наложено минималното предвидено в закона наказание за това
нарушение.
Не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя за наличието на медицински причини, поради които
същият не е изпълнил въведената противоепидемична мярка. На първо място
представените с жалбата епикриза и проведените изследвания датират от периода
2013-2015г.. Последният извършен на същия преглед е от дата 06.08.2019г. и също
не може да обоснове извод, че са налице медицински противопоказания за носенето
на маска покриваща носа и устата.
По гореизложените мотиви съдът
намира жалбата за неоснователна, а издаденото наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради и което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Русе следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, което следва да бъде
заплатено от жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 162-ЗЗ/27.08.2020г.,
издадено от Директор на ОДМВР – Русе, с което на В.В.Ц., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста)
лева, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА В.В.Ц., ЕГН:**********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, СУМАТА
в размер на 80,00 лева (осемдесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: