Решение по дело №2715/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3530
Дата: 17 юли 2013 г. (в сила от 10 август 2013 г.)
Съдия: Михаил Петков Михайлов
Дело: 20133110102715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3530/17.07.2013г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и тринадесета година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

            при участието секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 2715 по описа на Варненски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П.С.К., ЕГН ********** *** срещу Б.Г.К., ЕГН ********** ***, с която се иска да бъде прекратен сключения между страните на 07.08.2008г. граждански брак, за което обстоятелство е издаден акт за граждански брак № 970 от 07.08.2008г., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, на осн. чл. чл. 49, ал.1 вр. ал.3 СК.

Сочи се, че първоначално отношенията между съпрузите били нормални, но в последствие ответника започнал да злоупотребява с алкохол, като и да извършва системно физическо и психическо насилие над ищцата. Сочи се, че предвид поведението на ответника, брачната връзка е изпразнена от съдържание, като същата съществува само формално.

Излага се, че през време на брака им е родено детето С.Б. К., ЕГН **********. Прави искане на осн. чл. 59 СК, родителските права над ненавършилото пълнолетие дете Стефан, да бъдат предоставени на ищцата негова майка, като на ответника да се определи ограничен режим на лични отношения с детето.

Иска се ответника да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100 лева, на осн. чл. 143 СК, считано от  депозиране на ИМ в съда ведно със законната лихва считано върху всяка закъсняла вноска.

Иска се семейното жилище, находящ се в гр. Варна, ул. П.Х. №75, ет.1, ап.1, собственост на майката на ищеца да бъде предоставено на ищцата.

Прави искане на осн. чл.53 СК, след прекратяване на брака ответницата да запази брачното  си фамилно име – К..

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Даскалова, пледира за уважаване на предявения брачен и небрачни искове.

Ответника К. редовно уведомен за датата на съдебно заседание не се явява не се представлява, не взима становище с писмена молба.

Съдът,  след  като  взе  предвид  представените  по  делото  доказателства – по  отделно  и  в  тяхната  съвкупност, съобрази  становищата  на  страните  и  нормативните  актове, регламентиращи  процесните  отношения, намира  за  установено  следното  от  фактическа  страна:

            От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са сключили на 07.08.2008г. в гр. Варна, за което обстоятелство е издаден акт за граждански брак № 970/07.08.2008г.

            От удостоверение за раждане от ***г. се установява, че през време на брака  е родено детето С.Б. К., ЕГН **********, роден на ***г.

Изготвен и представен от контролиращата страна ДСП гр. Варна, съобразно който се установява, че детето живее при своята майка и баба, като в негов интерес е родителските права да бъдат предоставени на майката, като на бащата да бъде определен режим на лично отношения с детето.

Представено е по делото препис от решение № 1918/23.04.2012г., постановено по гр. дело № 2688/2013г., като по отношение на ищеца за взети мерки за защита  по реда на ЗЗДН, като ответника е бил задължен да се въздържа от извършване от домашно насилие спрямо ищцата, забранено е на ответника да приближава ищеца и е осъден да заплати глоба в размер на 500 лева. Издадена е заповед за защита №42/23.04.2013г.

Разпитан в хода на съдебното производство, е свидетеля Симеонова – майка на ищеца, която сочи че познава страните. Излага, че страните са били сключили граждански брак през 2008г., съответно 2009г. е заминал за чужбина, като в края на 2009г. се е върнал, след което е започнал да употребява алкохол. Свидетеля излага, че е виждала ответника в нетрезво състояние многократно, като при изпадане в това му състояние е ставал раздразнителен и конфликтен. Била е свидетел на скандали , като и на осъществено насилие над ищцата, като на няколко пъти се е налагало да бъде уведомявана полицията. Сочи, че през 2012г. ответника се е изнесъл, като след този момент не се е връщал, като е идвал в жилището само за да създава конфликти. Излага, че детето е било свидетел на скандалите, които са създавани от ответника.  

Предвид  така  установеното  от  фактическа  страна, съдът  формулира  следните  изводи  от  правна  страна:

По  иска с  правно  основание  чл.49, ал.1  от  СК:

             От  доказателствата  по  делото  се  установи,  и  съдът  приема  за  установено, че  брачните  отношения  между  съпрузите  са  дълбоко  и  непоправимо  разстроени. Помежду  им  е  изчезнало  взаимното  доверие  и  уважение, лишили  са  се  от  чувство  за  близост, общност  и  единство, както  и  желание  за  полагане  на  общи  грижи  за  семейството  и  дома. Съдът  основава  изводите  си  в  тази  насока вследствие анализа  на събраните  в  хода  на  делото  доказателства. По  категоричен  и  убедителен  начин  последните  установяват, че между страните са се създали отчуждение  в брачните отношения. Налице е и фактическа раздяла между съпрузите. Предвид  всичко  изложено, съдът  намира, че  запазването  на  брака  би  било  вредно  за  обществото  и  самите  съпрузи, между  които  не  съществува  физическа  и  духовна  близост, изчезнали  са  чувствата  на  обич, взаимност  и  привързаност, поради  което  бракът  им  следва  да  бъде  прекратен, на  основание чл.49, ал.1  от  СК.

                По  отношение  вината:

                Законовата  уредба  не  дефинира  понятието ”вина  за  дълбокото  и  непоправимо  разстройство  на  брака”. Съдът  приема  това  понятие  като  компилация  от  обективно  и  субективно  отношение  на  всеки  от  съпрузите  към  брачната  връзка, неизпълнение  на  поетите  брачни  задължения  за  взаимност, съвместно  живеене  на  съпрузите  и  грижи  за  семейството. В  тази  насока, за  да  се  произнесе  на  основание  чл.49, ал.3 вр. ал.1  от  СК  по  въпроса  за  вината, съдът  съобрази  следното:

   В настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, че страните са във фактическа раздяла, която датира от 2012г. от когато ответника е напуснал семейното жилище. Както съдът посочи понятието вина е субективно  отношение  на  всеки  от  съпрузите  към  брачната  връзка, с оглед на което неизпълнение на брачните задължения, сред които е и съвместното живеене предпоставя нейното наличие. Установи се, че ответника след завръщането си от чужбина е започнал системно да употребява алкохол, с оглед на което и да става причина за скандали, на които свидетел е ставало и детето на страните. Съдът приема, от представените по делото писмени доказателства, а и от ангажираните гласни такива, че ответника е осъществявал и физическо насилие над ищеца. В този смисъл съдът намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на ответницата.

По иска с правно основание чл. 59 от СК.

            Досежно упражняването на родителските права съдът взе предвид съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи конкретния казус. В разглеждания случай, по делото се установи, че детето живее при ответницата и тя полага грижи за него. Не се спори също така от ищеца, че родителските права следва да й бъдат предоставени. Съдът с оглед на това, намира, че към настоящия момент в интерес на детето Стефан е да бъде отглеждано от неговата майка, предвид възрастта му и нуждата от запазване на установеното за него статукво, поради което следва да се постанови упражняването на родителските права по отношение на същото на майката.

По въпроса за режим на лични контакти между баща – детето:

               Предвид предоставяне упражняването на родителските права                                                                                                                                                              спрямо роденото от брака дете Стефан на майката, на бащата следва да се определи режим на лични контакти. Като съобрази ангажирания по делото социален доклад, в който се препоръчва необходимостта от общуване между бащата и детето за по – дълг период от време, намира, че следва да определи следния режим: бащата може да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 до 17 часа с приспиване, по пет дни през коледните, новогодишните и великденските празници, както и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По въпроса за издръжката на детето:

Ответникът  следва  да  бъде  осъден  да  заплаща  ежемесечна  издръжка  в  полза  на детето Стефан, чрез неговата майка и законен представител в размер на 100 лева месечно, с падеж пето число на съответния месец за който се дължи считано от предявяване на исковата молба в съда.

По иска с правно осн. чл. 56  СК за предоставяне ползване на семейното жилище, находящ се в гр. Варна, ул. П.Х. №75, ет.1, ап.1, собственост на майката на ищеца да бъде предоставено на ищцата, съдът намира иска за основателен, като намира, че същото е в интерес на детето.

По иска с правно осн. чл. 53 от СК относно фамилното име на съпругата след развода, намира че следва да уважи иск, като постанови запазване на фамилното име на ищцата К., след прекратяване на гражданския брак, доколкото не се ангажираха от ответника доказателства, които да обосноват извод в противна посока, които доказателства да създадат у съда убеждение, че запазването на придобитото от брака фамилно име от ищцата е неприемливо. Следва да се посочи, че детето Стефан е също с фамилия идентична с тази на ищцата, което предпоставя и основателност на искането на ищеца.

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на  50,00 лв., която следва да се внесе от ответника, на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.

Предвид уважаване на насрещните брачни искове ищеца следва да заплати сумата от 144 лева по иска с правно осн. чл. 143, ал.1 СК.

С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 725 лева разноски, от които 25 лева заплатена първоначална държавна такса и сумата от 700 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, за които разноски се ангажират доказателства за реалното им заплащане от ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ П.С.К., ЕГН ********** *** и Б.Г.К., ЕГН ********** *** сключен на 07.08.2008г. в гр. Варна, за което обстоятелство е издаден Акт за граждански брак № 970 от 07.08.2008г., чрез развод ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, на осн. чл. 49, ал.1 СК.

            ОБЯВЯВА брачна вина на Б.Г.К., ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА съпругата да запази брачното си фамилно име К..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение  на детето С.Б. К., ЕГН **********, роден на ***г. на майката П.С.К., ЕГН ********** ***, като определя местоживеенето на детето при нея, на осн. чл. 59, ал.1 СК.

            ОПРЕДЕЛЯ  режим  на  лични  отношения  на бащата Б.Г.К., ЕГН ********** *** с непълнолетното дете С.Б. К., ЕГН **********, като  му  дава  възможност  да  го  вижда  и  взема при себе си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 до 17 часа с приспиване, по пет дни през коледните, новогодишните и великденските празници, както и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

осъжда Б.Г.К., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка на детето С.Б. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.С.К., ЕГН ********** *** в размер на 100 (сто) лева, с падеж пето число на съответния месец за който се дължи, считано от депозиране на исковата молба в съда, на осн. чл. 143, ал.1 СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. П.Х. №75, ет.1, ап.1 на П.С.К., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Б.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Варненски районен съд, сумата от 50 (петдесет) лева окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Варненски районен съд, сумата от 144 (сто четиридесет и четири) лева държавна такса по иска с правно осн. чл. 143, ал.1 СК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на П.С.К., ЕГН ********** *** сумата от 725 (седемстотин двадесет и пет) лева разноски, от които 25 лева заплатена първоначална държавна такса и сумата от 700 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                        

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: