Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Хасково, 30.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД .................колегия в публичното заседание на... 13
март….…………......................................
две хиляди и седемнадесета……………… ...................година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
при секретаря Стефка Ангелова.....…………..…....…...и в
присъствието на прокурора Елеонора Иванова.......……..като.. разгледа…
докладваното от съдията………
…………………….гр.д.№…51…….………..……. по описа
за 2017 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.2 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ / от Г.Г.С. *** против Прокуратурата
на РБ.
В исковата молба ищецът
излага фактически твърдения относно
образуваното срещу него ДП № 513/2010 год. по описа на РУ на МВР-Хасково,по
което му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал.1
т.4 вр. с ч. 198 ал.4 вр. с чл. 29 ал.1
б.“а“ и“б“ вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 170 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20
ал.2 от НК.Твърди,че във връзка с така
посоченото престъпление,което му е било вменено като извършител спрямо него е
била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с определение,постановено по НЧД № 399/2010 год. от
състав на ОС-Хасково,потвърдено по реда на въззивната проверка от
АС-Пловдив.Преди вземането на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
ищецът заявява,че е бил задържан от органите на полицията за срок от 24 часа, а
с постановление на прокурор за още 72 часа.По-късно мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ е била изменена в по-лека такава , а именно „Домашен
арест“. С присъда на ОС-Хасково по НОХД № 416/2011 год. ищеца е бил признат за
виновен и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“.С присъда по ВНОХД
№ 496/2013 год. на АС-Пловдив е била отменена присъдата на Хасковския окръжен
съд и ищеца е бил оправдан,съответно е отменена и мярката му за неотклонение.Заявява,че
предварителното му задържане в изпълнение
на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест е
продължило както следва: „Задържане под стража“ за времето от 16.07.2010 год.
до 02.06.2011 год. или 10 месеца и 16 дни,1а домашен арест-от 03.06.2011 год.
до 19.04.2014 год. или 2 години 9 месеца и 16 дни.В исковата молба се твърди
още,че на 13.08.2010 год. ищеца е бил привлечен като обвиняем в извършването на
описаните по-горе престъпления,като е бил внесен обвинителен акт в ОС-Хасково и
образувано НОХД № 175/2011 год.първоначално делото е прекратено от състав на
ОС-Хасково и върнато на Окръжна прокуратура - Хасково, която прокуратура отново
е внесла обвинителен акт и е било образувано НОХД № 416/2011 год.по описа на
Хасковския Окръжен съд.След провеждане на поредица от съдебни заседания делото
е приключило пред първоинстанционния съд с присъда,с която ищеца С. е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.по
жалба на ищеца делото е изпратено на Апелативен съд-Пловдив,който съд от своя
стана е образувал ВНОХД № 500/2012 год.и постановил решение № 137/09.07.2013
год.,с което е потвърдил присъдата на Хасковския окръжен съд. Със свое решение
№ 507/13.12.2013 год. постановено по Нак.д.№ 2037/2013 год. ВКС е отменил решението на ПАС и върнал делото за
ново разглеждане от същия съд. При новото разглеждане по образуваното
ВНОХД №
496/2013 год. Апелативният съд е постановил присъда № 23115.04.2014
год.,с която ищеца е бил оправдан изцяло и по двете обвинение.
Твърди,че в резултат на воденото
срещу него наказателно преследване без основание е претърпял редица
неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки и
страдания,неудобства,стрес,липса на желание да контактува с други хора от
своето обкръжение,тревожност,безсъние,засягане на доброто име и чест,семейни
отношения и др. Освен това в резултат на действията на Прокуратурата се
стигнало и до прекратяване трудовата му дейност,което пък от своя страна била
основен източник на средства за живот.Изложеното счита,че обосновава правния му интерес от
предявяването на настоящи иск и моли съда след като се убеди в неговата
основателност да постанови решение,с
което да го уважи като осъди ответника да му заплати сумата 100 000 лева
представляваща обезпечение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска. Твърди,че
ищецът не е доказал по несъмнен начин настъпването на неимуществените
вреди,които твърди, че са му били причинени, тъй като нормите на закона не
допускат тяхното настъпване по предположение. Счита,че и размера на претенцията
не е съобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД и трайната практика на съдилищата по
тези дела,поради което го намира за
прекомерно завишен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,във връзка с твърденията на страните,приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма
спор между страните,че ищеца Г.Г.С. е бил привлечен да отговаря за
престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. с чл. 198 ал.4 вр. с чл. 29
ал.1 б.“а“ и „б“ вр. с чл. 20 ал.2 от НК
и за престъпление по чл. 170 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, като му е
било повдигнато обвинение с Постановление
от 13.08.2010 год.по ДП.№ 513/2010 год. по описа на РУ на МВР-Хасково. Не се
спори още,че е бил задържан на 12.08.2010 год.,срокът на което задържане е
продължен с още 72 часа.По направеното искане от Окръжна прокуратура Хасково за
вземане на постоянна мярка, състав на ОС-Хасково е уважил искането и с определение 399/2010 год. на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“..Определението на ХОС е потвърдено с
определение на ПАС, постановено по ВЧНД 422/2010 год.По реда на чл. 65 ал.1 от НПК ищецът е поискал изменение на така взетата мярка в по-лека такава, но с
определение по НЧД № 220/2011 год. Окръжен съд-Хасково е оставил молбата без
уважение.С определение по ВНЧД № 281/2011 год. Апелативен съд-Пловдив е отменил
определението на ХОС и е изменил мярката за неотклонение от „Задържане под
стража „ в „Домашен арест“.
Първоначално по внесения от ОП-Хасково
обвинителен акт срещу Г.С.,Хасковският окръжен съд е образувал НОХД № 175/2011
год.,производството по което е прекратено и делото върнато на ОП-Хасково,поради
допуснати процесуални нарушения.Акта на съда за прекратяване е бил обжалван, като
АС-Пловдив е потвърдил прекратяването.Отново Окръжна прокуратура –Хасково е
внесла обвинителен акт срещу ищеца и е било образувано НОХД № 416/2011 год.по
описа на ОС-Хасково.Делото е приключило пред
първостепенния окръжен съд с присъда № 209/19.10.2012 год.,с която ищеца
С. е признат за виновен в извършването на престъпленията,за които му е
повдигнато обвинение и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
5 /пет/ години,при първоначален „строг“
режим на изтърпяване. На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното
наказание,времето през което подсъдимият С. е бил с мярка „Задържане под стража“
и „Домашен арест“. По жалба на осъдения С. е било образувано ВНОХД № 500/ 212
год.по описа на Апелативен съд-Пловдив,който със свое решение № 137/09.07.2013
год. е потвърдил първоинстанционната присъда.
Последвало е касационно обжалване на
въззивното решение и с решение № 507/13.12.2013 год. състав на ВКС на НР е
отменил решението на апелативния съд и върнал делото на същия съд за ново разглеждане.
Образувано е след касационната проверка
ВНОХД № 496/2013 год.по описа на АС-Пловдив,по което дело е постановена нова
присъда № 231/15.04.2014 год.,с която е
отменена изцяло присъдата на Хасковския окръжен съд по НОХД № 416/2011год. и
ищеца С. е бил признат за невиновен и оправдан.Присъдата е влязла в сила на 30.04.2014 година.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява,че ищецът е понесъл изключително трудно този продължителен период, през който е били
обвиняем и подсъдим.Особено тежко понасял времето,през което е бил задържан,а
по-късно и когато е изпълнявана мярката за неотклонение „домашен арест“.Чувствал
се е зле, усещал промяна в отношението на близки, познати и съседи спрямо него.
