Р Е Ш Е Н И
Е № 261314
гр. Пловдив, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19663 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба от
ЗК БУЛ ИНС АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „ДжеймсБаучер“№ 87 против
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, с която
е предявен иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1810,27
лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. марка „***“ с рег. № ***, въз основа на застраховка „Автокаско” по застрахователна
полица № *** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г.,
когато при движение в посока гр. П. на около 200 м. от табела Пловдив пада изкоренено от вятъра крайпътно дърво,
както и сумата от 15 лв.- ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от28.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират
се и разноски.
Ищецът
посочва, че на *** г., когато придвижение в посока гр. П. на около 200 м. от
табела П. е реализирано произшествие, при което върху МПС марка „***“срег. №***,
собственост на „Е-Елит БГ“АД, управлявано от С.Б.Т. пада изкоренено от вятъра
крайпътно дърво, в резултат на което настъпват материални щети по автомобила.
Според представения протокол за ПТП щетите се дължат на изкоренено от вятъра
дърво. За увреденото МПС има сключена гореописаната застраховка Каско, валидна
към датата на произшествието. В ищцовото дружество е заведена щета под № ***,
като след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1795,27 лв. На основание чл. 213 КЗ и ЗДвП след
изплащане на застрахователното обезщетение, се сочи, че ищецът е встъпил в
правата на увреденото лице, като претендира заплащане от причинителя на
вредата. Твърди се, че общината отговоря за причинените щети. Сочи, че е
изпратена регресна покана, но не е постъпило плащане от ответната община. Моли
се искът да се уважи. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор
от ответника. Твърди се неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Ответникът смята за недоказани настъпването на ПТП, мястото на същото,
механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила, както и наличието на
причинно- следствена връзка между вредоносните последните и процесното ПТП.
Твърди, че не е налице увреждане, което да е в причинно – следствена връзка с
поведението на ответната община.
Посочва, че липсват данни за метрологичната обстановка към момента на
ПТП-то, като в тази връзка твърди, че същото е в резултат на непреодолима сила,
като цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Освен това твърди,
че липсват доказателства, че щетите са единствено и само в резултат на
падналото дърво. Сочи се, че не е
отчетено поведението на водача при управление на автомобила, което можело да
допринесе за настъпването на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва и
претенцията за ликвидационни разноски. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетата по
делото, като писмено доказателство
застрахователна полица № *** от 09.09.2014
г. за лек автомобил марка „Тойота“, модел „***“ с рег. № *** се установява,
че по отношение на автомобила е била налице имуществена застраховка – „Автокаско“,
със срок на покритие от 10.09.2014 г. до 09.09.2015 г. Не се спори и от
приетите общи условия се установява, че
е налице покрит от застраховката застрахователен риск.
Описаното в исковата молба ПТП е удостоверено и с приет
по делото, като писмено доказателство Протокол за ПТП № *** от *** г., съставен
от служител на Пътна полиция, постил
мястото на произшествието. Протоколът е съставен в 18.45 ч, като в него е
отразено, че в 18.20 часа на път *** в посока гр. П. около 200 м. преди
табелата – П., процесният лек автомобил, собственост на Е – Елит БГ АД,
управляван от С.Т., е бил увреден вследствие на вятър, крайпътно дърво.
Отразени са следните видими щети по автомобила – предно обзорно стъкло, пр. капак,
броня, решетка и други. Описана е следната фактическа обстановка – при вятър
крайпътно дърво се изкоренява и пада върху движещия се по пътя в посока гр. П.-
процесния автомобил, като нанася материални щети. Направени са и 6 броя снимки
на автомобила.
На 05.01.2015 г.
е депозирано от лицето, управлявало увреденото МПС уведомление до ищцовото
дружество в качеството му на застраховател.
В уведомлението С.Т., управлявал процесното МПС е посочил, че движейки
се по *** посока гр. П. при движение със скорот 80 км. е паднало дърво върху
автомобила в предната му част. Отразено е, че след произшествието МПС- то е в
движение, като няма пострадали лица. Описани са щетите – счупени предна броня,
преден капак, предно стъкло, колони, решетка, халогени, кори под двигателя,
калник. Посочено е, че за събитието е уведомено съответното РПУ, като е
съставен протокол. Взета е и проба за алкохол. В уведомлението е отразено, че
пред застрахователя се представя и гореописания протокол. Въз основа на уведомлението
е образувана щета, като са направени два описа на щетите, които си съответстват
и съответно опис на претенции и е определена обща цена на нови части, боя,
материали, камера и труд в размер на 1795,27 лв.
На 08.01.2015
г. е изготвено от застрахователя
възлагателно писмо до Автосервиз Вест ВТ ЕООД. Ва 06.02.2015 г. от сервиза е
изготвена фактура за ремонт на процесния автомобил на стойност 957,29 лв. с
ДДС. В приемо – предавателен протокол от 03.02.2015 г. е отразено приемане на
автомобила след отремонтиране, като е приета като писмено доказателство и оферта от същата дата, в която детайлно са
посочени всички извършени дейности по отремонтиране, за които е издадена
фактурата от 06.02.2015 г. Относно
закупените части за отремонтиране на автомобила е издадена фактура от Ауто
Клеймс ЕООД на стойност 837,98 лв. с
ДДС. От приетите по делото писмени
доказателства – платежно и опис на щетите се установява, че застрахователят е изплатил
дължимите суми към Вест ВТ ЕООД и Ауто Клеймс ЕООД, като е издаден ликвидационен
акт на обща стойност 1795,27 лв.
Изпратена е и
регресна покана до ответника за въстановяне на изплатеното застрахователно
обезщетение, както и сумата от 15 лв. ликвидационни разноски.
От приетото по
делото, като доказателство писмо от НИМХ – филиал Пловдив, се установява, че на
*** г. и 05.01.2015 г. вятърът е бил северозападен със скорост 18 м/с., като за
*** г. е бил обявен жълт код за цялата страна с изключение на областите ***, ***.
Пояснява се, че „жълт код” означава потенциална опасност, повишена вероятност
за опасни метеорологични явления, като са възможни щети, следете прогнозата за
времето и не предприемайте неоправдан риск, особено при извършване на дейности,
които зависят от времето.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на водача на автомобила към датата на
ПТП – С.Б.Т., който посочва, че си спомня за случилото се през 2015 г. на пътя
между *** и П., посока П. Било тъмно, мрачно, като свидетелят не си спомня
точната дата, но си спомня, че дърветата са били голи. Свидетелят посочва, че паднало дърво върху
колата, като това се случило на около 500 метра от табелата на гр. П.
Управляваният автомобил свидетелят посочва, че е бил служебен. Свидетелят
посочва, че се е движил със 70 км/ч.
Обадил се на тел. 112, като дошли пожарна и полиция, като бил състъвен
протокол, който се подписал от свидетеля. Свидетели на инцидента били и
съпругата и детето му, които били в автомобила. Относно времето си спомня, че
имало силен вятър, като дървото било сухо.
Не си спомня видът на дървото,
като то паднала на предносто стъкло, капака, фаровете, от дясната страна
по посока на движението. Щетите
свидетелят си спомня, че били по преден капак, стъкло, десен фар, калник.
Съдът кредитира свидетелските
показания, като безпротиворечиви, последователни и обективни. Относно скоростта, с която се е движил
автомобила следва да се посочи, че е налице разминаване между дадените
показания и отразеното в уведомление за щета, като съдът приема, че скоростта е
била, отразената в уведомление за щета,
доколкото разпитат е проведен 5 години след събитието, а уведомлението е
депозирано на следващия ден.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка
от техническа страна между механизма на ПТП и щетите, като потвърждава
своето заключение и след разпита на свидетеля. Установява се, че общата стойност по
среднопазарни цени за части, материали и труд, необходима за правилното
възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена връзка с
изследваното ПТП, възлиза на 3319,44 лв.
с ДДС. Общата стойност на части втора употреба, материали и труд, необходими за
възстановяване на автомобила от увреди в причинно следствена връзка с
изследваното ПТП по пазарни цени възлиза на 1845,26 лв. с ДДС. С оглед така
изложеното вещото лице установява, че заплатената за извършване на ремонта на
автомобила и закупуване на части стойност в общ размер на 1795,27 лв. е по –
ниска и от стойността на ремонт с части втора употреба. Вещото лице посочва, че
вложените части при ремонта са с по – ниски стойности от среднопазарните за
нови, втора употреба и/или алтернативни. Поради липса на номенклатурни номера в
издадената от АУТО КЛЕЙМС ЕООД фактура и с оглед на стойността на закупените
части, вещото лице прави извод, че същите са втора употреба или алтернативни в
по – голямата си част. Вещото лице посочва, че технически съобразената скорост
с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси
светлини е била 76 км/ч., поради и което сочената от свидетеля скорост от 70
км/ч. е съобразена с конкретната пътно – климатична обстановка и конкретните
условия. Вещото лице посочва, че е
нямало технически условия, които да са налагали движение на автомобила със
скорост по – ниска от определената. Не
се установява дублиране в двете фактури, като едната е за закупените части, а
другата е за труда за подмяната им. В
съдебно заседание, вещото лице посочва, че в случай, че падането на дървото е
настъпило в обхвата на автомобилните фарове, то не е имало как водачът да
избегне ПТП-то, тъй като същото е в опасната зона.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
На първо място, от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение
между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена
застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е
покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП.
Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Описаната фактическа
обстановка се установява, както от събраните гласни доказателства, така и от
приетия, като писмено доказателство протокол за ПТП. По въпроса дали протоколът
за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила
и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009
г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, като в него е отразено,
както фактът на падналото върху автомобила крайпътно дърво и вятъра, така и
материалните щети по автомобила, които обстоятелства са възприети на място от длъжностното
лице при изпълнение на възложените му функции.
Установява се от приетия по делото като писмено доказателство протокол
за ПТП и наличието на причинно – следствена връзка между настъпилото събитие и
констатираните материални щети. Същото
се потвърждава и от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните по делото.
Не се спори по делото,
че пътят, на който се е осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив. Като стопанин на пътя по силата на
чл. 3, ал. 1 от Закон за
движението по пътищата тя е длъжна го поддържа изправен с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по
него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Самото дърво, като част
от уличното озеленяване, чието предназначение по смисъла на чл. 61 ал. 2 ЗУТ е
за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, също е
публична общинска собственост, съгласно изричната разпоредба на ал. 4 от същия
нормативен текст.
Съгласно чл. 3 от НАРЕДБА на ОбС Пловдив за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив - Община Пловдив чрез упълномощените за този вид
дейност структури стопанисва, изгражда и поддържа зелената система – за
терените общинска собственост. Предвидено е, че премахването на
дълготрайна декоративна растителност се разрешава след констативен протокол за
санитарна експертиза.
Основният
спорен въпрос по делото е дали увреждането е свързано с други действия или
обстоятелства въздействали по някакъв начин върху вещта или от
неизпълнение на възложени на общината фунции по поддържане на зелената система. В тази
връзка Общината поддържа възражение за проявление на непреодолима сила,
причинила вредите, представляваща според последната природно явление
буря, придружена с ураганен вятър като непредвидимо и непреодолимо събитие.
Съгласно т. 10 от Постановление №
7 от 1959 г., Пленум на ВС, собственикът на вещта и лицето, под чийто
надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея
вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила.За да се окачестви едно събитие като
непреодолима сила, необходимо е не само то да е настъпило, но неговото
настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника.Природните
бедствия са случайни по своя произход, чието настъпване длъжникът не
е в състояние нито на предвиди,нито на предотврати. Затова те представляват
непреодолима сила,поради което непредвидимостта и неотстранимостта на вредите
обхваща случайността на събитието, причиняването на невъзможността и
невъзможността за изпълнение. Случайно е такова събитие, което не е могло да се
предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоностният резултат при непозволено увреждане
не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от
виновно поведение.
