Решение по адм. дело №424/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба Я. И. М., [ЕГН], подадена чрез пълномощника й адв. А. М. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Решение № 1040-23-33 от 02.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) [населено място], с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й с вх. № 1012-23-40 от 05.03.2025 г. против Разпореждане № РВ-3-23-01844280 от 11.02.2025 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място] и разпореждането е потвърдено изцяло.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорва се извода на административния орган, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, като се поддържа, че е налице валидно възникнало и съществувало трудово правоотношение между жалбоподателката и работодателя й „Деси-план“ ЕООД, съответно реално полагане на труд по сключения между тях трудов договор за процесния период, както и че жалбоподателката има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10 от КСО. Сочи се, че жалбоподателката е била лишена от възможността да участва в производството по извършване на проверка на осигурителя „Деси-план“ ЕООД, довело в резултат на издадените от контролните органи на НОИ задължителни предписания до заличаване на подадените и касаещи я данни за осигурителен стаж и доход – обстоятелство, послужило за издаване на разпореждането с правно основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, с което в нарушение чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (EКЗПЧОС) е било отнето правото й на защита и на достъп до съд. Твърди се необоснованост на констатацията, че дружеството-осигурител не е осъществявало дейност по Търговския закон (ТЗ), която да предполага наемането на лица по трудов договор, доколкото не са правени каквито и да било проверки и установявания за наличието на търговски, облигационни и др. отношения между „Деси-план“ ЕООД и негови контрагенти, и се поддържа, че дори работодателят да е имал за цел заобикаляне на трудовото и осигурителното законодателство, това не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осъществяващия трудова дейност работник в изпълнение на трудов договор, за която същият подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, още повече, че на жалбоподателката са били удържани осигуровки според сключения с нея трудов договор и тя е подписвала ведомости. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител по делото – главен юрисконсулт Т. К., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в обжалваното решение, и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултко възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

Като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 1030-23-185 от 26.01.2024 г. (л. 43) в ТП на НОИ [населено място] е получено писмо изх. № 638-1 от 26.01.2024 г. на директора на офис Стара Загора при ТД на НАП [населено място] (л. 43-гръб), ведно с приложено към него писмо изх. № [рег. номер]-178-0002468 от 25.01.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора (л. 43-гръб) с искане за предприемане на действия по компетентност във връзка с подадени декларации обр. 1 и обр. 6 от „Деси-план“ ЕООД [населено място], [ЕИК]. Посочено е, че срещу дружеството е образувано изпълнително дело, по което има непогасени задължения по декларация обр. 6 за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2023 г. в размер общо (главница и лихва) на 61 178,37 лв., но същото няма имущество, с което да се обезпечат задълженията му, както и че:

от данните в информационата система на НАП са установени три обекта за осъществяване на дейност в [населено място] – за предоставяне на фризьорски и козметични услуги (фризьорски салон) на [улица] ФУ, дерегистрирано от 22.01.2016 г., за търговия на дребно с цветя (цветарски магазин) на Общински пазар зад „Енерго“ с ФУ, дерегистрирано от 22.03.2016 г., и за предоставяне на услуги по превоз на товари на [улица] ФУ с изтекъл контракт на 12.04.2019 г., но при посещение на тези адреси е установено, че не се осъществява търговска дейности и няма търговска дейност;

дружеството няма подавани годишни декларации по ЗКПО от 2015 г., регистрацията му по ЗДДС е прекратена на 30.09.2013 г., няма банкови сметки, не притежава МПС за осъществяване на транспортна дейност, няма търговски обекти за осъществяване на фризьорска дейност или продажба на цветя, не осъществява търговска дейност, но подава декларации обр. 1 и обр. 6, не погасява задълженията си и няма извършени плащания по изпълнителното дело.

На основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ (Инструкция № 1 от 03.04.2015 г.) на контролни органи от ТП на НОИ [населено място]: М. Л. и Й. М. – старши инспектори по осигуряването, е възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Деси-план“ ЕООД (л. 41).