Случващото се основно се отразило на психическото им състояние.Според
показанията на свид. П. В. – майка на детето му,с която през този период ищецът
е живеел твърди,след всичко случило му се във връзка с повдигнатото обвинението
и наказателното преследване,което продължило няколко години, С. се е променил
много като човек.Според нейните думи той е станал „друг човек“. Отказвал да излиза
извън дома си и да се среща с приятели и
познати, това било и невъзможно по времето на домашния му арест.Прекратили и личната си връзка със свидетелката,
отказвал почти всякакви контакти с приятели именно по тази причина, бил
депресиран непрекъснато. Не разполагал с никакви средства за живот,тъй като не
можел да започне никаква работа.Самата свидетелка твърди,че дори и след
раздялата им останали приятели и тя му е помагала материално.Всичко това му се
отразило и на физическото здраве.Започнал да вдига високо кръвно
налягане.Особено тежко понесъл момента
на самото му задържане в дома,когато бил и задържан. Това се случило само
няколко дни след раждането на детето им и то в деня,когато трябвало да ги
посети личния лекар на новороденото.Свидетелката твърди,че лично тя от
притеснения в този момент загубила съзнание,а след това от силния стрес й
спряла кърмата,като тези факти стигнали
до знанието и на ищеца,който от своя страна също преживял тежко момента,в който най-близките му хора
страдали и то заради него. Свид. В. твърди,че поради дългото отсъствие на ищеца
от живота им както на нея така и на
детето,то в крайна сметка не познавало баща си и това също се отразило силно
негативно на ищеца.
Съдът разпита и свид. Б.Л.,който е приятел на
ищеца и се познават от дълги години. Познава го както преди да му бъде
повдигнато обвинението, така и след това продължили да контактуват.той останал
един от малкото му приятели. Твърди,че Г.
паднал духом от всичко което му се е случило,сринал се психически. Загубил
приятели, роднини, семейството си. Изпаднал в депресия и искал винаги да има
някой около него.Затова свид.Л. ходел в дома му всеки ден,тъй като ищецът
споделил,че мисли за самоубийство.Бил зле и материално, поради което започнал
да продава вещите си – часовници,телевизори и накрая продал и лекия
автомобил.Непрекъснато приемал лекарства, заради различни здравословни
проблеми, породени именно преживяваното.Наложило се да напусне жилищния
комплекс в кв.“Драгалевци“, където живеел преди и да си намери по-малко жилище,
за да се справи с положението. Не можел да преодолее чувството,че трябва да
отговаря за нещо,което не е извършил.Категорично заявява,че това наказателно
дело се е отразило изключително негативно върху ищеца в личен и обществен план.
При тези данни по делото се
налага следния правен извод: според нормата на чл.2 ал.1 т 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за
вредите,причинени на граждани от органите на
дознанието,следствието,прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление.Обезщетението за тези вреди може да се иска едва след тяхното отменяване
като незаконни по съответния ред.Това отменяване представлява и началната дата
на изискуемост на вземането за вреди.
В тази насока на първо място правилно и
законосъобразно ще бъде да се установи налице ли е обвинение в извършване на
престъпление по отношение на ищеца и приключило ли е същото и по какъв начин.От
доказателствата по делото вече посочихме,че по неоспорим начин се установява,че
такова обвинение е било предявено,а по-късно с влязло в сила присъда на
30.04.2014 год.е бил оправдан. Освен това се установи по несъмнен начин,че
ищеца във връзка именно с повдигнатото му и поддържано от Прокуратурата
обвинение е търпял и мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен
арест“ и то в едно твърде продължително време. В този смисъл се налага обоснования извод, че
отговорността на държавата следва да се ангажира чрез Прокуратурата на РБ, т.е.
органът повдигнал и поддържал обвинението срещу него, ведно със съпътстващата
процесуална принуда.
