РЕШЕНИЕ

Номер 404                           04.03.2020г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На дванадесети декември                   двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    4588 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 16-14/10.07.2019г. на ** отдел „Рибарство и Контрол-Южна България“ Пловдив при ГД ИАРА, с което на О.Л.Д., ЕГН **********, адрес *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 1200 / хиляда и двеста/ лв. за нарушение по чл.35, ал.1, т.7, вр. с чл.73, ал.1 от ЗРА. Със същото НП е отнета в полза на Държава и 1бр.въдица, както и 1бр. устройство тип“парашут“.

 

          Жалбоподателя  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и в съдебно заседание от негов повереник.

          Въззиваемата страна – ИАРА- Пловдив, не изпраща представител и не заема становище по делото.

 

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          Свид.Ц.Б. работел в ИАРА като главен инспектор в сектор „РК-Южна България“. На 14.05.2019г. той получил сигнал по телефон, че две лица бракониерства на р.Марица в района в близост до пешеходния мост на Гребната база в гр.Пловдив. Ето защо посетил местопроизшествието като на пътеката покрай реката пресрещнал две лица, едното от които носело раница на гърба си. Това бил именно жалб.Д.. Свидетеля решил да му извърши проверка, поради което с помощта на органите на МВР била установена самоличността му, а в раницата била намерена въдица със закачен на нея „парашут“. Тъй като по данни на свид.К.Г.А., жалбоподателя ползвал тази въдица в реката, срещу жалб.Д. бил съставен АУАН №В 0016501/14.04.19г. за нарушение по чл.35, ал.1, т.7 ЗРА, а въз основа на него било издадено и процесното НП. Въдицата и парашута били иззети като веществени доказателства.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Ц.И.Б., С.В.Т. и К.Г.А. - разпитани в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото. Съдът възприема и кредитира показанията на свидетелите за това, че тримата са били на посоченото време и място, както и факта, че у жалб.Д. е била открита въдица с парашут, защото същите са налични по делото. Не се кредитират показанията на свидетеля Т., че въдицата изобщо не била вадена покрай реката, защото всъщност това е второто лице, което според показанията на свид.А. пък влезнало в реката и пуснало мрежа. Логично е този свидетел да иска да оневини себе си, както и приятеля си Д.. На следващо място нелогично е твърдението на същия този свидетел, че жалбоподателя винаги се разхождал покрай реката с въдица в раницата и затова и в този случай била намерена у него въдица. В периода на забраната за улов на риба, предвид размножителния й период, не е уместно някой да се разхожда с въдица, ако няма намерение да я използва. Проблем в настоящия казус обаче е именно използването на процесната въдица. Актосъставителя не е очевидец на вмененото нарушение, което е именно използването на забранен уред с въдицата. Свид.А. сочи, че възприел само как жалб.Д. извадил въдицата от раницата, но поради наличие на растителност не видял какво е вършено с нея. В този смисъл не е възприел нито един от елементите на „риболов“ съгласно дефиницията на т.26 от §1 ЗРА, а именно поставянето на уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. При това положение наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като не се установи по категоричен начин извършването на вмененото нарушение по чл.35, ал.1, т. ЗРА. Намерението да се ползва уреда не е нарушение на закона, нито приготовлението за това.

Това налага отмяна на процесното НП досежно наложеното наказание глоба и отнемането на въдицата, като последната следва да се върне на жалбоподателя, но средството парашут според настоящата инстанция следва да се отнеме в полза на Държавата и се унищожи като вещ без стойност, тъй като то е забранено за употреба, макар формално притежанието да не е изрично забранено. В тази част процесното НП следва да се потвърди.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 16-14/10.07.2019г. на ** отдел „Рибарство и Контрол-Южна България“ Пловдив при ГД ИАРА, В ЧАСТТА с която е наложено наказание глоба и е постановено отнемане в полза на Държавата на 1 бр. въдица.

ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

Вещественото доказателство – 1бр. въдица да се върне на жалб.Д..

Вещественото доказателство – 1 бр. устройство тип „парашут“ да се унищожи като вещ без стойност.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО В ОРИГИНАЛА!

С.И.