В хода на проверката е изискана и постъпила информация от отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община Стара Загора – писмо вх. № 1030-23-185#28 от 19.02.2024 г. (л. 46 – 47), според което „Деси-план“ ЕООД няма подавани декларации за притежавани товарни автомобили, и от Дирекция „Инспекция по Труда“ [населено място] – писмо вх. № 1030-23-185#33 от 28.02.2024 г. (л. 48 – 49), според което при направени справки в информационната система на ИА ГИТ е установено, че:

„Деси-план“ ЕООД е подало декларация по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) за дейността на дружеството през 2013 г. с посочен код на икономическа дейност по КИД-2008: 96.02 – Фризьорски и козметични услуги, данни за предприятието: „Деси„Деси-план“ ЕООД с адрес [населено място], [улица](без номер), и данни за поделение на предприятието: Фризьорски салон на адрес [населено място], [улица](без номер);

през 2014 г. и 2015 г. на дружеството са били извършени проверки на обект: Павилион за бързо хранени в [населено място], [улица], който към настоящия момент се стопанисва от друго юридическо лице;

през м. февруари 2024 г. на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда КТ) е изискано и представено писмено обяснение от упрамвителя на „Деси-план“ ЕООД, според което: към 26.02.2024 г. дружеството не осъществява дейност и няма търговски обекти; считано от 19.02.2024 г. трудовите правоотношения с всички работници и служители са прекратени.

Осъществен е контакт с настоящия управител на „Деси-план“ ЕООД – М. А. И., чрез съдействие от органите на МВР, и същият е подписал декларация, попълнена от ст. инспектор М. Л., тъй като лицето е неграмотно (л. 53), с която декларира, че:

през м. август 2023 г. собствеността върху дружеството му е била прехвърлена срещу получена на ръка сума, чийто размер не помни, за да се изхранва, тъй като бил социално слаб;

не са му били предоставени фирмени счетоводни документи и не е бил запознат, че е имало наети лица в дружеството, съответно не е внасял осигурителни вноски за служителите, тъй като не е знаел, че има такива.

Извършена е справка в Търговския регистър (ТР) към Агенцията по вписванията, при която е установено, че собествеността върху капитала на „Деси-план“ ЕООД е прехвърлена на 14.08.2013 г. на М. А. И., [ЕГН] (доказателства за извършената справка не са представени с преписката, но достъпът до ТР е публичен).

Извършена е справка и в информационната система на НОИ „Регистър на трудовите договори“ (л. 57 – 62), при която е установено, че за периода от 2018 г. до 2024 г. „Деси-план“ ЕООД е подало уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключени трудови договори общо за 11 лица, сред които и жалбоподателката Я. И. М.. Според данните от регистъра тродовията договор с жалбоподателката е бил сключен на 11.12.2019 г. и прекратен на 02.05.2023 г., като тя е била назначена на длъжността маникюрист и основното й трудово възнаграждение е било в размер на 560 лв.

За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (КП) № КП-5-23-01598690 от 29.05.2024 г. (л. 39 – 40).

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на „Деси-план“ ЕООД [населено място] са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-23-01569915 от 25.03.2024 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за общо 11 лица, сред които и жалбоподателката Я. И. М., в 5-дневен срок от получаване на предписанията, с указания за възможността да бъдат обажалвани в 14-дневен срок по реда на глава осма от КСО (л. 38). Предписанията са връчени на управителя на дружеството М. А. И. на 31.05.2024 г. и липсват данни, а и не се твърди да са били обжалвани.

С Разпореждане № РВ-3-23-01844280 от 11.02.2025 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място] (л. 36 – 37) на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателката Я. И. М. да възстанови добросъвестно получените парично обезщение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 16.09.2020 г. до 01.04.2023 г. в размер на 19287,29 лв. – главница. Посочено е, че за нея от работодателя и осигурителя „Деси-план“ ЕООД са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен на 11.1.2019 г. за длъжността маникюрист и прекратен на 02.05.2023 г. трудов договор, данни с декларации обр. 1 „Данни за осигурено лице“ по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигуряване й за периода от 12.12.2019 г. до 30.09.2021 г. и от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., удостоверения – приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) към 9 бр. болнични листове (№ Е20201594451 за периода 16 – 30.09.2020 г., № Е20201698561 за периода 30.09. – 30.10.2020 г., № Е20202529011 за периода 30.10. – 29.11.2020 г., № Е20201594451 за периода 16 – 30.09.2020 г., № Е20202027190 за периода 29.11. – 29.12.2020 г., № Е20202529502 за периода 29.12.2020 г. – 28.01.2021 г., № Е20202528810 за периода 28.01. – 22.02.2021 г., № Е20202869911 за периода 22.02. – 08.04.2021 г., № Е20210292384 за периода 01.04. – 13.05.2021 г., № Е20200380421 за периода 13.05. – 07.07.2021 г.), удостоверения – приложение № 10 от НПОПДОО за периода от 07.07.2021 г. до 07.04.2022 г. вкл. по молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО и удостоверения – приложение № 10 от НПОПДОО за периода от 08.04.2022 г. до 01.04.2023 г. вкл. по молба-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, както и че обезщетенията й са изплатени съгласно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, като са взети предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болничини листове и данните от удостоверенията – приложения № 9 и № 10. Възстановяването на обезщетенията е обосновано с констатациите от извършената проверка, приключила с КП № КП-5-23-01598690 от 29.05.2024 г., въз основа на които е прието, че Я. М. няма качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО чрез „Деси-план“ ЕООД, тъй като, доколкото дружеството не е извършвало търговска дейност и не са установени реализирани приходи от такава, обуславящи изплащането на възнаграждения на лицата, за които са подавани данни в регистъра на осигурените лица, тя реално не е упражнявала трудова дейност като императивно изискуема предпоставка по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение, макар и за нея да има подадени данни за сключен трудов договор и декларирани осигурителни данни от 12.12.2019 г. В тази връзка е налице позоваване на предприети действия за служебно заличаване на подадените от осигурителя данни за осигурителен стаж и за осигурителен доход, поради неизпълнение в срок на издаденте му Задължителни предписания № ЗД-1-23-01569915 от 25.03.2024 г., необжалвани и влезли в сила, и извършено преизчисляване, при което са установени надплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност и по чл. 50, ал. 6 от КСО в общ размер на 19287,29 лв. С оглед на изложеното е формиран извод, че поради представените и установени нови данни и документи, имащи значение за определяне на правото, размера и срока на изплатените обезщетения на жалбоподателката, за нея възниква задължение за възстановяването им, като неоснователно получени. Указана е възможността за обжалване на разпореждането по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ [населено място] в 14-дневен срок от получаването му.

Разпореждане № РВ-3-23-01844280 от 11.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място] е връчено на жалбоподателката на 26.02.2025 г. и е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 1012-23-40 от 05.03.2025 г. (л. 33 – 34), като немитивирано в необходимата степен и постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради лишаването й от възможност да представи доказателства, като се твърди, че тя е работила в дружеството и съвестно е изпълнявала служебните си задължения.

С оспореното понастоящем Решение № 1040-23-33 от 02.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] (л. 25 – 31) жалбата на Я. М. с вх. № 1012-23-40 от 05.03.2025 г. е отхвърлена и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-23-01844280 от 11.02.2025 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място], като изцяло са споделени съображенията, изложени в разпореждането, а възраженията на жалбоподателката са приети за неоснователни.

Решение № 1040-23-33 от 02.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] е съобщено на жалбоподателката на 07.04.2025 г. (л. 32), а жалбата против него е подадена на 17.04.2025 г.

Като доказателства по делото са приети документите от преписката по издаване на оспореното решение, както и приложените към жалбата, в т. ч. заверено копие на страници 10 и 11 от трудовата книжка на жалбоподателката (л. 11) с вписани трудов стаж и доход за времето, през което е работила за „Деси-план“ ЕООД, като трудовият й стаж е вписан с цифри и думи. Положени са печат на дружеството-работодател, както и подписи от касиера, гл. счетоводител и управителя на „Деси-план“ ЕООД.

Допуснати и разпитани са четирима свидетели, две от които – св. И. А. К. и св. Т. Д. И., заявяват, че няколко месеца в началото 2020 г., а св. К. – още от края на 2019 г. („малко преди коледните празници“), преди жалбоподателката да роди и да излезе в отпуск по майчинство са били нейни клиентки в салон „Мода Бар Бенедикшън“, находящ се в [населено място], [улица], в който тя е работела като маникюристка и в който освен нея са работели още фризьорка и бръснар. За предоставените им услуги жалбоподателката им издавала бележки от касов апарат, на които било изписано наименованието на фирмата – собственик на салона, а имено – „Деси-план“ ЕООД, и на гърба на които тя записвала имената им в случай, че имат рекламации. И двете престанали да посещават салона, след като жалбоподателката излязла в отпуск по майчинство, като според св. И. главна фризьорка в салона и „нещо като управител“ е било лице на име Е.. Св. И. сочи също, че салонът съществува към момента под друго име – „Дръзки и красиви“, но не знае дали се стопанисва от същия собственик.

Св. А. И. Т. заявява, че от м. декември до м. май е работила по трудов договор като фризьорка в салона, в който като минкюристка е работела жалбоподателката – „Мода Бар Бенедикшън“, стопанисван от „Деси-план“ ЕООД, чийто собственик е било лице на име П. Ф. З.. Сочи също, че в салона като бръснар е работело лице на име П., а като фризьорка и негов управител – лице на име Елена, както и че за предоставените услуги на клиентите са били издавани бележки от касов апарат, от който Елена е пускала отчетите за деня и за месеца, но не знае дали апаратът е бил свързан с НАП. Заявява, че редовно са им плащали заплатите и осигуровките, като трудовите си възнаграждения са ги получавали на ръка от П. и са се разписвали във ведомост, която той им предоставял.

Св. Д. К. Р. заявява, че от м. август 2021 г. до миналата (2024 г.) или по-миналата година (2023 г.) е обслужвала „Деси-план“ ЕООД по договор за счетоводни услуги, но е извършвала единствено услугата ТРЗ, като в нейните задължения е влизало да подава декларации обр. 6, болнични, приложения № 9 и № 10, да отразява отпуски, да изготвя трудови договори, уведомления до НАП за сключването им, заповеди за назначаване, ведомости за заплати въз основа на форма 76, която управителят на дружеството М. А. М. й предоставял, след което тя му предоставяла изготвените ведомости и той си конктактувал с работниците за подписването им при изплащане на заплатите. Сочи, че когато е започнала да обслужва дружеството, жалбоподателката е била в майчинство, но е присъствала във всички ведомости за заплати, както и че е я видяла само веднъж – при напускането й, за да й оформи документите. Не знае кой е обслужвал „Деси-план“ ЕООД счетоводно и не е виждала фактури, платежни и др., поради което не може да каже категорично с каква дейност се е занимавало дружеството, но предвид услугата, която е извършвала – ТРЗ, знае, че то е имало фризьорски салон и салон за маникюр, в който е работела жалбоподателката, както и че се е занимавало с транспортна дейност. Не е посещавала фризьорския салон и салона за маникюр, поради което не знае дали те реално са съществували.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – за което обжалваният акт създава задължения, в законово установения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ съгласно цитираната разпоредба на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО административен орган – директор на ТП на НОИ [населено място], в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, и не се установяват допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Потвърденото с него разпореждане е издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място] въз основа на извършен последващ контрол по разходите по ДОО, което е обжалвано по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено оспореното решение. С жалбата си против разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място] жалбоподателката е имала възможност да ангажира доказателства, ако желае, но не го е направила. Неучастието й в админстративното производство по издаване на задължителните предписания на осигурителя „Деси-план“ ЕООД е основание да се приеме, че последвалото служебно заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, не е обвързващо за нея и не може да й бъде противопоставено, съответно не е довело до ограничаване на процесуалните й права в административното производство по издаване на разпореждането за възстановяване на получените от нея парични обезщетения и последвалото му оспорване по административен ред, при което е постановено обжалваното решение, още повече, че в случая разпореденото възстановяване на получените парични обезщетения е обосновано с това, че тя реално не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор с „Деси-план“ ЕООД, а не само със служебното заличаване на данните, подадени за нея по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от КСО.

Обжалваното решение обаче, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, са постановени при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до [възраст] възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 54к от КСО) – НПОПДОО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ – чл. 10, ал. 1 от КСО.

Легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която норма „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5; самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

От посочената нормативна уредба следва, че едно от от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникването на осигурителното правоотношение, но не винаги. Лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е уредена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

В случая като материалноправно основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за постановеното възстановяване от жалбоподателката на добросъвестно получените от нея парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, са възприети представените документи и установени данни в хода на извършената проверка на осигурителя след отпускане и изплащене на процесните обезщетения, т. е. нови по смисъла на закона, обуславящи извод, че обезщетенията са били получени без основание, именно защото жалбоподателката реално не е изпълнява трудова дейност по сключения от нея трудов договор с „Деси-план“ ЕООД и следователно няма качеството на осигурено лице. Този извод обаче, почиващ единствено и само на установеното в хода на проверката на осигуряващият я работодател, че същият не е декларирал извършването на търговска дейност, в т. ч. търговски обекти и монтирани в тях ФУ, свързани с НАП, и съответно приходи от такава дейност, за да може да заплаща трудови възнаграждения и осигуровки на наети от него работници и служители, беше опроверган от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, от които се установи, че жалбоподателката реално е упражнявала трудова дейност като маникюрист по сключения трудов договор с „Деси-план“ ЕООД в стопанисван от дружеството търговски обект – за повече от шест месеца (преди излизането й в отпуск поради временна нетрудоспособност), считано от сключването на трудовия й договор. В тази им част показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и взаимно се допълват, като кореспондират и със събраните писмени доказателства – представените с преписката справки от Регистъра на трудовите договори, както и представените с жалбата страници от трудовата книжка на жалбопадателката, поради което съдът ги кредитира с доверие. Фактът, че липсва счетоводна и трудовоправна документация в тази насока, доколкото такава не е представена от работодателя и най-вероятно не се съхранява от него, тъй като с оглед на установените по делото данни той очевидно е имал за цел заобикаляне на трудовото и осигурителното, а и на данъчното законодателство, не може да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на осъществявалия трудова дейност работник в изпълнение на сключен трудов договор. Неоправдано би било да се очаква от работника да има представа за начина, по който работодателят му упражнява търговската си дейност и води счетоводната си отчетност.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като постановени при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. В случая по делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. (л. 99 – 100), при минимален размер от 2135,85 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.), поради което съдът намира за неоснователно направеното възражение за неговата прекромерност. Делото не е с фактическа и правна сложност, но са проведени четири съдебни заседания с явяване на уплъномощения от жалбоподателката адвокат, по чието искане са допуснати и разпитани четирима свидетели, като същият е изготвил и изключително подробна жалба. При тези данни, имайки предвид решението на СЕС по дело № С-438/22, съдът намира, че не е налице основание за редуциране на направените от жалбоподателката разноски за възнаграждение на един адвокат, поради което следва да й се присъдят действително направените разноски в размер 2000 лв.

Разходите на жалбападотелката за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред административния орган не са разноски по делото и не следва да й се присъждат.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Я. И. М., [ЕГН], Решение № 1040-23-33 от 02.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-23-01844280 от 11.02.2025 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място], като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място] да заплати Я. И. М., [ЕГН], сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.