В случая не се установява от събраните по делото доказателства ответната община
да е изпълнила задълженията си по
поддържане на зелената система, за да се предотврати падане на дървета,
вследстиве на вятър, който дори не е обосновал сигнализиране с оранжев код –
опасност или червен код – голяма опасност. Не може да се обоснове извод, че
падането на дървото се дължи единствено и само на скоростта на вятъра,
доколкото същата сочи само за наличието на потенциална, а не на реална
опасност. Липсват данни да е извършвана проверка, както и каквито и да е
действия по подготовка на зелената система на общинския път преди зимния сезон,
поради и което силният вятър не може да се приеме, че е представлява
непредвидимо събитие, което единствено и само е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
В Решение №103/27.10.2020 по дело
№3859/2019 г. по описа на ВКС се приема, че непреодолима сила като обстоятелство,
освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените
от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да
бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени,
посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и
техниката. От събраните по делото доказателства не може да
се направи извод за непредотвратимост на процесното ПТП, доколкото ответната
община не ангажира доказателства, установяващи изпълнение на задълженията й по
поддържане на зелената система.
С оглед на така изложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки
за ангажиране на регресната отговорност на ответника, както за заплатеното
застрахователно обезщетение, така и за обичайните разноски.
Следва да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. От събраните писмени
и гласни доказателства не може да се направи категоричен извод, че скоростта на
водача е била технически съобразена с конкретната пътно – климатична
обстановка. Свидетелят в депозираното уведомление пред застрахователя
непосредствено след събитието е посочил, че се е движил с 80 км/ч, а повече от
пет години след събитието при разпита заявява, че се е движил с 70 км/ч. Съдът
счита, че отразеното в уведомлението, доколкото е по – близко във времево
отношение спрямо събитието, е реалната скорост, с която се е движил водачът. Доколкото
вещото лице установява, че технически съобразената скорост е 76 км/ч., то
следва да се приеме, че с поведението си водачът е допринесъл за вредоносния
резултат, като е могъл да предотврати част от щетите по предното обзорно стъкло
и преден капак, но не и изцяло да предотврати удара. Съдът приема наличие на 20
% съпричиняване, поради и което исковата
претенция следва да се уважи до размера от 1508,56 лв., а до пълния предявен
размер от 1810,27 лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Съдът счита за основателно и искането за присъждане на законна лихва.
На основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяко от страните следва
да се присъдят разноски по съразмерност. Ищецът претендира разноски в общ
размер от 662,41 лв., от които съразмерно на уважената част от претенцията
следва да се присъди сумата от 530 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част, които, съгласно приетия списък по чл. 80 ГПК и
представените доказателства са в общ размер на 205 лв., включващи сумата от 100
лева депозит за САТЕ, 5 лв. – за съдебно удостоверение и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съразмерно на
отхвърлената част в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
от 41 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК БУЛ ИНС АД, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“№ 87 сумата от 1508,56 лв. главница, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. марка „***“ с рег.
№ ***, въз основа на застраховка „Автокаско” по застрахователна
полица № *** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г.,
когато при движение в посока гр. П. на около 200 м. от табела Пловдив пада изкоренено от вятъра крайпътно дърво,
както и сумата от 15 лв.- ликвидационни разноски, намалена поради
съпричиняване, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.09.2018
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК БУЛ ИНС АД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“№ 87 против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1 иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца за разликата между сумата от 1810,27 лв. и сумата от 1508,56 лв. т.е.
за сумата от 301,71 – главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 28.09.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 530 лв.
–разноски, съразмерно на уважената част.
ОСЪЖДА ЗК БУЛ ИНС АД, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„ДжеймсБаучер“№ 87 да заплати на
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1 сумата от 41 лв. – разноски, съразмерно на отхвърлената
част.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