Безспорно също съдът намира и
обстоятелството,че в резултат на дейността на този правозащитен орган се е
стигнало до увреждане на ищеца в морален аспект.Установи се,че същият е претърпял
редица неудобства, притеснения, срам, влошаване на психическото му състояние
,нежелание да се среща и контактува с приятели и познати, непълноценност да
работи и развиват свой собствен бизнес, раздяла с любима жена и дете,родено
именно дни преди ищеца да бъде задържан. Негативни чувства и преживявания, които
категории законът квалифицира като морални вреди.
При така възприетото съдът намира,че исковата
претенция се явява основателна,тъй като за ищеца са настъпили вреди по смисъла
на чл. 2 от ЗОДОВ. В този смисъл ще следва същата да се уважи. Спорен остава
въпроса досежно размера на иска.Ответникът по делото твърди,че не се доказват
вреди в претендирания размер.Основният довод в тази насока е,че не са се събрали
достатъчно доказателства,сочещи на претърпени морални вреди.Твърди,че само от
разпита на свидетели,не може да се обоснове извод за доказаност на
претенцията.Навежда доводи и в насока,че наказателното производство все пак е
приключило в разумни срокове и съдът следвало да отчете това обстоятелство.
Изложените от ответната страна
доводи настоящият състав намира за
изцяло неоснователни.Съдът счита,че няма никаква пречка да се даде пълна вяра на показанията
на разпитаните свидетели именно,защото те са хората,които са стояли най-близо
до ищеца през целия този период и съответно могат в най-пълен обем да наблюдават
и дават преценка за неговото поведение и състояние преди и след това.
Предвид всичко изложено до тук,съдът
намира иска за основателен и доказан до размер на сумата от 50 000 лева , която
съобразно принципа за пълната обезвреда на всяка една причинена щета, я намира
за напълно необходима. При определянето
размера на сумата, необходима да обезщети претърпените от ищеца неимуществени
вреди под формата на болки,страдания и др. неудобства,съдът се ръководеше преди всичко от събраните по делото
доказателства, като в тази насока е необходимо да посочим,че ищеца е бил наказателно преследван в продължение на близо
3години и 8 месеца,като значително време
от 12.08.2010 год. до 02.06.2011 год. е бил с мярка „Задържане под
стража“, а от 13.-08.2011 год. до влизането в сила на присъдата – 30.04.2014
год.-„Домашен арест „, време достатъчно
да му отнеме едни от най-хубавите моменти като млад човек в борба да установи своята невиновност.Тези факти съдът
намира за достатъчно убедителни да мотивират извод за основателност на претенцията в посочения
размер.Няма спор,че през цялото това време ищецът е бил принуден да посещава
различните инстанции / следствени органи,прокуратура и съд/, да участва в
различните процесуални действия, да преживява повторното разглеждане на делото
и т.н.Ето защо съдът не споделя довода на Прокуратурата на РБ,че наказателното
производство се е развило в разумни
срокове.Съдът намира,че когато едно наказателно производство приключва с оправдателна присъда не може да
се твърди за никакви разумни срокове. За невиновния гражданин няма разумен
срок,в който той да бъде обвиняем или подсъдим.
Ще следва върху присъдения
размер на обезщетението да се присъди и законна лихва, начиная от датата на влизането
в сила на акта,с който ищеца е признати за невиновен и е оправдан,а това е
датата на влизане в сила на Присъда № 231/15.04.2014 го. На ПАС по ВНОХД № 496/2013
год.,а именно от 30.04.2014 год. до
окончателното изплащане на главницата. В останалата част иска до пълния
предявен размер,като неоснователни ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ще следва ответника
да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото съобразно
уважения размер на исковата претенция, а именно сумата от 317,50 лв.
Мотивиран по гореизложения
начин,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ –гр.София
,бул.”Витоша” № 2 да заплати на Г.Г.С., ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес ***
№ 15-адв. М.Д. сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди/ представляваща
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва,считано от 30.04.2014 год. до окончателното й изплащане,както и
направените по делото разноски в размер на 317,50 лв.,съобразно уважени размер,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лева,
като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: