Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 25.07.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., гражданско отделение в публично заседание Н.25.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17 по описа З.2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело № 17/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано
по предявен иск от „А.ЗА С.НА В." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано поотделно от изпълнителните директори Н.Н.С.и М.Д.Д.чрез
пълномощника юрисконсулт П.Б. против Л.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл. 415 ГПК с цена на иска
2 829,59 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че между
„Сити кеш“ ООД като Заемодател и Л.Д.Л. като Заемател бил сключен договор за
паричен заем № *****, като Заемодателят
предоставил парична сума под формата на заем на Заемателя в размер на
1 500,00 лева. Договорили се лихвата да бъде в размер на 166,78 лева, като
общата стойност на плащането била 1666,78 лева, платима на 27 броя равни
седмични погасителни вноски, като последната била на дата 06.04.2017 г.
Сочи, че поради допусната от страна на Заемателя забава за
плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски, настъпила автоматично
предсрочна изискуемост, считано от 01.12.2016 г. Съгласно чл. 4 от договора
заемателят начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 433,53
лева.
Сочи, че поради непредоставяне на обезпечение съгласно
условията на подписания между страните договор, била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 1000,89 лева, която била разсрочена на 27 вноски,
която следвали да бъде платима на
съответните падежни дати съгласно договора. Съгласно условията на договора и
общите условия, на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на
228,39 лева.
Сочи, че на *****.2017 г. било подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата *****.2017 г. между
„Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по силата на което
вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу Л.Д.Л., произтичащи от Договор за паричен
заем № *****/29.06.2016 г. били прехвърлени с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Сочи, че в
изпълнение на чл. 99 ЗЗД било изпратени уведомителни писма на длъжника за
прехвърленото вземане, но и двете пратки се върнали като непотърсени.
Сочи, че било подадено заявление по чл. 410 ГПК срещу
длъжника, РС-К. образувал ч.гр.д. ****/2018 г., но длъжникът не бил намерен и
заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае
за установено по отношение на ответника Л.Д.Л., ЕГН ********** ***, че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД следните суми: 1 245,11 лева –
главница за периода 10.11.2016 г. до 06.04.2017 г., по отношение на която на
основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
смитано от дата 01.12.2016 г.; 130,02 лева – договорна лихва от 10.11.2016 г.
до 06.04.2017 г., по отношение на които на осн. чл. 7, ал. 4, е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 01.12.2016 г.; 809,54 лева - неустойка
за неизпълнение за договорно задължение за периода 10.11.2016 г. до 06.04.2017
г., по отношение на която на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 01.12.2016 г.; 433,53 лева –
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 01.12.2016 г.;
228,39 лева – обезщетение за забава за период от 02.12.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Моли уведомлението на ответника да бъде връчено заедно с
исковата молба и приложенията към него.
Претендира за разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника. Сочи, че исковата
претенция е неоснователна, оспорва предявения иск. Ответникът не бил
уведомен за извършената цесия и затова не може ищецът да се легитимира като
негов кредитор.
Твърди, че Договор за паричен заем № ***** е нищожен. Сочи,
че съгласно чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 12, т. 9 ЗПК, потребителския кредит
е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му – в случая бил
посочен годишен лихвен процент, но не и условията за прилагането му. Също така
липсвало уточнение какви точно разходи се включвали в посочения ГПР, не било
ясно как бил изчислен и какво съдържал. Твърди, че изрично и изчерпателно
трябва да бъдат посочени всички разходи при формирането на ГПР – бл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Сочи, че при липса на посочване в договора кои разходи се включват в
посочения ГПР не можело да се провери дали посочения в договор ГПР кореспондира
на действителния такъв по договора и дали действителният ГПР не надхвърля
пределните стойности, посочени в чл. 11, ал. 4 ЗПК.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ****/2018 г. по
описа на РС-К., че по отношение на Л.Д.Л., въз основа на заявление от 31.05.2018 г. от заявителя „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, като същата е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият
е завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за паричен заем № ***** към искане № ****** от дата 29.09.2016 г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр. София, като кредитор и ответника в настоящото производство – Л.Д.Л., като
кредитополучател с постоянен адрес ***. От договора за паричен заем е видно, че
кредиторът е отпуснал паричен заем кредит
в размер на 1 500,00 лева. Срокът за връщане на кредита бил 27 седмици,
с ГПР в размер на 49,074 %. Съгласно Договора за паричен заем е начислена неустойка
в размер на 1 000,89 лева, платима на 27 седмични вноски, като седмичната
вноска по изтегления заем заедно с начислената неустойка е в размер на 98,80
лева.
Поради неплащане от страна на длъжника и
на основание чл. 7, ал. 4 от договора за заем, била начислена неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 433,53 лева. На основание общите условия по
договора за заем били начислени и 228,39 лева за периода от 02.12.2016 г. да
датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда. От изявлението на ищеца в
исковата молба е видно, че ответникът е погасил сума в размер н.500,00 лева.
Ищецът „А.з.с.на в.“ ЕАД *** е представил заверено
копие от Договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от дата *****.2017
г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като цедент или продавач и „А.з.с.на в.“ ЕАД
*** като цесионер или купувач, по силата на което титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, предмет н.настоящото производство, става „А.з.с.на в.“ ЕАД
***. В представеното по делото приложение на позиция с № *** е посочен кредита
на ответника Л.Л..
Представено е пълномощно, с което законният
представител на „Сити Кеш“ ООД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от
името на „Сити Кеш“ ООД всички длъжници по вземания по кредити, които „Сити
Кеш“ ООД е цедирал с горе цитирания Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата *****.2017 г., за
извършената цесия съгласно чл. 99 от ЗЗД.
По делото процесуалният представител на
ищеца сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление да се уведоми длъжника за направеното
прехвърляне, но пратката се върнала в цялост. В този смисъл в исковата молба
ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с
исковата молба.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
н.парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът е
сключил Договор за паричен заем № ***** към искане № ****** от дата 29.09.2016 г., със „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, гр. София, като кредитор за
сумата от 1 500,00 лева при условия, описани в приложения договор з.паричен
заем.
По-късно между Сити Кеш“ ООД и „А.за с.на в.“
ЕАД *** бил подписан Договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата *****.2017 г., с който задължението н. ответника е прехвърлено н.„А.за с.на
в.“ ЕАД *** от приложеното Приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично
законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.
Прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение №123
от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д.№1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото, той да го е получил.
Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено
изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47,
ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата *****.2017 г., прехвърляне
на вземания няма действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като з.извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закон.ред и затова ищецът „А.за с.на
в.“ ЕАД *** няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на
цесионер по договора са непротивопоставими на ответника.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 428,00
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов
ордер н.особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за
с.на в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и М.Д.Д.срещу
Л.Д.Л., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК с цена на иска 2 829,59 лева /две хиляди осемстотин
двадесет и девет лева и 59 стотинки/ за установяване на вземане за сумата от:
-
1 245,11 лева главница; 113,02 лева договорна лихва за периода от
10.11.2016 г. до 06.04.2017 г.; 809,54 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 10.11.2016 г. до 06.04.2017 г.; 433,53 лева неустойка за предсрочна
изискуемост; 228,39 лева обезщетение за забава за
периода от 02.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението; законна лихва върху главницата от
31.05.2018 г. до изплащане на вземането по ч.гр.д.
№ ****/2018 г. на Районен съд-К., като неоснователен
и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Стара Загора.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия