РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Карлово, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. ВА.-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. ВА.-Петрова Гражданско дело №
20235320101317 по описа за 2023 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Ищцата – Л. А. Г. твърди, че през 2012г. се запознала в А. с В. Е. Е., ***
и след известен период на опознаване заживяла с него на семейни начала,
като той се преместил да живее при нея, тъй като бил съкратен от болницата,
в която работел като лекар и на практика останал без средства. През 2013г.
забременяла и двамата решили да се преместят в самостоятелно жилище, като
декември 2013г. наели апартамент. За нейна изненада още по време на
бременността й отношението на В. към нея се променило, започнал да вдига
скандали, да изразява недоволство по най-малкия повод. Разбрала, че не е
направила правилния избор за човека, от когото да роди дете, но вече нямала
друг вариант. Така от съвместното им съжителство, на ***г. се родил сина им
- В. Е. с ЕГН **********. Независимо от раждането на детето, отношенията
по между им не се променили и бащата на детето й въвел собствени правила,
които трябвало да спазва, като определил, че той ще поема разноските по
плащането на наема на жилището, а всички останали разходи по
отглеждането на детето и домакинството ще поема тя. Въпреки възраженията
й, била принудена да се съобразява с тези правила, като й се наложило да
търси помощ и от родителите си в Б. и те да й изпращат средства, за да може
да посреща разходите от първа необходимост. Случило се дори бащата да
закупи детска количка за детето им, тъй като тя не разполагала със средства в
момента, а детето имало нужда от нея, стойността на която тя му изплатила,
разсрочено в рамките на четири месеца. Т.е. неговите правила трябвало да се
1
спазват безусловно и безкомпромисно, независимо за какво точно става дума.
Отношенията по между им като родители ескалирали в негативна
насока и вече освен психическия тормоз, била подлагана и на физически, като
дълго се опитвала да крие от близките си този факт, но те бързо разбрали
предвид ежедневните контакти, които имали посредством социалните мрежи.
Междувременно, през септември 2015г. В. бил арестуван за едно денонощие
от английските власти и непосредствено след това срещу него започнало
наказателно преследване, като му били повдигнати обвинения за представяне
на документи с невярно съдържание и измама, с цел оставане във В.. Твърди,
че събрала смелост по този повод и го помолила да се разделят, като той
напуснал дома им, веднага след като делото приключи. Това се случило, не
защото В. се съобразил с желанието й, а защото просто влязъл в затвора, тъй
като бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Известен период
от време нямала никакъв контакт с него и не знаела къде точно се намира -
дали е на свобода, дали е в А. или е екстрадиран в родината си. От юристи, с
които контактувала във В. разбрала, че ако детето им стане английски
гражданин, какъвто не е и тя не е правила постъпки да има друго
гражданство, освен българско, то и баща му няма да има никакви проблеми с
престоя си в А.. Очевидно това са били и намеренията на В., тъй като след
влизането му в затвора открила в дома им преснимани и попълнени от негово
име лични документи на детето, което събуди у нея сериозни притеснения.
Нещо повече, намерила попълнени и подписани от нейно име документи,
които не е попълвала и подписвала, касаещи неговите родители, посредством
които, те също да дойдат при тях в А.. Всичко това страшно много я
притеснило. Вероятно намерението на ответника да използва детето им и
посредством него да получи статут за себе си и за близките му в А. не се е
променило, защото преди около година и половина възобнови контактите си с
нея, но не променил отношението и поведението си. Започнал да я търси, не
само у дома, но и на работното й място, без да имат каквото и да е уговорка за
среща. Поискал контакт с детето им и тя му осигурила, но той започнал да
взима детето и да не го връща, съгласно уговорките им. Няколко пъти
посетил детето в училище и без нейно знание го взел след учебните часове.
На нейните възражения за това започнал да й отговаря със закани и заплахи,
не само за нея, но и за близките й. Всичко това я накарало да потърси защита
и подала иск до семейния съд в Р.. През целия този период ответникът не се е
грижил за детето им, не му и осигурявал никаква издръжка, а основното от
което се интересувал - как то да стане английски гражданин, за да осигури на
баща си безпрепятствено пребиваване в А.. Същият не само, че не е взимал
участие в отглеждането на детето им, но и й създавал затруднения, като се
наложило при издаването на лични документи за детето - паспорт отново да
търси съдействието на съда и през 2020г. получила такова решение от
Районен съд - Карлово, което заместило съгласието на бащата на основание
чл. 123 ал. 2 от СК.
Всичко това се отразило и на детето им, колкото и да се опитвала да
2
скрие от него действията на баща му, цялата тази несигурност и нестабилност
в отношения му се пренесли и върху него. По тази причина започнала да
обмисля как и къде да продължат живота си със сина й, който през тази
година завърши ***, кое е подходящото, сигурно и спокойно място за него и
така преди четири месеца взела решение двамата да се върнат и установят да
живеят постоянно в Б.. В момента двамата били в родния й дом, при
родителите й в гр. К., синът й бил изключително спокоен. През следващата
учебна година ще започне училище, вече се справял добре с българския език,
създал свои приятелски отношения. Преди около два месеца била потърсена
от полицията на гр. Р. по иск от страна на ответника срещу нея, като на
служителя, с когото разговаряла изложила всички факти, които заявява и по
настоящото дело.
С оглед на всичко изложено и поради факта, че от раждането на детето
им до настоящия момент сама полагала необходимите грижи за отглеждането
и възпитанието на сина им, поела е изцяло издръжката му, като имала
сигурността и подкрепата на родителите си, смята че се справяла с
отглеждането на детето. При контактите й в Б. по повод на различни
административни процедури й се налагало да се търси съгласието и на другия
родител, което й създавало значителни затруднения, тъй като нямало как да
го осигури. Намира, че е налице правния интерес от воденето на настоящото
производство.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да постанови
упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство на страните дете - В. Е. с ЕГН **********, да се
осъществява от майката, по местоживеенето й, като с решението си постанови
режим на личния отношения между него и баща му, съобразно практиката на
съда.
Ответникът - В. Е. Е., представляван по реда на чл. 48, ал. 2 от ГПК от
назначения му особен представител в лицето на адв. Р. Г., намира иска за
допустим. Твърди, че ищцата Л. А. Г. претендирала за родителските права
върху детето й В. Д. Е. с ЕГН **********, позовавайки се на това, че
единствено тя се грижела за сина си. В исковата молба бил описала целият им
съвместен живот с бащата на детето. Счита, че съдът следва да изследва
всички тези обстоятелства и да направи своите изводи. Моли, съда да
определи режим за свиждане на детето с бащата, съобразно утвърдената
практика. При положение, че родителските права върху детето бъдат
възложени на майката и въпреки, че същата не е посочила точна сума
издръжка, която желае да и се изплаща за детето, следва съдът да определи
такава, съобразно закона.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че страните
- Л. А. Г. и В. Е. Е. са родители на малолетното дете – В. Е., родено на ***г.
3
във В. с ЕГН **********.
Представени са доказателства за това, че Л. А. Г., в качеството си на
жалбоподател е сезирала на ***г. семейния съд в Р., В. с иск № *** срещу В.
Е. Е. с оплаквания за използване на насилие, заплахи и опит за увреждане на
собственост.
Съдът е възложил на ДС – К. изготвяне на социален доклад, като такъв е
депозиран по делото, изготвен на база проведено актуално социално
проучване, проведен разговор с детето, майката, бабата по майчина линия и
посещение на адресите. При направеното проучване лицата са споделили, че
към настоящия етап майката и детето живеят в гр. П. на квартира, като през
ваканциите и уикендите пребивават в гр. К.. Бащата на детето - В. Е. не
живеел на територията на Р. Б.. Л. попаднала на подходяща работа в гр. П.,
което наложило да се преместят от гр. К., наели жилище под наем в гр. П. и
намерили подходящо училище за В.. Бабата на детето по майчина линия се
преместила с тях в гр. П., за да полага грижи за детето, когато майка му е на
работа. През ваканциите и уикендите пребивават в гр. К.. Детето бързо се е
адаптирало в Б., има много приятели в гр. К.. Поддържа много добри
взаимоотношения с леля си и семейството й, които живеят в гр. В., но често
пребивавали и в гр. К.. При проведената среща-разговор с детето, същото
споделило, че много му харесва в гр. К. и има много приятели. Разказало, че с
майка си се разбират много добре. В доклада е отразено още следното:
Основни грижи за детето полага майката, като получава помощ и
подкрепа от родителите си. За детето е осигурено и се осигурява всичко
необходимо. Полаганите грижи са адекватни и много добри. Жилището в гр.
К. е собственост на баба и дядо по майчина линия и представлява двуетажна
къща. Ползват втория етаж от къщата, който се състой от две спални, голям
хол с голяма кухня. Детето има собствена стая, която е обзаведена с
необходимите мебели и вещи. Жилището е обзаведено модерно и
функционално. Хигиената е на много добро ниво. Отопляват се с парно.
Жилището е подходящо за отглеждане на детето. Л. Г. работи в „Р. Б.“ ЕАД и
получава добри доходи. Работи три дни от офис и два дни от вкъщи. Детето
познава всички роднини по майчина линия и поддържа много добри
взаимоотношения с тях. Има изградена приятелска среда в гр. К. и гр. П..
Ученик е в *** при СУ „С.С.“ гр. П. и се справя добре в училище, социално
интегрирано. Емоционално привързан е към майка си, баба и дядо по майчина
линия.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата
страна. Изслушаната свидетелката - Н.Д. Г., майка на ищцата твърди, че
дъщеря й има момченце, роден на ***г. във В.. Когато се родило детето,
останала за две месеца в А., за да помага. Там добила впечатления за бащата,
който е ***. Твърди, че постоянно имало скандали. Дъщеря й е споделяла за
отношенията им - още като бременна имало побоища, скандали, физически
посягал на дъщеря й. Към онзи момент не е сезирала английските власти,
4
защото нещата се подобрили, той ставал много мил, но отношенията им не
били добри. Дъщеря й с детето пристигнали в Б. през месец май 2023г., с
намерение трайно да се установят в страната, защото там ответникът много я
преследвал и тя се страхувала за детето. Именно за това преследване тя
потърсила съдействие от властите и завела дело в А.. Наложили му
ограничителна заповед, защото един път отвлякъл детето. Твърди, че е
запозната с намеренията на дъщеря й, която взела решение да си гледа детето
в Б.. Когато се прибрали лятото, останали при тях в К.. Поради причината, че
в П. имало повече възможност за развитие се преместили там, където майката
започнала работа и детето тръгнало на училище и в трети клас. Същото се
чувствало много добре. Твърди, че живеела заедно с тях, като в петък се
прибирали в К. и в понеделник или неделя отново заедно отивали в П.. През
целия период, от както си били в Б., бащата не ги е търсил, не проявил грижи
към детето, не се е интересувал от него. Същото тренирало футбол,
посещавало занималня, чувствало се добре.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по
реда на чл. 4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на
детето В. Е. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им,
т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява
родителските права, което прави предявения иск допустим.
По основателността на обективно съединените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по
тези въпроси, съгласно чл. 59, чл. 142-144 от СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява
спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати
и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това
производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението (администриране) им, т.е. определяне начина на упражняването
им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права,
както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен
интерес. Като производство, спорната администрация е учредена именно, за
да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от
обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 от СК, пряко
свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
5
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен
обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от
тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и
събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство
преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 от СК, законодателят изрично
възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал.
1 от СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на
родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе
служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота
упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар
и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и
без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по
останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за
решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 от
СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на
родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето
издръжката на детето.
Относно искът за предоставяне на родителските права:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК изброява обстоятелства, които
следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с
оглед интересите на детето. Това са - възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на
родителските права съгласно ППВС № 1/1974г. следва да се разбира тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и
представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката
отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите
задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В
подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще
упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите
задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда, с оглед на
всички конкретни обстоятелства по делото.
В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от
двамата родители да живее В. Е. е обстоятелството, че от раждането му до
настоящия момент, когато то е на над 10 години, се е отглеждало в дома на
майката, подпомагана от своите близки и роднини. Само това обстоятелство е
достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването
на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на
основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и
осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата детето с любов и
6
грижа, възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да
израсне като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. В тази насока е
положителното становища на О.З.Д. при Д.С.П. – К.. Детето познава своите
родители. От представения Социален доклад се установяват данни за
родителите, детето (условия на отглеждане, обучение и социална
интеграция)/, роднински кръг и родителско сътрудничество. Според данните
от доклада, детето живее с майка си – първоначално в гр. К., а в последствие в
гр. П. и тя полага грижите за него след раздялата на страните. Жилищните
условия в дома на майката са много добри. Детето е записано в СУ „С.С.“ гр.
П. за учебната 2023/2024-та година, като ученик в ***. Според наблюденията
на социалния работник детето има изградена емоционална близост със своята
майка и с лицата от разширения семеен кръг. Създадена е спокойна среда за
неговото развитие. Съдът намира, че не са налице данни и не се установиха
факти, които да сочат на невъзможност майката да продължи да полага грижи
за детето или които да опровергаят родителските му качества. Съобразявайки
с констатираното, както и привързаността на детето с майката, неговата
възраст, възможност за продължаване досегашното му обгрижване и
възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на
детето при нея.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не
упражнява родителските права:
На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на лични контакти с детето В. Е.. Преценката е служебна и се
извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от
страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с
местоживеенето на бащата. Предвид установената до момента липса на срещи
на бащата с детето, съдът намира, че на него следва да бъде определен режим
на лични контакти съобразен с константната съдебна практика, а именно:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в
неделя, с преспиване и 30 дни през лятото, когато майката не ползва платения
си годишен отпуск.
Относно иска за издръжка в полза на детето:
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от
СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето, съобразно
твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на
децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди.
В Конвенцията за правата на детето (Приета от ОС на ООН на 20.11.1989г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991г., в сила от 3.07.1991г.) е признато правото на
всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото
7
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27, ал. 2
от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни
за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Съгласно Конвенцията, задължението на родителя е не
само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически
потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на
развитие на детето.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на
двамата родители е да гледат и издържат детето си, като в случаите когато
гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в
случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от
заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови
дейности. По делото са налице данни за задължение на бащата да осигурява
издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ, без да е
конкретизиран неговия размер. Що се отнася до нуждите на детето съдът
приема, че освен присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, няма
данни за заболяване, от което то да страда и да обуславя наличие на
специфични потребности и нужди. Така, като се вземат предвид нуждите на
детето, след преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед
възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на
месечна издръжка в размер на 600.00 лв., като ответникът следва да поеме по-
голяма част от нея в размер на 350.00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.07.2023г., с падеж пето число на месеца, за който се
дължи до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.
Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето следва да се поеме от бащата.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
Ищеца не претендира разноски и такива не следва да се присъждат. Още
повече, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора
не може да намери приложение по исковете по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9
от СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
8
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното дете, ползва и двамата родители и затова
в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (вж. в този
смисъл Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д. ***23/2015г., I
г.о., ГК).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 504.00 лв., изчислено върху 36-месечните платежи.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 48 от ГПК, в
размер на 600.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето В. Е., родено на ***г. във
В., Л. с ЕГН ********** да е при майката Л. А. Г. от гр. К., ул. „Г.Ш.” *** с
ЕГН **********, по местоживеенето й.
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето В. Е., родено на
***г. във В., Л. с ЕГН ********** да се упражняват от майката Л. А. Г. от гр.
К., ул. „Г.Ш.” *** с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето В. Е., родено на
***г. във В., Л. с ЕГН ********** с бащата В. Е. Е., ***, роден на
**********г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч.
в събота до 16:00 ч. в неделя, с преспиване и 30 дни през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК, В. Е. Е., ***, роден на
**********г. ДА ЗАПЛАЩА на детето си - В. Е., родено на ***г. във В., Л. с
ЕГН **********, като малолетното чрез неговата майка и законен
представител - Л. А. Г. от гр. К., ул. „Г.Ш.” *** с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 350.00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.07.2023г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи до
настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно с
лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В. Е. Е., ***, роден на
**********г., да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Карлово, държавна такса в размер на 504.00 лева.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Р. Н. Г. да се издаде РКО за сумата от
9
600.00 лева, от бюджета на съда, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред П.ски окръжен съд.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10